№ 278
гр. Шумен, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. П.
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20243600500472 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №79/21.05.2024г. по гр.д.№ 325/2023г. на ВПРС, поправено с решение
№137/13.09.2024г.,„ММ ГРУП СТРОЙ ЕКСПОРТ 86“ЕООД-гр. Велики Преслав,
представлявано от управителя Д.Й.Д. е осъдено да заплати на „ФОРТРЕСС“ ООД- гр.
Велики Преслав, общ. Велики Преслав, представлявано от управителите Н.Л.Н. и М.Л.Н.,
сумата от 5859лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
18.07.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от заплатен
депозит в общ размер на 7500 лева по договор за наем на недвижим имот от 06.02.2021 г.,
сключен между ответника, от една страна, в качеството му на наемодател и ищеца, от друга
страна, в качеството му на наемател, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД, като искът за
горницата над присъдените 5859лв. до пълния предявен размер от 7500лв./т.е. за сумата от
1641лв./ е отхъврлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане, предявено по реда
на чл. 298, ал. 4 ГПК от „ММ ГРУП СТРОЙ ЕКСПОРТ 86“ ЕООД срещу „ФОРТРЕСС“
ООД, за сума в размер на 1641лв., представляваща стойност на липсващи вещи и изцяло
неработещи уреди в отдадения под наем по силата на договора за наем на недвижим имот от
06.02.2021г..Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ответното
сумата от 5000лв. (частично предявен иск от претендирани 25 000 лева), ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2023 год. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща пропуснати ползи от реализиране на печалба от
наетия по силата на горепосочения договор, за периода 01.08.2022г. - 31.10.2022г., на осн. чл.
1
237, ал. 3, вр. чл. 82 от ЗЗД. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна от решението останала ответната страна, която го обжалва в осъдителната
част. Излага, че в сочената част решението се явявало неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушения на процесуалния закон, по подробно изложени съображения.
Грубо бил нарушен принципът на равнопоставеност на страните и състезателното начало.
Неправилно били приети от съда писмени доказателства, известни на ищцовата страна при
подаване на исковата молба, съответно не било допуснато новооткрито доказателство,
ангажирано от жалбоподателя. Сочи също, че неправилно били ценени и доказателствата по
делото. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част/непрецизно е посочено, че се
иска отмяната му изцяло/ и вместо него постановено друго, с което заявените претенции
бъдат изцяло отхвърлени. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски
Насрещна въззивна жалба рег.№3189/02-.08.2024г. е постъпила от ищцовото дружество
„Фортресс“ООД-гр.Велики Преслав, срещу решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД, за сумата над 5859лв. до
7500лв..Счита същото в атакуваната част за неправилно . Съдът достигнал до погрешни
изводи при обосноваване на решението, по изложени в жалбата аргументи. Моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което заявената претенция бъде уважена в пълния
предявен размер. Претендира разноски и за двете инстанции.
Всяка от страните взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната
страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради
което се явяват процесуално допустими.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представения договор за наем от 06.02.2021г., ответното дружество, в
качеството на наемодател е предоставило на ответното дружество, в качеството на
наемател, за временно и възмездно ползване / за срок от 06.02.2021г. до 06.02.2023г./
описания в чл. 1.1 от договора недвижим имот-поземлен имот с идентификатор
58222.495.1238, находящ се в гр.Велики Преслав и търговски обект върху един етаж от
двуетажна жилищна сграда, с предназначение за търговска дейност, заедно с
принадлежностите и оборудването в обекта, срещу задължението на последното да му
заплаща месечна наемна цена от 2500 лева без ДДС, платима до 10-то число на всеки текущ
календарен месец. Договорът е подписан и от управителите на ответното дружество, като
солидарни длъжници.Съгласно клаузата на 5.2. от договора наемателят се е задължил да
заплати на наемодателя при подписване на договора депозит в размер на 3 месечни наема
/7500 лева/, като е договорено депозитът да бъде върнат при прекратяване на договора, в
случай, че наемателят няма задължения към наемодателя и към доставчици на консумативи,
свързани с ползването на имота. Съгласно чл. 8 страните са уговорили възможност за
прекратяване на договора и преди изтичанена договорения срок – с тримесечно писмено
2
предизвестие /с изключение на клаузата на 5.3. – в случай на закъснение при заплащането на
дължимия наем наемателя дължи неустойка до 15-тия ден от закъснението, а след изтичане
на този срок наемодателят може да прекрати договора с едномесечно предизвестие/. При
подписване на договора, страните са изготвили и приемо-предавателен протокол, също
приложен по делото. Не е спорно между старните, че обектът е представлявал заведение за
обществено хранене-ресторант и се е ползвал като такъв от наемателя.
Видно от разписка от 08.01.2021г., на сочената дата наемателят е заплатил на
наемодателя сумата от 7500 лева – депозит по договора за наем.
Съгласно отразенотов нотариален акт за покупко-продажба № 89, том 5, рег. № 2904,
дело № 546 от 13.07.2022г. на нотариус с рег. ......, отдаденият под наем имот бил продаден
от наемодателя на М.Б.М. на 13.07.2022г..
По делото е представен констативен предавателен протокол от 28.07.2022 год., съставен
от управителя на наемодателя и подписан от трима свидетели. Същият не носи подписа на
представител на ищцовото дружество. Представени са в оригинал 3 броя пликове с
обратни разписки, и трите с еднакво съдържание – горепосочения констативен протокол от
28.07.2022 год., адресирани до двамата управители на ищцовото дружество Н.Л.Н. и
М.Л.Н. и до адреса на управление на ищцовото дружество/адресът е един/, които не са били
връчени на адресатите, като писмата са с отметка „непотърсен“.
С нотариална покана от 12.10.2022г. наемателят е отправил изявление до наемодателя за
разваляне на процесния договор за наем по реда на чл. 87, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, поради неизпълнение от страна на ответника- считано от 01.08.2022 год. бил лишен
от възможността да използва наетия обект до изтичане на срока на договора, тъй като
имотът бил продаден, като е поискал последният в 7-дневен срок от връчване на поканата,
да му възстанови заплатения депозит от 7500лв..
Наемодателят е депозирал писмен отговор на поканата, в който е посочил, че е
предложил на ищеца да закупи имота, преди да го продаде на трето лице, както и че
състоянието на имота и оборудването в него било лошо, поради което се наложило да го
предложи на по-ниска продажна цена, отколкото би получил, ако беше продал имота преди
да го отдаде под наем на ищеца. Посочил е също, че въпреки отправените покани,
наемателят не изпратил представител, който да участва при предаването на имота в описа на
същия и на оборудването в него. Платеният депозит не покривал разходите за
възстановяване на нанесените щети по имота, поради което е не се дължало
възстановяването му.
По делото са представен и годишни отчети за приходите и разходите на ищцовото
дружество за периода 01.01.2021г-31.12.2021г.., както и поотделно за месеците август,
септември и октомври 2021г.. Представено е и писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД , ведно
с 3 бр. извлечения за фактури и плащания за обекти с посочените в писмото абонатни
номера, съгласно което електрозахранването е прекъснато и в трите обекта на 06.10.2022
год., поради неплатени в срок задължения по издадени 3 бр. фактури в размер на общо
3
1425,75лв., като сумите били изплатени на 18.10.2022г., включително начислени мораторни
лихви върху главниците по фактурите в размер на общо 17,03лв., както и такса за
възстановяване на електрозахранването в размер на общо 57лв..
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и
допълнетелна такава, посочените по делото договори и протоколи кореспондирали с вещите
и характеристиката на отдадения под наем имот. Необходимата сума за възстановяване на
повреденото оборудване възлизла на 5209,60лв., като заключението е изготвено към датата
на извършване на огледа, а не с оглед състоянието на вещите към датата на предаване на
обекта. Вещото лице сочи, че по отношение на климатика „Осака“ е констатирал липси по
външното тяло, но не може да отговори кога са възникнали същите. Същите не се дължали
на човешка намеса, а на външни природни фактори. Бар- плотът бил осъвременен,
реновиран, но не бил ползван. Допълва, че в страничната част, където не може да бъде
ангажиран“ бар плотът бил захабен. Сумата, необходима за възстановяване на лекия
автомобил възлизала на 1839,54лв./заключението в тази част е изготвено към м.декември
2023г., като вещото лице не може да отговори какво е било състоянието на автомобила към
датата на предаването му/.
Свидетелката Е.П./майка на представителя на ищцовото дружество/ сочи, че била
запозната със съдържанието на процесния договор за наем на ресторант „Замъка“, като
лично предоставила на сина си сумата за депозита от 7500лв.. Категорично заявява, че
договорът за наем не е бил прекратен по взаимно съгласие, като в края на месец юли/2022г./
се появил нов собственик на обекта, който ги принудил да го освободят в най-кратки
срокове. Синът й опитал да преговаря с новия собственик да продължат да ползват
заведението, но той им поискал 4000лв. наем, което било непосилно за тях. Изнасянето на
всички мебели и оборудване от заведението, съкращаването на персонала, било извършено
за много кратък период от време – за един ден. Знаели, че имотът се продава, но и че се е
осъществила сделка. Предположили, че е продаден, когато изчезнала колата за кетъринга,
л.а„Рено“, бяло на цвят, предадено им заедно с договора за наем. Ключовете за колата стоели
в заведението, тъй като автомобилът се ползвал от различни служители и след като
изчезнали, чистачката споменала, че един господин дошъл и ги взел/на 13-и или 14-и юли/.
От нейни познати свидетелката разбрала, че колата била паркирана пред жилището на новия
собственик. Излага, че при сключване на договора за наем, заведението било предадено с
движими вещи, в това число колата, които били предадени/с изключение на колата, тъй като
не е била налична/ на новия собственик. Автомобилът работил, бил поддържан добре от
фирмата, а от съпруга си знаела, че му подменил и губите. Не били предавали колата на
никого, а същата била взета без тяхното знание. Сочи, че в заведението били направени
подобрения от ищеца- в кухнята били изградени четири мивки за пиле, за меса, за риба, за
яйца отделно. От сина си знаела, че на 28 юли, докато рестарантът все още работел, бил
извършен опис с участието на стария, новия собственик на заведението и дъщерята на
последния. Синът й присъствал само първите 5-10 мин. след което отишъл да работи.
Категорично заявява, че фурната на заведението е работила до предаването на ключовете на
4
новия собственик и напускането на обекта, а климатикът „Осака“, който се намирал на
покрива, не бил ползван от тях. В заведението имало два климатика, тип „колона“ и един на
стената, като от тях бил използван само единият. Ползвали охладители, които взели от
фирма „Шуменско пиво“, а с фирма „Ариана“ не били работили и следователно не са
ползвали техни охладители. След освобождаване на обекта охладителите били върнати на
„Шуменско пиво“. Заявява, че посочените от ответника охладители вероятно са били на
стария собственик, намират се на бара и са предназначени за наливна бира, но не са били
ползвани от тях, тъй като са им били предоставени нови. Не били използвали интернет, а
изградената от предходния собственик видео-система за наблюдение била изключена от
сина й още в самото начало. Излага, че при предаване на обекта съпругът й показал на новия
собственик как работи системата за капково напояване и не били констатирани никакви
проблеми. Капаците на шахтите били поставени от нейния съпруг с цел безопасност на
клиентите. Музиката също работила, когато са напуснали. Отрича входната врата да е била
разбита и с неработещ механизъм, доколкото заведението работило до последно, а в него е
имало скъпа стока и оборудване. Свидетелката сочи също, че работили на барплота, но
категорично отрича барът да е върнат в окаяно състояние-бил върнат в състоянието, в което
им бил предаден. Сега имал съвсем различна визия, явно бил променен от новия
собственик. Ползвали склада на заведението, като са поставили в него балатуми, за да има
миещи повърхности, хладилници, прегради. При извършвани от ХЕИ проверки в склада не
били констатирани нарушения. Същият се намирал под земята и било напълно нормално да
има мухъл, тъй като имало влага. Заведението им било предадено с дървени менюта, които
те върнали с изключение на средните листи, които били поставени от тях. Ресторантът имал
клиенти през летата, но не е бил най-предпочитаното заведение в града. Синовете й го
разработили много добре- имали ревервация за сватба за 400 гости, която трябвало да се
проведе непосредствено след като били принудени да освободят обекта, имали и 5 по-
сериозни ангажимента – сватби и кръщенета за 300-400 човека. През 2021г. заведението е
имало по-малко резервации, тъй като не било толкова известно в града, за разлика от
следващата година. Опитали да се свържат със стария собственик, за да уредят финансовите
си взаимоотношения доброволно, но без успех. От новия собственик разбрали, че Д. бил на
почивка и отсъствал от града. Предали заведението с всички находящи се в него вещи, в
това число с подредени маси. Не знае да е воден разговор между нейните синове и стария
собственик относно предаването на вещите на новия собственик на обекта. Новият
собственик закупил от тях изградените 4 мивки в кухнята, пердета и покривки. Капацитетът
на заведението, заедно с лятната градина бил до 400 човека.
Св. М.Т.К. сочи, че работил в ресторант „Замъка“ още от откриването му на длъжност
„главен готвач“. Един ден управителят дошъл по обяд и го уведомил, че заведението имало
нов собственик, който искал ключовете, а обекта да му бъдат предадени до следващата
сутрин. Започнали да събират вещите си. Сочи също, че всички машини и уреди работили
до последния работен ден, а бар – плотът върнали в състоянието, в което им бил предаден.
Заведението било разработено, ималое клиенти. В деня, в който били уведомени, че трябва
да освободят обекта, имали резервации за вечеря, в петък ресторантът бил резервиран за
5
сватба, а за идните 2 седмици имали 5-6 резервации за кръщенета и рождени дни.
Свидетелят не е забелязал съществена разлика в ангажираността на заведението между
лятото на 2021 год. и на 2022г., напротив, даже през 2022 год. имало повече резервации. И
през 2021г. имали големи сватби с 400-500 гости, имали седмици с по 3 резервации за сватби.
През 2022г. също имали резервации за сватби, но не могли да ги осъществят, поради
обстоятелството, че заведението било затворено изненадващо, буквално „от днес за утре“.
Свидетелят излага, че бил наясно, че заведението се продава, но не е знаел дали наемателят
имал интерес да го закупи. За сватбата, за която заведението е било резервирано в петък,
било закупени всичко необходимо, тъй като лично направил заявката за стоката. Не знаел с
точност колко е капацитетът на заведението, но за тази сватба ревервацията била за 520
седящи места.
Съгласно показанията на свид.П.П./пастрок на представителя на ответното дружество/
разбрал за продажбата на процесното заведение през месец юни. Видял новия собственик на
заведението, който му заявил желанието си да го купи. Присъствал на телефонен разговор,
проведен между законните представители на двете дружества, но не чул дали
представителят на ответника е предложил на управителя на ищеца да купи той заведението.
След като ищецът освободил заведението правил ремонти в него, тъй като било в „ужасен
вид“ - барът бил изпочупен, имало счупени столове, плочки. Ремонтът започнал в края на
месец юни - началото на месец юли 2023 год. и продължил близо 1 месец, като докато
правил ремонта, заведението не работило.
Свид.М.М./новият собственик на имота/ излага, че във връзка с преговорите за
закупуване на проц;есното заведение се срещнал с управителя на ответното дружество Д.,
който бил заедно със свидетеля П.. По време на огледа наемателят на заведението бил там и
го запитал дали ще купува имота, но свидетелят не му дал категоричен отговор. Нямало
кавги при предаване на обекта, точно обратното. Наемателят не го разубеждавал да купува
заведението, нито пък му е споделял, че иска той да го закупи. Сочи, че когато купил
заведението, то било в „немърливо състояние“. Всичко било мръсно, подът бил мазен, не
било пребоядисано. Затова се договорил с продавача да извърши необходимите ремонти и да
му предаде имота в добро състояние и с работещи уреди. Бил изготвен и опис на всичко,
което продавачът трябвало да отремонтира в обекта преди да му бъде прехвърлен, но той не
изпълнил ангажимента си. Процесният лек автомобил бил също в окаяно състояние - нямал
гуми, нито акумулатор. Правил ремонт на автомобила, за да може да го приведе в движение.
Уточнява, че всъщност колата била в движение, но се наложило да купи нови гуми,
акумулатор, рейка. Ищците знаели, че колата не е изправна, защото си личало, че има
проблеми от пръв поглед. Същевременно сочи, че негов шофьор взел колата. Наемателят си
заплатил сметките за вода, но не и за ток. Свидетелят сам платил сметката за ток,
възлизащата на около 1800-1900 лв., за да работи в заведението. След като закупил обекта,
го дал под наем на едно момче, което работило 2 месеца, но тъй като заведението нямало
клиенти, прекратил взаимоотношенията си с него. След това сам отворил заведението,
назначил персонал, но тъй като бизнесът му не потръгнал, затворил ресторанта и заминал за
6
Германия. Сочи, че когато отишъл на оглед преди да купи имота, забелязал, че в двора на
заведението имало клиенти, но не обърнал внимание колко. Вътре в заведението нямало
клиенти, а наемателите чистели. Заедно с обекта купил и всички находящи се в него вещи,
в това число мивките, но канализацията не била в изправност, каналите били запушени,
наложило се да купи нова печка, тъй като ищецът сам му казал, че печката /не печката за
пиците, а друга печка/, находяща се в обекта, не работи. Заведението действително работило
като отишъл на оглед, но било в „много мърляво състояние“. Седмица след изповядване на
сделката отишъл в заведението, като сочи, че не казал на представителя на ищцовото
дружество да излизат и да му дава пари, а сащевременно заявява, че го уведомил, че е
новият собственик на имота и го помолил „лека полека да се изнесат“. Заявява, ча ако го
били попитали, можело и да се съгласи да го остави, но като видял какво е състоянието на
имота вътре. В хода на разпита си заявява, че когато приемал заведението, в присъствието на
управителя на ответното дружество Д. и на сина си, констатирал, че печките не работят.
Тогава заведението не работило, като не се сеща дали някой от наемателите присъствал, но
е категоричен, че управителят на ищцовото дружество Недялко не бил там.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, заявени са
осъдителни претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 от ЗЗД за сумата 7500лв.
и с правно основание чл. 237, ал. 3, вр. чл. 82 от ЗЗД. за сумата 5000лв., предявен като
частичен от 25000лв..
Ответната страна е депозирава възражение за прихващане на сумата по първата
претенция/депозита от 7500лв./със сумата, необходима за възстановяване на липсващото и
повредено оборудване и за заплащане на консумираната електроенергия за м.юли 2022г..
По отношение на първата от заявените претенции: Не е спорно между страните, че са
били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за наем от
06.02.2021г., със срок на действие до 06.02.2023г., както и че към момента договорните им
правоотношения са прекратени. Не е спорно, а и се установява от събрания доказателствен
материал, че наемателят при сключване на договора е предоставил на наемодателя,
уговорения в чл.5.2. от договора депозит в размер на 3 месечни наема, общо 7500лв..
Съгласно соченото в договора, депозитът обезпечава грижливото и добросъвестно
ползване и стопанисване на имота и оборудването му от срана наемателя, както и за
покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на големи повреди и други
щети на имота/ако има такива/, причинени виновно от наемателя. Същият подлежи на
връщане в случай, че наемателят няма задължения към наемодателя и към доставчици на
консумативи, свързани с ползването на имота.
В случая ответната страна твърди недължимост на депозита, поради обстоятелството, че
ищецът не бил заплатил начислените и дължими сметки за ел.енергия за месец юли 2022
год., както и, че не е върнал имота и предоставеното му с него оборудване във вида, в който
го е получил.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстнационния съд досежно
7
размера, в който се дължи връщане на депозита, с оглед приспадане на разноските,
необходими за възстановяване на липсващо и повредено оборудване и на основание чл.272
от ГПК препраща към същите.
Жалборподателят твърди, че съдът неправилно не съобразил състоянието на наетия
имот и вещи към датата на напускане на обекта от дружеството наемател, като не ценил
представените по делото констативни протоколи.
Напротив, въпреки че констативния протокол от 28.07.2022г. не носи подписа на
представител на ищцовото дружество, същият е съобразен от първоинстнационният съд,
който въз основа на отразеното в същия, съставените при сключването приемо-предавателни
протоколи и свидетелските показания, включително и тези на ищцовата /свид.Е.П./ и
ответната страна/свидМ./ е достигнал до правилния извод за сумата, която подлежи на
връщане като гаранция. Както бе посочено по-горе настоящата инстанция напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд досежно сумата, необходима за възставновянае на
липсващо или повредено оборудване /по п. 9, 11, 12, 13, 15, 20, 32, 59, 64, 72, 76, 77, 107, 122,
123, 130, 133, 134, 138 от заключението на СИЕ, което възлиза общо на на 1641лв./, поради
което и не следва да ги преповтаря.
Само за прецизност следва да се отбeлежи, че не би могло да се приеме, че констативния
протокол е с достоверна дата-28.07.2022г., най-малкото защото видно от пощенското клеймо
върху пликовете, същият е изпратен на наемателя и представителите му по пощата на
18.08.2022г./предаден за изпращане на 17.08.2022г./..
Установено е по делото, че ищецът не е заплатил дължимите сметки за ел.енергия за месец
юли 2022 г., както и че същите са заплатени не от ответното дружество, а от трето за спора
лице/новият собственик/, поради което и не се следва прихващането им от дадения от ищеца
на ответника депозит.
Предвид това и заявената претенция се явява основателна и доказана за сумата от
5859лв./7500лв.-1641лв./, представляваща остатък от внесесения предварително депозит
след възстановяване на констатираните липси в оборудването, като в сотаналат част до
пълния й предявн размер от 7500лв. следва да бъде отхвърлена, поради прихващането й с
горната сума от 1641лв..
По отношение на втората от заявените претенции:
Както бе посочено по-горе, страните са били в облигационни отношения, уредени от
сключения между тях договор за наем на недвижим имот и оборудване Установи се, че
ответната страна, в качеството на наемодател, първоначално е изпълнила задължението си
по чл.228 от ЗЗД и е предала ползването на соченитя обект и оборудване на ищеца, в
качеството на наемател, съответно последният е изпълнявал задължението си за заплащане
на уговорената наемна цена. Установи се също, че наемодателят, сключвайки договор за
покупко-продажба на наетия обект с трето лице със задължение за предаване владението
върху него/съглрасно отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба/, не е изпълнил
задължението си по процесния договор за наем да осигури безпрепятствено и спокойно
8
ползване на обекта от наемателя в срока на договора, или в срока на предизвестието за
прекратяването му. Предвид това и съгласно чл.237, ал.3 от ЗЗД, ответната страна носи
отговорност за вредите, които наемателят е понесъл.
Не се доказа твърдението на жалбоподателя, че самият наемател не желаел да остане в
обекта. Напротив от показанията на свидетелите на ищцовата страна/свид.Е.П., МК.|/ се
установи, че са имали няколко предстоящи резервации, по една от които е било закупено и
всичко необходимо, като им е било казано, че повече няма да работят, тъй като новият
собственик искал ключа на следващия ден сутринта. Това било свързано с редица
неудобства-отмяна на всички резервации, спешно прекратяване на правоотношенията с
персонала.
Свид.М. заявава, че когато е ходил да огледа заведението, на въпрос на представителя на
дружеството- наемател ще купи ли заведението, не е отговорил категорично, а известно
време след прехвърлянето на имота посетил същия и заявил на наемателя, че е новият
собственик и лека-полека да се изнасят. Действително заявява, ча ако го били попитали,
можело и да се съгласи да ги остави, но е и предвид състоянието, в което бил вътре имота.
Предвид това и показанията му не налагат извод, че наематят не е искал да остане в обекта.
Не рефлектира върху извода на съда за ангажиране отговорността на наемодателя
обстоятелството, развален ли е бил договорът за наем през м.октомври 2022г.. Категорично
се установи, че от края на м.юли 2022г. наемодателят не е изпълнявал задължението си по
договора да предоставя ползването му на наемателя. Що се касае до сочената от
жалбоподателя разпоредба на чл.237, ал.2 от ЗЗД и твърдение, че в случая с оглед
продажбата на процесния имот, договорът за наем следвало да се счита за договор без срок
и тогава предизвестието за прекратяването му било един месец, следва да се отбележи, че
сочената разпоредба касае обвързаността на приобретателя/не наемодателя/ от договора за
наем.
В разглежданата хипотеза се твърди наличието на вреди под формата на пропуснати
ползи-печелбата която наемателят не успял да реализира поради лишаване от ползавнето на
имота по предназначение за периода м.август-м.октомври 2022г..
Пропуснатата полза представлява имуществено благо/право или вещ/, която
увреденият би могъл да придобие, ако не е било налице противоправното действие и не е
могло да получи само поради факта на наличието му. Т.е. в случая, ищецът следва да
докаже, че възможността за увеличаване на имуществото му е била налице преди
неизпълнението и само поради това неизпълнение е останала нереализирана.
Съдът намира, че такова доказване в настоящото производтво е осъществено по
отношение на вредите, изразяващи се в пропускането на възможността за ищцовата страна,
в качеството и на наемател по договора да реализира печалба по отношение резервацията за
сватба следващия петък/за 520 седящи места/ , както и за направените 5-6 резервации за
кръщенета и рождени дни следващите няколко седмици. За тези вреди са ангажирани
показанията на свид.Е.П. и МК., които са непосредствени и последователни, и няма пречка
да бъдат кредитирани в тази им част. Действително свид.Е.П. е в близка родствена връзка с
9
управителя на ищцовото дружество, но показанията й кореспондират с тези на свид.МК.,
който не е заинтересован от изхода на спора. Като бивш готвач в процесното заведение,
показанията му за ангажиментите и резервациите в същото са най-точни и правдоподобни.
По отношение на тези вреди е налице изискването за установена възможност за
увеличение на имуществото на ищцовото дружество, която само поради неизпълнение за
задължението за предоставяне ползването на имота не е реализирана.
Предвид изложеното и съобразявайки показанията на горепосочените свидетели за
наличието на сигурни резервации през месеца следващ напускането на обекта/ м.август
2022г/, както и представения от ищцовата страна отчет за приходите и разходите на
дружеството за м.август 2021г., на основание чл.162 от ГПК, съдът определи размерът на
обезщетението за претендираните вреди на 10 000лв.. Предвид това и заявената частична
претенция се явява основателна и доказана, и следва да бъде уважена в пълния предявен
размер от 5000лв.. Няма законово изискване за съставяне на специални писмени документи
за наличието на резервации в едно заведение, поради което и непредставянето на такива от
ищцавата страна не може да наложи извод за липсата на пропуснати ползи. Що се касае до
оплакването, че отчетите за периода 01.08.2021г.-31.10.2021г. /включителон и този за
м.август 2021г./ били с дата на съставяне почти две години по-късно от периода, за който се
отнасят, съответно че не могат да бъдат доказателство за печалбата през същите месеци на
2022г., следва да се посочи, че датата посочена в същите не е дата на съставянето им, а на
разпечатване от счетоводната програма. Действително отчетът не може да бъдат
категорично доказателство досежно печалбата за същия период на 2022г., но е индиция за
наличието на такава и размера й, което в съвкупност със свидетелските показания са основа
за определяне размера на пропуснатите ползи от съда, на основание чл.162 от ГПК. При
спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки,
така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които
може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, което е осуетено в случая от неизпълнение на задължението за предоставяне
ползването на имота.
Не бе доказано наличието на обективна връзка, правеща претендираните пропуснати
ползи в останалата им част / вреди от невъзможността заведението да се ползва и през
м.септември и октомври 2022г./ реална като очакване и проявление, единствена причина за
неосъществяването на която е твърдяното неизпълнение.
Фактът, че ищцовото дружество през предходната година реализирало високи печалби
през м.септември и октомври, не води и автоматично до извода, че единствено възможният
резултат е бил да реализира такива печалби и през 2022г. Ллипсавт надлежни доказателства
за направени резервации и за сочените два месеца, каквито категорични свидетелски
показания има за предходния месец.
Предвид изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено.
10
Само за пълнота следва да се посочи, че не се установиха твърдените във възизвната
жалба процесуални нарушение на първонистанционния съд/отлагане на делото за разпит на
свидетел, който не се явил без уважителна причина-съдът е възприел твърдението на
страната, че за свидетеля е необходимо призоваване, тъй като такова е изискването на
работодателя му, за което страната е била уведомена предходния ден/; отчетите са
представени от ищцовата страна своевременно- след доклада по делото и разпределяне на
доказателствената тежест; не е установено процесулано нарушение на съда и при
недопускане събирането на удостоверение №00090/, които да са рефлектирали върху
правилността на решението
На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество деловодни разноски с оглед изхода на спора по въззивната и насрещната жалба, в
размер на 1389.95лв..
Предвид обстоятелството, че се касае до търговски спор и с оглед цената на заявените
претенции, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №79/21.05.2024г. по гр.д.№ 325/2023г., поправено с
решение №137/13.09.2024г. на ВПРС.
ОСЪЖДА „ММ ГРУП СТРОЙ ЕКСПОРТ 86“ ЕООД-гр.Велики Преслав, Шуменска обл.,
адрес на управление: ул. „.......“ № 82, ., ЕИК: *********, ,представлявано от управителя
Д.Й.Д. да заплати на „ФОРТРЕСС“ ООД-гр.Велики Преслав, Шуменска обл., адрес на
управление: ул. „.........“ № 17, ет. 3, ап. 17, , ЕИК: *********, представлявано от управитела
Н.Л.Н., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1389.95лв..
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11