Р Е Ш Е Н И Е
№ 1151 14.09.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Кристина Линова
прокурор:
Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАД дело № 1299 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Г.Д.С.– инспектор в сектор „КП” при Първо РУ към
ОДМВР - Бургас против Решение № 573 от 03.06.2020г., постановено по НАХД №
1843/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменена Заповед за задържане на лице № 431зз-140/21.05.2020г.,
издадена от Г.Д.С.– ОР при Първо РУ гр.Бургас, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на Л.К.А. с ЕГН **********.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против заповедта за задържане.
Твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано – отменително основание по чл.209, ал.3 от АПК. Излага подробни
аргументи в подкрепа на твърденията и претендира присъждане на разноски.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Сава К., представя отговор на жалбата, като
излага съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично и поддържа жалбата, съобразно изложените в нея аргументи и
доводи.
Ответникът по
касационната жалба се представлява от адв. Сава К., който оспорва жалбата и
претендира за присъждане на направените по делото разноски, за които представя
списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Заповед за задържане
на лице № 431зз-140/21.05.2020г., издадена от Г.Д.С.– ОР при Първо РУ
гр.Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок от 24 часа на Л.К.А. с ЕГН **********. За да постанови решението си, съдът е
приел, че при издаването на заповедта не са били налице основания за издаването
й, съгласно нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. По същество съдът обосновал
извод, че установените в преписката по издаване на заповедта за задържане факти
не подкрепят извода на административния орган, че задържаният А. е евентуален
извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта.
Първоинстанционният съд е приел освен това, че при издаване на процесната
заповед е бил нарушен принципът за съразмерност, установен съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че установената от районния съд
фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства и
споделя направените въз основа на нея правни изводи.
При постановяването му съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и
писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият
състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лицето този ред
представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната
сфера на адресата.За прилагането на тази принудителна административна мярка не
е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
осъществен състав на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието
на данни (факти от обективната действителност), обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. При наличието на
такива данни, полицейският орган, в условията на оперативна самостоятелност
може да наложи мярката. Целта на задържането е да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
разследване. Т.е. възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Настоящият касационен състав намира, че в конкретния
случай, от мотивите на оспорената заповед, не може да бъде направен извод за
наличие на данни, които да обосноват нуждата от задържане на А.. Фактическите
основания за задържането му, които са изложени в заповедта са следните „…
лицето е заподозрян в извършването на взломна кражба на дата 01.03.2020г. на
парична сума в размер на 10 000 евро и 5000лева от метална каса в
гр.Бургас, ул.”Ал. Стамболийски” № 22, ет.1-2, - престъпление по смисъла на
чл.195, ал.1, т.3 от НК”.
От анализа на цитирания текст се установява, че става
дума за твърдение, а не за факти, от които може да се направи изводът, че
спрямо А. има данни, че е извършил престъпление, каквото е изискването на
закона. Данни дали едно лице е съпричастно или не към извършено престъпно
деяние, могат да се установят чрез анализиране на установени в
административното производство факти и обстоятелства, от които може да се
направи обоснован извод, че такива са налице. В оспорената заповед не се
съдържат никакви данни в тази насока, респ. не се цитират факти и
обстоятелства, от които може да се направи евентуално извод за наличието на
такива. Налице е само твърдение, че задържаното лице е „заподозряно” и никакви
доказателства, факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този
извод. В заповедта не е цитирано дали е образувано досъдебно производство за
така описаното престъпление, нито са цитирани други документи, в които
евентуално да се съдържат факти и обстоятелства, обосноваващи извода за
съпричастност на А. към извършеното престъпление.
В приложената впоследствие по делото, но нецитирана в
процесната заповед докладна записка е посочено, че по оперативни данни описаната
кражба е била подготвяна в продължение на няколко месеца, като съпричастност
към престъплението имат няколко лица, сред които и задържания А.. Освен, че
тази информация е твърде обща, тя не може да се приеме като фактическо
основание и мотив за издаване на заповедта на задържане, тъй като самият орган,
издал заповедта не се е позовал на нея. Т.е. в процесната заповед липсват
каквито и са мотиви, респ. факти и обстоятелства, от които могат да се направят
изводи, че са налице достатъчно данни по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
съпричастност на А. към извършеното престъпление, описано в заповедта за
задържането му.
Допустимо е органът да се позове и на друг документ,
където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената
част на заповедта издателят й не е посочил такъв.
При тези съображения са налице основания
за оспорване по чл.146, т.2 от АПК - не е спазена формата, поради липса на
фактически основания в административния акт. Отделно от изложеното налице и
противоречие с материалния закон - чл.146, т.4 от АПК, поради неспазване на
предпоставката за постановяване на заповедта чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на РС – Бургас е валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото
доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира, че с
оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, с оглед направеното
своевременно искане от процесуалния представител на ответника, следва му бъдат
присъдени разноски в размер на 300.00 лв. за изплатено адвокатско
възнаграждение в настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК във вр.
чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573 от 03.06.2020г., постановено по НАХД № 1843/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Л.К.А. с ЕГН ********** направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 300.00 лева /триста лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.