Решение по дело №696/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1554                         19.06.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                         ХХ граждански състав

На шести юни                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 696/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

   

               Производството по делото е образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против К.Г.М., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 05.04.2017г. дължи на ищеца сумата от 945.37 лева главница, сумата от 325.38 лева договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до 05.04.2019г., сумата от 145.74 лева обезщетение за забава за периода от 06.07.2017г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите суми, като основанието на иска е връчването на обявлението за предсрочна изискуемост с исковата молба.

               Ищецът твърди, че на 05.04.2017г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключило с ответника договор за кредит за покупка на стоки или услуги, по силата на който на М. е даден кредит от 818 лева. Кредитът, ведно със застрахователна премия по застраховка Защита на плащанията е трябвало да се върне на 24 вноски, до 05.04.2019г. Предвид факта, че ответникът не е изпълнявал в срок задълженията си да плаща вноските, на основание чл.3 от договора е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.07.2017г. Кредитополучателят е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост с надлежно изпратено писмо. Претендира се пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от настъпване на предсрочната изискуемост. Начислена е лихва за забава, тъй като длъжникът не е заплащал вноските. Заплатени са само 55.25 лева. В последствие с договор за цесия от 17.11.2017г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Ответникът е уведомен с писмо за цесията, алтернативно се моли уведомлението за цесия да му се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Евентуалният осъдителен иск е по 79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД

               По реда на чл.410 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 4027/02.11.2018г. по ч. гр. дело № 7891/2018г. за търсените суми.

               Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

               В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.

               По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

               Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

               Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 28.02.2019г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит от 05.04.2017г., с който в полза на длъжника предоставен кредит от 975.06 лева, като кредитът трябвало да се заплати на 24 вноски по 55.25 лева всяка от тях. ГЛП се равнява на 31.45%, а ГПР е 36.41%. Съгласно погасителния план, падежът на последната вноска е на 05.04.2019г. По признания на ищеца, ответникът е заплатил сумата от 55.25 лева, с която са погасени част от главницата и договорната лихва. На основание чл.3 от ОУ, при неплащане на две или повече месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на кредита. Няма данни кредиторът да е съобщил предсрочната изискуемост на длъжника, но БРС отчита, че към настоящия момент крайният падеж на кредита /05.04.2019г./ е настъпил, като в следствие на това вземанията са станали изискуеми, поради което въпросът дали е налице предсрочна изискуемост губи значение за спора. Налага се извод, че всички неплатени вземания са изискуеми и се дължат. В последствие вземането на кредитора е прехвърлено с договор за цесия от 27.07.2017г. в полза на сегашния ищец. Ищецът е бил упълномощен от стария кредитор да съобщи на длъжника за станалата цесия. Изготвеното от цесионера уведомително писмо за цесията е приложено към исковата молба и така е връчено на ответника в хода на делото, поради което цесията е породила действие по отношение на К.М.. Ето защо съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

               Доколкото главният иск се уважава, не следва да се пристъпва към разглеждане на предявения като евентуален осъдителен иск за същите суми с основание на иска връчването на обявлението за предсрочна изискуемост с исковата молба.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 221.67 лева, представляващи платена държавна такса от 121.67 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Трябва да се присъдят и разноските в заповедното дело от 78.33 лева.

               Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Г.М., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 945.37 лева /деветстотин четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ главница, дължима по договор за потребителски кредит CREX-14730781/05.04.2017г., сумата от 325.38 лева /триста двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до 05.04.2019г., сумата от 145.74 лева /сто четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от 06.07.2017г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2018г. до окончателното изплащане., което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 4027/02.11.2018г. по ч. гр. дело № 7891/2018г. по описа на БРС.

               ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 221.67 лева /двеста двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени в исковото производство разноски и сумата от 78.33 лева /седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ разноски в заповедното дело.

               Препис от решението да се връчи на страните.

               Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

   ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

   А.С.