Решение по адм. дело №2516/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр..

Образувано е по жалба на И. Н. С., АГН5902104860, с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. Х., срещу Решение № 2809 от 04.10.2024 г., постановено от петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е отхвърлено искането му за констатиране на нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и „лично положение“. В жалбата се излагат основания за незаконосъобразност на издаденото решение като постановено при противоречие с материалноправните разпоредби и при нарушение на административнопроцесуалните правила. Твърди се, че процесното решение е в разрез с установяване на всички необходими доказателства за обективното изясняване на съществуващите обстоятелства. Сочи се, че не са приобщени всички съотносими към наличното увреждане на здравето факти и обстоятелства и са направени изводи, които не са обективни. Иска се съда да отмени обжалваното решение и да постанови наличие на дискриминация, както и преустановяване на съществуващото нарушение.

Редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с ппроцесуалния си представител адв.Х., като поддържа жалбата на всички изложени в нея основания. По същество обосновава твърдението си, че жалбата е доказана, като счита, че ответникът не е изпълнил задължението си да изясни всички относими обстоятелства по наличие на твърдяната дискриминация. Претендира разноски.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. С., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че административният орган е обсъдил всички сътносими факти и доказателства и липсват отменителни основания по чл. 146 АПК. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Заинтересована страна – Министър на здравеопазването, редовно призована, не се явява и не се представлява, като в писмен отговор чрез пълномощника юрк.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че законосъобразно от КЗД е установено, че от тяхна страна не е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по защитен от ЗЗД признак. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Заинтересована страна- Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В писмен отговор чрез пълномощника юрк.П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че липсва неравно третиране на жалбоподателят в сравнение с останали случай, касаещи специфично очно заболяване като неговото, поради което счита, че липсва дискриминация по посочените защитени от ЗЗД признаци. Не претендира разноски.

Заинтересована страна- д-р В. Д. Р.- офталмолог НЕЛК, д-р К. Р.- директор НЕЛК, д-р А. А.- директор НЕЛК, д-р Д. П.- офталмолог ТЕЛК [област], д-р С. И. Д.- офталмолог ТЕЛК [област], д-р М. Т.- пулмолог, председател ТЕЛК [област], редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не взимат становище по основателността на подадената жалба

Съдът, като обсъди направените с жалбата оплаквания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх. № 44-00-3812/15.11.2022г. /л. 28 от делото/, допълнена с уточнение вх. № 44-00-4002/29.11.2022 г. /л. 47/, подадена от И. Н. С. в Комисията за защита от дискриминация. С разпореждане № 756/30.11.2022 г. /л. 72/ на председателя на Комисията е образувана преписка № 253/2022г. относно оплаквания за дискриминация по отношение на жалбоподателя по признак "увреждане" и „лично положение“. Производството се е развило по реда на Глава четвърта, раздел I ЗЗДискр. На основание чл. 55 и сл. ЗЗДискр. от докладчика към КЗД е извършена предвидената в специалния закон процедура по проучване и събиране на доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. По преписката са изискани и приложени становища и доказателства от участниците в производството. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят с приложените по преписката материали. Изготвен е на осн. чл.60 ал.1 ЗЗДискр доклад- заключение от докладчика по преписката /л. 1198-1218 делото/. На основание чл.60 ал.1 ЗЗДискр е насрочено открито съдебно заседание пред петчленен разширен заседателен състав на КЗД. Същото е проведено на 13.03.2024г., за участие в което страните са редовно призовани, както и на 12.06.2024г.. И в двете заседания жалбоподателят е взел лично участие. Проведено е производство за евентуално помирение на страните. В проведеният ход по същество е приет изготвеният доклад- заключение, като за изясняване на фактическата обстановка са изслушани твърденията и становищата на жалбоподателя и на явилите се ответници чрез техните представители, приобщени са всички събрани писмени доказателства.

Въз основа на доказателствения материал по преписката и изложените от страните доводи, Комисията е приела за установено от фактическа и правна страна, че се съдържат от молителя искания, свързани с негови оплаквания от дискриминация, състоящи се в това, Министерство на здравеопазването и НЗОК да осигурят медицинските дейности, касаещи използване на високотехнологична медицинска техника относно аберометрия на вълновия фронт, която е свързана с изследване на оптични несъвършенства, в частност функцията за разпространение на точки, както и медицинската дейност по използване на корнеална топография, която е модерен метод за изследване на роговична повърхност. Прието е, че е направено оплакване и във връзка с негово искане ТЕЛК и НЕЛК да бъдат задължени да обосновават оценките си за намалена трудоспособност при заболявания на окото и на база проведено изследване на точково –разпределителната функция като основна характеристика на оптичната система, която описва как светлинен лъч от точка се разпространява в изображението и това е пряко свързано с неговото качество, както и с подобряване яснотата на изображенията. Посочено е, че искането е свързано и с осигуряване на необходимите помощни средства и софтуер, които да се впишат в списъка по Приложение №2 към чл.68 ал.1 от ППЗХУ, както и да се попълни част Пета- очни заболявания от приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, с липсващите отправни точки, отразяващи степен на увреждане при Руптура склере – разкъсна рана на зрителния орган, които имат две страни на изследване- реалната степен на функционален дефицит, причинен от постоянно висящ риск от отлепване на ретината. Направено е и оплакване според състава на комисията, че се касае за дискриминация във връзка със степента на медицински познания в специалността „офталмология“ в Р България, която според молителя не отговаря на най- модерните световни стандарти. Приобщени са всички становища от страните, както и множество писмени доказателства, касаещи издаваните на С. медицински документи и заключения на експертни решения относно проведената оценка на неговата трудоспособност. Прието е, че жалбоподателят С. е претърпял трудова злополука през 1993г, при която е получил разкъсна рана на ляво око, изразена като руптура склере, в резултата на която той получава деформация- екстазия /изкривяване/ на склерата. В резултат на това при него се нарушава качеството на изображението, като му причинява виждания на множество изображения едновременно, сложно преплетени, с вариращ фокус. От това следва и неразбираемо за него изображение. Прието е, че при множество преосвидетелствания на лицето като човек с увреждане, с оглед уточнения период за твърдяна дискриминация от три години преди датата на подаване на жалбата, е издадено ЕР №1837/131/01.07.2021г. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ [област] АД, с което му е определена 100%ТНР, отменено с ЕР №1626/208/17.11.2021г на НЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №0417/020/04.02.2022г. на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ [област] АД отново е определена 100%ТНР, за срок от една година, което е отменено с ЕР №0643/106/14.06.2022г. на специализиран състав на НЕЛК и е върната преписката за ново освидетелстване. С последващо ЕР №4161/171/12.10.2022г. на Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „[област]“АД на И. С. е определен 98% ТНР за срок от три години. В тази връзка е и постъпилата молба от И. С. за неговото дискриминиране по признак „увреждане“ и лично отношение“, като той подробно е изложил обстоятелствата защо счита, че е налице нарушение спрямо него и от кого във връзка със степента на получаваната от него медицинска помощ. В хода на производството по дискриминация с последващо неуточнено ЕР на И. С. е определена 100%ТНР.

Въз основа на изложеното, с обжалваното решение е установено, че по отношение на И. С. са извършени освидетелствания то различни състави на ТЕЛК по писмени документи към медицинското му досие. В действителност за нуждите на експертните изследвания не е било проведено изследването аберометрия на вълновия фонд и в частност функцията на разпространение на точки, но същото не е и било небоходимо за конкретните цели. Прието е, че всички лица с очни заболявания се третират еднакво от органите на медицинската експертиза, като спрямо тях се прилагат утвърдените в България медицински стандарти, като в Правилник за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи детайлно са разписани условията и реда, по който се осъществява освидетелстване и преосвидетелстване на дадено лице, както и необходимата за оценката медицинска документация. Освидетелстването на жалбоподателят е проведено съобразно изискванията на Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС 120/23.06.2017г.. Посочено е, че поисканото от И. С. изследване аберометрия на вълновия фонд следва да се извърши по преценка на личен или лекуващ лекар, който да го назначи. В тази връзка са изложени аргументи, че липсва основание поисканото от него медицинско изследване да бъде счетено за необходимо за нуждите на медицинската експертиза. По отношение на направените предложения от С. за промени в нормативните актове по Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредба за медицинската експертиза е посочено, че същите са били обсъдени, но не са приети със съображение, че промени в структурите на очния анализатор , които поради различни причини оказват влияние върху функцията на окото- на централното и периферното зрение, на нервния апарат/соматични вегативни нерви, на нервномускулния апарат, на придатъците на окото, са намерили разрешение в Раздел I зрителна острота- прочени в централното зрение, като в зависимост от стойността на функцията се определя и процент ТНР; в раздел II периферно зрение, което се обективизира с изследване на зрителното поле на база промени на зрителните пътища; в раздел III парализа; в раздел VI болести на придатъци на окото и на очните мускули; раздел VII липса на леща.

От всички направени констатации са изведени изводи, че от страна на жалбоподателят не са наведени твърдения, че е бил поставен в по- неблагоприятно положение от други лица в сходна на него ситуация, както и за липса на наличие на обективен признак за непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 ЗЗДискр., доколкото чрез едновременното наличие на сравнително неутрална разпоредба или на привидно неутрална практика, изразяваща се в бездействие за създаване на правна норма, която да държи сметка за различното третиране на лица в сходно положение, като са създадени условия за по- неблагоприятното им третиране, с оглед на тяхното увреждане. Затова е обосновано становище от състава на КЗД, че липсват данни от събраните доказателства, от които да се приеме, че от страна на всяка една от ответните по жалбата страни е осъществено неравно третиране на жалбоподателят като лице със специфично заболяване спрямо сходни лица със специфично на неговото заболяване, поради което е изграден извод за липса на данни за дискриминация спрямо него по признаци по смисъла на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. „увреждане“ и „лично отношение“. В частта относно наведените основания да се ползва в медицинската дейност на ТЕЛК и НЕЛК изследването аберометрия на вълновия фонд, жалбата на И. С. е оставена без разглеждане като недопустима.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 68, ал. 1 ЗЗДискр. от страна, участвала в административното производство, с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия - чл. 47, т. 1- 4 и чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр. Процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в решението факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, който да обуславя отмяна на акта. Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на обжалвания акт. Комисията е спазила регламентираната в закона процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Органът е спазил формулираното в разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Извършена е процедура по проучване по смисъла на чл. 55 ЗЗДскр. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган. Събрани са всички необходими и относими към случая доказателства. Спазени са изискванията на чл. 36, ал. 3 АПК за проверка и преценка на доказателствата, а в изпълнение на чл. 35 от кодекса са обсъдени обясненията и възраженията на страните.

Обжалваното решение в частта му по пунктове от I до Х е издадено при спазване на материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. Като "неблагоприятно третиране" е определен всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси (§ 1, т. 7 от ДР на закона).

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, следва да са налице всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, а именно: 1) изпълнително деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на права или законни интереси и 4) причинно-следствена връзка. Дискриминация е налице в случаите, когато дадено лице бива третирано несправедливо, без да има обективна причина, а единствено въз основа на това какъв/каква е той/тя. Дискриминация е налице тогава, когато уменията, способностите и обстоятелствата, в които се намира дадено лице не се преценяват спрямо конкретния човек, а вместо това към него/нея се проявяват отрицателни нагласи и базирани на стереотипи мнения, основаващи се на характерни за дадения индивид признаци, като раса, етническа принадлежност, религия или убеждения, пол, език, сексуална ориентация, увреждане, възраст или други особени признаци. Дискриминацията може да се прояви под различни форми и в различни сфери от живота, а също може да е умишлена или неволна. Последствията от дискриминацията са изключване и отхвърляне на хора и незачитане на правата им..

В тази връзка, едно деяние се квалифицира като дискриминационно, когато лицето, което твърди че е жертва, докаже дискриминация, а лицето, за което се твърди, че дискриминира, не успее да опровергае извода за неравното третиране по посочените по- горе прпизнаци. На първо място, доказването на дискриминация изисква да се установи факта на неравно третиране по защитен признак спрямо сравняваните лица. На второ място следва да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предложение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитения признак, т. е. за причинна връзка между спорното третиране и защитения признак. Необходимо е освен това да има лице за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от твърдящия наличието на дискриминация на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Безспорно е по делото, че И. С., като лице със специфично заболяване, не е бил третиран по начин, различен от нормативните стандарти и категории за провеждане на медицинската експертиза за намалена трудоспособност при очни заболявания. Разписаните медицински стандарти се прилагат еднакво спрямо всички лица. Изцяло се споделя изводът на решаващия състав на КЗД, предвид представените документи, че липсват доказателства други лица в сходна ситуация да са били третирани по по–благоприятен начин в сравнение с жалбоподателят. Напротив, спрямо него е предприеман индивидуален подход, вкл. с извършване на посоченото аберометрично изследване със съдействието на ответната страна доц. Д-р М. А.. Обосновани са и изводите за липса на признаци за непряка дискриминация спрямо него, както и за възможността да се произнесе по искането за използването на конкретен метод за медицинска дейност.

Във връзка с изложеното в жалбата, следва да се посочи, че в случаи, подобни на настоящия, предоставяните медицински дейности, с оглед индивидуалните характеристики на личността, като се вземе предвид степента и вида на увреждане, може да се направи преценка какво точно да включва и да покрива оценката на степента на увреждане на конкретното лице. По този начин, всяко едно лице има възможност да изгради и оценка за собственото си здравословно състояние, като не е налице в различие на третирането по един и същ начин на оценката на работоспособността на лицата, включително тези със специфични очни заболявания. Противното води до дискриминационни подходи. Липсват доказателства, които да потвърждават твърденията за различно третиране на жалбоподателя и той да е ограничен във възможността да получи адекватна и своевременна медицинска помощ.

Решението на КЗД е издадено в съответствие с целта на закона – да осигури равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминацията. Съдът изцяло споделя изводите на Комисията, че в настоящият случай не е констатирано изключването на жалбоподателят от прилаганите адекватни медицински стандарт на живот по признак "увреждане" и „лично отношение“. Предвид изложеното, изводите на КЗД са в съответствие с установените факти и с материалноправните разпоредби на закона. Така постановеното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход спора разноски се дължат на ответните и заинтересовани страни, които своевременно са ги поискали. Искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е направено от ответника Комисия за защита на дискриминацията, на които на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр. чл.24 от НЗПрП вр. чл.144 АПК следва да се присъди в размер от 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд [област], 28-ми състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. С., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] срещу Решение № 2809 от 04.10.2024 г., постановено от петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е отхвърлено искането му за констатиране на нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и „лично положение“

ОСЪЖДА И. Н. С., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски в размер на 100/ сто/ лева за юрисконсулско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.