Р Е Ш Е Н И Е № 255
гр.
Сливен 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на Община Сливен, подадена чрез адв. Д.Д. ***, против Решение № 416 от 29.08.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, ad hoc заседателен състав по преписка № 260/2021 г. в следните части: частта, с която се установява, че при осъществяване на своята дейност ответната страна Община Сливен, представлявана от кмета, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда ,затрудняваща достъпа на лица с у. до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ***, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по п. „у.“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; в частта, с която се налага на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на ответната страна Община Сливен,представлявана от кмета, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, поради установена дискриминация по п. „у.“ имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платими, на основание чл. 83 ЗЗДискр., по сметка на Комисия за защита от дискриминация в Б. н. б., с б. и. к. ******** и IBAN:*** и в частта, с която се предписва на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на ответните страни, в 3-месечен (тримесечен) срок от постановяване на настоящото решение, да предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, № ***. В 1-месечен (едномесечен) срок от получаване на настоящото решение, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., ответните страни са длъжни да уведомят писмено Комисия за защита от дискриминация за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания.
В жалбата се твърди, че решението в частите му касаещи Община Сливен е недопустимо предвид липсата на пасивна процесуална и материална легитимация, поради което се претендира неговата отмяна с присъждане на разноски. Позовава се на чл. 284 от Закона за предучилищно и училищно образование като сочи, че средствата необходими за изграждане на съоръжение/я за достъпна среда, следва да бъдат финансирани от бюджета на съответната д. г.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище моли решението в обжалваните му части да бъде отменено.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. С писмено становище чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите страни редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На основание чл. 40, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във
връзка с чл. 53 Закона за хората с увреждания (ЗХУ), в изпълнение Решения на
Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от 10.11.2017 и 05.03.2021 г. за
провеждане на кампания „Достъпна България" и заповеди № 24 от 20.03.2018
г. и № 8 от 08.03.2021 г. на Председателя на КЗД била извършена проверка от представител на КЗД, в присъствието на директора на Д. г. "К." г. С. на състоянието на архитектурната достъпност на
обект Д. г. "К.", находящ се на
адрес: г. С.,
у. "А." ***. В хода на проверката
било констатирано, че д. г. се помещава в стара едноетажна
сграда общинска собственост, паметник на културата; от улицата в двора се влиза
директно без стъпала; освен от юг има вход и от север за една от г., който също
е без стъпала или прагове, но отвън тротоарът е разбит и достъпът е затруднен;
срадата е с един основен вход и два за
персонала; на основния вход отвън има две стъпала, без
рампа; вътре във фоаето също има стълбище без рампа или подвижно съоръжение,
улесняващо достъпа на д. с д. п. Съставен
бил Констативен протокол с вх. № 12-11-1148/06.04.2021 г. по описа на КЗД.
С Доклад № 12-11-2026/04.06.2021 г. до членовете на Комисията за защита от
дискриминация, Председателят на КЗД изразил становище, че отразеното в
констативен протокол съдържа данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.
5, предложение последно от ЗЗДискр. и направил предложение да бъде образувано
производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи
от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение
последно по п.
"у.",
да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на
равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или
принудителни административни мерки.
Въз основа на решение, взето с протокол от заседание на Комисията за защита от дискриминация, проведено на 07.06.2021 г. с разпореждане № 769/30.06.2021г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 260/2021 г. по описа на КЗД за производство по глава четвърта от ЗЗДискр. и разпределена за разглеждане от AD HOC заседателен състав, съгласно т. I от Заповед № 22/24.06.2021 г. на Председателя на КЗД.
Във връзка с уведомление за образуваната преписка от Директора на Д. г. „К.“ – С. било изпратено становище, с приложени доказателства. В становище се посочва, че сградата е общинска собственост и е паметник на архитектурата от местно значение; това налагало всички дейности по благоустрояването й да са съобразени с опазване на автентичния вид на фасадата на сградата; общинското ръководство имало правомощията да решава къде, кога и какви основни ремонти да прави, включително и да изгражда достъпна архитектурна среда; в качеството си на директор на д. г. „К." ще продължавала да настоява пред общинското ръководство да предприеме подходящи мерки за създаване на достъпна архитектурна среда в централна сграда на д. г.
Изпратено било уведомление изх. № 16-15-466/28.09.2021 г. и до община Сливен за образуваната преписка, с приложени към същото доклад изх. № 12-11-2006/04.06.2021 г. и констативен протокол с вх. № 12-11-1148/06.04.2021 г. Във връзка с горепосоченото уведомление за образувана преписка, постъпило становище от кмета на Община Сливен, в което посочил, че сградата е с един основен вход - за д. и два служебни - за персонала; основният вход е с две стъпала, няма монтирани подвижна или стационарна подемна платформа, няма изградена рампа; във фоайето също има стълбище, което е без рампа или платформа, улесняващи достъпа на х. с д. з., като посочва, че експерти от Община Сливен ще обследват техническата възможност за изпълнение изискванията за достъпност на средата и принципите за универсален дизайн, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с увреждания и при наличие на такава, ще бъде монтирана подвижна платформа или друго съоръжение, улесняващи достъпа на х. с д. з. Отделно от това посочил, че Община Сливен приоритетно ще планира средства за привеждането на сградата и прилежащата архитектурна среда в съответствие с „Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията", спазвайки принципите на равно третиране и защита от дискриминация, съобразно финансовите си разчети.
На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. бил
изготвен доклад-заключение от докладчика по преписка № 260/2021 г. с предложение да се насрочи открито заседание за разглеждане на
преписката с
призоваване на страните.
На 23.06.2022 г. AD HOC състав на КЗД провел открито
заседание по разглеждане на преписка № 260 по описа КЗД за 2021 г. като с Решение № 416/29.08.2022 г., Комисията: 1.УСТАНОВЯВА, че при осъществяване на своята дейност
ответната страна ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“ ***, представлявана от директор е поддържала и
продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на л. с у. до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ***, извършвайки по този начин дискриминация по
смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по п. „у.“ и
нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 2.УСТАНОВЯВА, че при
осъществяване на своята дейност ответната страна Община Сливен, представлявана
от кмета, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, е поддържала и
продължава да поддържа архитектурна среда ,затрудняваща достъпа на л. с у. до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ***, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр. по п. „у.“
и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 3.НАЛАГА, на основание
чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на ответната страна ДГ „К.“, находящ се на адрес: г.
С., у. „А.“, ***, представлявана от директор, поради установена
дискриминация по п. „у.“
имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платими, на
основание чл. 83 ЗЗДискр., по сметка на Комисия за защита от дискриминация в Б. н. б., с б. и. к. ******** и IBAN:***; 4.НАЛАГА, на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл.
80, ал. 2 ЗЗДискр., на ответната страна Община Сливен,представлявана от кмета,
с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, поради установена дискриминация
по п. „у.“ имуществена санкция в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платими, на основание чл. 83 ЗЗДискр., по сметка на Комисия за защита
от дискриминация в Б. н. б., с б. и. к. ******** и IBAN:***; 5.ПРЕДПИСВА, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр.
на ответните страни, в 3-месечен
(тримесечен) срок от постановяване на настоящото решение, да предприемат
необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обект: ДГ
„К.“, находящ
се на адрес: г. С., у. „А.“,
***. В
1-месечен (едномесечен) срок от получаване на настоящото решение, в изпълнение
на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., ответните страни са длъжни да уведомят писмено
Комисия за защита от дискриминация за предприетите мерки по изпълнение на така
дадените задължителни предписания.
Решението е съобщено на Община Сливен на 02.09.2022 г. видно от приложеното известие за доставяне по делото. Жалбата е подадена на 16.09.2022 г. чрез КЗД до Админстративен съд Сливен, по която е образувано настоящото производство.
При така изложената фактическа обстановка съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение на Комисия за защита от
дискриминация е постановено от компетентен орган, по арг. от чл. 47 от ЗЗДискр.
Постановено е в писмена форма съобразно изискванията
на чл. 66 от ЗЗДискр и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочено е, както правното основание за упражненото от КЗД правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за установяване
на дискриминация по п. "у.", даване на предписание за преустановяването й, както и налагането
на санкция.
В обстоятелствена част на Решението е описано
фактическото основание за осъщественото публично право на КЗД, с обосноваване
от фактическа и правна страна на констатираното нарушение. Предвид горното
съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира нарушение на
административнопроизводствените правила, които на това основание да водят до
отмяна на акта.
Докладчикът по преписката е изпратил
уведомление до жалбоподателя относно възможността да се запознае със събраните
материали, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. Това уведомление
е получено от жалбоподателя и на същият е осигурено правото му да участва в
производството. Разпоредбата чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. кореспондира с
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от АПК, а съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. по
въпросите, който не са уредени в този раздел /гл. ІV- Производство за защита от
дискриминация, раздел І - Производство пред Комисията за защита от
дискриминация/, се прилагат разпоредбите на АПК. В този смисъл е приложима
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК, регламентираща принципа на участие на
страните в производството и по-конкретно – възможността страната да изрази
становище по събраните доказателства в определен срок, да прави писмени искания
и възражения. Такава възможност е осигурена на жалбоподателя преди преписката
да се разгледа в открито заседание – чл. 59, ал. 3 и чл. 60 от ЗЗДискр., който
е изразил писмено становище. За пълното и обективно изясняване на
фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр.,
КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като
е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в
производството, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на
обжалваното решение. Съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. е проведено открито
заседание, за което страните са били надлежно призовани. С
депозирана молба с вх. № 16-15-512/14.06.2022 г. Община Сливен е направила
искане да бъде заличена като страна в производството. Съставът
се е произнесъл по така направеното искане и Община Сливен е конституирана като
заинтересована страна.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Според ал. 2 на
същата разпоредба, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е
дефинирано понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат
да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е., което пряко или
непряко засяга права или законни интереси.
След анализ на горепосочените норми следва
извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към
дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от
ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., в
производство за защита от дискриминация, е създадено специално правило, при
което, ако административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да
докаже, че не е нарушил правото на равно третиране.
Със Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ се
регламентира създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с
увреждания, социалната им интеграция и упражняването на правата им,
интегрирането им в работната среда, подкрепата на тях и техните семейства.
Според чл. 5 от Закона за хората с увреждания, областите на подкрепа за хората
с увреждания са: здравеопазване, образование; заетост; жилищно осигуряване;
достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради; транспорт;
култура, спорт; личен живот; обществен и политически живот; правосъдие; други
области, като съгласно разпоредбата на ал. 2 средствата за оказване на подкрепа
за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: медицинска,
професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация; образование и
професионално обучение; услуги, подпомагащи трудовата реализация; достъпност и
разумни улеснения; социални услуги; финансова подкрепа; достъпна информация;
достъп до правосъдие и правна защита; осигуряване на лична мобилност с
максимална степен на независимост; лична помощ; универсален дизайн; други
средства. Тези лица с увреждания се нуждаят от по-специална социална грижа и
интеграцията им е немислима без осигуряване на архитектурна достъпност до
сградите за обществено ползване, за да могат да използват свободно услугите на
различни институции, като всички останали граждани без увреждания.
Изискването за достъпност на архитектурната
среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания
(ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12/10.02.2012 г.), съгласно
който държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки,
които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността
по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и
закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и
работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително
информационни системи и услуги за спешна помощ. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на п. "у.". Разпоредбата на
чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с у. до публични места.
По делото не е спорно, че сградата, в която се
помещава Д. г. „К.“ е общинска собственост и е налице задължение за осигуряване на достъпна
среда, вкл. за лица със з. п.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.
2 от ДР на НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията "Достъпна среда" е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.
Неосигуряването на такава среда е
въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при
която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение.
Предвид горното и с оглед факта, че не се спори, че сградата е общинска
собственост, паметник на архитектурата от местно значение съдът приема, че общината е субект на
задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Такава не е
създадена, не са предприети конкретни действия от кмета на
община Сливен, като в хода на административното производство сочи, че няма монтирани съоръжения за достъп на лица с у. и твърди, че експерти
от Община Сливен ще обследват техническата възможност за изпълнение
изискванията за достъпност на средата и принципите за универсален дизайн,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с увреждания и при
наличие на такава, ще бъде монтирана подвижна платформа или друго съоръжение,
улесняващи достъпа на хора с д. з. Не
се спори по делото, че както към датата на проверката, така и към датата на приемане на оспореното
Решение на КЗД не е осигурена достъпна среда в сграда общинска собственост. Не
се и твърди, че е предприета процедура съобразно правомощията на общината, представлявана от Кмета
съобразно чл. 63 от ЗХУ.
Неоснователно е възражението на Община Сливен, че не е адресат на
задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, тъй като сградата е
предоставена за безвъзмездно управление на Д. г. „К.“, доколкото последната е също адресат на
решението на КЗД като осъществяваща дейност в сградата.
Качеството на субект по чл. 5 от ЗЗДискр.
произтича от обстоятелството, че сградата, в която се помещава Д. г. „К.“ е общинска собственост. Като не е осигурил и не
поддържа достъпна среда на сграда - общинска собственост общината представлявана от Кмета е
допуснала
нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка със защитен п. "у." по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и на чл. 37 от ЗЗДискр.
Предоставянето на същата за безвъзмездно ползване
не води до отпадане на задължението на Община Сливен като собственик да изгражда и поддържа
достъпна архитектурна среда, поради което съдът приема за неоснователни
доводите, че това задължение следва да бъде изцяло в тежест на ползвателя на
сградата.
Съгласно чл. 161 от ЗУТ Възложител е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят
или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на
строителството. Ал. 4 на чл. 161 от ЗУТ Възложителят носи отговорност за
изчерпателно посочени в нормата случаи при възлагане, осигуряване на
строителната документация за започване на строежа. Отделно от това съгласно чл.
148, ал. 4 ЗУТ Разрешението за строеж се издава на Възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Съгласно чл. 169, ал. 6 от ЗУТ Органите на
изпълнителната власт ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на
урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в
съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното
реализиране. Министерският съвет и общинските съвети приемат програмите и
осъществяват контрол по изпълнението им. Кмета на общината е териториален орган
на изпълнителната власт.
Към момента на проверката и на постановяване на
административния акт липсва изградена и поддържана достъпна архитектурна среда.
Предвид горното, съдът намира, че жалбата в тази й част срещу
Решението е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът приема, че законосъобразно е обжалваното решение и в санкциониращата част. Съгласно чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Безспорно осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което произтича пряко от ЗЗДискр. Превантивната цел на санкцията произтича от целта на закона – да се предотврати за в бъдеще допускането на дискриминация и да мотивира лицето да поддържа достъпна архитектурна среда. В случая административният орган е наложил санкция в минимално предвидения в закона размер от 250 лева.
С Решението на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр е дадено задължително
предписание на Община Сливен да предприеме необходимите действия за изграждане на
достъпна архитектурна среда до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ****
и в 1-месечен срок от получаване
на решението,
в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., да уведоми писмено Комисия за защита от дискриминация за
предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания. Съдът намира и в тази част решението за законосъобразно, постановено
в съответсвие с разпоредбата на чл.
76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., която предвижда, че за предотвратяване или
преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство
в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните
последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални
организации, на физически или юридически лица може да прилага следните
принудителни административни мерки, а именно да дава задължителни предписания
на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на
законодателството за предотвратяване на дискриминация. С оглед установените в
производството факти, наложената принудителна административна мярка е в
съответствие с констатираното нарушение на антидискриминационното
законодателство.
По изложените съображения, решението в оспорените части е законосъобразно, а подадената срещу решението жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Сливен, подадена против Решение 416 от 29.08.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, ad hoc заседателен състав по преписка № 260/2021 г. В ЧАСТТА, с която се установява, че при осъществяване на своята дейност ответната страна Община Сливен, представлявана от кмета, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда ,затрудняваща достъпа на лица с у. до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ***, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по п. „у.“ и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; В ЧАСТТА, с която се налага на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на ответната страна Община Сливен,представлявана от кмета, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1, поради установена дискриминация по п. „у.“ имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платими, на основание чл. 83 ЗЗДискр., по сметка на Комисия за защита от дискриминация в Б. н. б., с б. и. к. ******** и IBAN:*** И В ЧАСТТА, с която се предписва на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на ответните страни, в 3-месечен (тримесечен) срок от постановяване на настоящото решение, да предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обект: ДГ „К.“, находящ се на адрес: г. С., у. „А.“, ***. В 1-месечен (едномесечен) срок от получаване на настоящото решение, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., ответните страни са длъжни да уведомят писмено Комисия за защита от дискриминация за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото,
пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :