Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Севлиево, 30.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1285/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Мелон България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно срещу С.Х.И., с ЕГН ********** - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *** и Б.И.И., ЕГН ********** - в качеството на физическо лице и като ЕТ „*.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ***.
Ищеца твърди, че между „Българска пощенска банка" АД (понастоящем с наименование на дружеството „Юробанк България" АД), в качеството си на кредитор и ЕТ„*.'', представлявано от С.Х.И., в качеството на кредитополучател бил сключен договор за банков кредит (продукт „Бизнес револвираща линия плюс") № BL6211 на 05.04.2007 г., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 20 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно договора за кредит съдлъжник по него била и ЕТ„*.", с ЕИК *********, и регистрираното в това търговско качество физическо лице Б.И.И.. На 03.08.2017 г. „Юробанк България" АД, действаща като цедент, прехвърлила всички свои вземания и права по договор за кредит № BL6211 /05.04.2007 г., сключен с кредитополучателя ЕТ„*.", заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на цесионера - „Мелон България" ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г. Вземанията произтичащи от договора за кредит № BL6211/05.04.2007г. фигурирали под сделка №711906, отразена в Приложението към Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017 г.. На посочените адреси на кредитополучателя и съдлъжника били изпращани уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за настъпилата цесия, но пратките изпратени по пощата се върнали в цялост. С оглед на гореизложеното С.Х.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК ********* и Б.И.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*.", с ЕИК ********* следвало да се приемат за уведомени по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за настъпилата цесия с връчване на преписа от исковата молба. Считано от 03.08.2017 г., Цедентът - „Юробанк България" АД вече не бил законен носител на вземането и от тази дата всички права по договора за кредит се упражнявали, както и всички и всякакви изменения по договора за кредит се администрирали, от цесионера - „Мелон България" ЕАД. Следвало да се има предвид, че с изключение настъпилата промяна на кредитора, извършената цесия не засягала по никакъв друг начин правата, задълженията и ангажиментите на задължените лица произтичащи от договора за кредит. На основание чл. 3 от договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4,5 пункта. Към датата на подписване на договора за кредит обявеният от банката БЛПМФ бил в размер на 10 процента. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора за кредит - дължимата лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 4 от договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 1 от Договора за кредит кредитополучателят се задължавал да върне предоставеният кредит в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която дата видно от приложението към договора за кредит била 05.04.2007 г., което от своя страна означавало, че крайната падежна дата на целия кредит настъпила на 05.04.2017 г.. Въпреки поетите с договора за кредит задължения и настъпилия му падеж на 05.04.2017 г., кредитополучателят не обслужвал кредита в сроковете и по начините, уговорени в договора за кредит, като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит, считано от 21.10.2008 г., бил в просрочие към 03.08.2017 г., включително. Главницата по посочения договор за кредит падежирала на 05.04.2017 г.. С оглед гореизложеното и липсата на каквито и да е постъпления на суми за доброволно погасяване задължението на ответниците се пораждал правен интерес за ищеца да пристъпи към принудително събиране на вземането си от кредитополучателя и съдлъжника. Към 11.10.2018 г. общият размер на претендираното в исковата молба вземане по договор за кредит № BL6211/05.04.2007г., било в размер на сумата от 27 336,71 лева, от които: главница 20 000 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 4 575,05 лева, начислени съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за банков кредит, дължими за периода от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г. (включително), законна лихва 2 761,66 лева от 26.03.2017г. до 03.08.2017г.. С исковата молба ищеца уточнява, че в производството не претендира лихвите върху главницата от датата на цесията (03.08.2017 г.) до датата на входиране на исковата молба (10.10.2017г.). Предвид изложеното ищеца иска осъждане ответниците: С.Х.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ„*." и Б.И.И. - в качеството на физическо лице и като ЕТ „*., в режим на солидарна отговорност да му заплатят сумата в размер на 27 336,71 лева, от които: главница 20 000 лева, заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви 4 575,05 лева, начислени съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за банков кредит, дължими за периода от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г. (включително), законна лихва 2 761,66 лева от 26.03.2017г. до 03.08.2017г.. Претендира разноски - сумата от 1 243,47 лева, от които - 1 093,47 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмен отговор. Оспорват както допустимостта, така и основателността на исковете. Не било посочено правното основание на претенциите спрямо отделните ответници в качеството им на физически лица и на еднолични търговци - дали като кредитополучатели, или като поръчители, и въз основа на каква именно солидарност се претендира тяхното осъждане. Когато в договора било записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, квалификациите на правоотношението, давани от страните не били определящи за неговата същност, а важни били съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Трябвало да се изясни конкретното договорно основание за възникване на солидарността, за да се установи какво е действителното съдържание на общата воля и съгласие на страните и оттук дали тези лица са съдлъжници или било учредено поръчителско или друго солидарно правоотношение. Задължението било уговорено като поръчителство в случаите, когато в титулната част на договора за кредит едно лице било определено като „солидарен длъжник", но то не било съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум преминала паричната сума и от когото се очаквало да погаси кредита, съществуването на дълга на кредитополучателя било предпоставка за съществуването на задължението на солидарния длъжник, с отпадането на задължението на кредитополучателя отпадало и задължението на солидарния длъжник, който дължал на собствено правно основание, а намерението на страните и преследваната от страните цел била солидарният длъжник да обезпечи изпълнението на главния дълг. Счита, че спрямо лицата, за които в кредитните договори било посочено обстоятелството, че са солидарни длъжници не следвало да се прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията на института на поръчителството и по - конкретно нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Недопустимостта на иска била свързана и с обстоятелството, че посочените еднолични търговци ЕТ „*." и ЕТ „*.", за които не била заявена пререгистрация, се считали за заличени от 01.01.2012 г. и не съществували. Липсвала материално правна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 05.04.2007 г. между „Българска пощенска банка" /Юробанк България/ АД и ЕТ „*." като кредитополучател и ЕТ „*." като съдлъжник, като оспорва относимостта на договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. към цитирания договор за банков кредит от 05.04.2007 г.. Съобразно TP № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски - в случая невнасяне на дължима вноска за главница и/или лихва, кредиторът можел да събере вземането след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгл. т.4г от цитираното решение безспорно цесията не била съобщена на длъжника и това правело исковете недопустими поради липса на съответна легитимация. Ответниците от 13.12.2013 г. имали постоянен и настоящ адрес ***. Това обуславяло недопустимостта на предявените искове от ищеца, който не бил носител на първоначалното вземане. Исковете били неоснователни и погасени по давност, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който вземането станело изискуемо. По делото предсрочната изискуемост на кредита съгл. чл. 24 и чл. 25 от договора за банков кредит настъпила към 21.10.2008 г., поради което давността започнала да тече оттогава поради просрочието на кредита чрез невнасяне на дължима вноска по главница и/или лихва и на 21.10.2013 г. изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на претендираната главница. По отношение на периодичните задължения за заплащане на погасителни вноски относно дължима лихва и главница, както и на неустойка /накателна лихва/ съответно изтекла тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД, предвидена за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно тълкувателно решение № 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСГК на ВКС периодичното плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризирало с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Налице била нищожност на договора относно едностранно увеличаване на размера на дължимата договорна лихва и надбавка за неустойка, съгласно чл. 2 от процесния договор за банков кредит лихвата по кредита била в размер 4,5 %, като банката без основание увеличила тази лихва, тъй като клаузата на чл. 2, ал. 3 и клаузата на чл. 4 от договора били нищожни, поради липса на предмет, поради противоречие на добрите нрави и поради противоречие на закона, включително поради неравностойност. Размерът на самата неустойка бил прекомерен. По делото не бил наличен договор за поръчителство със С.Х.И. съгл. чл. 6, нито запис на заповед издаден от кредитополучателя ЕТ „*." и съответно авалиран от Б.И.И., съгл. чл. 7 и 7а от договора за банков кредит. ЕТ „*." не била получавала в патримониума си никаква част от сумата по кредита и следователно нямала качество на главен длъжник, независимо, че била посочена като съдлъжник. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалният си представител, поддържа исковете по доводите изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалният си представител, искат отхвърляне на предявените искове по доводите изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6211 от 05.04.2007 г., от извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД относно посочения договор за банков кредит и от приложение към същият договор за банков кредит, че „Българска пощенска банка" АД (понастоящем с наименование на дружеството „Юробанк България" АД) е предоставила на кредитополучателя ЕТ „*.'', представляван от С.Х.И., кредит в размер на 20 000,00 лв., във формата на кредитна линия, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите, за 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита - 05.04.2007 г.. Договора за кредит № BL6211 от 05.04.2007 г. е сключен, и със съдлъжник по същият – ЕТ „*.", представлявано от физическото лице и собственик Б.И.И.. Посочено е в чл. 7 в от договора, че кредитополучателя и съдлъжника отговарят като солидарни длъжници. Съгласно чл. 3 от договора дължимата годишна лихва включва сбора от действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, 10 % към датата на подписване на договора и договорена лихвена надбавка в размер 4,5 пункта. Съгласно чл. 4 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Уговорено е в чл. 6 и в чл. 7 от договора, че за обезпечаване на вземанията по договора се учредява и договор за поръчителство със С.Х.И. и Б.И.И., като същите подписват и запис на заповед за сумата на кредита. Съгласно чл. 24 от договора банката има право да обяви цялото кредитно задължение за изискуемо преди срока, когато кредитополучателят не е изпълнил, което и да е задължение по договора. Съгласно чл. 29 от договора страните са приели, че всички уведомления във връзка с договора, ще се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Договорът за кредит е подписан за кредитополучател от ЕТ „*.'', представляван от С.Х.И., за съдлъжник от ЕТ „*.", представлявано от физическото лице и собственик Б.И.И. и за поръчители от С.Х.И. и Б.И.И..
Установява се от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017 г., от извлечение от приложението към договора за прехвърляне на вземания, от пълномощно от „Юробанк България" АД за „Мелон България“ ЕАД и от известие за доставяне от 14.11.2017 г., че вземанията по договор за кредит № BL6211, са прехвърлени от „Юробанк България" АД на „Мелон България“ ЕАД, като ищеца е упълномощен от „Юробанк България" АД, както с изрична клауза (чл. 7 от договора за цесия), така и с отделно пълномощно да уведоми длъжниците по вземанията, прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. за цесията, като такова уведомление е изпратено до ответниците на посочения в договора за кредит адрес и е непотърсено.
От заключението на вещото лице В. по събраната съдебно - счетоводна експертиза се установява следното: задълженията на кредитополучателя, ако се докажат твърденията на ищеца в исковата молба са, в размер: главница - 20 000,00 лева; възнаградителна лихва за периода 21.10.2008 г. - 25.01.2010 г. - 4575,05 лева; законна лихва за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. - 2761,66 лева; всичко – 27 336,71 лева; от 21.10.2008 г. кредитополучателя е преустановил плащането на задълженията по договора, като банката не е обявила и не е осчетоводила настъпила предсрочна изискуемост на 21.10.2008 г.; от наличните средства по сметката на кредитополучателя по описаното в исковата молба кредитно правоотношение са изплатени на С.Х.И. суми, подробно описани по дати в констативно съобразителната част на заключението на вещото лице, като претендираната главница е усвоена още през 2007 г..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за кредит между посочените в исковата молба лица, чиито клаузи съдържат задължение за кредитополучателя да заплати на ищеца процесните суми, валидно договорена солидарна отговорност, за лицето за което се твърди това, изпълнението на уговорените задължения на праводателя му, наличие на договор за цесия между него и праводателя му, изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на длъжника от предишния кредитор, както и настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми.
Установи се от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6211 от 05.04.2007 г., от извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД относно посочения договор за банков кредит и от приложение към същият договор за банков кредит, че „Българска пощенска банка" АД (понастоящем с наименование на дружеството „Юробанк България" АД) е предоставила на кредитополучателя ЕТ „*.'', представляван от С.Х.И., кредит в размер на 20 000,00 лв., във формата на кредитна линия, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите, за 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита - 05.04.2007 г.. Установи се също така, че договора за кредит № BL6211 от 05.04.2007 г. е сключен и с ЕТ „*.", представляван от физическото лице и собственик Б.И.И., в качеството на съдлъжник по същият, като изрично е посочено в чл. 7 в от договора, че кредитополучателя и съдлъжника отговарят като солидарни длъжници, поради което неоснователни са възраженията, че същите са поръчители по договора за кредит. Особеностите на конкретният договор, свързани с качеството на еднолични търговци на ответниците и посочването им в договора едновременно като солидарни длъжници – еднолични търговци и поръчители – физически лица, изискват съобразяване на последователно застъпеното в съдебната практика становище, че с признаване качеството на търговец на физическото лице не възниква нов правен субект. Едноличният търговец не се раздвоява юридически, затова той отговаря с едно и също имущество както за задълженията, възникнали в резултат на упражняването на търговска дейност, така и за тези, възникнали в качеството му на физическо лице. От това на първо място следва извода, че посочените в договора за кредит ответници както като длъжници, така и като поръчители са единствено физическите лица – ответници по делото, а не и заличените еднолични търговци. Поради съвпадане на качествата, тези лица не могат да отговарят и на двете основания. Кредитополучателя и солидарният длъжник не могат да обезпечат собствените си задължения чрез поръчителство. Следователно валидно правооотношение по договор за поръчителство в разглеждания случай не е възникнало и ответниците физически лица следва да отговарят като солидарни длъжници. В посочения смисъл е и съдебната практика, споделена и от настоящият състав - определение № 243 от 12.03.2012 г. по ч. пр. д. № 864/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Установи се по делото от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза и от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6211 от 05.04.2007 г., че задълженията на кредитополучателя са, в размер: главница - 20 000,00 лева; възнаградителна лихва за периода 21.10.2008 г. - 25.01.2010 г. - 4575,05 лева; законна лихва за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. - 2761,66 лева или всичко – 27 336,71 лева. Претендираната главница е усвоена от кредитополучателя С.Х.И. още през 2007 г.. От 21.10.2008 г. кредитополучателя е преустановил плащането на задълженията по договора, като банката не е обявила и не е осчетоводила настъпила предсрочна изискуемост на 21.10.2008 г., но предвид договореното връщане на кредита, заедно с лихвите, за 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита - 05.04.2007 г. изискуемост на всички суми дължими по процесният договор за кредит е настъпила на 05.04.2017 г..
С оглед гореизложеното при обсъждане качеството на ответниците в процесния договор за кредит установи се неоснователност на възраженията на последните обосновани с твърдения, че същите като заличени еднолични търговци и поръчители не отговарят за предявените в производството вземания. Неосноветелни са и възраженията на ответниците за нищожност на договора за кредит в частта относно предвиденото едностранно увеличаване на размера на дължимата договорна лихва и надбавка за неустойка. Така заявеното възражение следва да се приеме като такова по чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за нищожност на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В конкретният случай се касае за договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ предоставен на ЕТ „*.'', във формата на кредитна линия, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, поради което следва да се приеме, че кредита е сключен с едноличен търговец, предназначен да финансира търговската дейност на кредитополучателя. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или физическо лице, което при сключването на договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Въз основа на горното ответниците - еднолични търговци не се явяват потребители по смисъла на закона и не се ползват от неговата защита. Не е налице и липса на еквивалентност на насрещните престации по договора, като основание да се приеме противоречие с добрите нрави на процесният договор. Към момента на сключването на договора, страните са се ръководили от свободата на договарянето по чл. 9 ЗЗД, като преценката на размера на претендираната лихва, променена съобразно клаузите в договора, не доказва нееквивалентност на престациите, нито прекомерност на договорена неустойка. Не се установяват и обстоятелства, които да обосновават твърдяната нищожност на договора за кредит поради липса на предмет и поради противоречие на закона, като такива конкретни не са и твърдени от ответниците, поради което и тези възражения са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на процесните вземания. По делото се установи от заключението на вещото лице, че предстрочна изискуемост не е настъпила преди настъпване на уговорената такава, поради необявяването ѝ от кредитора. Основанието на иска не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията би била погасена по давност. Изискуемост на всички суми дължими по процесният договор за кредит е настъпила на 05.04.2017 г., като до предявяване на исковата молба през 2018 г., не е изтекъл нито 5 годишен, нито 3 годишен давностен срок. В посоченият смисъл е и съдебната практика, с която настоящият състав се солидаризира, например решение № 114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
С оглед гореизложеното установи се основанието и изискуемостта на претендираните вземания. Установи се и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитор на ответниците, установи се също така и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на длъжника от упълномощения от предишния кредитор ищец, видно от представеното известие за доставяне и уговорката в чл. 29 от договора за кредит, че всички уведомления във връзка с договора, ще се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Отделно преписи от договора за цесия и пълномощното за уведомяване са връчени заедно с препис от исковата молба на ответниците в хода на производството, поради което са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /решение №109/13.07.2016 г. по дело № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 96/19.05.2016 г. по дело № 16 /2016 г. на Габровският окръжен съд/.
Установи се и размера на процесните вземания от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза: главница - 20 000,00 лева; възнаградителна лихва за периода 21.10.2008 г. - 25.01.2010 г. - 4575,05 лева и законна лихва за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. - 2761,66 лева. В частта за вземането за законна лихва в размер 2761,66 лева, съдът не кредитира заключението на вещото лице. Ищецът претендира законна лихва само за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г., като сочи размер на същата от 2 761,66 лева. Служебно изчислен от съдебния състав размерът на законната лихва само за претендираният период от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г. е 727,78 лева, до който размер иска за законна лихва е основателен и следва да се уважи, доколкото произнасянето за непредявен времеви период би било в разрез с диспозитивното начало и недопустимо.
С оглед изложеното установи се основателност на исковете за главница и договорна лихва, в посочените по – горе и установени от заключението на вещото лице размери, както и частична основателност на иска за законна лихва до размер на сумата 727,78 лева, за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г., за които исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и следва да се уважи, и акцесорното искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а за разликата до предявеният размер от 2 761,66 лева, иска за законна лихва за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г., като неоснователен следва да се отхвърли.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски и такива следва да се присъдят в общ размер на сумата 1382,35 лева, за заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. С оглед изхода по делото, ответниците също имат право на разноски за адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да им се присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете, които ищеца следва да им заплати, в размер 96,72 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, С.Х.И., с ЕГН ********** и Б.И.И., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят солидарно на „Мелон България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL6211 от 05.04.2007 г. и договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г., сумите: 20 000,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 4575,05 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г. и 727,78 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г.; като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за законна лихва, дължима за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г., В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 727,78 лева до претендираната сума 2 761,66 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, С.Х.И., с ЕГН ********** и Б.И.И., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес *** да заплатят на „Мелон България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, разноски в размер на сумата от 1382,35 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Мелон България" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, да заплати на С.Х.И., с ЕГН ********** и Б.И.И., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ адрес ***, разноски в размер на 96,72 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: