№ 64
гр. Ловеч, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200012 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия К № 5292658 издаден от ОД на МВР Ловеч на АЛ. К. К.,
ЕГН: ********** от гр.Своге, управител на „****“ ЕООД, ЕИК **** при условията на
чл.188, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 26.09.2021 г. в 11 :10 часа в обл. Ловеч на ПП І – 4, км. 38+600, в землището на
с.Голец, с техническо средство АТСС СПУКС „ ARH CAM S1”, насочено в посока гр.
София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място
90 км/ч, и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС ****», вид л.а. с рег.
№ ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена
скорост от 139 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 49 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят АЛ. К. К., който го обжалва
в срок чрез адв. А. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като за едно и също нарушение,
извършено на едно и също място, на една и съща дата и час е санкциониран два пъти с два
отделни ЕФ - № 5292650 и № 5292658, в които са посочени различни стойности на
превишена скорост. Освен това излага, че липсват доказателства за техническата изправност
на използваното техническо средство, за това дали същото е одобрен тип и дали е вписано в
регистъра на БИМ. Излага, че ЕФ не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, не са
посочени дата на издаване, органа който го е издал, не е посочен срок за обжалването му и
пред кой съд, не е ясно дали използваното техническо средство е стационарно или мобилно,
липсват данни за разположението на техническото средство спрямо мястото на извършване
на нарушението. Отделно от това излага, че работи като лекар в Спешна помощ София
филиал гр. Драгоман, като има и специалност за лекар трудова медицина към Макдоналдс
гр. Велико Търново, поради което често пътува до гр. В. Търново, както е било и въпросния
ден и автомобилът му е обозначен със стикери на предното и задното стъкло, че се
управлява от лекар. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, а при
условията на евентуалност единият от двата ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. А. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и излага, че дори
да се приеме, че има безспорни доказателства за извършено нарушение, то е едно
1
единствено, а за него са наложени две отделни наказания с различни ЕФ. Излага, че
налагането на две отделни наказания за едно нарушение е не само нарушение на
материалния закон, но и на процесуалните правила, тъй като е налице неяснота кое от двете
нарушения е установено по безспорен начин, кое нарушение е извършено от доверителя му
и за кое от двете трябва да подготви защитата си. Поради изложеното моли съда да отмени
ЕФ № 5292658, като неправилен и незаконосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката
присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, а именно обратна
разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 23.12.2021 г., жалбата е подадена по пощата
на 06.01.2022 г. до РС-Ловеч и е входирана в съда на 07.01.2022 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, като направените в тази връзка възражения от
страна на процесуалният представител на жалбоподателят са неоснователни.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е
управляван със скорост 139 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 49
км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за извън населено
място е 90 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.38+600,
землището на с. Голец, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в
снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС /л.40/. Приложена е
разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 144 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 139 км/ч, като тази
скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус
3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън
населено място 90 км/ч. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП
/ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден
от Министъра 3 на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат
изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Безспорно установено е по делото, че
управляваният от жалбоподателят автомобил е бил засечен с техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на МПС тип АТСС СПУКС „ ARH CAM S1”,
одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на
07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 год., от който се установява
по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство,
както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е
фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел. фиш, тъй като то
2
е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно[1]информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 от 4 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите
за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове).
Предвид горепосоченото съдът счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като
единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено
приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш същият е издаден от ОД на
МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на
извършване на нарушението.
Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Петър Полков,
което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно
кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел. фиш.
В ел. фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване,
рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение,
разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън
населено място е отразено изрично в ел. фиш при описание на мястото на нарушението и
чрез посочване на санкционната норма.
При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от приложената по
делото справка за собственост, автомобилът е собственост на фирма „****“ ЕООД, чийто
управител не е налице спор, че е жалбоподателят.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се
изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 -
дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
3
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.”. Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на
Наредба №8121з[1]532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р-7825/27.09.2021 г. с дата на използване 26.09.2021 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 26.09.2021 г., от който е видно къде е било
разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за
задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ,бр.54 от
2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно
легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя 6 начало
и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на 7 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
4
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ да
присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак
за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като
цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта.
Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
Въпреки изложеното обаче, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема
за основателно възражението на процесуалният представител на жалбоподателят за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на процесния ЕФ,
по следните съображения:
От приложените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят е санкциониран с ЕФ серия К № 5292650 и с ЕФ серия К № 5292658 за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като от описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които са извършени посочените в двата ЕФ нарушения е видно, че всъщност се касае за
едно нарушение – превишена скорост, извършено на 26.09.2021 г. в 11:10 в обл. Ловеч на
ПП І – 4, км. 38+600, в землището на с.Голец, установено с техническо средство АТСС
СПУКС „ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки.
Единствената разлика в описание на нарушенията, за които са издадени два ЕФ е в
стойността на засечената скорост и в стойността на превишената скорост. В ЕФ серия К №
5292650 е посочена скорост от 137 км.ч., а в ЕФ серия К № 5292658 е посочена скорост от
139 км.ч. Обективно не е възможно процесния автомобил да премине на една и съща дата, в
един и същи час, в един и същи пътен участък, с една и съща посока на движение с различна
скорост, респ. с различна стойност на превишение на скоростта. От приложения по делото
снимков материал към двата ЕФ се установява разлика от 1 секунда, което не означава, че
нарушенията са две. Този факт е пропуснат от наказващия орган, поради което същият е
приел, че са налице две отделни нарушения и е издал два отделни ЕФ, като е наложил
съответно две наказания, което е неправилно. От една страна това е довело до нарушение на
материалния закон, тъй като никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също
нарушение, а от друга страна е нарушение и на процесуалните правила, тъй като по този
начин е нарушено съществено правото на защита на нарушителя, да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинен, съответно да организира защитата си. Несъобразявайки
изложените обстоятелства наказващият орган препятства и възможността съдът да извърши
преценка относно наличието на обективните признаци от нарушението, а именно установена
скорост и превишена скорост и да направи категоричен извод за доказаност на нарушението,
за което е издаден обжалвания ЕФ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските по делото.
По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от
който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 300.00
лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.
63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
5
Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК,
във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски са съобразени с
изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР Ловеч да
бъде осъдено да плати 300 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 5292658 на ОД на МВР Ловеч, с който на АЛ. К. К.,
ЕГН: ********** от гр. Своге, управител на „****“ ЕООД, ЕИК **** при условията на
чл.188, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на АЛ. К. К., ЕГН: ********** от гр. Своге
сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6