РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 19/27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 281/2021 г. по
описа на РС –Етрополе В. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“
№ . е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови неправомерните си
действия, с които пречи на К. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-
.“, бл.., вх.., ет.., ап.. и С. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „П.“, ул.
„Г. Б.“ №., ателие ., да упражнява пълноценно правото си на собственост
върху 48,76 на сто ид. ч. от таванско помещение към първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Е., ул. „Н. В.“ № ., със ЗП 66, 40
кв.м., Отхвърлен е иска в частта, с която К. В. К. и С. Г. К. са поискали да се
осъди В. Н. Л. да преустанови неправомерните си действия, с които им пречи
да ползват мазето, водомера и електромера, като премахне поставените от
него резе и катинар на врата, находящи се в сграда с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“
№ ., като неоснователен. На страните са присъдени разноски по съразмерност.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявения иск, с правно
основание чл. 109 от ЗС, е депозирана въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство В. Н. Л., чрез адв. И. А.. Изложени са
1
аргументи, че първостепенният съд е следвало да прекрати производството по
делото, констатирайки липса на правен интерес от предявяване на иск, с
правно основание чл.109 ЗС, респективно приемайки, че същият е
процесуално недопустим и не би породил търсената от ищците правна защита
на нарушеното им право на собственост върху идеални части от общите части
на сградата - тавана. Изложено е, че в така предявения и уважен иск, ищците
не твърдят, че се нарушава състоянието на имота, а че въобще ищцовата
страна е лишена от достъп до тавана и не може да проникне в него, респ. да
извърши съответни фактически действия - т.е. твърдението е, че е отнета
самата фактическа власт на ищците и същите не могат да я упражняват в
цялост.
Жалбоподателят излага, че като купувач в режим на СИО заедно със
съпругата си при покупката - М. Л., сега в режим на обикновена
съсобственост с нея, е закупил от Р. М. П., последната съделител в делбеното
дело от 1985 г. по гр.д. № 93/1985 г. на ЕРС, права на собственост върху дела,
който е закупен от него и съпругата му, дял II /втори/ в който се включва
„Вторият етаж от сградата, мазето от 3,12 кв.м., 51,24 % идеални части от
стълбището и тавана на сградата - целия“.
В делбата от 02.02.2009 година не била взела участие съделителката
М. В. Л., която към този момент на доброволната делба е притежавала в
режим на СИО освен втория жилищен етаж, мазето от 3,12 кв.м., но и 51, 24%
идеални части от стълбището и тавана -целия. Така извършената делбата,
която засяга идеалните части от сградата се явявала нищожна, без участие в
нея на съсобственика М. Л.. Постановената от ЕРС съдебна делба, при която в
дял на съделителката Р. М. П. е останал тавана - целият, била съобразена със
закона.
Изложено е, че при сключване на договор за покупко - продажба,
обективиран в нотариален акт № .., том ., дело № .., per. № .../.... г. на нотариус
Я. Д., ищците не биха могли да закупят повече права отколкото
прехвърлителя М. Н. В. е имала, получени от дял I /първи на Н. В. Л. по
съдебната делба по гр.д. № 93/1985 год. на ЕРС. - т.е. правата - на собственост
върху „първи етаж от сградата, мазето от 7,65 кв.м., 48,76% идеални части от
стълбището и терасата“.
Излага се, че действията на ответника са обусловени от упражняване в
пълен обем правата на собственост върху процесния имот, тъй като той
претендира да е собственик на целия таван с третото, неучастващо по делото
лице съсобственик М. В. Л., по силата на покупко - продажба.
По същество моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
предявения иск отхвърлен. Претендира разноски.
2
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с
правно основание чл. 109 от ЗС, е депозирана въззивна жалба от ищците в
първоинстационното производство К. В. К. и С. Г. К., чрез адв. А. Г. и адв. К.
С.- Д.. В жалбата са релевирани възражения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствени правила и материалноправни
норми.
Излагат, че през месец януари 2021 год., ответникът В. Н. Л. /който е
брат на майката на К. и негов вуйчо/ поставил резе от вътрешната страна и
катинар от външната страна на вратата, осигуряваща достъпа до стълбището,
входните врати на жилищата на първия и втория етаж, мазето, тавана,
електромерите и водомерите в къщата. Това било извършено без
предварително или последващо съгласие от тяхна страна, без да им бъде
предоставен ключ за въпросния катинар. Те нямали и достъп до резето, тъй
като то било поставено от вътрешната страна на вратата, до която нямали
достъп. Ключ и достъп не бил предоставен и на М., нито пък било поискано
от нея съгласие или разрешение за извършване на тези действия. По този
начин към момента, както жалбоподателите, така и М. В. като ползвател
/държател/ на имота нямали достъп до общите части на сградата, в която са
съсобственици, а именно- стълбищата в сградата, входната врата към
жилището на първия етаж от към стълбището на сградата, мазето и тавана;
нямали достъп и до електромерите и водомерите в имота от към стълбището
на сградата.
В резултат от поставените ограничения от ответника Л. спрямо
входната врата, жалбоподателите по настоящата жалба не можели да влизат
до жилището си на първия етаж през входната врата на сградата и да
осъществяват достъп до него през стълбището на сградата. Излагат, че
ответникът Л., който живее на втория етаж, противоправно е решил, че
единствено той ще ползва вратата на сградата, която осигурява достъп до
стълбището на сградата, по което стълбище се стига до жилището на първия
етаж и жилището на втория етаж. От показанията на М. В. /като ползвател на
имота/ се установявали тези факти, че сградата е двуетажна, с жилище на
първия етаж /собственост на жалбоподателите/, жилище на втория етаж
/собственост на ответника/; ответникът е поставил на входната врата на
сградата, първоначално резе, а в последствие нов патрон, не е дал ключ за
този патрон нито на жалбоподателите, пито на М. В. /като ползвател на
имота/. По същество правят искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на предявения иск, с правно основание чл. 109 от ЗС, в
цялост. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Н. Л., с който
3
оспорва въззивната жалба.
Подадените въззивни жалби са постъпили в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от
ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд -
Етрополе решение, поради което същите са процесуално допустими.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността им,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
РС-Етрополе е сезиран с искова молба от К. В. К. и С. Г. К. срещу В. Н.
Л., с която е предявен иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да
прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост по отношение общите части на сградата намираща
се в имот УПИ .-...., кв. ..., по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при
граници на имота: улица, УПИ .-...., УПИ.-...., УПИ .-...., УПИ ..-...., УПИ..
като ответникът премахне всички препятствия, ограничаващи достъпа до
общите части на сградата /мазе, таван, електромери и водомери/ в това число
резе и катинар.
Твърди се, че вторият етаж в сградата е съсобствен на ответника по
делото, който със своите действия през януари месец 2021г. е ограничил
ползването на общите части на сградата, поставяйки резе на вътрешната
страна и катинар на външната страна на вратата, осигуряваща достъп до
мазето, тавана с електромерите и водомерите в къщата. Посочените действия
са били извършени без знанието и съгласието на ищците, като от тогава,
същите нямат достъп до посочените общи части на сградата, в която се явяват
съсобственици.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
В. Н. Л., с който изразява становище за недопустимост, по същество
неоснователност на предявения иск. Излага, че таванът в процесната сграда
не представлява обща част от нея, а е принадлежност към притежавания от
него и М. Л. етаж, който е придобит по силата на съдебно решение,
постановено по гр.д. № 201/2007г. по описа на ЕРС. Заявява, че владее
необезпокоявано таванското помещение от 22.05.2007 г. Твърди, че
електромерите на имота се намират извън него, постановени на стълб изнесен
извън границите му, докато водомерите макар и да се намират в мазето,
ищците имат достъп. Твърди се, че вратите в мазето не са били заключвани и
достъпа до тях не е бил ограничен за живущите.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от решение от 28.03.1973 г., постановено по гр. дело 1602/73 г. по
описа на ЕРС, е бил прекратен брака между Р. М. Л. и Н. В. Л.. На Р. Л.,
4
заедно с трите и деца В., М. и Ц. е бил предоставен вторият жилищен етаж от
сграда находяща се в гр. Е., ул.“Н. В.“ №.., заедно с ползването на общите
части и ид. ч. от дворното място.
С решение от 18.10.1985 г., постановено по гр. д. №93/85 г. по описа на
ЕРС е била извършена делба между Р. М.П. и Н. В. Л.. В дял на Р. П. е бил
поставен втори етаж от сградата, заедно с мазето от 3.12. кв.м., 51.24 % ид.ч.
от стълбището и тавана на сградата-целия, находяща се в гр. Е., ул. „Н. В.“
№., а на Н. Л. е поставен в дял първи етаж от процесната сграда, заедно с мазе
от 7.65 кв.м., 48.73 % ид.ч. от стълбището и терасата.
С договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от
02.02.2009г., вписан под №., т.., партида ..., ..., вх. рег. №../.............г. на СВ-
Етрополе, се установява, че М. Н. В. е получила в дял и е станала
изключителен собственик на първи етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Е., ул. "Н.В." №., с площ от 66,40 кв.м., заедно с мазе
с площ 7,65 кв.м., заедно с 48.76% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с
1/4 ид. ч. от ПИ 1456, кв. ..., по плана на гр. Е., за който имот е отреден по
регулация УПИ .-...., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота:
улица, УПИ ....., УПИ.-...., УПИ .-...., УПИ ..-...., УПИ..-..... В. Н. Л. е получил
в дял 1/4 ид. ч. от ПИ ...., за който имот е отреден по регулация УПИ .-....кв.
..., по плана на гр. Е., целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота:
улица, УПИ .-...., УПИ.-...., УПИ .-...., УПИ ..-...., УПИ..-...., заедно с % ид.ч.
от УПИ ..-.... от кв. ... по ПУП на гр. Е., с площ от 584 кв.м., при съседи
улица, УПИ .-...., УПИ..-...., УПИ ...-...., УПИ .-.....
С решение от 30.05.2007г. по гр.д.№ 201/2007г. по описа на ЕРС се
установява, че е обявен на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателен предварителен
договор за покупко-продажба от 22.05.2007г. между Р. М. П. и М. В. Л., с
който М. В. Л. е станала собственик на втори жилищен етаж със застроена
площ от 60.00 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м., както и
51,24 % ид.ч.от стълбището и тавана от двуетажната жилищна сграда,
построена в УПИ ..-...., в кв. ..., целият с площ от 502 кв.м. по плана на
гр.Етрополе.
Видно от нотариален акт № .., том., дело № .., рег. № .../.... г., М. Н. В.
продава на ищецът К. В. К. ид. ч. от УПИ .-...., кв. ..., по плана на гр. Е.,
целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ .-...., УПИ.-....,
УПИ .-...., УПИ ..-...., УПИ.., заедно с целия първи етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със ЗП 66, 40 кв.м., състояща се от дневна- столова с
кухненски бокс, стая, сервизни помещения и тераса, заедно с избено
помещение 7, 65 кв.м., ведно с 48,76 на сто ид. ч., от общите части на
сградата, при спазване на ползването на земята, определено с влязло в сила
решение по гр. д. №71/2014г. по описа на ЕРС.
5
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
при посещението на вещото лице в имота, сградата била заключена. Вещото
лице е влязло в стълбищната клетка през жилището на първия етаж, в което
имало изградена стълба от две стъпала, свързващи терасата с терена. Входа
към мазите бил свободен. Влизането в подпокривното пространство /таван/
било възпрепятствано, като капака на таванската плоча, използван за вход
бил заключен с катинар. На огледа присъствал В. Н., като заявил, че той е
заключил катинара, защото тавана е негов. Заявил, че заключил входната
врата на сградата, защото в жилището на първи етаж можело да се влиза през
терасата на същото и, че е поставил резе на входната врата на сградата от
вътре, защото имало поставено старо такова, но не работело. Заключението на
вещото лице е, че са възпрепятствани входовете към общите части стълбище
и таванска част, а входната врата на сградата е част от общите части. В
проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице
уточнява, че жилището на първия етаж има два входа – централен, който е на
сградата и е бил заключен и друг вход от към терасата, която е на около 50-60
см. на ниво терен. От тази тераса се минава през целия първи етаж и се стига
до стълбището. Електромерите се намирали на стълбищната площадка на
първи етаж. Водомерите се намирали в коридора на мазите и достъпът бил
свободен. На входната врата, която била заключена с ключ имало поставени и
две резета от вътрешната страна.
От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че
свид. М. Н. В. /майка на К. К. и сестра на ответника/ твърди, че през месец
февруари на 2021 г. ответникът поставил резе на външната входна врата, от
вътрешната страна. През месец март ответникът поставил катинар от
вътрешната страна и от външната страна и не можело да се влиза в мазето. За
да може да ползва жилището се налагало да влиза от терасата на кухнята.
Сочи се, че няма достъп до таванското помещение, тъй като е поставен
катинар. На свидетелката не е бил предоставян ключ за общата входна врата,
като се твърди, че няма достъп до комина, тъй като е бил поставен катинар на
намиращата се врата за тавана. Сочи, че ответникът влиза през другия вход на
къщата, както и това, че нейният баща не е ползвал таванското помещение,
тъй като му е било забранено да го ползва.
Свид. М. Л. твърди, че е придобила втория жилищен етаж от
процесната сграда, като е живяла в нея за времето от 1981-1984г. След този
период периодично е посещавала имота, като там заедно с децата си
съхраняват вещи на таванското помещение. Свидетелката сочи, че къщата
има два входа и свекър й влизал от задната страна на къщата през друг вход,
който е за първи етаж. М. влизала за етажа си от задната врата, а ответникът
от старата съществуваща врата. Свидетелката твърди, че се е наложило да се
6
заключва външната входа врата на сградата, тъй като е имало случай на
кражба. Тя лично не е имала ключ за нея, като не може да посочи кога е било
поставено резе върху вратата. Електромерът е изнесен извън оградата на
имота на улицата, за другия не знае. В. имал достъп до мазето, където се
намират водомерите.
Видно от справка от 12.01.2023 г., издадена от РУ- Етрополе, за
времето от 2014 г. до настоящия момент са били подадени множество сигнали
между страните по делото, както и свид. М. В.. Всичките са били свързани с
ползването на притежаваните от тях етажи от сградата и прилежащите към
тях общи части и земя.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема
от правна страна следното:
С негаторният иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита на
собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на
трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава
или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с
провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни
действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят
тези действия. Иначе казано с този иск е предвидена възможността
собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да бъде
уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да
е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното
действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил неоснователни
действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето права на
собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство
или заплаха спрямо вещното право.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е
възприето разрешението, че за уважаване на иска с правна квалификация
чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на
ответника му пречи да упражнява своето право. Според него съдът, с оглед на
твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да
извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия
или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи
от обикновените.
В случая, предявеният иск е на етажен собственик срещу друг етажен
собственик, който пречи да се ползват общи части по предназначение.
Първоинстанционният съд е разгледал именно предявен негаторен иск на
твърдяното основание-посоченото конкретно действие, с което се пречи и
7
смущава ограничаването на правото на собственост на ищците върху имота-
поставяне на резе, катинар на входна врата на сградата -обща част,
препятстване на достъпа им до таванското помещение, мазе, водомер и
електромер. Такъв негаторен иск от етажен собственик е допустим и съгласно
съдебната практика /решение №351/14.10.2010г. по гр.д.№1179/2010г. на
ВКС, I Г.О., решение №345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на ВКС, II Г.О./
Поради това възраженията във въззивната жалба на ответника в
първоинстанционното производство, че искът е недопустим са
неоснователни.
По делото е безспорно между страните, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че същите имат собственост в двуетажна
жилищна сграда, като ищците са собственици на първия етаж, а ответникът е
собственик на втория жилищен етаж /другият съсобственик е М. Л./. В
представените нотариални актове, съдебни решения и делбени протоколи е
посочено, че ищцците имат право на собственост на избено помещение с
площ от 7,65% кв.м., заедно с 48.76% ид.ч. от общите части на сградата, а
ответникът като съсобственик на втори жилищен етаж със застроена площ от
60.00 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м., както и 51,24 %
ид.ч.от стълбището и тавана от двуетажната жилищна сграда.
В сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост
върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието
на общи части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на
отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по
предназначение, което се определя от естеството им или според решение на
общото събрание. Предназначението на обща част може да бъде променено
само със съгласието на всички етажни собственици. Следователно, ако етажен
собственик ползва обща част не според нейното предназначение, без
съгласието на останалите етажни собственици, тъй нарушава правото им да
ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат
преустановяване на действията или възстановяване на фактическото
положение /така решение №345/25.06.2010г по гр.д.№1497/2009г по описа на
ВКС, II Г.О/.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към
общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
8
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби,
жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване.
Поради това външната входна врата на сградата е обща част – осигурява
достъп до отделните етажи и стълбищните клетки и принадлежи на всички
собственици на обекти в сградата. Според заключението на вещото лице П.,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, са възпрепятствани
входовете към общите части стълбище и таванска част, а входната врата на
сградата е част от общите части. Вещото лице уточнява, че жилището на
първия етаж има два входа – централен, който е на сградата и е бил заключен
и друг вход от към терасата на ищците, която е на около 50-60 см. на ниво
терен. От тази тераса се минава през целия първи етаж и може да се стига до
стълбището. Заключването от ответника на входната врата на сградата и
поставянето на резе /катинар или друг механизъм за заключване/ лишава
ищците от достъп до общата част. Ирелевантно е обстоятелството, че ищците
използват вход от към терасата, за да достигнат до етажа си и от там до
стълбището. Не са ангажирани по делото доказателства, че на осн. ч.38, ал.2
е уговорено, че частите на сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата,
които помещения обслужват.
В чл.185, ал.2 ЗУТ са изброени хипотези, при които е допустимо
преустройство на обекти, помещения или части от тях на сграда, етажна
собственост, за които е необходимо съгласие на собствениците, взето на общо
събрание, проведено по установения ред, а при завземане на общи части е
предвидено наличие на съгласие на всички собственици, изразено с
нотариална заверка на подписите. По делото няма доказателства, че етажните
собственици са постигнали такава уговорка за процесната централна входна
врата. Поради това със заключването й ответникът е осъществил
неоснователно действие по отношение на обект на право на собственост,
представляващ обща част. С това действие ответникът по делото пречи на
ищците да ползват вратата по предназначение, каквито твърдения са
изложени в исковата молба. Като е достигнал до други изводи в тази част РС-
Етрополе е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
От приетите по делото доказателства не се установява, че ответникът е
възпрепятствал достъпа на ищците до избените помещения, където се
намират и водомерите. Според заключението на вещото лице входът към
двете складови помещения, които се намират на полуподземен етаж е бил
свободен. В тази част исковата претенция е неоснователна и правилно е
отхвърлена от първоинстанционния съд.
Другият спорен въпрос между страните е дали таванското помещение е
9
собственост само на собствениците на втория етаж, представлява обща част и
с поставянето на катинар се пречи на ползването му от ищците по делото К.
К. и С. К..
По смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС вратите към общи тавански и избени
помещения са общи части. Според заключението на вещото лице, от
площадката на втория етаж на стълбището е изградена дървена стълба, по
която през капак на таванската плоча се осигурява достъп до подпокривното
пространство /таван/. Влизането в подпокривното пространство /таван/ било
възпрепятствано, като капака на таванската плоча, използван за вход бил
заключен с катинар. На огледа присъствал ответника В. Л. като заявил, че той
е заключил катинара, защото тавана е негов.
Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. №
11/83 г. на ОСГК на ВС на РБ, подпокривното пространство (таванът) на
сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като
жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения
или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част
от сградата. В същото ТР е прието още, че подпокривното пространство
(таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект на
прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни
собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята
идеална част от него.
Съобразно приетите доказателства /решение от 30.05.2007г. по гр.д.
№201/2007г. по описа на ЕРС от което се установява, че е обявен на осн.
чл.19, ал.3 ЗЗД за окончателен предварителен договор за покупко-продажба
от 22.05.2007г. между Р. М. П. и М. В. Л., с който М. В. Л. е станала
собственик на втори жилищен етаж със застроена площ от 60.00 кв.м., заедно
с мазе със застроена площ от 3,12 кв.м., както и 51,24 % ид.ч.от стълбището и
тавана от двуетажната жилищна сграда/ и заключението на вещото лице,
въззивният съд достига до извод, че таванското помещение на процесната
сграда представлява обща част от сградата.
Достъпът до тази обща част е възпрепятстван, като капака на
таванската плоча, използван за вход е бил заключен с катинар, при огледа на
вещото лице П.. На огледа присъствал и ответника В. Л., като заявил, че той е
заключил катинара, защото тавана е негов.
Поставянето на катинар от ответника пречи на допустимото пълноценно
ползване на тази обща част от ищците според нейното предназначение,
поради което окръжният съд намира предявеният иск по чл.109 ЗС за
основателен и доказан в тази част.
10
По изложените съображения въззивната жалба на ищците в
първоинстанционното производство се явява частично основателна, а на
ответника неоснователна. Обжалваното решение на РС-Етрополе в частта, в
която е отхвърлен предявения иск по чл. 109 от ЗС в частта, в която К. В. К. и
С. Г. К. са поискали да се осъди В. Н. Л. да преустанови неправомерните си
действия като премахне поставените от него резе и катинар на врата,
находящи се в сграда с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“ № . следва да се отмени и
постанови друго, с което искът се уважи. В останалата част решението като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 165, 00 лева,
а решението в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноски за сумата над 400, 00 лева до присъдените 600, 00 лева следва да се
отмени.
За въззивното производство В. Н. Л. следва да бъде осъден да заплати
на К. В. К. и С. Г. К. разноски в размер на 277, 50 лева, съобразно уважената
част от въззивната жалба. Релевираното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на В.
Л. е неоснователно, тъй като видно от разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 4 от
Наредба 1 от 2004г., минималното възнаграждение за други неоценяеми
искове е 1000 лева, а претендираното възнаграждение е в размер на 500, 00
лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.06.2023 г.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/27.02.2023 г., постановено по гр.д. №
281/2021 г. по описа на РС –Етрополе в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от К. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к.
„М.-.“, бл.., вх.., ет.., ап.. и С. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „П.“,
ул. „Г. Б.“ №., ателие . срещу В. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. „Н.
В.“ № ., иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждането на ответника да
премахне поставените от него резе и катинар на входната врата на масивна
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Е., ул. „Н. В.“ № ., както и в
частта, в която К. В. К. и С. Г. К. са осъдени да заплатят на В. Н. Л. разноски
за горницата над 400, 00 лева до присъдения размер от 600, 00 лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“ № ., на
основание чл. 109 ЗС, да премахне поставените от него резе и катинар, чрез
който заключва входна врата на масивна двуетажна сграда, находяща се в гр.
Е., ул. „Н. В.“ № ., разположена в имот УПИ .-...., кв. ..., по плана на гр. Е.,
целият с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ .-...., УПИ.-....,
УПИ .-...., УПИ ..-...., УПИ.. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/27.02.2023 г., постановено по гр.д. №
281/2021 г. по описа на РС –Етрополе в частта, в която е уважен предявения
от К. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-.“, бл.., вх.., ет.., ап.. и С.
Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „П.“, ул. „Г. Б.“ №., ателие . срещу
В. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“ № ., иск с правно
основание чл. 109 ЗС като В. Н. Л. е осъден да преустанови неправомерните
си действия, с които пречи на К. В. К., ЕГН: ********** и С. Г. К. ЕГН:
**********, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху
48,76 на сто ид. ч. от таванско помещение към двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр. Е., ул. „Н. В.“ № . и в частта, в която е отхвърлен
иска, с която К. В. К. и С. Г. К. са поискали да се осъди В. Н. Л. да
преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да ползват
мазето, водомера и електромера си, находящи се в сграда, с адрес гр. Е., ул.
„Н. В.“ № ..
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. „Н. В.“ № . да
заплати на К. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-.“, бл.., вх.., ет..,
ап.. и С. Г. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. „П.“, ул. „Г. Б.“ №.
разноски за първоинстанционното производство от още 165, 00 лева и за
въззивното производство в размер на 277, 50 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13