Определение по дело №1163/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….09.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 29.09.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1163 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК по приет за разглеждане иск на кредитор за установяване по отношение на оспорващ длъжник и синдик на несъстоятелно предприятие на неприети парични вземания, произтичащи от договор за паричен заем. 

В изпълнение на указания за уточняване на твърденията за ИНТЕРЕС  от търсеното установяване, ищецът с молба вх. № 266775/28.09.20г изрично е посочил, че поддържа предявената претенция за установяване на неприето вземане само до първоначално посочения в искова молба размер от 74 622.28лв, като съответен на начислена неустойка за забава в периода, за който съдът по несъстоятелността е приел възражение за погасяване по давност(надхвърлящ три години преди предявяване на вземанията). С това уточнение се отстранява изцяло несъответствието в сезирането и твърденията за интереса на кредитора и исковата молба може да бъде разгледана като съответна на допустима претенция.

 Със същата молба ищецът е заявил и отказ от част от предявени за установяване вземания, представляваща сборна законна лихва в размер от  1804.24лв, начислявана върху договорената възнаградителна лихва по просрочен заем. Изявлението е направено от синдик, овластен по закон да представлява несъстоятелен търговец в производствата по събиране на вземанията му, поради което съдът приема, че този представител е легитимиран с право да се разпорежда с правото, предмет на иска и действието на отказа следва да бъде зачетено в хипотеза на чл. 233 ГПК. В тази част е отпаднала правораздавателната власт на съда и производството следва да бъде прекратено.

В останалата й част на исковата молба, твърденията съответстват на оспорените пред съда по несъстоятелността вземания на кредитор, докладвани по настоящото дело с проект за устен доклад, обявен на страните при подготовка на открито заседание с определение № 2220/14.06.2019г. Проектът следва да се актуализира, като се съобрази новото уточнение и правна квалификация на претенциите и възраженията, каквато не е била включена до този момент и се изключат неотносимите вече към спора твърдения и доказателства.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, образувано по искова молба вх.№ 22370/25.07.2018г. на  „Петрол Холдинг“ АД, в несъстоятелност срещу „Франсис Резидънс“ ЕООД, в несъстоятелност при участието на синдика Т.Д.И. В ЧАСТТА с която е предявен иск за установяване на вземания в сбор от 1804.24лв, формиран от:

сумата от 1677.29лв., представляваща обезщетение за забава върху договорна лихва от  10537.37лв. за периода 30.06.2009г. до 15.06.2011г.

 сумата от 126.95лв., представляваща обезщетение за забава върху договорна лихва от 5186.76лв. за периода 15.06.2011г. до 31.12.2011г., на осн. чл. 233 ГПК.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

ПРИЕМА за разглеждане на осн. чл. 129 ал.5 ГПК предявени с искова молба вх.№ 22370/25.07.2018г. на  „Петрол Холдинг“ АД, в несъстоятелност срещу „Франсис Резидънс“ ЕООД, в несъстоятелност при участието на синдика Т.Д.И., обективно съединени искове на кредитор за установяване по отношение на възразилия несъстоятелен длъжник и синдика, като орган в производството по несъстоятелността, на предявени вземания, произтичащи от договор за предоставен търговски заем, изключени по реда на чл. 690 ТЗ от съставен от синдика списък на приети вземания както следва:

сумата от 10537.37лв., претендирана като договорна лихва за периода 30.06.2009г. до 15.06.2011г. върху главница от 100000.00лв.,

сумата от 5186.76лв., претендирана като договорна лихва за периода 15.06.2011г. до 31.12.2011г. върху главница от 200000.00лв.  

сумата от 135600.28лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 200000.00лв. и договорната лихва от 15724.10лв. за периода 31.12.2011г. до 01.03.2018г.

сумата от 74 622.28лв, претендирана като остатък от неустойка за забавено изпълнение, начислена на основание чл.8 от договора за заем в размер на законната лихва за забава за периода от 01.01.2012  - 07.05.2015г.

 

ИЗМЕНЯ съставения проект за устен доклад по приетите за разглеждане претенции, както следва: 

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване са обстоятелства по предявяване на вземането в производството по т.д. 1410/2016г на ВОС, включването му в списък на приети вземания като необезпечено, неубедителното оспорване на възникване на задължението за връщане на главница, предоставена в заем и уговорена мораторна неустойка и и убедителното оспорване на възнаградителна лихва и мораторна неустойка с възражение за погасяване по давност и възникването на обезщетени за забава, наред с уговорена мораторна неустойка  и част от размера на приетите вземания  с възражения  от длъжника и кредитор, съответно изключването на спорна част от списъка на приетите вземания.

Предвид стабилизиране на приетите вземания след пропускане на срок за оспорването им по чл. 694 ал.1 ТЗ, между страните в настоящия процес не може да се разглежда спор относно пораждането на задължението за връщана на получената от ответника в заем главница и уговорената неустойка за пропускане на срок за изпълнение на това задължение. Тези задължения са и признати в отговора на ответника и в становището на синдика, поради което  БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване са следните фактически обстоятелства: 

Ищецът, холдингово дружество, се договорил с ответника- търговско дружество на 30.06.2009г. да предостави чрез преводи в банкови сметки заемна сума от 100 000лв за ползване срещу възнаграждение в размер на годишна лихва в размер на 3М Софибор плюс 1% надбавка, като заемателят се задължил да заплати неустойка в размер на законната лихва при неизпълнение на задължение за връщане на главницата, ведно с лихвата в уговорения едногодишен срок. С два анекса, сключени на 18.06.2010 и на 15.04.2011г. са били променени срока на ползване до 31.12.2011г и размера на предадената главница на 200 000лв. Дългът не е бил погасен от заемателя.

ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА(конкретизирани след възражение за промяна на падеж) са признати изрично от ответника и не са оспорени от синдика, поради което и те следва да се считат за ненуждаещи се от доказване факти:

 С писмо от 15.05.2013г. заемателят като част от холдингова група потвърдил по повод съставяне на консолидиран годишен отчет на холдинга – заемодател размер на осчетоводено задължение по договора за заем в размер на 200 000лв, а в споразумение от 10.12.2013г насрещните страни установили както факта на ползване на цялата главница в посочения размер, така и натрупани допълнителни задължения по същия договор обобщени и разсрочени до 31.12.2016г като общ сбор от 423 538.82лв, включващ начислени договорни лихви до падежа на заема, мораторна неустойка и законни лихви, както за срока на ползване, така и след пропускане на падежа.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Въпреки липсата на спорни твърдения и отпадане на първоначално обоснованите пред съда по несъстоятелността оспорвания (поддържани тогава от друг законен представител на несъстоятелния длъжник) не е налице изрично признание на иска.

Така очертаните безспорни фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията като специален установителен иск за съществуването на вземане, подлежащо на удовлетворяване в универсално принудително изпълнение по реда на чл. 694 ал. 2  т. 2 ТЗ. Твърденията за притезанието на предявилия спорното вземане кредитор квалифицират  иска като претенция за изпълнение на падежирало договорно задължение, поето от  търговец – заемател за плащане на възнаграждение за ползване на заети парични суми под форма на уговорена годишна лихва и обезщетения за забава, уговорено в договора като  мораторна неустойка, както и обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължения на заемополучателя, определени по общия законов ред в размер на законна лихва. Приложимото право, уреждащо притезанието на ищеца следва да се търси в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите правила на заема, като реален договор с договаряне на падеж, в отклонение от диспозитивно правило (чл. 240 ал.1 и 4 ЗЗД), както и правилата за възмездно кредитиране между търговци(чл. 294 ТЗ) и отговорността за неизпълнение на търговска сделка (чл. 309а ал.1 ТЗ, чл. 86 ЗЗД). Договарянето е с търговски характер, поради което е изключено от  специалната уредба на потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне с физически лица (ЗЗП). Съединената претенция за договорно обезщетение, което има характер на мораторна неустойка, тъй като основанието му е уговорено като допусната от длъжника забава от настъпване на фиксиран изискуем падеж, следва да се урежда  от чл. 92 ЗЗД, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода и да приеме за определящи правата и задълженията на страните именно уговорените в договора размери на обезщетяване на предвидими вреди от забава, начислявано за съответен период след пропускане на фиксирани падежи.

С предявяване на положителния установителен иск по оспореното вземане кредиторът репликира заявено пред съда по несъстоятелността  възражение за погасяване на претенциите за лихви и неустойка с тригодишна давност.Това възражение налагат квалификация по чл. 111 б. „б“ и „ в“ ЗЗД, а репликата за прекъсване на тази давност с признанието и споразумението през 2013г в специална хипотеза на чл. 116 б. „а ЗЗД. Съдът отчита и специална хипотеза на едновременно прекъсване и спиране на давност по тази претенция, посочена като част от легитимиращо ищеца вземане при подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелността (чл. 628а ал. 1 ТЗ).

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):

Спорни по делото са само последиците от признанията на длъжника, поради което ищецът носи тежест да установи само репликата си по прекъсването на давността за посочените претенции.

Ответникът не обосновава нови възражения, поради което не носи доказателствена тежест.

Синдикът участва в производството за съхраняване на общите интереси на кредиторите на масата, поради което не носи каквато и да е доказателствена тежест като самостоятелна страна.

Поради безспорния характер на фактите по делото съдът намира че установяване на отговор по въпросите, за които е поискана експертизата не се налага. Признати са както ползването на предоставените по банков път суми, така и осчетоводяването им като задължение за връщане на заем и размерите на фиксираните в договора и споразумението за разсрочване лихви и неустойки. Специални знания за изчисляване на размер на законна лихва, относим и към размер на договорна неустойка не се изискват при наличие на общо достъпни лихвени калкулатори и публично оповестени индикатори на банкови индекси.

 

ОТМЕНЯ определението, с което е допусната съдебно счетоводна експертиза.

Предупреждава вносителя на авансирания депозит за възнаграждение на вещото лице, че при непоискване на освобождаване на внесената сума  в едногодишен срок от отпадане на основанието за събирането й, същата ще бъда задържана от съда в приход на държавен бюджет на осн. чл. 82 ГПК.

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания) страните няма да могат да искат изменение на определени от съда размери.

 

НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание на 29.10.2020г. от 11.00  часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им: на ищеца чрез синдика З.Н.Н. с адрес ***, кк СЛЪНЧЕВ БРЯГ, Автогара, офис сграда "Каравелов" 2, на ответника чрез законен представител М Г Д гр. ***и на синдика Т.Д.И. на електронен адрес.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.          

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП, като към книжата за ответника и синдика се приложи и преписа от уточнението на исковата молба с вх.№ 266775/28.09.20г .

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: