№ 2761
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100509698 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника И. К. Й., чрез назначения особен представител адв. К. К., срещу
решение от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 59991/2022 г. по описа на СРС, 45
състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
К. Й. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1028,64 лв., цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м. 10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, аб. № 84394, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2021 г., до окончателното
плащане, както и за сумата от 14,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66400/2021 г. по
описа на СРС, 45 състав.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че при
доказаната съсобственост върху имота от двамата ответници, М. Й.а също се явява
1
задължено лице за потребяваната топлинна енергия, а подадената молба-декларация от И. Й.
единствено осъществява административна процедура по уведомяване на ищеца на чие име
да бъде открита партида за жилището. В този смисъл въззивникът намира, че не дължи
цялата стойност на потребената в имота топлинна енергия, а само половината от нея
съобразно дела си от съсобствеността. Счита, че не е изпаднал в забава и не дължи
мораторна лихва поради липса на отправена покана за плащане, каквато представлява
публикуването на дължимите суми след издаване на общата фактура за отоплителния
период, а и първоинстанционният съд погрешно бил изчислил погасената по давност сума.
Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Бруната“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, молба-декларация за
открИ.е на партида, препис-извлечение от акт за смърт) се установява, че собственици през
процесния период на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 41,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 84394,
са били ответниците И. К. Й. и М. К. Й.а, които са го придобили по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.08.1988 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответникът И. К. Й. несъмнено се явява потребител
на топлинна енергия в имота, тъй като е бил негов съсобственик през процесния период,
2
като претенциите срещу него са предявени единствено за половината от търсените суми
съобразно дела му от правото на собственост върху вещта. Обжалването на решението в
частта на неговите мотиви е недопустимо (в този смисъл – Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. по описа на ВКС, ОСГК), поради което доводите във
въззивната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът Й. дължи изцяло стойността на потребената в имота топлинна енергия, се явяват
неотносими.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съобразно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017
г. на ВКС, ОСГК, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но такива могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.
2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В мотивите на Тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата, при която
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена
общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай,
ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия
с топлопреносното предприятие, например с открИ.ето на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди
освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Следователно, в случай на
съсобственост следва да се приеме, че задължено лице за заплащане на цената на
доставяната в обекта топлинна енергия е лицето, което изрично е заявило възникване на
облигационни отношения с топлопреносното предприятие, като е подало молба-декларация
за открИ.е на партида на негово име.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че макар с договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане имотът да е придобит при равни
дялове от двамата ответници, облигационно правоотношение с топлопреносното
предприятие е възникнало единствено със съсобственика И. К. Й., който след сделката
изрично е подал молба-декларация за открИ.е на партида на негово име, като е заявил, че е
потребител на топлинна енергия в имота, а другият съсобственик е изразил своето съгласие
3
с това обстоятелство. Ето защо, ответникът Й. се явява задължено лице за заплащане на
цялата потребена топлинна енергия в имота през процесния период от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г. по силата на възникнало с ищцовото дружество облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, но доколкото претендираната
от него сума касае единствено половината от потребената енергия, изложеното
обстоятелство се явява неотносимо към правилното решаване на настоящия правен спор.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена
топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, поради което въззивният
съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. При установеното облигационно
правоотношение между ответника Й. и ищеца първоинстанционният съд е съобразил
обстоятелството, че с отговора на исковата молба не е оспорено количеството потребена
енергия в имота, както и е съобразил изводите на приетото и неоспорено заключение на ССЕ
и при отчитане на погасения по давност период (м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г. включително) е
уважил претенциите за главница за топлинна енергия в размер на 1028,64 лв. за периода м.
10.2018 г. – м. 04.2020 г. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се
отбележи, че погасеният по давност период е правилно изчислен от първоинстанционния
съд – съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. включително са
погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.11.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е изтекла на 15.11.2021 г., преди подаване на
заявлението – на 22.11.2021 г., от когато давността би била прекъсната (арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Ето защо, претенцията за главница се явява основателна за
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. за сумата от 1028,64 лв., съобразно заявената срещу
ответника Й. претенция за половината от начислените суми.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.,
то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите
във въззивната жалба, съобразно клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е
необходимо изпращането на покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33,
ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва
след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за
заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се
4
дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД), като в този смисъл клаузите на общите условия са валидни и
напълно приложими в отношенията между страните.
С оглед на изложеното, доводите на въззивника за липса на изискуемите по ОУ
предпоставки за изпадането му в забава са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се
изисква изпращане на покана от топлопреносното предприятие, като процесният период на
акцесорната претенция започва с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на
общата фактура на 31.07.2019 г. (т.е. от 15.09.2019 г.) и до посочената крайна дата 04.11.2021
г. е дължимо мораторно обезщетение в размер на 14,83 лв. върху установения главен дълг.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, както и 200 лв., платен
депозит за особен представител на въззивника.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.06.2024 г., постановено по гр. дело № 59991/2022 г. по
описа на СРС, 45 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу И. К. Й., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД са уважени за сумата от 1028,64 лв., цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл. ****, аб. № 84394, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2021 г., до окончателното плащане, както и
за сумата от 14,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66400/2021 г. по описа на СРС, 45
състав.
ОСЪЖДА И. К. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300
лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Бруната” ООД.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6