Р Е Ш
Е Н И Е
№ 93
гр.
Велико Търново, 19.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф.
и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10140/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Ш., като пълномощник на Агенция
„Митници“, срещу Решение № 260034/ 12.03.2021 г. по НАХД № 383/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Свищов, в частта му, с която е отменено Наказателно
постановление № 2195/2020 от 28.10.2020 г., издадено от началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в частта му
с която на Й.А.В. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено от него нарушение
по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и на
основание същата законова норма, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Касаторът
навежда оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената му
част, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато
съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива съображения за обосноваване съответствието
на наказателното постановление с материалния закон и спазването на процедурата
по издаването му, при безспорна установеност на администартивното нарушение и
нарушителя. Конкретни оплаквания касаторът прави срещу изводите на районния съд
относно пълнотата на описание на нарушението в АУАН и НП и тези за неправилна
правна квалификация на изпълнителното деяние, с произтичащото от това налагане
на санкция на лице, което поначало не може да е субект на такова деяние.
Касаторът намира тези изводи за неправилни, за което излага съображения. От
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд, в
частта му, с която е отменено наложеното административно наказание и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди издаденото от началника на
отдел „МРР Дунавска“ наказателно постановление, и в тази му част. Алтернативно
прави искане за изменението на обжалваното съдебно решение, в частта му относно
присъдените разноски. В съдебно заседание касаторът Агенция „Митници“ - София,
редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки, представени на
19.04.2023 г., чрез пълномощника си по делото зяавява, че пъддържа жалбата с
направените искания, претендира присъждане на разноски за ***ско възнаграждение
за настоящото производство, в размер на 80,00 лева.
Ответникът по
касационната жалба Й.А.В. ***, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в последното проведено открито съдебно заседание. В представена
писмена молба, чрез пълномощника си по делото ***С.Т. от ВТАК, заема становище
за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на РС –
Свищов, по изложените в него мотиви. Моли същото да бъде оставено в сила,
претендира присъждане на направените съдебни разноски за две инстанции.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
основателност на касационната жалба. Счита за погрешни изводите на съда за
неправилно определяне от АНО на правната квалификация на нарушението, съобразно
приетото в Тълкувателно постановление № 1/ 2023 г. на ВКС и ВАС. Счита и че при
издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, а извършването на деянието и неговото авторство на деянието, се
установяват от събраните във въззивното производство доказателства. С тези
съображения прокурорът от ВТОП предлага решението на РС - Свищов да бъде
отменено в обжалваната му част и настоящата инстанция да се произнесе по
същество на спора, като потвърди наказателното постановление на началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в отменената
от районния съд част.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка: На
14.05.2020 г., при доброволно предоставен от Й.В. достъп, от служители в РД
„ГП“ - Русе и РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, е извършено
претърсване и изземване в частен дом, находящ се в ***. При проверката в спално
помещение на дома са били намерени съдове с различна вместимост, пълни с
безцветна, жълтеникава и кафеникава течност с вид и мирис на етилов алкохол.
Служителите изискали документ, удостоверяващ плащане, начисляване или
обезпечаване на акциз за тези стоки, но Й.В. не можал да представи такъв. Той
провел телефонен разговор с адвокат и двамата помолили последващите действия по
контрол да бъдат извършени в адвокатската кантора. Искането им е било уважено и
намерените в жилището бутилки били транспортирани до адвокатската кантора,
където към проверката се се присъединил и старши инспектор в ГД „Митническо
разузнаване и разследване“. В присъствието на Й.В. бутилките били номерирани с
номера от едно до осем и им били поставени пломби. Горните действия са описани
в Протокол за извършена проверка № 20В69950А019328/ 14.05.2020 година По-късно
през деня нарушителят бил поканен в сградата на Агенция „Митници“ в гр. Свищов,
за извършване на последващи контролни действия. В негово присъствие бутилките
били разпломбирани и алкохолното съдържание на течността в тях било измерено
със служебен полеви денситометър тип DMA 35 N, фабр. № 80490432. Точното количество на
иззетата течност с вид и мирис на етилов алкохол било измерено с оразмерена
кофа и установено в размер на 37 литра общо. Изброените действия и резултатите
от извършените проби за алкохолно съдържание са описани в Протокол за извършена
проверка № 20В69950А019393/14.05.2020 година. От Й.В. са дадени писмени
обяснения, в които е посочил, че притежава на законно основание намереното
количество алкохол, то е предназначено за собствени нужди и е собственост на
него, неговата съпруга, дъщеря и син. Заявил е, че ще представи документи на
по-късен етап, но такива документи не са представени. Били са взети
представителни проби от трите вида течност с вид и мирис на етилов алкохол, за
което са съставени протоколи за вземане
на проба - акцизен контрол с №179/ 14.05.2020 г., № 189/ 14.05.2020 г. и № 191/
14.05.2020 г., след което пластмасовите туби отново са били запечатани и иззети
заедно със съдържащите се в тях течности, за което е съставен опис на иззетите
веществени доказателства, и впоследствие са предадени за съхранине в ТД
„Дунавска на Агенция „Митници“. Взетите проби са били изпратени до Централна
митническа лаборатория при Агенция „Митници“, Съгласно изготвените митнически
лабораторни експертизи, приети от въззивната инстанция като доказателства по
делото, изследваните течности представляват дестилатен алкохолен продукт, с
различно действително алкохолно съдържание по обем, както следва: 10 литра
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 42,9 %vol при 20°С; 10,5 литра дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 46,7 %vol при 20°С и 16,5 литра дестилатен алкохолен
продукт с действително алкохолно съдържание по обем 36,2 %vol при 20°С, всички годни за консумация.
При така установеното от участвал в
проверката ст. инспектор в АМ, е съставен АУАН № 1416/ 22.07.2020 г. за
това, че на дата 14.05.2020 г. Й.А.В. държи
акцизни стоки без да притежава документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Актът е връчен на нарушителя на дата 22.07.2020 г., като последният е вписал,
че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата редакция/
срещу акта не са подадени допълнителни писмени възражения. Въз основа на
констатациите в АУАН, от началника на отдел „МРР
Дунавска“ е издадено НП № 2195/2020 г. от 28.10.2020 г., с което Й.А.В. е
санкциониран за нарушение по чл. 126, предл. първо, т. 1 от ЗАДС, за това, че
държи в обитаван от него частен дом акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС
или фактура, или митническа декларация,
или придружителен
административен документ /електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. За това нарушение
на лицето е наложена глоба в размер на 1 000,00 лв. /двойният
размер на неплатения акциз е 333,66 лв./ и е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението, описан в НП. Наказателното постановление е връчено на В.
на дата 05.11.2020 г., жалбата срещу него пред РС – Свищов е подадена чрез АНО,
на дата 06.11.2020 година. Пред районния съд санкционираното лице
е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е
наказано. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от
административната преписка и е изслушал показанията на свидетелите Л.А./актосъставител/,
П.И., Е.Д., В.В.и И.П./митнически служители/. Въз основа на така изяснените
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на
АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от
него жалба. Той е приел наличието на съответната материална компетентност у
актосъставителя и АНО, съответствие на АУАН и НП с установените в ЗАНН формални
изисквания, с изключение на непосочването на конкретните документи, които
актосъставителят и АНО считат, че нарушителят е следвало да представи, с което
е затруднено организирането на неговата защита. При липса на други процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, съдът е възприел
установеност наличието на акцизни стоки без данъчен документ в обитавания от Й.В.
имот, на адрес ***. Съдът обаче е установил, че административнонаказващият
орган неправилно е квалифицирал деянието като такова по чл. 126, предл. 1 от ЗАДС и е приложил тази санкционна норма спрямо нарушителя, който поначало не
може да бъде субект на отговорност по посочения текст от ЗАДС. С тези мотиви РС
– Свищов е отменил обжалваното пред него наказателно постановление в частта му
за наложената глоба. Районният съд е оставил в сила наказателното постановление
в частта му, с която са отнети в полза на държавата откритите в имота на В.
акцизни стоки, като е изложил мотиви, че независимо от неправилната правна
квалификация на АНО, същите са предмет на административно нарушение, определено
от закона като основание за отнемане в полза на държавата. Съответно на
уважената/отхвърлена от него части от жалбата, съдът е присъдил на страните
разноски.
Постановеното от Районен съд – Свищов решение е неправилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на закона.
Обосновани са
доводите в касационната жалба на АМ – София за несъответствие със закона на
изводите на районния съд за неправилна правна квалификация на санкционираното
деяние. Следва да се отбележи, че въпросните изводи на въззивната
инстанция са изцяло съобразени с константната практика на Административен съд –
Велико Търново, по дела от този вид, а именно – че нормата на чл. 126 от ЗАДС не касае
санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза, а такива за неизпълнение от
регистрирани по ЗАДС, на задължението им да съставят редовни документи, удостоверяващи
изброените операции по начисляване и заплащане на данъчното задължение. Поради
наличието на противоречива
съдебна практика, отговор на въпроса кои са субекти на санкционната норма на
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС бе даден с Тълкувателно постановление № 1/ 16.02.2023 г.
на ОСС на ВКС и I и II колегии на ВАС, по тълкувателно дело № 2/ 2022 г. на ВКС
и ВАС. Съгласно тълкувателното постановление, субект на отговорността по чл.
126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице
независимо от регистрацията по този закон, т.е. правилна е тезата, защитавана
от наказващия орган, а не тази, възприета от районния съд при произнасяне на
обжалваното решение. Доколкото чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
определя тълкувателните постановления като задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, и за всички органи, които издават
административни актове, застъпваната досега практика от съставите на
Административен съд – Велико Търново по казуси, от вида на настоящия, следва да
бъде изоставена. Ответникът по касационната жалба, независимо че не е
регистрирано по ЗАДС лице, е годен субект на
административнонаказателната отговорност по чл. 126 от същия закон, при
доказаност на някой от посочените в тази норма състави. Респективно от административнонаказващия
орган е дадена правилна правна квалификация на изпълнителното деяние, съобразно
установените в производството пред него съставомерни елементи на същото. Както
е отбелязал и районният съд, АУАН и НП отговарят на останалите
изисквания относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.
42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Верни
са изводите на съда за липса на конкретика при описанието на нарушението
относно вида на документа, който държащото акцизните стоки лице следва да
притежава, доколкото в АУАН и НП дословно е възпроизведено примерното
изброяване, сдържащо се в нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Доколкото обаче в
случая нарушителят не е представил никакъв документ за произхода на държаните
акцизни стоки, съответно за плащането, начисляването или обезпечаването на
дълимия за същите акциз, въпросната липса на конкретика не може да бъде
възприета като затрудняваща защитата на санкционираното лице или съдебната
проверка при контрола за законосъобразност на НП. Съответно на това, тя не
представлява порок, самостоятелно обосноваващ отмяната на наказателното
постановление поради формална незаконосъобразност и/или допуснато съществено
нарушение на процесуални правила.
В случая е
безспорно, че в момента на откриването алкохолния продукт, имотът в който този
продукт е намерен, е бил обитаван от Й.А.В. и достъпът до този имот на
служителите на МВР е бил осигурен доброволно именно от него. Същевременно,
въпреки твърденията на последния, че част от алкохола е собственост на други
членове на семейството му и/или низходящи по права линия, доказателства за това
не са били представени. Горните обстоятелства еднозначно сочат, че фактическото
владение /държането/ на алкохолния продукт е осъществявано именно от Й.В.,
което впрочем не е било изрично отричано на никой етап от
административнонаказателното и съдебните производства. В производството пред
районния съд санкционираното лице не е установило факти, различни от тези,
посочени в АУАН и наказателното постановление, подкрепени със съответните
писмени доказателства и гласни, при което правилно въззивната инстанция е
приела за доказано държането от В. на откритите в дома му акцизни стоки.
Извършеното от
ответника по касационната жалба деяние съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в установено фактическо
владение /независимо от целите му/, върху акцизни стоки /чл. 2, т. 1, вр. с чл.
4, т. 1 от ЗАДС/, без наличието за тези стоки на данъчен документ по ЗАДС или
на някой от останалите документи, алтернативно посочени в чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива
на наказателното постановление законова норма на чл. 126, ал. 1, предл. първо
от ЗАДС и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Наказващият орган е наложил съответното за
извършеното нарушение наказание, в определения от закона в минимален размер,
като съобразно двойният размер на акциза за стоките - предмет на
нарушението, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил неправилно
закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на РС - Свищов не
изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната
инстанция. Настоящият
съдебен състав намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 222,
ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно наказателното постановление,
издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, и в отменената му от районния съд
част.
При този изход
на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за
производството пред настоящата инстанция. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Й.А.В.
следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“ – гр. София, като
юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за производството пред
настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
260034/ 12.03.2021 г. по НАХД № 383/ 2020 г. по описа на Районен съд – Свищов,
в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 2195/2020 от
28.10.2020 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в частта му за наложеното на Й.А.В. с ЕГН **********,
административно наказание „глоба“ и вместо него
постановява:
Потвърждава
Наказателно постановление № 2195/2020 от 28.10.2020 г., издадено от началник
отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ГД „МРР“ в АМ, в
частта му с която на Й.А.В. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено от него
нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, и на
основание същата законова норма, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Осъжда Й.А.В. с
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Агенция „Митници“ с адрес гр. София,
ул. „Г. С. Раковски“ № 47, разноски по делото пред настоящата инстанция, в
размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.