Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.07.2018 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр. дело № 7 626/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 304 720 лв.
Ищецът „Б.Е.И.” ЕООД твърди в исковата молба, че по силата на нотариален
акт № 049, дело 40 от 04.03.2009 г. на нотариус З.И.с рег. № 555 при НК е
придобило недвижим имот, представляващ производствена сграда – цех Горица,
представляващ застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 4 250
кв.м., съставляващо парцел седми, в кв. 92 по ЗРП на гр. Девин, ведно с
построените в него производствени сгради с площ от 1 478 кв.м., при граници
на парцела: шосе, „Възход” ЕООД и гора като имотът е с идентификатор
20465.505.1523 по кадастралния и регулационен план на гр. Девин. Твърди се, че
на 21.06.2011 г. след пробно пускане на съоръженията на язовир „Ц.К.” с цел
тестване на преградната му стена имотът бил наводнен и построените сгради в
него били напълно унищожени. Твърди се, че стойността им възлизала на сумата от
304 720 лв., съгласно заключение на СТЕ, изготвено в производство по реда
на чл. 207 от ГПК. Изложени са твърдения, че наводнението е с оглед филтрация
при пробно завиряване на язовир „Ц.К.” и вслествие на
обратен приток на вода чрез дворищната канализационна мрежа на имота, заустена в р. Девинска. Твърди се, че възложител и
инвеститора на обекта „Хидровъзел Ц.К.” е „НЕК” ЕАД. Твърди се, че е налице
виновно поведение от страна на двамата ответници като „НЕК” ЕАД е следвало да
предвиди последиците от неправомерното изграждане на съоръжението, а Държавата
в лицето на МРРБ е допуснал да бъдат одобрени проекти и извършено строителство
на хидросъоръжение без да бъдат извършени оценки за
влиянието на водното съоръжение и пътя върху околните имоти и инфраструктура.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от
съда се иска да осъди ответниците, в условията на солидарност, да му заплатят
сума в размер на 304 720 лв. – причинени имуществени вреди. Претендира се
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба и сторените по делото
разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Здравкова.
Ответникът „НЕК” ЕАД, редовно
уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуален представител – юрк. К.. Подробни съображения са изложени и в хода на
съдебното производство.
Ответникът МРРБ, редовно уведомен,
оспорва исковете в писмен отговор. Възраженията му се поддържат в открито
съдебно заседание от юрк. Хаджиева.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 049, дело 0040/2009 г. на Нотариус 555
– З.И., с район на действие – гр. Девин, от който се установява, че на
04.03.2009 г. „Б.З.” АД е продало на „Б.Е.И.” ЕООД производствена сграда – цех
„Горица”, представляващ застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от
4 250 кв.м., а по скица от 4 026 кв.м., съставляващо парцел седми, в
кв. 92 по ЗРП на гр. Девин, ведно с построените в него производствени сгради с
площ от 1 478 кв.м., при граници на парцела: шосе, „Възход” ЕООД и гора.
По делото е представено решение № 592/02.09.2003 г. на МС на РБ, от което
се установява, че „НЕК” ЕАД е определен за инвеститор на хидровъзел „Ц.К.” по
смисъла на чл. 6 ал.3 от Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по
изменение на климата във връзка с чл. 1 от Меморандума за разбирателство за
двустранно сътрудничество за реализиране на проекти за съвместно изпълнение
между Р България и Р Австрия.
По делото е представено разрешение за строеж № РС-2/04.02.2005 г. на МРРБ,
от което се установява, че се разрешава на „НЕК” ЕАД като възложител да извърши
предвидените СМР, съгласно одобрения на 20.09.2004 г. технически проект и
другите условия на обект: хидровъзел „Ц.К.”, част „Язовирна стена”, част
„Тампониране на губилищата на р. Гашня”
и подобект „Напорен тръбопровод с входно съоръжение на р. Гашня
към част „ВЕЦ Ц.К.”.
По делото е представено разрешение за строеж № РС-9/18.05.2005 г. на МРРБ,
от което се установява, че се разрешава на „НЕК” ЕАД като възложител да извърши
предвидените СМР, съгласно одобрения на 20.09.2004 г. технически проект и другите
условия на обект: хидровъзел „Ц.К.”, част „ВЕЦ Ц.К.”.
По делото е представена и оценка за съответствие от 08.03.2004 г. за
каскада „Доспат-Въча” – хидровъзел „Ц.К.”.
Представено е и разрешение за ползване № СТ-05-209/05.02.2013 г. на строеж
„хидровъзел „Ц.К.”.
По делото е представено удостоверение изх. № 365/18.04.2012 г. на Община
Девин, от което се установява, че сградите в имот с идентификатор
20465.505.1523 по кадастралната карта на гр. Девин са съборени.
По делото е представено заключение на СТЕ, изготвено от инж. Р.Г., инж. З.С.и
инж. М.С.и прието в производство по реда на чл. 207 от ГПК пред РС – гр. Девин.
От заключението на вещите лица се установява, че състоянието на имота към датата
на извършване на огледа и в частност построените в него сгради не са в
задоволително експлоатационно санитарно-хигиенно отношение. Вещите лица са
посочили, че наводнението на имота е вследствие филтрация при пробно завиряване
на язовир „Ц.К.” до кота 685.00 от към източната страна на имота и вследствие
на обратен приток на вода чрез дворищната канализационна мрежа на имота, заустена в р. Девинска, която практически остава потопена
при работно водно ниво на кота 685,00 на „Ц.К.” и изравняване на нивата на
принципа на скачените съдове. Вещите лица са посочили, че наводнението не може
да се счита като еднократен акт при работно водно ниво на кота 685.00 и
дворищна канализационна мрежа при съществуващо положение на заустване
в р. Девинска. Обективиран е извод в заключението, че
сградите в сегашния си вид и съществуващата дворищна канализационна мрежа в
този си вид не могат да се ползват, съобразно тяхното предназначение.
В производството, проведено при условията на чл. 207 от ГПК пред РС – гр.
Девин, е прието и заключение на съдебно оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Р.К., която в заключението си е обективирала
извод, че пазарната стойност на производствените сгради, построени в имот с идентификатор
20465.505.1523 по кадастралния и регулационен план на гр. Девин без да е взето
предвид наводнението е 304 720 лв.
Пред настоящия съдебен състав е изслушано заключение на СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. С.К.. В заключението си вещото лице е посочило, че в документите
на административната преписка по издаване на разрешения за строеж, касаещи
хидровъзел „Ц.К.” няма хидроложки доклад към архитектурните проекти за
изграждане на язовир „Ц.К.” и не са налице документи, установяващи извършване
на оценка на въздействието на язовира върху имот с идентификатор 20465.505.1523
по кадастралния и регулационен план на гр. Девин от страна на ответниците.
В съдебно заседание от 06.11.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.К.А..
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Страните не са формирали спор относно
обстоятелството, че към заявената в исковата молба дата – 21.06.2011 г. ищецът
е бил собственик на процесните производствени сгради,
а това се установява и от представения по делото нотариален акт. Не е формиран
спор и относно обстоятелството, че същите са били наводнени, което се
установява и от изслушаната в производството по чл. 207 от ГПК комплексна
експертиза, така и от свидетелските показания, ангажирани от страните.
Ответникът „НЕК” ЕАД е заявил възражение, че няма доказателства, установяващи датата
на наводнението да е именно сочената от ищеца. Твърденията на ищеца относно
датата на наводнението се подкрепят от ангажираните гласни доказателства. С
оглед стореното възражение от ответника, същият не е проявил процесуална
активност за установяване на друга и различна дата от сочената и установена от
ответника. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед вмененото му
задължение съгласно чл. 15 от Наредба
13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях/отм., но действаща към процесния по делото период/ същият има задължение по време на
строителството и при провеждането на изпитванията на язовирните стени и съоръженията към тях за въвеждането
им в експлоатация се съставят документите,
изисквани по Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на
строителството т.е. поради процесуалното си бездействие не е представил
писмен протокол, установяващ датата на извършената проба поради което възражението му се възприема като неоснователно от състава на
съда. Неоснователно в тази връзка е и правопогасяващото
възражение на същия ответник за изтекла погасителна давност с оглед
приложимостта на общата петгодишна давност респ. депозирането на исковата молба
на 20.06.2011 г./видно от отбелязването на пощенската пратка/ т.е. в давностния
срок, определен от ЗЗД.
Не е формиран спор по делото, а това се установява и от представените
писмени доказателства – решение на МС на РБ, издадените разрешения за строеж и
за въвеждане в експлоатация, че възложител на строеж „хидровъзел „Ц.К.” е
ответникът „НЕК” ЕАД. Видно от приетата по реда на чл. 207 от ГПК комплексна
експертиза причина за наводнението в имота на ищцовото
дружество е вследствие филтрация при пробно завиряване на язовир „Ц.К.” до кота
685.00 от към източната страна на имота. При ангажираните от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, че служители на ответника „НЕК”
ЕАД чрез бездействието си са осъществили вредоносното деяние довело до
наводняване на собствения за ищеца имот, с което са му причинили вреди,
изразяващи се в увреждане на производствените му сгради, построени в имота до
степен на незадоволителното им експлоатационно санитарно-хигиенно състояние и
невъзможността да ползва същите, съобразно тяхното предназначение. Съобразно
разпоредбата на чл. 14 от цитираната по-горе Наредба 13/29.01.2004 г. за
условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях по време на водна проба се
извършват измервания с контролно-измервателни системи (КИС) и огледи на горен и
долен участък съгласно програмата за технически контрол. По делото данни за
извършване на такива контролни замервания не са ангажирани. Филтрацията като
причина за наводнението, съставлява необичайно явление по смисъла, вложен в чл.
58 ал.1 б. „г” от същата Наредба, за което явление се изисква изготвяне на
авариен план за действие при екстремни и аварийни условия. Няма данни такъв
план да е изготвен и приведен в действие
с оглед предотвратяване или ограничаване на вредите. Поради което настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установено, че с оглед неправомерно
поведение от страна на служители на ответника „НЕК” ЕАД са причинени
имуществени вреди на ищцовото дружество. При
доказателствена тежест на този ответник по делото не е установено при условията на пълно и главно
доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни
действия/ да осигури нормалната и безопасна проба по повод въвеждането в експлоатация
на хидросъоръжението с оглед обичайното му предназначение.
Настоящият
съдебен състав споделя възражението на ответника МРРБ досежно
липсата на пасивна материалноправна легитимация. Няма данни по делото за
действия или констатирано бездействие от страна на негови служители, с които
същите да са допринесли или способствали за вредоносното деяние. Липсата на
хидроложки доклад към административната преписка по повод издаденото разрешение
за строеж по никакъв начин не се намира в причинно-следствена връзка с
вредоносното деяние с оглед установената причина за неговото възникване. Съвсем
отделен въпрос е, че задължението за изготвяне на хидроложки доклад е за
възложителя, а не за този ответник.
Вредите, настъпили
за ищеца се установяват от приетата по реда на чл. 207 от ГПК съдебно
оценителна експертиза и като аритметично изражение са идентични със заявената
цена на иска. Видно от писмените доказателства по делото производствените
сгради са разрушени и теренът е изчистен от строителни отпадъци. Данни по делото
тези отпадъци да имат някаква остатъчна материална стойност като строителни
материали респ. нещо друго, за да се презюмира, че е
налице някаква полза за ищеца от причинените му вреди при доказателствена
тежест на ответника „НЕК” ЕАД, по повод заявено възражение в този смисъл, не са
ангажирани.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени
вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от
лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези
елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само
вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като
в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на
възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника „НЕК” ЕАД. В тази връзка съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1
от ЗЗД е основателен и доказан по размер по отношение на този ответника, а по
отношение ответника МРРБ искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските: Съобразно представеният списък на
разноски по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва
сумата от 12 588, 80 лв. – разноски, платима от ответника „НЕК” ЕАД, а на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника МРРБ се следва сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр.
с чл. 45 от ЗЗД на „Б.Е.И.” ЕООД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** – адв. П.М. сумата от 304 720 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на разрушаване на изградените в имот с
идентификатор 20465.505.1523 по кадастралния и регулационен план на гр. Девин
производствени сгради с оглед наводняването им от язовир „Ц.К.”, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 12 588, 80 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.Е.И.” ЕООД,
ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. П.М. иск срещу М. НА Р. Р. И Б. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.
с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 304 720
лв. – обезщетение за имуществени вреди, вследствие на разрушаване на
изградените в имот с идентификатор 20465.505.1523 по кадастралния и
регулационен план на гр. Девин производствени сгради с оглед наводняването им
от язовир „Ц.К.” като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Е.И.” ЕООД,
ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. П.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.
НА Р. Р. И Б. сумата от 300 лв. –
сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :