РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр. Хасково, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640100957 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв.
Н. Т., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу Н. Т. М..
Ищецът твърди, че на 14.04.2020 г. ответникът, като водач на лек автомобил
„********** ****,, с peг. № *******, собственост на И. Н. М., вследствие на реализирано
ПТП нанесъл материални щети на лизингово МПС „******* ********“ с рег. № *******, с
водач П. Н. А., собственост на „*** ***********“ ЕАД клон Хасково, за който автомобил
била налице имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ по Застрахователна полица № 4704201220000248. За така реализираното
ПТП бил съставен протокол от полицейските органи, а на водача Н. Т. М. бил съставен
АУАН за неспазване на предимство и пренебрегване на пътен знак Б1, като било
установено и това, че за управлявания от него автомобил нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. След инцидента водачът на пострадалия автомобил
в качеството си на служител на фирмата лизингоползвател на автомобила „*****
***********“АД, подал до застрахователя заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско„ и „Гражданска отговорност на автомобилистите при
имуществени вреди“, във връзка с което от страна на ищеца бил съставен опис на претенция
№ 50-05050-00259/20/14.04.2020 г., в който подробно били описани нанесените материални
1
щети на застрахованото имущество. С така съставения опис, в качеството си на
застраховател на увреденото имущество по застраховка „Каско Стандарт“, ищцовото
дружество възложило извършването на ремонтните дейности на пострадалото МПС на
автосервиз „**** ***** *****“ ЕООД, като сумата за извършване на ремонтните работи по
автомобила възлизала в размер на 337.99 лв. с ДДС, за която сума била издадена фактура №
**********/27.04.2020 г. и която впоследствие била преведена с платежно нареждане по
сметка на „**** ***** *****“ ЕООД на 08.06.2020 г. Тъй като щетата била причинена
поради извършено неправомерно деяние от страна на Н. Т. М., управлявал процесния
автомобил в деня на ПТП, без да е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането,
след изплащане на застрахователно обезщетение за нанесените от деликвента щети, ЗАД
„Булстрад" имало право на регресен иск срещу причинителя на вредите. За така
възникналото задължение ответникът бил уведомен с Покана за доброволно плащане с изх.
№ 03905/15.07.2020 г., с която същият бил поканен от ищеца да изплати в 10-дневен срок от
получаване на поканата доброволно по посочената щета платеното от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“" обезщетение в размер на 337.99 лв., но тъй като не последвало
изпълнение от негова страна ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. № 6/2021 г. по описа на Районен съд–Хасково. По него била
издадена Заповед за изпълнение № 260016 от 07.01.2021 г., която била връчена на ответника
и на 26.02.2021 г. той заплатил по сметка на ищеца само сумата за главница по платена
щета в размер на 337.99 лв., но не и присъдената мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД от
08.06.2020 г. до 03.01.2021 г. вкл. в размер на 19,72 лв., както и законната лихва върху
посочената по-горе главница, считано от датата на подаване на заявлението - 04.01.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението, която била в размер на 5.07 лв., както и
разноските по заповедното дело в размер на 25 лв. - държавна такса и 200 лв. адвокатски
хонорар, тъй като оспорвал, че ги дължи, защото не бил получил покана за плащане. По
отношение на вземането за обезщетение за забава се поддържа, че за дължимата главница
ищецът изпратил покана и направил всичко възможно да уведоми лицето за платената от
застрахователя сума и да си я поиска обратно, а и ответникът в качеството му на деликвент,
причинил щети на трето лице на което ищецът платил, на основание чл. 84 от ЗЗД бил
изпаднал в забава спрямо ищеца от датата на плащане на паричното обезщетение на
увреденото лице и не било необходимо отправяне на покана. Той дължал и направените по
заповедното дело разноски, тъй като било налице неправомерно и незаконосъобразно
поведение от негова страна, с което дал повод за завеждане и на заповедното и на исковото
дело. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 19,72 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава върху сумата от 337,99 лв., за периода
от 08.06.2020 г. до 03.01.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 04.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на 26.02.2021 г. в размер на
5,07 лв. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
2
Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и моли същият да
бъде отхвърлен. Поддържа, че не бил дал повод за образуване на делото, тъй като заплатил
доброволно претендираната от ищцовото дружество сума, веднага щом разбрал за нея.
Оспорва твърдението в исковата молба, че била изпратена извънсъдебна покана до него,
както и довода, че не било необходимо отправяне на такава до деликвента. Сочи и че в
случая била приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК доколкото не бил дал повод за
завеждане на делото, а доброволно заплатил регресната претенция на застрахователя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Застраховка
“Булстрад Каско Стандарт“ застрахователна полица № 4704201220000248 със срок от
09.03.2020 г. до 08.03.2021 г., Протокол за ПТП № 1748359 от 14.04.2020 г. на ОДМВР –
Хасково, Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 14.04.2020 г. на
МПС с ДКН *******, Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ полица № 4704201220000248 от 14.04.2020 г., Свидетелство за
управление на МПС № ********* на П. Н. А., Контролен талон № ******* на П. Н. А.,
Знак за първоначален технически преглед № 4318244 на автомобил с рег. № *******,
Свидетелство за регистрация част II № ********* на автомобил с рег. № *******, Доклад
по щета № 470420202016709 от 04.06.2020 г., Опис на претенция № 50-05050-00259/20 от
14.04.2020 г., Калкулация по претенция № 50-05050-00259/20 от 14.04.2020 г., Възлагателно
писмо от 15.04.2020 г., Приемопредавателен протокол от 23.04.2020 г., Фактура №
********** от 27.04.2020 г., Преводно нареждане за кредитен превод №
20200608029970069538 от 08.06.2020 г., Регресна покана с изх. Л № 03905/15.07.2020 г. по
щета № 470420202016709, Служебна бележка с изх. № 1/04.01.2022 г. от Пощенска станция
– Хасково Ц; се установяват поддържаните от ищеца и посочени по - горе факти и
обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички
релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага
текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат
обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 6/2021 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. рег. № 260054/04.01.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260016/07.01.2021 г. за
процесното вземане, както и за направените разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и
200 лв. - адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение
от ответника и с Определение от 23.03.2021 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
3
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е
процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесното вземане.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен поради следните
съображения:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този ден се определя
съобразно чл. 84 ЗЗД, според който при срочно задължение длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде
поканен от кредитора.
В настоящия случай не се спори, а и от приетите писмени доказателства се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение при ищеца относно
увредения автомобил със собственика му; заплащането на застрахователно обезщетение в
изпълнение на задълженията му по това правоотношение; осъществяването на елементите
от фактическия състав на непозволено увреждане – описаното в исковата молба
противоправно поведение на ответника – реализираното от него ПТП, без да има валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, от което са настъпили
претендираните имуществени вреди и причинна връзка между тях. Следователно,
действително е възникнало правото на ищеца да получи сумата от 337, 99 лв., респ.
задължението на ответника да му я плати. С оглед установеното съществуване на основно
/главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на
падежа, на ищеца се дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху него, считано от изпадането на ответника в забава до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.01.2021 г. /доколкото
от 04.01.2021 г. се дължи поисканата законна лихва/. Следва да се има предвид обаче, че
вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и
възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено
лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т.е. то не е срочно. Ето защо, за да
настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и
длъжникът да бъде поканен да изпълни. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по
т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая не се спори, а и от представената служебна
бележка с изх. № 1/04.01.2022 г. от Пощенска станция – Хасково Ц, се установява, че
ответникът не е получил приложената към исковата молба регресна покана от ищеца за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, поради което следва да се
приеме, че той е бил поставен в забава с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на по чл. 410 ГПК на 04.01.2021 г., доколкото тя представлява и покана за
плащане по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
4
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Размерът на дължимото обезщетение, определен от съда
съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за
изчисляване на законна лихва, върху процесната главница за релевантния период възлиза на
сумата от 5,07 лв.
По изложените съображения искът чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се уважи за сумата от 5,07 лв., а в останалата част – за сумата от 19,72 лв. и за периода от
08.06.2020 г. до 03.04.2021 г. – да се отхвърли.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент не е бил погасил както процесното вземане за обезщетение за забава, така
и главницата. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца
разноски по ч. гр. д. № 6/2021 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него
писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно
установения по делото размер на спорното вземане, следва да бъдат намалени на общо
212,60 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски,
но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и
доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят такива, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 68,10 лв.
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по отношение на Н. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. **************,
съществуването на вземане на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, съдебен адрес: гр.
**************, спрямо него в размер на 5,07 лв., представляващо обезщетение за забава
върху сумата от 337,99 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470420202016709 въз основа на застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица
5
№ 4704201220000248, за периода от 04.01.2021 г. до 26.02.2021 г., като иска за установяване
съществуването на обезщетение за забава в останалата му част - за сумата от 19,72 лв. и за
периода от 08.06.2020 г. до 03.04.2021 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. **************, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, съдебен адрес: гр.
**************, сумата от 280,70 лв., от която 68,10 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 212,60 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д.
№ 6/2021 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед 260016/07.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6