№ 1123
гр. Пловдив , 17.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.В.И., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.
Н.А. против Наказателно постановление № 21-0438-000272/08.03.2021 г.,
издадено от С.Ю.Х. – ** 03 РУ при ОД на МВР - Пловдив, с което на
основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва материалната компетентност на лицата, издали акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Твърди
АУАН да не съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Взема
становище НП да е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира направените по
делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не
се явява. Представлява се от адв. Н.А., който поддържа жалбата и пледира да
са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на
нарушението и издаване на наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административната преписка, взема становище съществени
процесуални нарушения да не са допуснати, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли наказателното
1
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И.В.И., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.03.2021 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена на 24.03.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради
което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.02.2021 г. около 02:20 часа в град Пловдив, на ул. „Победа“ № 63 в
посока север-юг жалбоподателят И.В.И. управлявал лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № **, когато бил спрян за проверка от
свид. Н. Ив. М. – ** на отделение в Трето РУ при ОДМВР - Пловдив. В хода
на проверката свид. М. поканил жалбоподателя в сградата на районното
управление, където да му бъде извършена проверка за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и за употребата на наркотични
вещества или техни аналози. След отвеждането му в Трето РУ при ОДМВР –
Пловдив на жалбоподателя И. била направена проверка с техническо
средство, при която се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта му
не надвишава допустимите предели. След това свид. М. поканил
жалбоподателя да му бъде извършена проверка и с техническо средство
Дръгтест 5000 с № ARKF-0023, която да установи дали е употребявал
наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят И. отказал тази
проверка, като обяснил, че приемал определени медикаменти, за които се
притеснявал, че може да предизвикат отчитане на положителен резултат от
Дръгтест-а за употреба на наркотични вещества или на техни аналози.
Тогава свид. М. съставил акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 889265 от 23.02.2021 г. против жалбоподателя И., в негово
присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на И.
срещу разписка.
Свидетелят М. съставил и Талон за изследване с № 089817, в който било
указано на водача, че може да се яви в срок до 45 минути от връчването му в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско изследване. Екземпляр от
талона бил връчен на жалбоподателя в 03:35 часа на 23.02.2021 г. До
изтичането на определения в талона за изследване срок той не се явила в
лечебното заведение и не дал кръвна проба.
2
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и на останалите материали по административната преписка било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. Ив. М.. От тях се установяват
времето и мястото на извършената проверка – на 23.02.2021 г. в гр. Пловдив,
на ул. „Победа“ № 63, както и заявеният от жалбоподателя отказ в качеството
му на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване дали е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Свидетелят М. изяснява, че в сградата на Трето РУ - Пловдив на
жалбоподателя е извършена проверка за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, на която проверка той се подложил доброволно, като не
била отчетена концентрация на алкохол, която да е забранена от закона. От
показанията на свидетеля се установява още и съобщената от жалбоподателя
причина да откаже проверката с Дръгтест 5000, като И. обяснил, че приема
медикаменти, предвид съставките на които се притеснявал, че тестът можел
да отчете фалшиво положителен резултат за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Свидетелят М. потвърждава авторството на
съставения АУАН. В показанията си той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Освен това показанията му се
ценят като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради
което настоящият състав ги ползва с доверие.
От писмо с изх. № 1739/16.04.2021 г. от изпълнителния директор на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 13 от делото) се изяснява, че
жалбоподателят И. не е преминавал за преглед през лечебното заведение на
23.02.2021 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя И.В.И. (лист 15 от
делото) се установява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ
издадено СУМПС с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните
работи (лист 23 от делото) се изяснява, че издалият наказателното
постановление С.Ю.Х. е временно преназначен на длъжността ** I степен на
Трето районно управление - Пловдив при Областна дирекция на МВР –
Пловдив за срок от една година, считано от датата на встъпване в длъжност,
както и че заповедта е предявена и връчена на дата 28.02.2020 г.
От Заповед № 8121К-3205/12.02.2021 г. на министъра на вътрешните
работи (лист 41 от делото) се установява, че временното преназначаване на
лицето, издало НП, на длъжността ** на Трето районно управление - Пловдив
3
при Областна дирекция на МВР – Пловдив е удължено еднократно с една
година, считано от 28.02.2020 г.
От Заповед № 317з-7413/08.09.2020 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив (лист 42 от делото) се изяснява, че актосъставителят Н. Ив. М. е
преназначен на длъжността ** на отделение в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР –
Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в НП време и място – на 23.02.2021 г. около 02:20 часа в град
Пловдив, на ул. „Победа“ № 63 в посока север-юг жалбоподателят И.В.И. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200
Компресор“ с рег. № **. От обективна страна се доказа и фактът на
извършения отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство Дръгтест 5000 с № ARKF-0023 за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото се изясни и
че не е извършвано медицинско изследване чрез предоставена от
жалбоподателя кръвна проба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради липса
на материална компетентност на издалото го лице. По делото е приложена и
приета като писмено доказателство оправомощителната Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. (лист 18-20), с която министърът на вътрешните работи,
който съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП е компетентен да издава наказателни
постановления за нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е делегирал това си
правомощие на основание чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН на лицата,
определени в т. 2 от заповедта. Съгласно т. 2.8 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. наказателни постановления за нарушения по ЗДвП са
оправомощени да издават началниците на районните управления при
Областните дирекции на МВР на обслужваната територия. Лицето, издало
обжалваното наказателно постановление - С.Ю.Х., се легитимира именно
като ** на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, откъдето черпи персоналната
си компетентност за издаване на наказателни постановления за нарушения по
ЗДвП. Предвид наведените още с жалбата възражения за липсата на
компетентност както на актосъставителя, така и на
административнонаказващия орган по делото бяха събрани доказателства за
длъжностите, на които са били назначени и са изпълнявали лицата, издали
процесните АУАН и НП към съответните релевантни дати. Досежно
компетентността на административнонаказващия орган по делото са
представени и приети два броя заповеди на министъра на вътрешните работи
- Заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г. и Заповед № 8121К-3205/12.02.2021 г.
От първата се установява, че лицето, издало процесното НП - С.Ю.Х.,
действително е бил временно преназначен на длъжността ** I степен на Трето
4
РУ при ОД на МВР – Пловдив. Това му преназначение е за срок от една
година, който е започнал да тече на 28.02.2020 г. На тази дата заповедта е
връчена на Хаджиев, удостоверено с полагането на подпис, и той е встъпил в
длъжност. Следователно срокът на временното преназначаване, определен с
тази заповед, е изтекъл на 28.02.2021 г. Доколкото обжалваното наказателно
постановление е издадено на 08.03.2021 г., то съдът приема, че Заповед №
8121К-4207/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи не доказва
персоналната компетентност на издателя на процесното НП. В тази връзка
проверката на съда продължава с втората Заповед с № 8121К-3205/12.02.2021
г. Съгласно диспозитива на тази заповед срокът на временното
преназначаване на инспектор С.Ю.Х. на длъжността ** I степен на Трето
районно управление - Пловдив при ОД на МВР – Пловдив се удължава
еднократно с още една година, считано от 28.02.2020 г. Предвид, че
разгледаната заповед е издадена преди изтичането на едногодишния срок на
временното преназначаване, определен с първата по време Заповед № 8121К-
4207/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, то може да се
предположи, че с втората заповед се е целяло срокът на временното
преназначаване на инспектор Хаджиев да бъде продължен, считано от
28.02.2021 г., когато е изтичал периодът на първоначалното му
преназначаване на длъжността ** на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив,
постановено със Заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г. на министъра на
вътрешните работи. Дали наистина е така обаче остава в сферата на
предположенията. Съдържанието, с което Заповед № 8121К-3205/12.02.2021
г. на министъра на вътрешните работи е издадена, е пределно ясно относно
времевите граници на преназначаването на инспектор С.Ю.Х. на длъжността
** на 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Срокът на временното му
преназначаване на тази длъжност е продължен с една година, която съгласно
изричния текст на заповедта започва да тече на 28.02.2020 г. и следователно
този срок е изтекъл на 28.02.2021 г. При доказателствена тежест изцяло
носена от въззиваемата страна по делото не се събраха доказателства, от
които да се установява, че лицето, издало процесното НП, е продължило
законосъобразно /т.е. в резултат на надлежно оправомощаване, а не само
фактически/ да изпълнява длъжността ** на Трето РУ при ОД на МВР –
Пловдив и след дата 28.02.2021 г. Същевременно обжалваното наказателно
постановление е издадено именно в този период /на 08.03.2021 г./, поради
което съдът приема, че по възражението за липса на материална
компетентност на административнонаказващия орган по делото не се доказа,
че лицето, издало наказателното постановление, е било компетентно да
извършва тази законово регламентирана дейност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително е
възможно в съдържанието на Заповед № 8121К-3205/12.02.2021 г. на
министъра на вътрешните работи да е допусната фактическа грешка при
определянето на началния момент, от който започва да тече срокът на
продължаването на временното преназначаване на длъжността. Съдът обаче
5
не е компетентен да отстранява подобни пороци, тъй като за това има
нарочно предвиден в закона ред, от който по делото не се доказа да се е
възползвал издателят на заповедта. Отстраняването на ОФГ се извършва при
съблюдаването на определена процедура, която изисква съобщаване на
поправката на заинтересованите лица и предвижда възможност за обжалване.
Няма как тази процедура да бъде игнорирана. Недопустимо е и съдът да
изменя волята на издателя на индивидуалния административен акт, тъй като
дори и техническа грешка да е допусната, то няма как да се предполага дали
тя касае годината или пък месеца, датата, или продължителността на срока, с
който е удължено временното преназначаване.
Издаването на наказателното постановление от некомпетентно лице е
процесуално нарушение, което е неотстранимо и винаги попада в категорията
на съществените. Порокът е дотолкова съществен, че влече
незаконосъобразност на постановлението и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и трайната съдебна практика
относно съществения характер на процесуалното нарушение - така Решение
№ 2545 от 24.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2141/2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 754 от 14.04.2015 г. по к.а.н.д.
№ 370/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Възражението за липса на материална компетентност и на
актосъставителя обаче е неоснователно. По делото се доказа, че към датата на
съставяне на акта свид. М. е преназначен на длъжността ** на отделение.
Същевременно със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на министъра на
вътрешните работи е допълнена т. 1 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи досежно лицата, на които е възложено да
съставят АУАН по ЗДвП, и **ът на отделение, включително и свид. М., е
надлежно оправомощен да извършва тази дейност. Останалите наведени от
жалбоподателя и неговата защита възражения както в жалбата, така и в хода
на съдебните прения съдът също намира за неоснователни. Това обаче не
променя крайния извод, формиран по-горе, за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради издаването му от лице, неразполагащо с
необходимата компетентност.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а
наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 43 от
делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
6
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият съдебен състав
намира за неоснователно. Тъй като санкцията има имуществен измерител към
нея приложение намира правилото по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приложима в случая е хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, която
гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са при интерес от 1 000 до 5 000 лева -
300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. Следователно претендираните от
жалбоподателя разноски надвишават минимално най-ниския възможен
размер от 370 лева. Същевременно защитата на жалбоподателя е била освен
срещу наказанието с имуществен характер, така също и против кумулативно
наложеното наказание лишаване от права. След като взе предвид
извършените по делото следствени действия, неговата фактическа и правна
сложност, наличието на две наложени наказания, материалния интерес по
делото, както и високия размер и на наказанието лишаване от права,
настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Както се посочи,
то надвишава минимално най-ниския възможен размер, който би бил
приложим и към случаите, в които е наложено само наказание глоба. Поради
това възнаграждението, заплатено за защитата срещу наложените две
административни наказания, не е прекомерно и претенцията на
жалбоподателя следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това
е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 от ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предложение трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0438-000272/08.03.2021 г.,
издадено от С.Ю.Х. – ** 03 РУ при ОД на МВР - Пловдив, с което на И.В.И.,
7
ЕГН: **********, с адрес: град Пловдив, ул. „Райна Княгиня“ № 12, ет. 1, ап.
2 на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати НА И.В.И., ЕГН:
**********, с адрес: град Пловдив, ул. „Райна Княгиня“ № 12, ет. 1, ап. 2
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8