Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Велико Търново, 20.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ
БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 756 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Същото е образувано по жалба, подадена от Н.В.С.
с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за призоваване ***, чрез адв. В.Ф.,
срещу Решение № 3-3/ 13.09.2017 г. на началника на Регионално управление на
образованието - Велико Търново. С оспореното решение, на основание чл. 28, ал.
2 от ЗДОИ, на жалбоподателката е предоставен достъп до обществена информация по
т. 1 от нейно Заявление вх. № РД-27-3/ 15.03.2017 г. в РУО – Велико Търново, с
определяне степен, предмет, срок и форма на предоставения достъп. Определен е
пълен достъп до поисканата в посочената точка от заявлението информация, чрез
представяне на препис извлечение от протокола с класирането на всички успешно
издържали конкурса за заемана на длъжността „директор“ на ОУ „Св. Патриарх
Евтимий“ – гр. Велико Търново, обявен със Заповед № РД06-470/ 27.05.2016 г. на
началника на РУО – В. Търново, с получените брой точки от всеки от участващите
и крайното класиране, като информацията се предостави по начин, неразкриващ
личните данни на участниците и без подписите на комисията, срок за осигуряване
на достъп 6 месеца, форма на предоставяне – на посочен в заявлението електронен
адрес, при недължимост на разноски от заявителя. Жалбоподателката оспорва решението с
твърдения за процесуална и материалноправна незаконосъобразност и
несъответствие с целта на ЗДОИ. Изтъква, че предоставеният й препис-извлечение
от протокол не е оформен като извлечение от официален писмен документ по
смисъла на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК, тъй като същият не е подписан с
ръкописен подпис и не е ясно кое е лицето, което го е издало, вкл. правото му
да изготвя техническата документация на конкурсната комисия, няма данни при
издаването на документа да е спазено предвиденото в закона като форма и ред,
удостоверително производство. Развива и доводи, че информацията не е
предоставена в предпочитаната форма за достъп, при липса на валидно
волеизявление от заявителя за прилагането на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, аргументира
се и с практиката по предоставяне на достъп до информация на министъра на образованието
и науката, като горестоящ на ответника орган. С тези доводи от съда се иска
оспорения индивидуален административен акт да бъде отменен и преписката да бъде
върната на административния орган за предоставяне на исканата информация. В
съдебното производство жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото
поддържа жалбата с направените искания. В последно съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. В
постъпила по електронната поща молба, чрез пълномощника си по делото, С., моли жалбата
да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане
на направените разноски. Допълнително е представена и писмена защита, която по
същество преповтаря възраженията релевирани с жалбата.
Ответникът – началникът на Регионално управление
на образованието - Велико Търново, чрез процесуалният си представител по делото
юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че при
издаването на оспореното решение са спазени изискванията на ЗДОИ и указанията,
дадени в мотивите на Решение № 238 по адм. дело № 271/2017 г. на АСВТ. Счита,
че жалбоподателката цели да получи не информацията, която се съдържа в искания
от нея документ, а самият документ. Уточнява, че е налице опит на страната, да
черпи права от недобросъвестното си поведение твърдейки, че не е искала препис
от протокола да й бъде предоставен на електронен път, а в заварен препис. С
тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена и искането за присъждане на
адвокатско възнаграждание, да се остави без уважение. Отделно прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се докаже реално
заплащане на такова. В съдебно заседание
и в представена по делото писмена защита, ответникът, чрез юрисконсулт Д.,
поддържа оспорването с направените искания.
Във връзка с проверката на допустимостта и
основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че
със Заповед № РД 06-470/27.05.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по
образованието /понастоящем Регионално управление на образованието/ – Велико
Търново на основание чл. 90, ал. 2 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 37,
ал. 6 от Закона за народната просвета /отм./, е обявен конкурс за заемане на
длъжността „Директор“ на ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ в гр. Велико Търново. Не се
спори, че посоченото училище е общинско. Според заповедта конкурсът се провежда
в три етапа: допускане по документи, писмен изпит-тест за определяне нивото на
общите компетентности и основните познания, необходими за заемане на длъжността
и интервю. Жалбоподателката е кандидатствала за заемане на длъжността, като
последователно е допусната до участие в конкурса, респ. писмен тест и до интервю. С писмо от 22.07.2016 г. С. е
уведомена, че от проведеното интервю е получила 74 точки и окончателният й
резултат от конкурса е 114 точки, като комисията е класирала на първо място
г-жа И.П..
На 15.03.2017 г. Н.С. е подала заявление до
началника на РУО – Велико Търново, с което на основание чл. 4 от ЗДОИ е
поискала да получи информация, посочена в три точки, като в т. 1 е посочено:
препис-извлечение от протокола, изготвен от конкурсната комисия с председател
инж. К.В., с класирането въз основа на получените окончателни резултати и
съдържащ информация за броя на точките на всички успешно издържали конкурса за
заемане длъжността „Директор“ на ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ гр. Велико Търново.
В последният абзац, заявителят е уточнил, че въпросните преписи се искат на
основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. На съда и страните е известно, че с
Решение № 238/ 12.07.2017 г. по адм. дело № 271/
Решението е съобщено на електронния адрес на
жалбоподателката на 14.09.2017 година. Недоволна от него, С. го е оспорила пред
Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез ответника на
28.09.2017 г., постъпила в съда на 29.09.2017 година.
В хода на съдебното
производство от страна на ответната администрация са представени Заповед № РД
06-580/ 14.07.2016 г., Заповед № РД 06-617/ 02.08.2016 г. на началника на РУО –
Велико Търново и длъжностна характеристика за длъжността „юрисконсулт“ в РУО,
утвърдена на 06.04.2017 г. от министъра на образованието и науката, както и
доказателства съдържащи се в окомплектованата административна преписка. Във
връзка с направено от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване на
истинността /вярност на датата / на Заповед № РД 06-617/ 02.08.2016 г. на
началника на РУО – Велико Търново, бе открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. В същото съдебно заседание е
разпределена доказателствената тежест, като е указано на страните, че съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал.3, изр. 1 от ГПК, тежестта за оборване истинността
на оспорената заповед в настоящото производство се носи от жалбоподателя. Както
в предоставеният седмодневен срок, така и до приключване на съдебното дирене,
доказателства от страна на жалбоподателя не са ангажирани, поради което,
оспорената заповед ще се цени от настоящият съдебен състав, ведно с останалите
доказателства по делото. На основание чл. 176 от ГПК по искане на
жалбоподателката е допуснато снемане на обяснения от Р.М.Л.- началник на РУО –
Велико Търново. Тяхната относимост, съдът ще обсъди по същество на спора и в
съответната част на решението. В хода на съдебното производство, с протоколно
определение от 05.12.2017 г., съдът е изискал от ответника оригинал на
възражение с вх. № РД 27-3/22.03.2017 г. /неподписан от Н.С./, представен в
заверен препис на л. 34 и л. 35 от делото. Със същото определение от
жалбоподателя е изискан оригинал на представеното възражение вх. № РД 27-3/
22.03.2017 г., с подпис на подателя, така както е представен на л. 36 и л. 37
от делото. В тази
връзка, с писмо изх. № ПД 10-1/11.01.2018 г. от ответната администрация е
представен оригиналният екземпляр на възражение с вх. № РД 27-3/22.03.2017 г.
от Н.С., без положен подпис, който се съхранява в деловодството на РУО – Велико
Търново. От страна на жалбоподателката е представена молба с вх. № 499/
29.01.2018 г., в която е посочено, че същата не притежава оригинал на възражение с вх. № РД
27-3/22.03.2017 г., с подпис /л.36 и л. 37 от делото/. Съобразно установеното,
съдът е счел, че никоя от страните не е в състояние да представи оригинал с
подпис, поради което с протоколно определение от 30.01.2018 г., на осн. чл. 183
от ГПК, възражение с вх. № РД 27-3/22.03.2017 г., с подпис, е изключено от
доказателствения материал по делото. С молба вх. № 684/ 05.02.2018 г.,
ответникът е направил доказателствено искане, за приобщаване на възражение с
вх. № РД 27-3/ 22.03.2017 г. /с подпис
на Н.С./, представено от жалбоподателката по адм. дело № 8284/
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения
срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК
съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен по място, материя и степен орган /доколкото регионалните
управления на образованието са териториални администрации към министъра на
образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното
и училищното образование – чл. 252, ал. 1 от ЗПУО, а съгласно чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ законът „се прилага за достъп до обществената информация, която се създава
или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена ... в
Република България...“/, в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма,
съдържащ реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. При извършената служебна проверка съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая
процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални
нарушения, засягащи нейната законосъобразност
в цялост.
Относно приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 9 от ЗДОИ
обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна. Официална е информацията, която се
съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. По
аргумент от чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации. Съобразно изложеното, съдът намира, че не
съществува спор, относно видът на исканата информация, която по своята същност
е служебна, нито че началникът на РУО – Велико Търново е задължен субект по
ЗДОИ.
Съгласно чл. 2 от ЗДОИ обществена информация е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съдебната практика приема, че понятието
„обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за
някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Видно от разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от ЗДОИ информацията по ал. 1 е обществена, независимо от вида
на нейния материален носител. Тоест, самият закон поставя знак на равенство
между информацията, съдържаща се в даден документ, и самия документ като неин
материален носител. В този смисъл, искането на копие от документ е равносилно
на искане за достъп до съдържащата се в него информация, доколкото материалният
носител на информацията, в случая съответният документ, не е нещо, което се
иска заради неговия материален субстрат, а заради информацията, която съдържа.
Наред с това, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗДОИ „материален носител на
обществена информация“ е текст, какъвто несъмнено се съдържа в исканият от Н.С.
протокол. Всъщност, жалбоподателката не оспорва получаването на
препис-извлечение от протокол, изготвен във връзка с проведен конкурс за
длъжността „Директор“ на ОУ „Патриарх Евтимий“ - Велико Търново на електронен
адрес – **********@*****.***, нито пък получаването на съдържащата се
в него информация, а начинът по който е предоставена, като според С. това
трябва да е в във вид, посочен от нея в заявлението – копие на
препис-извлечение, надлежно оформен като извлечение от официален писмен
документ. Ответната администрация, от друга страна, приема, че с входираното в
РУО, Велико Търново възражение с
вх. № РД 27-3/ 22.03.2017 г. /без подпис/, С. е доуточнила начинът на
предоставяне на достъп до обществена информация, като е посочила „по електронен път“. Между кориците на делото се съдържа не един
екземпляр на подаденото от лицето заявление, като на всички тях, без
изключение, в последният абзац жалбоподателката настоява да получи заверени
копия на описаните документи на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Съгласно
последната разпоредба,
формите за предоставяне на достъп до
обществена информация са: т. 1 преглед на информацията - оригинал или копие,
или чрез публичен общодостъпен регистър. В последствие, претенцията за преглед
на информация в оригинал или копие е добила различна интерпретация, като
очевидно С. е променяла формата, под която иска последната да и бъде
предоставена. Едва в съдебното производство, жалбоподателката е заявила, че
желае препис-извлечение от протокола, оформен като официален документ. В тази
връзка по аргумент от чл. 26, ал. 1 ,т. 3 от ЗДОИ на заявителят, може да се
предостави „копие на хартиен носител“, но не и заверени копия от исканите
документи. Съдът, не намира за необходимо, а и законодателят не е предвидил, че
за постигане на целта която преследва ЗДОИ и общественият интерес, който се
защитава с него, е нужно предоставянето на официално заверен препис, притежаващ
съответната доказателствена сила съгласно 179 от ГПК. Несъмнено, целта на
закона е гражданите да получат информация, посредством която биха могли да си
съставят мнение, което в крайна сметка е постигнато с изпращането на исканият
протокол по електронен път.
Действително, в изключеното от
доказателственият материал по настоящото дело възражение с вх. № РД 27-3/ 22.03.2017 г. - подписан
екземпляр, така както и в неподписаният екзепляр е посочено, че информация се
иска по електронен път, което административният орган е приел, като крайното и
уточняващо желанието на С. обстоятелство. Очевидно, възражение от 22.03.2017
г., подписан екземляр, не е налично в оригинал, както по настоящото дело, така
и по адм. дело № 8284/
Неоснователно на следващо място е възражението
на жалбоподателката, че процедурата е опорочена, поради факта, че в
предоставеният препис – извлечение от исканият протокол, няма ръкописен подпис
на Р. Д. /юрисконсулт/, сочена за лице изготвило преписа, включително, че
последната не е упълномощена да изготвя преписи от тези документи. От
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „юрисконсулт“ в
РУО – Велико Търново е видно, че юрисконсултът изготвя проектите за решения за
предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по
ЗДОИ /т. V.12/. Съгласно Заповед № РД 06-812/03.07.2014 г. на
началника на РУО – Велико Търново, на Р. Д. – юрисконсулт в РУО е възложено да
извършва дейности по изготвяне на решения за предоставяне на достъп или отказ
от предоставяне на достъп до обществена информация, както и всички съпътстващи
преписката документи. По аргумент от чл. 23, ал. 1 от Правилника
за устройството и функциите на регионалните управления на образованието,
началникът на РУО възлага служебните преписки с резолюция до началниците на
отдели или експерти. Резолюцията съдържа указание, срок за изпълнение, дата и
подпис. Не е спорно, че заявление вх. № РД 27-3/ 15.03.2017 г. /л. 32 от
делото/ и възражение от 22.03.2017 г.
/л. 34 от делото/, съдържат резолюция на инж. Л. - началник на РУО - Велико
Търново, съгласно която Р. Д. е определена да работи по въпросната преписка. В
тази връзка логично е лицето, на което е възложено да извършва дейности по изготвяне на решения
за предоставяне на достъп, технически да изготвя и самата информация, дори
когато това е препис-извлечение от документ.
За пълнота на изложението, а и за да се
отговори в цялост на релевираните с жалбата възражения, следва да се отбележи,
че противно на твърдяното от Н.С., с решение № 238/ 12.07.2017 г. по адм. дело
№ 271/
По изложените мотиви, съдът намира, че Решение №
3-3/ 13.09.2017 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, издадено
от началника на Регионално управление на образованието - Велико Търново /РУО/ е
законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и
при съобразяване с целта на закона.
При
този изход на спора, на жалбоподателя не се дължат сторените по делото
разноски, а от ответната страна няма направени искания за присъждане на такива.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.В.С. ***, срещу решение Решение №
3-3/ 13.09.2017 г. на началника на Регионално управление на образованието -
Велико Търново, с което е предоставен пълен достъп до поисканата с т. 1 от
заявление вх. № РД 27-3/15.03.2017 г. обществена информация.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: