МОТИВИ към присъда № 218 от 19.09.2017 г.,
постановена по НОХД № 808/ 2017 г. по описа
на Окръжен съд - Бургас
Съдебното производство по
делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор в
Окръжно прокуратура - Бургас, с който против подсъдимия А.А.Д. ЕГН ********** *** са повдигнати следните обвинения:
І. За това,
че за времето от
14.02.2017 г. до 08.03.2017 г. включително, в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от
владението на З.Д.К. и И.П.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, както следва:
-на 14.02.2017 г., в гр. Бургас,
ж.к. „П. Р. Славейков“, отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 20
лева, ведно с намиращите се в нея: 1 бр. крем за лице „Ейвелин“ на стойност 5
лева, 1 бр. червило „Ейвън“ на стойност 5 лева, 1 бр. слънчеви очила на
стойност 51 лева, 1 бр. диоптрични очила на стойност 51 лева, 1 бр. диоптрични
очила на стойност 85 лева; 1 бр. кожен калъф за телефон на стойност 5 лева, 1
бр. мобилен телефон „Сони Експерия“ на стойност 40 лева и портмоне на стойност
13 лева, съдържащо паричка сума в размер на 18 лева, всичко на обща стойност
293 лева, от владението на З.Д.К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в блъскане на К., нанасяне на удар с
крак в лицето й и издърпване на чантата от ръцете й;
-на 08.03.2017 г., в гр. Бургас,
ж.к. „Лазур“, отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 200 лева,
ведно с намиращите се в нея: 1 бр. крем за ръце „Нивея“ на стойност 4,12 лева;
1 бр. крем за лице „Гарниер“ на стойност 7,06 лева; 1 бр. спирала за мигли на
стойност 8,33 лева; 1 бр. червило „Диор“ на стойност 71,54 лева; 1 бр. дамски
парфюм „Армани даймъндс“ на стойност 116,62 лева, и портмоне на стойност 25
лева, съдържащо парична сума в размер на 50 лева, всичко на обща стойност
482,67 лева, от владението на И.П.П., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила, изразяваща се в блъскане на П. и издърпване на
чантата от ръцете й
- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр.
чл.26 от НК;
ІІ. И за това, че в условията на
реална съвкупност с деянието по пункт І, на 14.02.2017 г., в 05:58 часа, в гр.
Бургас, на ATM устройство № AFIB8011 на „Първа инвестиционна банка“ АД, находящо се на
ул. „Гладстон“ № 72, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 5169**********,
издаден от „Уникредит Булбанк“ АД на З.Д.К., ЕГН **********, без съгласието на
титуляра З.Д.К., като наредил транзакция на парична сума, която не се
осъществила поради блокиране на картата, и деянието не съставлява по - тежко
престъпление
- престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК.
Производството е служебно
насрочено от съда по реда на чл.371 и следващите от Глава ХХVІІ НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, и е
разгледано по същия ред по инициатива на подс. Д. и неговия защитник.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа и двете повдигнати с обвинителния акт обвинения, които счита за
подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства и от направеното
от подсъдимия пред съда самопризнание, и доказани по безспорен начин. С оглед
проведената диференцирана процедура и императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира подс. Д. да бъде признат за виновен и по двете обвинения, предлага
за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр.
чл.26 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10
години, което да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК до
окончателен размер от 6 години и 8 месеца, а за престъплението по чл.249 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде сведено до окончателен размер от 2 години. Предлага на основание
чл.23 ал.1 от НК наказанията за двете престъпления да бъдат групирани до
размера на по-тежкото - „Лишаване от свобода” за срок от 6 години и 8 месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. По отношение
предявените от пострадалата З.Д.К. и приети в съдебното производство граждански
претенции срещу подс. Д. за обезвреда на причинените й с престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 от НК имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, предлага искът за имуществени вреди да бъде уважен като основателен
и доказан, а искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като недоказан.
Преди
началото на съдебното следствие в настоящата инстанция, пострадалата от първото
деяние, включено в продалжаваното престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК, З.Д.К. е предявила с писмена молба
два граждански иска в общ размер от 1 000 лева срещу подсъдимия Д. - за
сумата от 293 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от непозволено увреждане, и за сумата от 707 лева, представляваща
обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
исковите суми от датата на деликта – 14.02.2017 г. до окончателното им изплащане.
В съдебното заседание редовно призованата ищца К. не се явява и не се
представлява, не ангажира допълнителни доказателства.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвиненията, подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласява да
не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира на подсъдимия да се
определят следните наказания: за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5
години, което да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК до
окончателен размер от 3 години и 4 месеца, а за престъплението по чл.249 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години,
което след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде сведено до
окончателен размер от 1 година и 4 месеца, и на Д. да бъде определено на
основание чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 години и 4 месеца. По отношение на предявените срещу подсъдимия
граждански искове, защитникът моли претенцията за имуществени вреди да бъде
частично уважена за сумата от 210 лева, а за горницата до предявения размер от
293 лева искът да бъде отхвърлен поради възстановяване на част от вещите още в
досъдебното производство. Настоява за отхвърляне изцяло на иска за
неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен. Позовава се на ниския
социален статус, липсата на родители, на подкрепяща среда и на източници на
правомерни доходи за подсъдимия, както и на неуспеха му да се адаптира към
живота на свобода след последната изтърпяна от него присъда.
В последната си дума подс.А.Д.
признава виновно поведение и изразява съжаление и критично отношение към
стореното, твърди, че е преосмислил поведението и нагласите си, съзнавал и
обществената нетърпимост към деянията, и се позовава на настъпил у него духовен
прелом в насока окончателно изоставяне на престъпния му начин на живот и желание
за позитивна и в съгласие със закона реализация в обществото. Солидаризира се с
предложените от защитника му размери на наказанията, не взема отношиение по
гражданските претенции.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът на основание чл.373 ал.3
вр. чл.372 ал.4 от НПК прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
самопризнание, а именно:
Подсъдимият А.А.Д.
ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***, и
е ***** гражданин, *****, понастоящем в Затвора – Бургас с мярка за
неотклонение „Задължане под стража” по настоящото дело.
До процесния по делото период 14.02.-
08.03.2017 г., по отношение на подс. Д. били налични общо 16 влезли в сила
присъди за извършени редица тежки умишлени престъпления от общ характер,
преобладаващо кражби, включително в условията на повторност и опасен рецидив. С
присъда по НОХД № 503/ 2011г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от
20.07.2011г., на Д. било наложено общо ефективно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 5 години и 4 месеца за престъпления по чл.157 ал.3 и по
чл.196 ал.1 т.1 от НК; с присъда по НОХД № 735/2011 г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, в сила от 05.10.2011г. му било наложено общо ефективно наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 2 години за престъпления по по чл.196 ал.1 т.1 и по
чл.249 ал.1 и от НК; с присъда по НОХД №427/2012г. по описа на Районен
съд-Бургас, в сила от 15.06.2012г., му било наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година за престъпление по по чл.195 ал.1 т.3
от НК. С определение по НЧД № 2514/2012
г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 09.08.2012г., наложените по
изброените три дела наказания били групирани в общо наказание, което след
увеличение по реда на чл.24 от НК било определено в размер на 6 години и 4
месеца „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим. Общото увеличено
наказание било изтърпяно от подс.Д. в периода от 07.01.2011г. до 10.02.2017г.
След освобождаването му от
затвора на 10.02.2017г. подс. А.Д. не разполагал с жилище и пари. По тази
причина той се обърнал към познатия му от престоя в затвора свид.Н. М. с молба да
го приюти за известно време в жилището си на адрес гр.Б., ж.к.„Б.. М.“, ****. М.
приел и снабдил подсъдимия с ключ от апартамента си. Тъй като не разполагал с
близки, приятели и работа, която да му осигури доходи, подс. Д. решил да си
набави парични средства по неправомерен начин.
Рано сутринта на 14.02.2017 г.
подс. Д. ***. Около 05.00 часа в района на бл.55 в комплекса, подсъдимият видял свид. З.К. да върви сама към близката
автобусна спирка на път за работа. Свид. К. носела в ръка дамската си чанта от
изкуствена кожа, черна на цвят, с две дръжки, в която съхранявала крем за лице
“Ейвелин“, червило „Ейвън“, слънчеви очила, 2 чифта диоптрични очила, ключове,
мобилен телефон „Сони Експерия“ със СИМ карта на „Мобилтел” ЕАД, кожен калъф за
телефон, портмоне с лични документи, парична сума в размер на 18 лева, дебитна
карта № 5169**********, издадена на нейно име от „Уникредит Булбанк“ АД,
кредитна карта и други дребни вещи. Подс. Д. решил да отнеме дамската чанта на К.,
като се възползва от липсата на други хора в района. В изпълнение на това
решение, подсъдимият ускорил ход и в близост до вход „С“ на бл.55 настигнал свидетелката,
силно я блъснал с ръце в гърба и я повалил на земята. Хванал дамската й чанта и
започнал да я дърпа, но К., въпреки уплахата от изненадващото нападение, започнала
да вика за помощ и упорито не пускала чантата. За да преодолее съпротивата й, подс.
Д. продължил силно да дърпа чантата от ръцете на пострадалата, и едновременно с
това я ритнал с крак в лицето. Вследствие на това дръжките на чантата се
скъсали и подсъдимият успял да изтръгне чантата от ръцете на К. и се отдалечил
тичешком навътре из комплекса. Като достигнал до парк „Славейков“, Д. седнал на
пейка близо до детския кът, разположен до бл.58 в ж.к. „Славейков”, където
проверил съдържанието на чантата и на портмонето. От чантата взел крема за лице
“Ейвелин“, слънчевите очила, двата чифта диоптрични очила и мобилния телефон
„Сони Експерия“ заедно с кожения му калъф, а от портмонето - паричната сума в
размер на 18 лева, дебитната карта № 5169*********, издадена на пострадалата от
„Уникредит Булбанк“ АД, и листче със записан ПИН – код, с намерение да ползва картата
без знанието и съгласието на жертвата. Дамската чанта, заедно с останалите вещи
- ключове, лични документи, портмоне, червило, кредитна карта и други вещи
подсъдимият изоставил на пейката в парка.
Веднага след това подс.Д. ***,
придвижил се до централната част на гр.Бургас и достигнал до ATM устройство № AFIB8011,
собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД, монтирано в сграда на ул.„Гладстон“
№72. Д. решил да изтегли пари от устройството чрез отнетата дебитна карта на свид.
К.. В 05.58 часа на 14.02.2017г. без съгласието на титуляря й, подсъдимият поставил
картата в терминала, въвел записания на листчето ПИН-код и размер на исканата
сума, но устройството задържало платежния инструмент, поради което Д. не успял
да изтегли каквато и да е парична сума. След неуспешния опит за теглене на пари
от сметката на свид.К. чрез неправомерно ползване на дебитната й карта, подс. Д.
се отправил към апартамента на свид.М., и пътьом изхвърлил в намиращ се наблизо
контейнер за смет връхните си дрехи - шапка, яке и ръкавици, за да не бъде разпознат
чрез тях като извършител на описаните по-горе деяния.
По-късно същия ден – 14.02.2017г.,
свид. М. Ж. завела детето си в детския кът на парк „Славейков“, разположен близо
до бл.58 в едноименния комплекс. Там на една от пейките свид. Ж. открила
оставената от подсъдимия дамска чанта на свид. К., и съобщила за находката на
органите на МВР. В тази връзка, по вече образуваното по случая досъдебно
производство, разследващ полицай във ІІ РУ на МВР-Бургас извършил оглед на
местопроизшествие (огледен протокол и фотоалбум на л.14-20, том І от
досъдебното производство), и при това действие фиксирал, описал и иззел чантата
на пострадалата ведно с намиращите се в нея вещи - ключове, лични документи,
портмоне, червило, кредитна карта, абонаментна карта за градския транспорт,
гребен и други., били приобщени по надлежния процесуален ред към веществените
доказателства по делото, а впоследствие, срещу разписка били върнати на
пострадалата свидетелка К.. Впоследствие, чантата и съдържащите се в нея вещи
били върнати на свид. К. срещу разписка (л.58, том І от досъдебното
производство).
В деня след деянието подс.Д. предоставил
отнетия от пострадалата К. мобилен телефон „Сони Експерия“ за ползване на свид.
Н. М., отнетата парична сума от 18 лева изразходвал лично, а за съдбата на
другите отнети вещи по делото не са събрани доказателства. В хода на
разследването, свид.М. доброволно предал на разследващия полицай мобилния
телефон „Сони Експерия“, и тази вещ била върната на свид. К. срещу разписка
(протокол за доброволно предаване на л.79, том І от досъдебното производство).
Около 21.50 часа на 08.03.2017
г., подс.Д. ***. По същото време свид. И.П. се прибирала към дома си на ул.„Б.“
в ж.к.“Л.“, като вървяла по булеварда в обратна на подсъдимия посока. В дясната
си ръка П. държала мобилния си телефон и водела разговор, а преметната през
лявата си ръка носела дамската си чанта, съдържаща в този момент крем за ръце
„Нивея“, крем за лице „Гарниер“, спирала за мигли, червило „Диор“, дамски
парфюм „Армани даймъндс“, портмоне с парична сума от 50 лева и други дребни
предмети. В района на кръстовището на бул.„Демокрация с ул. „Перущица“, подс. Д.
и свид.П. се разминали. Подсъдимият забелязал, че П. върви сама, наоколо в този
момент нямало минувачи, и решил да отнеме дамската чанта на свидетелката. Подс.Д.
се върнал обратно и от разстояние незабелязано последвал свидетелката. На
паркинга пред сградата на „Бюро по труда“ - гр. Бургас, на ул. „Перущица“, Д.
се приближил плътно зад свид. П. и с ръка докоснал лявото й рамо, провокирайки
я да се извърне наляво. Едновременно с това подсъдимият бързо преминал от
дясната й страна, хванал дамската й чанта и я задърпал. Свидетелката също стискала
и дърпала чантата към себе си, и извикала за помощ. Предвид съпротивата на
пострадалата, подс.Д. изблъскал с едната си ръка П. в областта на лявото й рамо,
като с другата си ръка силно дръпал чантата й в обратната посока. Така сполучил
да изтръгне чантата от ръката на свидетелката и веднага побягнал във
вътрешността на ж.к. „Л.“, отнасяйки със себе си отнетата чанта. Виковете на
пострадалата за помощ били чути от преминаващите наблизо свидетели Ю. А. и Н. С.,
които бързо се придвижили до нея. Като узнали за случилото се, тези свидетели незабавно
тичешком последвали обвиняемия. Двамата достигнали до бул. „Демокрация“, където
случаен минувач им посочил паркиран встрани от пътното платно автомобил, под
който подс. Д. се бил скрил. Свидетелите А. и С. подканили подсъдимия да излезе
и да предаде отнетото. Подс. Д. отрекъл да е отнемал чужди вещи, оставил
дамската чанта под автомобила и изпълзял навън, където свид. го хванал и предал
на споменатия минувач, чиято самоличност не била установена по делото.
Свидетелите А. и С. се заели да извадят изпод автомобила оставената там дамска
чанта. Докато А. и С. вадели чантата, подс. Д. се отскубнал от захвата на неустановения
гражданин и побягнал към Приморски парк-гр.Бургас. Свидетелите А. и С. отнесли
дамската чанта в сградата на V РУ на МВР - Бургас, където вече се била явила пострадалата П., за да
подаде сигнал за инцидента. В хода на досъдебното производство, по предвидения
в чл.169-171 от НПК ред, свидетелите З.К., Н. С. и Ю. А. категорично разпознали
подс.Д. като автор на извършените грабежи с пострадали свидетелите К. и П. (протоколи
от разпознаване на живи лица и фотоалбуми на л. 85-87, том I, л.13-18, том II от досъдебното
производство).
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза №2/2017г.
(л.29, 30, том I от досъдебното производство), в резултат на нанесения
й от подсъдимия удар с крак в главата, пострадалата К. получила оток,
кръвонасядания и разкъсни рани по външна и вътрешна лигавица на горната устна,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключенията на извършените в
досъдебното производство съдебно-оценъчни експертизи (л.55, 56, том I, и л.76-78, том II от досъдебното производство), към процесната дата общата стойност на отнетите от свид.З.К.
движими вещи и пари е възлизала на 293.00 лева, стойността на върнатите й в
хода на досъдебното производство вещи - ключове, лични документи, портмоне,
червило, кредитна карта, абонаментна карта за градския транспорт, гребен и
мобилен телефон „Сони Експерия“ общо е 83.00 лева, общата стойност на отнетите
от свид.И.П. движими вещи и пари към процесната дата е възлизала на 482.67
лева, и всички те са върнати на пострадалата без липси и повреди още в
досъдебното производство. Общата стойност на отнетите
при деянието вещи и пари възлиза на 775.67 лева.
Така възприетата фактическа обстановка съдът извлече и прие за
безспорно установена въз основа на фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по
смисъла на чл.371 т.2 от НПК, одобрено от съда с определение по чл.372 ал.4 от НПК, подкрепено от събраните в досъдебното производство процесуално годни и
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите: З.К.,
М. Ж., Н. М., Н. П., С. И., И.П., Ю. А., Н. С. и Ж. Ж., протоколите за оглед на
местопроизшествие, на веществени доказателства, за разпознаване на лица и на
вещи, и за доброволно предаване, заключенията на съдебномедицинската и
оценъчните експертизи, справки от Затвора - Бургас за изтърпяно наказание и за
криминални регистрации на подсъдимия, справка
за съдимост на подсъдимия, справки от „ПИБ“ АД и от „Уникредит Булбанк“ АД,
банково удостоверение, и другите събрани в досъдебното производство писмени
доказателства-докладни записки, телеграми, заповеди за полицейско задържане,
писма. Сред доказателствената съвкупност липсват доказателства, годни да
разколебаят или оборят повдигнатите на подс. Д. обвинения.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът счете, че с обсъденото поведение подс. А.Д. действително е осъществил всички обективни
признаци на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„а“ вр. чл.26 от НК - в периода от 14.02.2017 г. до 08.03.2017 г. включително, в
гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,
отнел от владението на З.Д.К. чужди движими вещи на обща стойност 293 лева, и
от владението на И.П.П. чужди движими вещи на обща стойност 482.67 лева, всички
вещи и пари на обща стойност 775.67 лева, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща
се в блъскане на К., нанасяне на удар с крак в лицето й и издърпване на чантата
от ръцете й, и съответно изразяваща се в блъскане на П. и издърпване на чантата
от ръцете й. Касае се за съставно престъпление, включващо два взаимосвързани
акта, подчинени на една цел – отнемане на чуждите вещи, и осъществени въз
основа на едно решение. Употребената от подс. Д. и в двата случая принуда под
формата на физическо насилие, цели преодоляване на съпротивата на собствениците
на вещите, и обслужва пряко целта да се отнемат вещите им. Престъплението е
довършено именно с акта на отнемане на чуждите вещи, в който момент подсъдимият
прекъснал владението на собствениците върху техните вещи, и установил върху
същите вещи собствена фактическа власт. Престъплението е осъществено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, тъй като е
извършено след като подсъдимият е бил осъждан по цитираните в началото на
изложението дела за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не
по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по чл.66 от НК. Наложеното
на подсъдимия по НОХД № 503/2011 г. на БРС, НОХД 735/2011 г. на БОС и НОХД №
427/2012 г. на БРС общо ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
години и 4 месеца е изтърпяно на 10.02.2017 г., а процесното по делото
престъпление е осъществено в периода 14.02.-08.03.2017 г. т.е. в рамките на
петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК. Посегателството разкрива елементите на
„продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото съдържа две
съставни деяния, всяко от които поотделно осъществява състава на престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 от НК, извършени са през непродължителни периоди (22 дни) от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото.
От субективна страна, престъплението чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК е извършено виновно, при
форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК.
Подсъдимият несъмнено съзнавал общественоопасния характер на деянието и предвиждал
общественоопасните му последици, включително че процесните движими вещи са
чужди и не му принадлежат, че липсва съгласие на собствениците на тези вещи те
да преминат в неговата фактическа и разпоредителна власт, че си служи с
физическа сила за прекъсване фактическата власт на досегашните им владелци и
установяване на собствената си фактическа власт върху вещите, неглижирайки
установените обществени отношения и правила във връзка със собствеността.
Доказателствата по делото позволяват категоричен извод, че подсъдимият е искал
настъпването на съставомерните престъпни последици от престъплението, тъй като бил
воден от стремеж да отнеме вещите от техните собственици с намерение противозаконно
да ги присвои. Присвоителните си намерения деецът демонстрирал чрез извършване
на присъщи само на собственик фактически действия - предоставил отнетия от свид. К. мобилен
телефон на свид. М., лично изхарчил отнетите от същата свидетелка пари,
изоставил чантата й заедно с вещите й на пейка в парка, изоставил чантата и
вещите на свид. П. под паркиран лек автомобил в опит да заблуди свидетелите А.и
С., че няма участие в тяхното отнемане.
II. В условията на реална съвкупност с
престъплението по пункт I, подс. Д.
реализирал обективните признаци и на престъплението по чл.249 ал.1 от НК - на
14.02.2017 г., в 05:58 часа, в гр. Бургас, на ATM устройство № AFIB8011 на „Първа инвестиционна банка“ АД използвал
платежен инструмент - дебитна карта № 5169**********, издаден от „Уникредит
Булбанк“ АД на З.Д.К., без съгласието на титуляра К., като наредил транзакция
на парична сума, която не се осъществила поради блокиране на картата, и
деянието не съставлява по - тежко престъпление.
Отнетата при грабежа дебитна карта с титуляр свид. К. представлява
„платежен инструмент“ по смисъла на чл.93
т.24 от НК, защото има веществен характер (пластика) и във връзка с банкоматно
устройство, позволява да се прехвърлят пари. Ползването на платежния инструмент
подсъдимият осъществил чрез поставяне на дебитната карта в терминалното банково
устройство за теглене на пари в брой от сметката на свид. К., и то без нейното
съгласие. Съставомерността на стореното по ал.1 на чл.249 от НК е обоснована от
неуспеха на подсъдимия да изтегли пари чрез платежния инструмент, който бил
задържан от терминалното устройство.
От субективна страна, престъплението е извършено
при „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК като форма на
умишлена вина. При осъществяването му, в съзнанието на дееца са съществували
ясни представи относно всички съставомерни признаци на деянието – че ползва
чужд платежен инструмент, предмет на насилствено отнемане от собственика му, с
цел да осъществени парична трансакция без съгласието на титуляра на
инструмента. Предвид това, подсъдимият несъмнено е съзнавал общественоопасния
характер и обществено опасни последици
на деянието, чието настъпване е предвиждал и целял.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния, а за престъплението по
чл.249 ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години
и „Глоба“ до двойния размер на получената сума. Разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК, във връзка с чл.58а ал.1 от НК, задължава съда в случаите, когато
подсъдимият е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда
на чл.371 т.2 от НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл.372
ал.4 от НПК, да му определи наказание по реда, предвиден в Общата част на НК,
след което да го редуцира с една трета и така да индивидуализира окончателния му
размер.
Настоящият
случай е именно такъв, поради което при определяне вида на наказанието за всяко
от деянията съдът съобрази, че за тези престъпления е установен специален
минимум от 5 години „Лишаване от свобода” по чл.199 ал.1 т.4 от НК, и съответно
2 години „Лишаване от свобода“ по чл.249
ал.1 от НК. При наличието на минимални размери, различни от посочения в чл.39
ал.1 от НК, видът на следващите се на подсъдимия наказания за двете
престъпления във всички случаи трябва да е „Лишаване от свобода”. По делото не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, достатъчни
да обосноват приложение на привилегията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е.
наказанията за всяко от престъпленията подлежат на определяне по реда на чл.54
ал.1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на
всяко от престъпленията, която прецени като съответстваща на обичайната обществена
опасност за подобен род посегателства.
Извършеното
от Д. престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК има за предмет вещи и пари на относително
ниска стойност – общо 775.67 лева за двете пострадали, голямата част от
която сума е възстановена на пострадалите още в досъдебното производство, но
установеният от доказателствата алгоритъм на престъпното посегателство и
интензитета на упражнената принуда значително повишават обществената опасност
на престъплението. Избраните от подсъдимия жертви и в двата случая са жени, за
нападението Д. подбира време в тъмната част на денонощието и обстоятелства, при
които жертвите са сами и в близост няма хора, не се колебае веднага да пристъпи
към физическа принуда за отнемане на вещите, включително да повали жертвата и в
това положение да й нанесе удари с крак в главата, както в случая със свид. К.,
деецът упорито не се отказва от намисления грабеж въпреки съпротивата на
пострадалите, дори когато виковете им за помощ могат да ангажират намеса на
други граждани в тяхна подкрепа и повишават риска подсъдимият да бъде задържан,
както е при свид.П.. Макар от справката за съдимост на Д. да е видно, че в
миналото той извършвал преобладаващо кражби, по отношение на него е налице
предходно осъждане и за престъпление по чл.157 ал.3 предл. второ от НК - насилствено
хомосексуално блудство спрямо малолетно лице, осъществено чрез заплаха, наред с
рецидивна кражба, предмет на осъждането по НОХД № 503/ 2011г. по описа на
Районен съд-Бургас.
Престъплението
по чл.249 ал.1 от НК също разкрива обществена опасност, измерима с обичайните
нива за този вид посегателства. Престъплението е формално и се свежда до
престъпното ползване на платежен инструмент без съгласието на титуляря. Въпреки
намеренията си, подсъдимият не успял да изтегли с картата пари от сметката на
свид. К., тъй като терминалното устройство задържало пластиката. Съвременно
обаче, освен че използвал процесния платежен инструмент без съгласието на свид.
К., преди това подсъдимият се сдобил с фактическата власт над дебитната карта
по престъпен начин – чрез квалифициран грабеж, което обстоятелство несъмнено
увеличава опасността на конкретното деяние. Това престъпление не е новост в
съдебното минало на дееца, тъй като с присъдата по НОХД № 735/2011г. по описа
на Окръжен съд-Бургас Д. вече е бил осъждан за престъпление от същия вид.
Съдът намери
обществена опасност на личността на подсъдимия за висока. Д. действително е
млад човек със завършено *** образование, откриващо пред него нелоши
переспективи за реализация в трудово, социално и личностно отношение. Въпреки
това, по делото липсват твърдения и доказателства в съзнателния си живот
подсъдимият да е упражнявал трудова, професионална, научна, и въобще каквато и
да е общественополезна и незабранена
дейност. Тъкмо напротив – понастоящем Д. е с тежко обремено съдебно минало, скоро
след навършване на пълнолетие започнал да извършва кражби, за които впоследствие
му били наложени множество наказания „Лишаване от свобода” за различни периоди
от време, чието ефективно изтърпяване не довело до неговото поправяне и
превъзпитание към живот, съобразен с обществените изисквания и правилата на
закона. При тези данни, настоящите престъпления не представляват изолирани или инцидентни
прояви, а са логично поредно проявление на трайната и упорита склонност на
подсъдимия да върши престъпления против собствеността на гражданите за
сдобиване с финансови средства. С настоящите деяния, този стереотип се разширява
с употреба на физическо насилие при отнемане на вещите, както и с посегателства
против паричната и кредитната система чрез неправомерно ползване на чужди
платежни инструменти, отново с цел да се снабди с пари. Прави впечатление, че първото от съставните на
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.26 от НК деяния, и престъплението по
чл.249 ал.1 от НК подс. Д. осъществил на 14.02.2017г. - 4 дни след
освобождаването му от затвора на 10.02.2017г. Грабежът спрямо свид. П.,
съставляващ второто съставно деяние на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.26 от НК, е извършен само 22 дни по-късно - на 08.03.2017г. От тези факти съдът
заключава, че подс. Д. дори не е опитал да си осигури законно препитание след
последното изтърпяно наказание, а и занапред не е възнамерявал да се заема със
законен и общественополезен труд, защото разчитал периодично да си набавя
парични средства по престъпен начин.
Наред с
изложеното, съдът взе предвид решението на подсъдимия да признае фактите по
повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, и изявлението му в предоставената
му последна дума. С положителност Д. съзнава престъпния характер на поведението
си, причинените на пострадалите вреди и предвидената в закона наказателна
отговорност за такива деяния. Що се отнася до заявеното от него разкаяние,
преосмисляне на нагласите му и духовен прелом, водещ до промяна в насока за
спазване на закона, предвид установените по делото факти съдът ги приема само
като безсъдържателни декларации, на които трудно може да се даде вяра.
При изброените
по – горе обстоятелства досежно деянията и извършителя, съдът счете, че за
престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК наказанието
следва да се определи при превес на отегчаващите вината и отговорността
обстоятелства, като отмери срока на наказанието „Лишаване от свобода“ около
средния предвиден за това престъпление размер, и по-конкретно 9 години. За
преодоляване на утвърдените у подсъдимия престъпни стереотипи и мотивация за
извършване на тежки умишлени престъпления против собствеността, съчетани с
физическо насилие над пострадалите, и за превъзпитанието му към обществено
приемлив и съобразен със законите живот, съдът счита за наложително Д. да бъде
подложен за по-дълъг период от време на интензивно пенитенциарно въздействие и
контрол в местата за лишаване от свобода. Определеният от съда срок на
наказанието е съобразен с индивидуалните характеристики на престъплението и на
личността на дееца, както и с по-високата обществена опасност на престъплението
по чл.199 ал.1 т.4 от НК и предвидената от законодателя по-тежка наказуемост. От
съществено значение е постигането и на целта по чл.36 ал.1 2) предл. второ от НК – за срока на наказанието на
подсъдимия да се отнеме възможността да върши други престъпления чрез
изолирането му в място за лишаване от свобода. Така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 години, на основание чл.58а ал.1 от НК
подлежи на намаляване с 1/3, до окончателен размер от 6 години. Липсват
предпоставки на подс.Д. да се наложи предвиденото наред с лишаването от свобода
факултативно наказание „Конфискация” до една втора от имуществото му, тъй като не е установено
подсъдимият да притежава каквото и да е движимо или недвижимо имущество,
оценими в пари права или вземания.
За
престъплението по чл.249
ал.1 от НК следващото се на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ следва да се индивидуализира в диапазона над установения законов
минимум от 2 години, но близо до него, а именно 3 години „Лишаване от свобода”.
Тази продължителност е адекватна на извършеното престъпление и характеристиките
на дееца, предвид липсата на изтеглени чрез чуждия платежен инструмент суми, и
съдът я преценя за достатъчна да
способства за постигане целите на личната и генералната превенция, установени в
чл.36 от НК. На основание чл.58а ал.1 от НК, определеното наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 години следва да се намали с 1/3 до окончателен размер
от 2 години. Поради липса на получени чрез престъплението суми, и по изложените
в предходния абзац съображения, на подс.Д. не следва да се налага наказанието „Глоба“ до двойния размер на
получената сума, кумулативно предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода“.
Обсъдените две
престъпления са извършени от подс. А.Д. в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23 ал.1 предл. второ от НК, което изисква определяне на общо
наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му с присъдата за всяко
престъпление, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 години. По отношение
на наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” не са налице
условията за отлагане на изпълнението на основание чл.66 ал.1 от НК както
поради факта, че подсъдимият като пълнолетен вече е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран, така и
поради определеният срок от 6 години, който надвишава 3-годишния максимум по
чл.66 от НК. Определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6
години подлежи на ефективно изтърпяване при първоначален „строг“ режим, на
основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ и “б“ от ЗИНЗС. От срока на наложеното общо
най-тежко наказание, на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва да се
приспадне времето от 20.03.2017г. до влизане на присъдата в сила, през което
подсъдимият е бил задържан по рда на ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” като обвиняем и подсъдим по настоящото производство.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Предвид решението по въпросите
относно деянието, вината и отговорността, съдът приема предявените от
пострадалата З.К. граждански искове за обезвреда
на причинените й с деянието имуществени и неимуществени вреди за доказани по
основание. С осъщественото престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. „а“ вр. чл.26 от НК, подс.А.Д. виновно и противоправно е
реализирал и фактическия състав на граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което го задължава да възмезди виновно причинените на пострадалата вреди. Престъплението
по чл.199 от НК е посегателство против собствеността на гражданите, изразяващо
се в отнемане на чужди движими вещи с намерение за противозаконното им
присвояване чрез употреба на принуда – сила или заплаха. Поради съставния
характер на това престъпление, с него могат да бъдат причинени не само
имуществени вреди, измерими чрез стойността на отнетите вещи и пари, но и съставомерни
неимуществени вреди, произтичащи от употребеното за отнемане на вещите насилие.
В случая е безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия, и настъпилите за пострадалата неблагоприятни
последици, които в имуществен план се изразяват в загуба на движими вещи и пари
на обща стойност 293 лева, а в неимуществен план – в претърпените от К.
болезнени усещания при отнемането-резултат от принудителното й събаряне и
нанесените й от дееца удари, временните деформаци и наранявания по лицето й
вследствие на нанесените й от подсъдимия ритници, както и в последвалите
деянието физически и психически дискомфорт, продължителни тревожни и страхови
изживявания, водещи до самоограничаване свободата й на придвижване поради страх
да се движи сама.
При индивидуализация размера на
обезвредата за имуществени вреди, съдът съобрази, че общата стойност на
отнетите вещи и пари възлиза на 293 лева, но в хода на разследването на ищцата
са били върнати вещи на обща стойност 83 лева, т.е. общата стойност на отнетите
вещи и пари, които не са възстановени или заместени при постановяване на
присъдата е в размер на 210 лева. Предвид изложеното, претенцията за
имуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 210 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането-14.02.2017г., до окончателното й изплащане, а за горницата над уважения
размер до предявения размер от 293 лева, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
При отмерване на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът изходи от общата разпоредба на чл.52 ал.1 от ЗЗД,
въвеждаща критерия за справедливост при репариране на неимуществени вреди. По
делото чрез заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза №2/2017г. са доказани причинените
на пострадалата ищца телесни увреждания - оток, кръвонасядания и разкъсни рани
по външна и вътрешна лигавица на горната устна, резултат от нанесения й от подсъдимия
удар с крак в главата, които травми са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Цитираните увреждания реализират медикобиологичните
признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а казаното
телесно увреждане било съпроводено и последвано от негативни психоемоционални
преживявания, изразяващи се в силна уплаха и шок в момента на посегателството, физически
страдания от травмите и неудобство заради видимите белези от тях по лицето на
жертвата дни след престъплението, продължително във времето чувство за
несигурност и страх, мотивирало ищцата да ограничи придвижването си сама навън само
в светлата част на денонощието, включително да реорганизира трудовата си активност
чрез поемане на смени с намалено работно време, позволяващи й да се придвижва
само по светло, но намаляващи трудовите й доходи. При наличието на изброените
обстоятелства съдът не споделя становищата на прокурора и на защитника, че
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Тъкмо напротив – доказателствата са достатъчни за определяне на обоснован от
гледна точка на действително претърпените неимуществени вреди, и справедлив
размер на обезщетението, който според преценката на съда съответства на сума в
размер на 500 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на увреждането-14.02.2017г., до окончателното й изплащане. За горницата над уважения размер
от 500 лева до предявения размер от 707 лева, искът за неимуществени вреди е
неоснователен и недоказан, което налага да бъде отхвърлен.
ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед приключване на
наказателното производство, на основание чл.111 ал.1 от НПК вещественото доказателство -
черно шушлеково мъжко яке, гофрирано със зелени ципове и качулка, следва да се
върне на собственика му подсъдимия А.Д., а веществените доказателства – 5
оптични диска с видеозаписи от охранителни видеокамери, следва да останат по
делото за срока на съхранението му в архив.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за
вината, отговорността и по гражданските искове, на основание чл.189 ал.3 вр.
ал.1 от НПК, съдът възложи в тежест на подс.
А.Д. сторените в досъдебното производство разноски в размер на 623.84 лева, като го осъди да
заплати тази сума в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас, а по сметка на Окръжен съд Бургас – държавна такса в общ
размер от 10.00 лева за служебно издаване на два изпълнителни листа – за
събиране на разноските от досъдебното производство, и за събиране на държавните
такси върху гражданските претенции.
На основание чл.88 ал.1 от НПК, във
връзка с чл.78 ал.6 от ГПК, подс. А.Д. бе
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд -Бургас сума в
размер на 100 лева,
представляваща сбор от следващите се държавни такси върху уважените части на
гражданските искове, всяка в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: