РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Силистра, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20233420200562 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „ЙОНИ-СИС“ ЕООД, представляван от К. Д. К., ЕГН **********
обжалва Наказателно постановление № 38-0004847/ 05.05.2023г., издадено от В. Ш. на
длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе, с което му е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лева за извършено нарушение
по чл.10, § 2, изр.1, предл.1 от Регламент № 561/2006г. на ЕС. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – В. С. Ш.- Директор на РД ”АА”- гр.Русе,
надлежно уведомен, не се явява, не изпраща проц.представител, депозира писмено
становище по делото, в едно с писмото за изпращане на делото в РС- Силистра.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят „ЙОНИ-СИС“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител,
не изпраща проц.представител. С писмени бележки с вх. № 6194/ 24.08.2023г., депозирани
от името на жалбоподателя чрез адв.Д. С. при ВАК се прави искане съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като навежда доводи в тази насока. Претендира и
разноски по делото.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата И. С. И.-
актосъставител и Н. Х. Х.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания
1
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена комплексна проверка на фирмата на жалбоподателя на 20.02.2023г. в
сградата на РД „АА“- Русе било установено, че жалбоподателя „Йони-Сис“ ЕООД
притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари с № .... При проверка на
данни от картата на водача с № 0000000......, за периода на проверката на водача К. К.,
проверяващите органи установили, че като превозвач, фирмата на жалбоподателя не е
организирал работата на водача за периода на работна смяна. За периода от 13,03 ч. на
20.10.2022г. до 13,11 ч. на 21.10.2022г. водачът не е ползвал нормална дневна почивка от 11
последователни часа, като намалението е 92 минути.
С оглед установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 331556/ 20.02.2023г.
в присъствието на неговия законен представител- К. К.. Препис от АУАН-ът бил връчен по
надлежния ред на представителя на нарушителя, като срещу него не е било направено
възражение в сроковете по чл.44 от ЗАНН.
Издаденото впоследствие наказателно постановление се базира изцяло на съставения
АУАН относно констатираните по случая факти и подвеждането на същите под визираната
в акта правна квалификация на деянието. Административното наказание е наложено на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвП, действаща към момента на извършване на описаното
нарушение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по
същество- основателна, но не по изложените в нея съображения, а по следните такива:
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
В конкретния случай обаче съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения
на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съобразно цитираните разпоредби, в
АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го
подкрепят. Видно от НП в него като нарушени законови норми са посочени чл.10, пар.2,
изр.1, пр.1 от Регламент 561/06, като в обстоятелствената част фигурира единствено
правният извод, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира
работата на водача си за периода на работната смяна от 13,03 ч. на 20.10.2022г. до 13,11 ч.
на 21.10.2022г. Факти, подкрепящи този правен извод изобщо не фигурират. Конкретно- не
става ясно точно кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво
свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се
дължи на липса на организация или на виновно поведение на самия водач на МПС. Липсват
каквито и да било факти организирал ли е по някакъв начин почивките превозвачът и в
следствие на какво се дължи неспазването на процесната почивка.
2
Не може да се приеме, че мястото и датата на извършване на нарушението са тези,
посочени в АУАН и НП, тъй като изобщо не е ясно, къде се е намирало процесното МПС на
процесната дата и защо се приема, че нарушението е извършено на датата визирана в АУАН
и НП, при положение, че организацията на работата би следвало да се извърши преди
започване на превоза.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото
е извършено; посочването на факти, касаещи дата и място на извършване на нарушението и
доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
то същите и индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Същият е
лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен,
при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Следва да се отбележи, че защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация, а в случая минимални предпоставки за това
липсват - липсват факти свързани с основен елемент от обективната съставомерност на
нарушението. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването
на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. В
тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че съдебния контрол за законосъобразност на
НП също е обвързан от фактите предявени на нарушителя, които факти трябва да са
посочени в обстоятелствената част и да са подкрепени с доказателства. В случая липсата на
минимален обем от факти възпрепятства и съда да се произнесе по съществото на правния
спор.
Следва обаче да бъде отбелязано, че за да се приеме, че въззивното дружество е
осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.10, § 2, изр.1, пр.1 от Регламент
561/06 не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден
водач на предприятието (в случая доказателствата към АНП сочат само на такова
нарушение), а следва да се установи с допустимите от закона доказателствени средства, че
това нарушение е резултат от действия или бездействия на работодателя (превозвач), т. е. че
то е резултат единствено от създадена от работодателя организация на работа или липсата
на такава, която в случая дори не предполага изготвянето на график – арг. чл.88 от ЗАвП, а
не от виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си
организация не е спазил правилата за почивките.
Създаването на организация на трудовия процес е необходимоприсъщ елемент от
работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и
поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на
отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно
изпълнение на тези трудови функции и т.н., а видно от материалите по
3
административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.
Следва да се отбележи също, че съгласно изискването на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които
самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл.24е,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета,
наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн.,
ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана понататък "AETR".
От своя страна чл.10, § 2, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 указва на
транспортното предприятие да организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II
от настоящия регламент, като надлежно ги инструктира и извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на горепосочения Регламент и глава ІІ от същия, която урежда
въпроси, касаещи екипажи, време на управление, почивки по време на работа и почивка. В
тази насока, липсват както фактически твърдения, така и доказателства, че превозвачът не е
извършвал редовни проверки на водачите си.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание на основание чл.104, ал.1
от ЗАвП в случаите, когато превозвач не осигури спазване на разпоредбите за работното
време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари, включително при превози за собствена сметка.
Регламентираното задължение на транспортното дружество, извършващо превози на
територията на ЕС, е да осигурява и организира неговите водачи при полагане на труда им,
като създава условия да ползват почивките си и да не надвишават максимално установеното
време на управление. Както посочва изр.2 на чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, това
може и следва да става като инструктира надлежно водачите и извършва проверки за
спазването на регулациите.
Следователно, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение, следва да се установи от наказващия орган, че неизпълнението е в резултат
на негово действие или бездействие, т. е., че то е резултат от създадената от транспортното
предприятие организация на работа или от липсата на такава, а не например да се дължи
единствено на виновно поведение на водача, вследствие на неизпълнение на утвърдения от
работодателя график за управление на превозното средство.
Предвид изложеното, съдът няма как да извърши преценка за това, дали
задълженията по Регламента се отнасят до санкционираното дружество, в качеството му на
превозвач, респективно - дали същият би могъл да бъде субект на нарушение по въпросния
4
състав. Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административно -
наказателни санкции, не може да почива на предположения и общи описания, от които по
дедуктивен път да бъдат извеждани съставомерни признаци, а единствено на доказани по
безспорен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
Или от казаното по-горе се извежда довода, че наказващият орган се позовава на
бланкетната норма на чл.104 ал.1 ЗАвП, без да изложи конкретните обстоятелства на
поведението на жалбоподателя по неорганизиране на работата на конкретния водач да
спазва посочения регламент – не е провеждал инструктаж, не е извършвал проверка, не
създал вътрешна организация или не е организирал водача да спазва времето за управление
и почивка в регулираните граници.
В настоящият случай в обстоятелствената част на процесните АУАН и НП не е
посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната му и не се налага
обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя, тъй като това с нищо не би променило
изхода от делото. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, обжалваното НП следва да бъде
отменено от съда.
По исканията за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл.144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. Разноски за това производство не са и били
поискани от него.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно
са заплатени в брой 680 лв. за възнаграждение. Съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на подаване
5
на процесната жалба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер, извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.
От друга страна и във връзка с направеното възражение от страна на АНО в
съпроводителното писмо, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че претендираният
адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на минималното такова от 300
лева, тъй като проц.представител на жалбоподателя не се яви и не присъства в съдебно
заседание, като единствено от негова страна бяха изпратени писмени бележки. С оглед
изложеното по-горе, съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение не в размер на посоченото в договора за правна защита, а в
рамките на минималното определено, съобразно Наредбата, а именно- 300 лв. Посочената
по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от Директора на РД „АА“- Русе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 38-0004847/ 05.05.2023г., издадено
от В. С. Ш. на длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе, въз основа на АУАН № 331556/
20.02.2023г., с което на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП на „ЙОНИ-СИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр.С., представляван от К. Д. К., ЕГН
********** е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на
1 000 / хиляда / лева за извършено нарушение по чл.10, § 2, изр.1, предл.1 от Регламент №
561/2006г. на ЕС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. С. Ш. на длъжност Директор на РД ”АА”-гр.Русе да заплати на
„ЙОНИ-СИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.С.,
представляван от К. Д. К. ЕГН ********** сумата от 300 / триста / лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждането на разноските по делото в останалата част до размера от 680 / шестстотин и
осемдесет / лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6