Решение по дело №679/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260417

 

гр.Бургас, 29.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 679 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „****“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ****против наказателно постановление № К20_64-F542910/19.05.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС.

С жалбата наказателното постановление се намира за неправилно, защото не било отчетено, че дейността на предходното лице е била прекъсвана за период повече от един месец и по отношение на формиране на оборота за регистрация на това второ следващо лице нормата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС била неприложима като реализираните в обекта обороти на предшестващите лица не се включвали в неговия оборот. Отделно намира, че е налице разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и представя справка от НАП за прекъсване на дейността на *****. Представя списък за разноски.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Янчева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 09.02.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:

На 01.04.2020г. св. М.К. съставил АУАН срещу „****“ ООД за това, че на 07.03.2020г. с вх. № 0000-0069621 „****“ ООД подало по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с деклариран облагаем оборот за период от 01.03.2019г. до 29.02.2020г. в размер на 44003,01лв. С РИП № 022692001072135/09.03.2020 г. била възложена документална проверка за наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС. Изготвено и връчено било на 09.03.2020 г. „Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице“ с изх. №0000-0069621/09.03.2020г. След извършена проверка на представените документи, отчети от ЕКАФП, фактури, банкови извлечения и други, се установило, че в един и същи търговски обект на адрес****** работят последователно две задължени лица.

За период от 01.03.2019г. до 28.06.2019г. - ****, в качеството й на едноличен търговец „******” с ЕИК ***** с реализиран оборот за периода 22 098,00 лв. и от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. - „****“ ООД с ЕИК ******с реализиран оборот за периода 40924,00лв.  „****“ ООД и ****били „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.3 от ДОПК, тъй като управител и съдружник в „****“ ООД била *****. Отделно от горното двете задължени лица извършвали еднородна дейност, при ползване на еднакви активи в един и същ търговски обект по смисъла на чл.96, ал.10, изречение последно от ЗДДС - търговия на дребно с куфари, раници и чанти.

Съгласно правилото на чл.96, ал.10 от ЗДДС в облагаемия оборот на „****“ ООД в размер на 40 924, 00 лв. следвало да се включи и оборота достигнат от предходно работещата *****, в качество и на едноличен търговец „******”  в размер на 22 098,00 лв. Същият се приемал за оборот реализиран на 01.07.2019 г. от „****“ ООД. Следователно за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. дружеството „****“ ООД е реализирало според чл.96, ал.10 от ЗДДС облагаем оборот в размер на 63022, 00лв. Според чл.96, ал.1 от ЗДДС, за данъчно задължено лице, което достигне облагаем оборот от 50 000,00 лева за период не по-дълъг от последните 12 месеца, възниква задължение в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период (последния месец от периода) да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Съгласно § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ. Бр.96/2019г.) във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.96, ал.10 от ЗДДС, за оборот реализиран от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. дружеството „****“ ООД е задължено да подаде заявление за регистрация по реда на ЗДДС, в период от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г. включително. За резултатите от проверката е издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 020422001211731/19.03.2020 г., който е връчен на 19.03.2020 г. по електронен път на деклариран адрес за кореспонденция с НАП. За периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите „****“ ООД е реализирало оборот в размер на 424 лева, върху който е следвало да се начисли ДДС. Била нарушена разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС.

На 19.05.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО е възприел констатациите в АУАН и на „****“ ООД за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС на основание чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съгласно представената справка от НАП се установява, че действително е налице прекъсване на дейността на едноличен търговец „******”, на 01.07.2019г., а след това на 01.07.2019г. до 31.12.2019г. започва дейността на „****“ ООД. Прекъсване на дейността на едноличния търговец е отразено на 01.07.2019г., като именно на датата, на която е прекъсната дейността на едноличния търговец е започнало осъществяване на дейността на дружеството с ограничена отговорност. Следващите прекъсвания на дейността са за период след 28.06.2019г. относно дейността на „****“ ООД, но облагаемият оборот съгласно АНО е достигнат преди прекъсванията на дейността на „****“ ООД, поради което и соченото от жалбоподателя прекъсване на дейността не е относимо към предмета на делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства.

Съдът намира, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока по чл. 34 от ЗАНН, но същото съдът счита, че не отговаря на изискванията на закона. Не е посочен ясно периода, в който се твърди, че дружеството е достигнало предвидения от закона облагам оборот. Сочи се, че от 01.03.2019г. до 28.06.2019г. - ****, в качество й на едноличен търговец „*****” с ЕИК ***** е с реализиран оборот за периода 22 098,00 лв. и от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. - „****“ ООД с ЕИК ***** с реализиран оборот за периода 40924,00лв.  След това се твърди, че този оборот – 63022 лева е реализиран за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Не става ясно за кой точно период според АНО дружеството е достигнало предвидения от закона облагаем оборот.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В случая в наказателното постановление не е посочена конкетната хипотеза, която се твърди да е нарушена и не е ясно кои месеци АНО приема, че са последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Съгласно ал. 10 на чл. 96 ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

В наказателното постановление липсва ясно посочване на датата, на която на която се твърди да е достигнат облагаемия оборот и за какъв период се твърди, че е достигнат, с което е нарушена разпоредбата на чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва ясно описание на нарушението, датата, когато се твърди, че е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. По делото не са ангажирани доказателства, които да установят изложените в АУАН и в НП факти относно достигнатия оборот и периода, за който е достигнат.

Квалифицирането на нарушението като токова по чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС не позволява да се разбере за какво нарушение точно се санкционира дружеството и с това също е нарушено правото му на защита. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 съдържа две хипотези като не е посочено която от хипотезите е налице – тази по изр. 1 или по изр. 2 и с това е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

По тези съображения наказателното постановление следва да се отмени.

Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има жалбоподателят, който е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да му се присъдят.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_64-F542910/19.05.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на „****“ ООД ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС.

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати на „****“ ООД ЕИК ***** сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Марина Мавродиева

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.М.