№ 86
гр. Търговище, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20243500100012 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Г.
Д. М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „Й.“, № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
действаща чрез адв. А. А. М., АК – Търговище против Община Търговище, с
която се ангажира отговорността на ответната община за вреди от
непозволено увреждане. В исковата си молба ищцата твърди, че на 07.12.2023
г., около 17:10 ч. в гр.Търговище, заедно с две нейни познати вървели по
десния тротоар на ул. „Петко Р. Славейков” в града, посока от Пощата към
хотел „Идол”. Малко преди офиса на „Еконт” на общински паркинг в средата
са разположени и няколко контейнера за битови отпадъци. Решила да
изхвърли в тях празната опаковка, която носела. Отворите на контейнерите,
били ориентирани не към тротоара, а към улицата, поради което се наложило
да слезе от тротоара и да ги заобиколи, за да изхвърли отпадъка. Връщайки се
не успяла да забележи, че от бетонната площадка, върху която се намират
контейнерите за смет, в непосредствена близост до тях, стърчи изкривено
арматурно желязо. Обувката и се закачила и тя паднала по лице. При удара
получила е разкъсно-контузна рана в областта на брадата, както и избИ.е и
счупване на общо три зъба - горните предни резци в средата и в ляво. Веднага
била откарана в зъболекарски кабинет, тъй като парчета от счупените зъби се
забили във венеца й, а това й причинявало нетърпими болки. Зъболекарят
1
отстранил остатъците от счупените зъби, както и счупени костици от
челюстта, след което я изпратил в болница, за да бъде обработена раната на
брадата. Там раната е била обработена и зашита с три хирургични шева. Тези
увреждания били съпътствани с изключителни болки. След няколко дни
отново посетила зъболекарския кабинет, като и било обяснено, че
поставянето на импланти на мястото на липсващите зъби е невъзможно, тъй
като липсвала костта, на която те да се захванат. Единственото възможно
лечение е да се сложи протеза, която да прикрие липсата на предните зъби.
Това можело да се случи след няколко месеца, след като заздравеят венците
. Освен болките, които е търпяла, липсата на предните зъби и създавал
изключителен дисконфорт. Не можела да се храни, не можела да говори. Била
обезобразена и се притеснявала да излиза и да се среща с хора. Развила
„смесено тревожно- депресивно разстройство”, диагноза поставена от
психиатър. Арматурното желязо, в което се е спънала ищцата е стърчало
необезопасено от настилката на паркинга, която е публична общинска
собственост, основание да се ангажира отговорността на ответната община.
Твърди, че обезщетение от 35 000 лв., ще покрие търпените от нея болки и
страдания. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да и заплати сумата от 26 000 лв., заявена като частична
претенция, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 07.12.2023г.
до окончателното изплащане. Претендира да и бъдат изплатени и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. С отговора навежда твърдения, че
ищцата е допринесла за настъпването на вредите. При което размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен със съпричиняването. Допринесла за
настъпването на вредите, с оглед на това, че е слязла на пътното платно, а на
тротоара е имало разположени други кошчета за битови отпадъци и е можела
да използва тях. В условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на претенцията за вреди. Претендира и разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Не е спорно по делото, че на 07.12.2023 г., около 17:10 ч. в гр.Търговище,
на улица „П.Р.Славейков“, преди офиса на „Еконт” на общински паркинг
ищцата паднала и получила много наранявания по лицето. На този общински
2
паркинг е обособена площадка, на която са разположени контейнери за
битови отпадъци. Площадката е в близост до тротоар, но не е на пътното
платно. Поради това, че отворите на контейнерите, били ориентирани не към
тротоара, а към улицата, ищцата слязла от тротоара и минала отпред, за да
изхвърли отпадък, който носела. Връщайки се не видяла, че от бетонната
площадка, върху която се намират контейнерите за смет, в непосредствена
близост до тях, стърчи изкривено арматурно желязо. Обувката и се закачила и
тя паднала по лице. При падането получила е разкъсно-контузна рана в
областта на брадата, както и избИ.е и счупване на общо три зъба - горните
предни резци в средата и в ляво. Заедно с ищцата се движили по тротоара и
свидетелките Б.Д.. и З.Д.. Те помогнали на ищцата да се изправи. Времето
било мрачно и поради това ищцата не е видяла желязото, което е стърчало
от парапета. След като я изправили видели, че от брата ѝ тече много кръв, а тя
казала, че предните и зъби са избити. Свидетелката Д. я закарала в
зъболекарския кабинет на д-р К. в гр. Търговище. Обадила се на съпруга ,
като след прегледа в зъболекарският кабинет, той я откарал в болницата.
Същата вечер говорили с ищцата по телефона, като тя споделила, че изпитва
силни болки, трудно говорела, поради това, че зъбите и ги няма.
Свидетелките работят заедно с ищцата, поради което знаят, че след
инцидента тя не ходила на работа повече от един месец. През това време
продължавала да изпитва силни болки, освен това много се притеснявала, как
ще тръгне отново на работа, срамувала се от обезобразеното си лице. Не
искала да излиза от дома си и да се среща с хора.
От показанията на И. К., който е зъболекар и е оказал помощ на ищцата
непосредствено след инцидента, се установява, че при удара е получила
разкъсно-контузна рана в областта на брадата, единият и зъб бил избит почти
изцяло, единият фрактуриран надлъжно и един фрактуриран косо, дълбоко
под костта. Зъбите не можело да бъдат възстановени, тъй като фрактурата
била дълбока и трябвало да ги отстрани. Освен фрактурите по зъбите,
установил че горната вестибуларна/външна/ кост на челюстта е с множество
фрактури. Фрактуриралите костици също е трябвало да бъдат отстранени, тъй
като няма как да бъдат закрепени. Отстраняването е било необходимо и за да
може да се затвори раната и да зарасне добре. Поради това, че е отстранена
костта, не могат да бъдат поставени имплатни на мястото на липсващите
зъби, а едната възможонст за възстановяване е направата на мостова
3
конструкция, а втория вариант е протезна конструкция. Вторият вариант е по-
нестабилен, протезата няма да бъде удобна, тъй като поради характера на
счупването не може да се направи цялостна протеза, която да се закрепи
трайно. В момента на ищцата е поставена временна, която обаче е нестабилна
и и създава редица неудобства при хранене, затруднява и говора . Всичките
тези фрактури са причинили изключително силни болки по време и след
инцидента. След отстраняването на фрактуриралите зъби, раната на венеца
заздравява за период от около две седмици, но зарастването на костта отнема
около шест месеца. Едва след като напълно зарасне костта, тогава може да се
направи мостова конструкция. До тогава ищцата ще носи временната протеза,
която е нестабилна, тъй като не може да се закрепи трайно.
За установяване релевантните обстоятелства, касаещи претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани гласни доказателства - показанията
на свидетелите М.М., съпруг на ищцата и Р.П., нейна майка. Свидетелят М.
научил за инцидента малко след 17 часа. Съпругата му, му се обадила да
отиде да прибере детето им от репетиция по танци, като му обяснила, че е на
зъболекар, поради претърпян инцидент. Когато пристигнал пред кабинета тя
все още била вътре. Свидетелката Д. му разказала какво се е случило и той
останал да я изчака. Когато излязла от кабинета, видял, че предните зъби ги
няма, като зъболекарят ги насочил към болницата, за да бъде зашита раната
на брадата. По път оставили детето при майка и отишли в спешно
отделение. След обработка на раната се прибрали у дома. Съпругата му-
ищцата трудно понасяла мисълта, че предните зъби ги няма, не можела да
се храни и дълго време изпитвала силни болки. Не желаела да излиза от тома
си, поради травмата изпитвала силни притеснения как ще изглежда, как ще се
храни. Не можела да спи поради болките, а и раната на брадата също
пречела. Около две седмици се хранела само с пасирана храна. Временната
протеза била поставена по съвет на зъболекаря десет дни след инцидента.
Ищцата не искала да излиза и да се върне на работа, защото изпитвала срам
от начина, по който изглеждала. Излизала само в краен случай и винаги
носела маска на лицето си.
Свидетелката П. успяла да види и да разговаря с ищцата на следващи ден,
след инцидента. Посетила я в дома и и видяла, че имала превръзки по лицето.
Не можела да говори, на брадата имала шевове. Всеки ден ходела на
превръзки. В резултата на удара не можела да се храни, изпитвала силни
4
болки, като това състояние продължило около един месец. Изпитвала
страхове, не можела да спи, не била контактна и не излизала от дома си.
Носила маска, когато се налагало да излиза, защото изпитвала ужас от
начина, по който изглежда лицето . Психическото състояние след
инцидента наложило да потърси специализирана помощ. Посетила
психиатър, който е назначил терапия. Към момента все още е с временната
протеза, но тя и създава дисконфорт при хранене и говорене, защото твърде
често се откача.
Съдът изцяло кредитира показанията на изслушаните свидетели, сочени от
ищцата. Техните показания са последователни, логични и непротиворечиви.
Действително свидетелите П. и М. са много близки до ищцата, а
свидетелките Д. и Д. са нейни приятелки, но съдът няма основания да се
съмнява в достоверността на показанията им. Те следва да бъдат ценени,
съобразно чл.172 от ГПК, но това не изключва тяхната достоверност. Освен
близката степен на родство със страните, при преценка на показанията на
свидетеля, следва да се има предвид това как е узнал фактите и
обстоятелствата, за които свидетелства, възможността да ги възприеме и
прецени правилно и не на последно място възможността и желанието да ги
възпроизве по този начин пред съда. Процесуалния закон и практиката на
ВКС, в това число Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
776/2009 г., IV г. о.; Решение №34 от 22.02.2016 г. по гр.д.№4657/2015 г. на I
г.о. на ВКС ; Решение №312 от 11.01.2018 г. по гр.д.№191/2017 г. на IV г.о на
ВКС., не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели,
каквито безспорно са посочените свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за
която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на
другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по
делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му. Преди всичко показанията на
заинтересованите свидетели напълно се потвърждават от показанията на
независимия такъв К., а както беше споменато са последователни, логични и
внасят яснота относно значимите за спора факти. Не на последно място
свидетелите непосредствено са възприели фактите около инцидента и
последиците от него. Показанията им се потвърждават и от макар и
5
оскъдните, но все пак писмени доказателства- съдебно-медицинско
удостоверение, издадено непосредствено след инцидента, епикриза, издадена
от хирурга, обработил раните на брадата и психиатър, който е назначил
терапията на пострадалата.
Писмените доказателства по делото от л. 5 до л. 8, установяват по
безспорен начин, че ищцата е получила нараняванията, за които свидетелите
говорят. След удара, освен избитите зъби, ищцата е имала открита рана на
бузата и брадата, които са обработени след поставяне на локална анестезия,
като е указано, че раните следва да се наблюдават и да се сменят превръзките
през ден.
Влошеното психично състояние на ищцата е установено от специалист
психиатър. При прегледа, който се е състоял на 21.12.2023 година, лекарят
установил, че тя не желае да контактува с хора, имала силни притеснения от
начина, по който изглежда, като притесненията не били само от чужди хора,
но и от близките . Имала силно главоболие, напрежение, с чувство на
притеснение и унижение. Това я подтикнало да потърси специализирана
помощ. Депресивните изживявания са обусловени от психотравмата, която е
преживяла, в следствие на физическите наранявания.
Във връзка с наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване
поради това, че ищцата не е предприела мерки за собствената си сигурност,
по делото липсват данни за това в конкретната ситуация, ищцата да е
следвало да предприеме допълнителни такива. Бяха представени
доказателства, че в района на инцидента е имало поставени много други
контейнери за битови отпадъци, които тя е можела да използва, без да се
налага да слиза от тротоара и да стъпва на площадката, на която самият
ответник признава, че е имало необезопасено арматурно желязо, в което
всъщност тя се е спънала. Твърди, се че е слязла на пътното платно, при което
е нарушила правилата за движение по пътищата и сама се е поставила в
опасност. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС
съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е улеснил
6
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Установено по делото е, че ищцата не е нарушила правилата за движение, не
е слязла на пътното платно, но дори и това да се е случило това няма
отношение към самият инцидент. В случая той е настъпил, не защото тя е
слязла на пътното платно, а защото на площадката където са разположени
контейнерите за битови отпадъци е имало необезопасено препятствие.
Неоснователно е възражението, че в района има разположени много
контейнери, в които би могла да изхвърли отпадъка си, тъй като за нея като
пешеходец на съществува задължение, предвидено в нормативен акт,
постоянно да следи с погледа си къде са разположени контейнерите в района,
а не да използва най-близкия до нея, както и да следи пътната настилка и
площадката на която се намират контейнерите, дали е обезопасена и дали
няма препятствия необичайни за такова място. Съдът намира за несериозно
подобно твърдение и в никакъв случай не може да се квалифицира, като
поведение, водещо до съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя
характер. Касае се за отговорност за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие
или бездействие на лице, комуто той е възложил извършването на определена
работа, настъпят вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди. В случая ищцата е ангажирала отговорността на общината на
основание чл. 49 ЗЗД за причинените й на 07.12.2023г. неимуществени вреди
от падане в гр. Търговище на ул.”П.Р.Славейков” спъвайки се в
необезопасена неравност на площадка за контейнери за битови отпадъци.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОбС вменява в задължение на общините да
управляват имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на
населението на общината, да ги използват съобразно предназначението им и
за нуждите, за които са предоставени, като полагат грижата на добър
7
стопанин. Същата норма задължава общините и да сигнализират за наличието
на препятствия по улицата- в случая необопасено арматурно желязо, което е
изкривено и създава опасност, като постави изрично отбелязан с подходящи
заграждения, за да се препятства преминаване на пешеходци покрай него. Не
е спорно, че конткертното съоръжение – площадка за контейнери за битови
отпадъци е собственост на ответната община и съответно тя носи отговорност
да я стопанисва и поддържа с грижата на добър стопанин. Липсата на сигнали
за такава опасност, не освобождава общината от задължението да поддържа
съответните съоръжения в безопасно състояние. Това задължение на
общината се осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по
ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските съоръжения, било
чрез свои служители, било чрез наети фирми да поддържа улиците и
тротоарите в населеното място в изправен вид. Представените от ответника
доказателства- договор за възлагане на обществена поръчка относно
поддръжка на уличното осветление в гр. Търговище, не следва да се
обсъждат, а и не освобождават ответника от отговорност, доколкото
произшествието с ищцата е настъпило не поради лошото осветление в района.
В случай, че е възложено на изпълнител по силата на такъв договор
поддръжка на улиците, вкл. и пешеходните зони в града, а последният не е
изпълнил задълженията си по осигуряване на безопасна среда за
придвижване на гражданите, то ответната община следва да поеме
отговорността за причинените им вреди, като възложител на работата. В
случая субект на отговорност е общината, тъй като тя отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността
по поддържането на тротоарите в града. Неосъществения контрол е основание
за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на
закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в
разглеждания случай. Отговорността покрива както имуществените, така и
неимуществените вреди.
Докато имуществените вреди се присъждат до размера, който е установен,
то обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи справедливо
обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат установени редица
факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които да обусловят
8
размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
определи размера на справедливото обезщетение. Следва в случая да се
прецени характера и последици от създаденото неприятно преживяване на
пострадалата, начина по който го е преживяла, е възприела това неудобство,
изпитаните затруднения в ежедневието и. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на
съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които го съпътстват. В този смисъл е
трайно установената практика и на ВКС. В конкретния случай всички тези
факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на
справедливото обезщетение за ищцата са установени от събраните по делото
доказателства. В резултат на настъпилото произшествие, тя е претърпяла
силни болки. Останала е без предни зъби, което променя безспорно
структурата и формата на устата и лицето, съответно води до обезобразяване.
Ищцата е млад човек, с отношение към външния си вид. Това безспорно е
породило у нея страхове от това как ще изглежда след инцидента, отключила
е депресивно състояние, което я затваря у дома. Престанала да излиза, да се
среща с хора, преустановила всякакви социални контакти. Безспорно
9
увреждането е влошило качеството и на живот, както в социален аспект, така
и чисто физически. Дълго време изпитвала болка, не можела да се храни
нормално, да приема твърди храни, не можела да спи, не можела и да говори.
За преодоляване на последиците до пълното зарастване на костта на горната
челюст и е била поставена временна протеза, която обаче не смекчила
състоянието . Тази протеза е подвижна, трудно се закрепя и отново
затруднява дъвченето и говоренето, поради спецификата на счупването в
конкретния случай. Физическите болки са продължили около един месец, но
психическите травми продължават и към момента. Дори и от това, че за
пълното възстановяване на външния и вид трябва да измине дълъг период от
шест месеца. Едва след този срок може да се предприеме изграждането на
мостова конструкция на горната челюст, която ще подобри външния вид,
ще и даде възможност пълноценно да се храни и да говори. През тези месеци
тя е била подтисната от депресивни преживявания за безпомощност и
нараняване на ценностната и система, обусловено от преживяната
психотравма. Такова състояние безспорно, се отразява изключително
негативно и на самочувствието на един млад човек, който ще трябва да
продължи да живее със физическите си увреждания. Поради горното съдът
намира, че претендираното обезщетение в размер на 26 000 лв., би покрило до
голяма степен претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претенцията е
заявена като частична от по-висок размер, поради което се явява основателна.
По разноските в процеса: Ищцата претендира разноски в процеса.
Деловодни такива не е сторила, доколкото е била освободена по реда на чл.
83, ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна такса и следващи се разноски в
производството, а съгласно приложения договор за правна помощ, такава и е
указана по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Поради това и
възнаграждението за оказаната по делото правна помощ следва да бъде
присъдено в полза на адв. А. М.. То следва да бъде определено съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма основание да се слезе под определения минимум, с
оглед на вида и интензитета на оказаната от страна на адв. М. правна помощ.
Поради горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.
М., сумата от 1 310 лв., представляваща възнаграждение за правна защита на
ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Окръжен съд –
10
Търговище, държавна такса по предявеният иск, в размер на 1 040 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Търговище ЕИК *********, гр.Търговище,
пл.“Свобода“, представлявана от Дарин Димитров- кмет да заплати на Г. Д.
М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. „Й.“, № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
действаща чрез адв. А. А. М., АК – Търговище сумата от 26 000 лв., частична
претенция за обезщетение за причинените на 07.12.2023 година
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2023 година, на
осн. чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Търговище ЕИК *********, представлявана от Дарин
Димитров- кмет да заплати на адв. А. А. М., АК – Търговище, гр. Търговище,
ул. „Лилия“, № 4, вх. А, ет. 2, офис 7, сумата от 1 310 лв., представляваща
възнаграждение за оказаната при условията на 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата правна помощ на Г. Д. М. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Община Търговище ЕИК *********, представлявана от Дарин
Димитров- кмет да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна
такса по предявения иск, в размер на 1 040 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11