Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ –ти граждански състав, в публично заседание на 20.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 535 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.К.П., ЕГН:**********, с
адрес: *** чрез адв. П.Л.П.,***, против Г.Д.
"Н.П."*** представлявана от ***, в която се твърди следното : Ищецът
изпълнява длъжността *** в група ***” на сектор „***” - *** на Зонално
Жандармерийско управление - *** към Дирекция „Жандармерия” при Г.Д. "Н.П."
- МВР с местослужене - гр.Плевен. Служебните си задължения изпълнява при работа
на смени с продължителност 12 часа по утвърдени протоколи и месечни графици от Началника
на ЗЖУ - ***, при режим на труд на нощна смяна от 22:00 часа до 06:00 часа и
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187
ал.3 от ЗМВР.
Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Съгласно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, а именно че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В чл.З 1, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 .
Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че за периода 11.07.2016г. - 02.08.2016г действаща е била предходната Наредба
№8121з- 407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
В
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работно време.
В
процесния случай, за периода 01.02.2017г. - 31.12.2019г. положил общо 2007 часа
нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на 2294
часа, което от своя страна води до извънреден труд от 287часа, който следва да
ми бъде платен допълнително. Съобразно с трудовото възнаграждение, което
получавам, респ. часова ставка в размер на 6,06 лв., за 287 часа труд ми се
дължи сумата от 1739.22 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. ДА ОСЪДИ на основание члЛ78, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР Г.Д. "Н.П."***, представлявана
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.П. с ЕГН:********** сумата от 1739,22 лева,
представляваща възнаграждение за положен 287 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.02.2017г. - 31.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
2. ДА ОСЪДИ на основание чл.86 от ЗЗД Г.Д. "Н.П."***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.П. с
ЕГН:********** сумата от 150 лева, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1739,22 лева за периода
01.02.2017г. - 31.12.2019г.
Доказателствените искания, които
ищецът прави са основателни и следва да се уважа, изключая касаещите въпросите,
по които страните не спорят.
В
срок е депозиран писмен отговор от Г.Д. ’’Н.П.”-МВР, представлявана от ***-директор,
***, чрез юрисконсулт Г.Р., в който се твърди следното : И.К.П. - *** в група
01 „Патрулно-постова дейност“ в сектор „***“ - *** на Зонално жандармерийско
управление - *** при дирекция „Жандармерия“ към Г.д. „Н.п.“ - МВР е предявил на
основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) срещу Г.д. “Н.п.” (ГДНП) иск за
заплащане на сумата от 1739.22 лв. (хиляда седемстотин тридесет и девет лв. и
22 ст.), представляваща възнаграждение за извънреден труд, за периода
01.02.2017 Г.-31.12.2019 г„ формиран в резултат на умножение на часовете
положен нощен труд по коефициент 1.143, както и иск по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.).
Исковете, предявени срещу ГДНП са допустими,
като предявени срещу надлежна страна.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) в ГДНП се създава дирекция
„Жандармерия“. Териториални звена на дирекция „Жандармерия“ са зоналните
жандармерийски управления (чл. 5, ал. 5 от ПУДМВР). Предвид, че ищецът е
служител на Зонално жандармерийско управление-***, а съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции на МВР са юридически лица, то и ГДНП е легитимирана да
отговаря по предявените искове.
Ищецът
е назначен в структурно звено на Зонално жандармерийско управление-***, чиято
дейност е организирана на смени, като отчитането на положения труд е сумирано,
на тримесечен период, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Изложеното в исковата молба
очертава като предмет на спора следва ли положения нощен труд да се
преизчислява като дневен. В подкрепа на твърдението, че преизчисление трябва да
бъде направено се излагат редица аргументи, които по същество не могат да бъдат
споделени, по следните съображения:
Нормативните
актове, регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и
компенсирането му са действали в следната поредност:
1.
Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи-отм. с Наредба №
8121з-592/25 май 2015 г., в сила от ДВ, бр. 40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
2.
Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от
2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11 юли 2016 г.
по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016 г., в сила
от 29.07.2016 г.
3.
Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба № 8121з-592/25
май 2015 г.- от 29.07.2016 г. (отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016 г.
(влизането в сила на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г.)
4.
Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи ( ДВ, бр. 60 от 2
август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
От
трите наредби, единствено в чл.31 ал.2 на Наредба № 8121з-407/11 август 2014г.
е предвидено умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по
коефициент 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за същия отчетен период. В другите наредби, действали през процесния
период (чл. 31, ал.З) е предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния
брой да се посочва само в цяло число.
В
тази връзка ищецът навежда неоснователен довод, че е налице празнота в уредбата
и следва да се приложи по аналогия Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) За да е
приложим този тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия
нормативен акт да не е уреден. В конкретния случай това определено не е така,
предвид че по отношение на нощния труд има богата уредба в ЗМВР (чл. 179, чл.
181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и редица подзаконови нормативни актове, а
конкретно в Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд е отделен цял
раздел. Това, че нормите не са идентични при сравнение с други нормативни
актове, уреждащи същия въпрос не означава, че е налице празнота.
Следва
да се има предвид, че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони,
регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда
издаването на наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители. В този смисъл Наредба за структурата и организацията на работната
заплата е неприложима, тъй като за служителите на МВР е издаден акт, по силата
на законовата делегация и не е налице липса на уредба.
От
друга страна сочената за приложима от ищеца наредба е издадена на основание чл.
244, т. 2, чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и
допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). Дори и да се допусне,
че сме изправени пред хипотеза на празнота в закона, следва да се съобрази, че за
служителите на Министерство на вътрешните работи, като орган на изпълнителната
власт, биха се прилагали по аналогия норми от актове, действащи по отношение на
администрацията. Безспорно е, че служебните правоотношения по ЗМВР са
специфични и ако трябва да бъде търсена аналогия с други такива, то по-логично
да е в Закона за държавния служител като по-близки по своята същност
правоотношения, но не и в Кодекса на труда, освен ако ЗМВР изрично не препраща
към него. В тази връзка, следва да се отбележи, че Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила
01.07.2012 г.) също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд
в дневен.
Нещо повече, чл. 187, ал. 3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, където нощния труд е ограничен до 7 часа. В тази връзка прилагайки
механизма по чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен се
получава коефициент единица (8:8=1), следователно няма законово основание за
прилагане на друг различен коефициент.
Основание
за умножение по коефициент 0.143 е имало само за времето от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г.. т.е от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г., с решение
на ВАС до приемането на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г.,
когато е била приложима Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. Предвид, че
претенцията на ищеца не попада в посочения период, то исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Претенцията
за заплащане на мораторни лихви като акцесорна също е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
В
о.с.з. ищецът се представлява от адв.П., който поддържа исоквете и прави
изменение на размера им с оглед приетото
заключение на вещото лице.
В ос.з.
ответната страна не се представлява.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е прието за безспорно, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения, че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е бил служител на Г.Д.
„Н.п.“ и през периода е заемал сочените в исковата молба длъжност ***
в група ***” на сектор „***” - *** на Зонално Жандармерийско управление - ***
към Дирекция „Жандармерия” при Г.Д. "Н.П." - МВР с местослужене -
гр.Плевен.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът прие по делото, като
неоспорено от страните и отговорило на
поставените задачи, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00
ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Заключението на експертизата
е, че за периода от 01.02.2017г. – 31.12.2019г., ищецът е положил общо 2017
часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 при превръщането му в дневен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143, се равнява на 2305,431часа, като за разликата 288,431часа се
изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 2059,40 лв., изчислено със
средна ставка 7,14 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и
нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е
съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.
По отношение на предявения иск с
правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016г.
На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода
от отмяната на наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от
2016г., действаща е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.
№ 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители
в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради
това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Ответникът
не само не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение
за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по
делото размер, той оспорва, че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид
изложените от съда правни изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 01.02.2017г. – 31.12.2019г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът следва да се уважи в предявения след
допуснатото изменение размер от 2059,40лв. за посочения период от време.
По
отношение на предявения иск с правно чл.86 ал.1 ЗЗД съдът намира от правна
страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. ВЛ е
изчислило лихвата за забава върху главницата и доколкото сумарното
отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число на месеца, следващ
всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване на исковата молба
– в размер на 320 лв., т.е. за периода от 01.04.2017г.-31.01.2020г. С оглед
начина на изчисление на лихвата е видно, че такава не е начислявана нито за м.
февруари, нито за м.март 2017год., респ. не е начислявана за м.януари 2020год. /т.к.
не се дължи/. Макар ВЛ да е посочило в заключението различен период от
претендирания, то изчислението като стойност се явява правилно и на ищеца
следва да се присъди сумата от 320лв., а за периода от 01.02.2017год. до
01.04.2017год. искът следва да се отхвърли като неоснователен /без да се
посочва за каква сума, т.к. такава не е начислявана/.
Поради изложеното, искът се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски. От приложените договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че на
ищеца е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА вр. с
чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004г. Съгласно практиката, това възнаграждение не
може да бъде по малко от предвиденото в Наредбата. В случая са предявени два иска и при определяне на всеки един
поотделно, следва да се приложат т.1, 2 от чл.7 на Наредбата, действаща към
момента на сключване на договора за правна помощ, което обосновава присъждане
на адвокатско възнаграждение – 674,16лв. Следва да се заплатятна ищеца и
направените разноски в размер на 150лв. за ВЛ.
На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 132,38лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.178 ал.1 т.3 вр.с чл.179 ал.1 вр.чл.187 от ЗМВР, Г.Д. „Н.П.“, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2059,40лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.02.2017год. до 31.12.2019год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба - 31.01.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата;
ОСЪЖДА
на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.178 ал.1 т.3 вр.с чл.179 ал.1 вр.чл.187 от ЗМВР, Г.Д. „Н.П.“, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 320лв., представляваща
лихва за забава върху главницата 2059,40лв. за периода от 01.04.2017г.-31.01.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода от 01.02.2017год. до 01.04.2017год.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Д. „Н.П.“, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., ЕГН:**********, с адрес: ***
направените разноски по делото за вещо лице в размер на 150лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, Г.Д. „Н.П.“, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Л.П.,***, като процесуален представител на И.К.П.
сумата 674,16лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Г.Д. „Н.П.“, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 132,38лв.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: