№ 1681
гр. София, 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110107200 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. Б. Й............., с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника че дължи 3665,93 лева, от която
2928,29 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес: гр. София, н.к. 1612, обл. София-
град, общ. Красно село, ..........., вх. Д, ап.118, за периода 05.2017г. до 04.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.08.2021г до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 710,37лв. за периода
15.09.2018г., до 18.08.2021 г„ както и сумата за дялово разпределение в размер
на 21,60 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
м.07.2018г. до 04.2019г„ ведно със законната лихва от 27.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва върху главница
дялово разпределение в размер на 5,67 лв. от 31.08.2018г. до 18.08.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
1
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника.
Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през
процесния период но към настоящия момент не е заплатил задължението си,
ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите
искове.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответника е
депозирал отговор на исковата молба с който оспорва исковете. Оспорва
наличието на облигационно отношение между страните. Намира че
ответникът не е нито собственик нито ползвател на процесния топлоснабден
имот. Заявява, че не оспорва, че ищецът е доставял топлинна енергия. Оспорва
представените от ищеца договор между етажната собственост и „Нелбо
Инженеринг“ ООД, моли да бъде изключен от доказателствения материал и
Протокол от общо събрание на етажната собственост от 11.09.2002г. Моли за
изключване от доказателствения материал съобщения към фактури от
31.07.2019г. и 31.07.2018г. Намира, че не се установява количеството на
доставената топлинна енергия. Изтъква, че не са налице доказателства за
количеството реално потребление на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот. Оспорва исковете за лихви и дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното трето лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ АД с
молба от 07.02.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за процесния
период е извършено в съответствие с всички действащи към този момент
нормативни разпоредби. Поддържа, че абонатът е консуматор на количеството
топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна.
2
От представения по делото Договор при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона
за енергетиката № 55/02.06.2017 г., се установява, че ищцовото дружество
„Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ ЕАД е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в СЕС.
По делото е представено Удостоверение с изх. № 68-00-531/29.04.2015 г.,
от което се установява, че адреса ул. „........... и ул. „ ............ се отнасят за
жилищна сграда с пет входа, попадаща в кв. 16 по плана на м. „...........“,
находяща се в пространството между ул. „Троянски проход“, ул. „..............“, ул.
„............ и бул. .............., район Красно село – Столична община е със следния
настоящ адрес: .....................
По делото е приложен и списък на живущите в ж.к. „...........“, ул. „
..............“, № 1, вх. 1 към дата 15.11.1985 г., сред които е и ответницата Р. Б.
Й..............
Представен е Договор от 07.10.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: ж.к. „...........“, ул. „........“ и третото лице помагач
„Нелбо инженеринг“ ООД за извършване от последното на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване.
От представения по делото Протокол от 02.09.2002 г. е видно, че ОС на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор за услугата
„дялово разпределение“ на топлинна енергия между клиентите в сгради
етажна собственост.
По делото са представени съобщения към фактури и справка за
потребените количества топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото
възнаграждение за дялово разпределение, за периода от 31.07.2018 г. до
31.07.2019 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД на
потребителите в гр. София.
От депозирано писмо на Столична община, Направление „Архитектура
и градоустройство“, се установява, че Дирекцията не разполага с документ за
собственост на процесния имот, поради което не може да бъде предоставен.
По делото е депозирано и съобщение от Столична община – район
„Красно село“, от което се установява, че в архива на район „Красно село“ –
СО няма договор за покупко – продажба на процесния имот.
Съгласно изготвеното заключение от компетентно вещо лице на СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и безпротиворечиво се установява, че
процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период
(05.2017 г. – 04.2019 г.), като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало
3
отчети на общ топломер, които е от търговски тип, преминал е метрологичен
контрол и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца.
Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „Нелбо“ ЕАД за ЕС и
процесния имот е в съответствие с методиката, проверените документи и
данни от уреди за сградата и имота. Констатира се, общата сума за топлинна
енергия начислена от ищцовото дружество във фактури за абоната през
процесния период е в размер на 3326,30 лева, от която 2872,27 лева за
отопление на имот и сградна инсталация общо и 453,03 лева за битово горещо
водоснабдяване. От експертизата се установява още, че извършените
измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за имота на Р. Б. Й............., аб. № 264725 са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се
установява, че за процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
находящ се в гр. София, община „Красно село“, ж.к. „...........“, бл. 62, вх. Д, ап.
118 с абонатен № 264725 има извършени частични плащания по обща фактура
с № **********/31.07.2019 г., които са постъпили на различни дати, а именно:
-на 16.01.2020 г. по банков път – 24,87 лева;
-на 18.02.2020 г. по банков път – 86,14 лева или вещото лице констатира,
че общо заплатената сума е в размер на 111,01 лева.
Установява се, че сумата представляваща главница за топлинна енергия,
такси за дялово разпределение и изчислената лихва върху тях възлиза в общ
размер на 3665,93 лева за процесния период, която към момента на проверката
не е погасена. Вещото лице констатира, че отчетния период за отоплителен
сезон 2017/2018 г. приключва със сума за връщане от изравнение в размер на –
207,48 лева, за отчетния период за отоплителен сезон 2018/2019 г. приключва
със сума за връщане от изравнение в размер на - 65,25 лева, а процесния
период приключва със сума за връщане от изравнения в размер на общо –
272,73 лева. Установява се, че общата сума за топлинна енергия е в размер на
2928,29 лева, а общата сума за такса дялово разпределение в размер на 21,60
лева. Вещото лице констатира, че на база на извършените изчисления
законната лихва върху главница за сумите по процесните фактури издадени от
ищцовото дружество за имот находящ се в гр. София, община „Красно село“,
ж.к. „...........“, бл. 62, вх. Д, ап. 118, с абонатен № 264725 е в общ размер на
716,04 лева, която сума към момента на проверката не е погасена.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
правна страна.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
4
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50027/2021 г.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
5
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване през процесния период да е
съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния имот
между страните.Ответницата изрично е оспорила наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, поради което от представения списък
на живущи в процесната сграда не може да се направи несъмнен извод, че през
процесния период ответницата е била собственик на процесния имот,
респективно – че е било налице облигационно отношение между страните по
делото.
Съдът следва да отбележи, че правото на собственост възниква по
силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните
документи, удостоверяващи тези способи.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че за установяване правото
на собственост на процесния топлоснабден имот са издадени съдебни
удостоверения във връзка с което е постъпило становище от Столична
община, Направление „Архитектура и градоустройство“, от което е видно, че
Дирекцията не разполага с информация относно вида на искания документ за
собственост, както и за местосъхранението на същия и не може да бъде
предоставен. Постъпило е становище от Столична община, район „Красно
село“, от което е видно, че в архива на район „Красно село“ – СО не е открит
договор за покупко – продажба на процесния имот.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване, че ответницата е собственик
на топлоснабдения имот, респективно потребител на топлинна енергия в
рамките на процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни,
доказани в размера на реално потребление , съгласно заключенията по
изгответните експертизи, поради липса на материална легитимация на
ответницата.
С оглед на гореизложените съображения, съдът приема, че предявените
искове – / за главница и лихви / следва да бъдат отхвърлени само на това
основание, без да се обсъждат останалите доводи на ответницата, поддържани
в отговора на исковата молба.
По разноските:
Отхвърлянето на исковата претенция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, дава
право на съдебни разноски само на ответницата – Р. Б. Й.............. Те възлизат в
размер на 800,00 лева за исковото производство и представляват заплатен
адвокатски хонорар/л. 106/. Съгласно практиката на ВКС, ответникът няма
право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производство за
6
подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО и др.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Р. Б. Й............., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Р. Б. Й.............,
ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва: сумата от 2928,29 лева, представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 118,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 62, вх. Д, аб. № 264725 за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
27.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 710,37 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 18.08.2021 г., както и за сумата за дялово разпределение в
размер на 21,60 лева за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 27.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
5,67 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 50027/2021 г. по описа на СРС, 142 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Р. Б. Й............., ЕГН ********** сумата
от 800,00 лева – представляваща разноски в исковото производство за
заплатен адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ АД,
като помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7