Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2242
от 30.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Диана Ганева
при секретаря С. Х.и прокурор
Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер 2719 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
„Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Средец, ул.“Добруджа“ №4, представлявано от управителя К.Я.Г., против
решение № 85/05.09.2019г. постановено по НАХД № 90/2019 г. по описа на Районен
съд – Средец, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 399840-F389157/19.10.2018
г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба са изложени
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не се явава. Не ангажира доказателства.
Ответната страна – ТД на НАП -
Бургас, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Бургас поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С потвърденото наказателно
постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че при извършена
на 28.05.2018 г. в 14.59 часа проверка, в търговски обект – закусвалня, находяща
се в гр.Средец, ул.“Васил Коларов“ №63 , е извършена контролна покупка на 1 бр.
студен чай на стойност от 1.70 лв. за което плащане не е издадена фискална
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.
За проверката е съставен протокол за
извършена проверка, а за констатираното нарушение – акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). Последният е подписан от упълномощено лице без
възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно
решение въвззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от
компетентни органи и съдържат всички изискуеми реквизити. По същество съдът е
приел, че нарушението е извършено по несъмнен начин, поради което правилно
административнонаказващия орган е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Изложени са доводи защо случая не е маловажен.
Така постановеното решение е
правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК.
От анализа на доказателствата по
делото действително се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите са издадени
от компетентни органи, съобразно представените в първоинстанционното
производство заповеди на изпълнителния директор на НАП.
По същество на спора, съдът намира
фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков
път. Текстът на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1 от Наредбата,
който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3
на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага
изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка,
следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в
настоящия случай е факт.
На купувачът, извършил контролната
покупка (служител на НАП), не е издаден фискален бон. Тези обстоятелства са
идентични с обстоятелствата, описани в съставения АУАН и протокола от извършена
проверка, който протокол е официален документ и същия не е оспорен от санкционираното
лице. В производството пред РС е разпитан и актосъставителя, чиито показания са
подробни, логични и съответстващи на фактическата обстановка, установена с
АУАН.
За да е налице съставомерност на
констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон, след
извършване на покупката и заплащане на цената, което обстоятелство е налице.
Задължението не е изпълнено от санкционирания търговец, като неговата
отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия
случай.
Съдът не споделя възражението,
изложено в жалбата, че за едно и също нарушение касаторът е санкциониран два пъти-веднъж
с налагане на глоба с процесното наказателно постановление и втори път с
издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а
от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - закусвалня, стопанисван от
дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен
достъпа до обекта за срок от 10 дни.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок от 10 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение,
каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова
бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол
за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. При
наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Наред с горното,
съдът не споделя доводите на касатора относно приложението в случая на чл. 28 от ЗАНН.
Фактът, че в наказателното постановление липсват изрични мотиви на АНО защо не
квалифицира нарушението като маловажно не обуславя неговата
незаконосъобразност. Със самото му издаване и ангажиране на отговорността на
нарушителя АНО ясно е манифестирал волята си по този въпрос, показвайки, че не
намира случая за маловажен. Действително, преценката му е свързана с правилното
приложение на материалния закон, поради което когато тя е неправилна,
решаващият делото съд следва да отмени наказателното постановление. В тази
връзка районният съд е изложил съобразени със закона мотиви защо счита, че
случаят не попада в приложното поле на чл. 28 ЗАНН като
съображенията му се възприемат изцяло от касационната инстанция.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 85/05.09.2019
г. постановено по НАХД № 90/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.