Определение по дело №450/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№   260 029

 

гр. Пловдив, 06.10.2020 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                     

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                  ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                    

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 450 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                        

          Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано по частна жалба „Б. К.“ Д.О.О., против определение № 1501 от 20.07.2020 г., постановено по т. д. № 446 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Пловдив. С частната жалба се поддържа становище, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на правилата за родовата подсъдност и по-точно на специалната разпоредба на чл. 365, т. 1 ГПК, поради което се иска отмяната му.

          Пловдивският апелативен съд разгледа частната жалба, съобразно изложените в нея съображения и искане, и намира следното:

          Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е редовна и допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „Б. К.“ Д.О.О. гр. Б., С. против „М. г. Б.“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове за парични вземания с общ размер  от  22 306 лева, от които 17 934.96 лв.  - дължимо възнаграждение за извършени от ищеца спедиционни услуги и 4 371.77 лв. – общ размер на обезщетението за забава плащането на главниците за посочен в исковата молба период.

 

За да прекрати производството и изпрати делото по подсъдност на районния съд, Пловдивският окръжен съд е приел, че се касае за обективно съединени искове, с цена на всеки един от исковете под 25 000 лв., поради което компетентен да се произнесе по спора като първа инстанция бил районният съд.

Определението е правилно.

Предмет на делото са искове за заплащане цената на извършени от ищеца спедиционни услуги в общ размер от 17 934.96 лева - доставени консумативи и извършени услуги, в изпълнение на тези договори, подробно описани по вид и количество в издадените към договорите данъчни фактури на различна стойност, както и обезщетения за забавено изпълнение на главните вземания в общ размер 4371.77 лева.

Предвид, както на заявените основания на предявените искове, така и на страните по спорното правоотношение, несъмнено съдът е сезиран със спор по търговска сделка, поради което и образуваното дело следва да се квалифицира като търговско.

Според трайно установената съдебна практика на ВКС, понятието „търговско дело“ е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“ („търговски спор“ по смисъла на чл. 365 ГПК). Уреденото в Глава 32 ГПК производство по търговски спорове, с двойна размяна на книжа, се прилага само за търговските дела, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

Родовата подсъдност на търговските дела се определя от цената на иска, като делата с цена на иска под 25 000 лева се разглеждат от районен съд като първа инстанция, по общия съдопроизводствен ред - чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК, а делата с цена на иска над 25 000 лева - от окръжен съд като първа инстанция.

Процесуалният ред за разглеждане на търговски спорове по Глава 32 от ГПК обаче не е критерий за преценката дали едно дело е гражданско или търговско, защото законодателят е ограничил приложението на този процесуален ред до посочените в нормата на чл. 365 от ГПК търговски спорове, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, който процесуален ред затова не е приложим за спорове от същия вид (с оглед техния предмет и/или страни, т. е. търговски), когато цената на иска им е под 25 000 лева, а те са подсъдни на районен съд съгласно нормата на чл.104, т. 4 от ГПК, без това да променя вида на спора като търговски, а само определя реда, по който да бъде разгледан – общия исков ред.

При тези фактически данни, въззивният съд приема, че доколкото всеки един от предявените обективно съединени искове е с цена под 25 000 лв., съгласно с разпоредбата на чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК, делото, образувано по тези искове, е подсъдно на районния съд като първа инстанция.

Предвид изложеното, постановеното в същия смисъл определение на Пловдивския окръжен съд следва да потвърди.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, 

 

                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :          

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1501 от 20.07.2020 г., постановено по т.д. № 446 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

                            

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: