№. 260007 / 7.1.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
07.01.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №. 1754 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците ,,Ю.“ Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление г. ж. 2. у. С. №. 4., представлявано от М. К. А. – управител и Ц.Д.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на 2/4 (50 на 100) идеални части от следните недвижими имоти -. земеделска земя, находящи се в землището на с.Б. Б., общ.Б., обл. Монтана, ЕКАТТЕ 0.:
1. Нива от 53989 кв.м., четвърта категория земя в местността „ВИСОКО ПОЛЕ”, представляваща ПИ с идентификатор: 0..21.19, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..21.18, 0..21.26, 0..21.25, 0..21.20, 0..21.3, 0..21.4, 0..21.5, 0..21.6;
2. Нива от 21034 кв.м., четвърта категория земя в местността ,,М. П.“, представляваща ПИ с идентификатор: 0..9.1, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..9.35, 0..9.2, 0..101.7, 0..101.20, 0..101.6;
Твърдят, че собствеността на Дружеството произтича от Договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД , рег.№. 3391/23.05.2017 г., том 3, акт №. 48 на А. П., Нотариус с рег.№. 578 на НК, с район на действие РС -. Монтана и вписан в Служба вписвания -. Монтана под вх.рег.№. 2444/25.05.2017 г, том 3, акт №. 91, сключен между П. Д. В. -. Продавач и ,,Ю.“ О. -. Купувач, обективиран в Констативен нотариален акт за признаване право на собственост за 1/4 идеални части №. 81, том 3, рег.№. 4128, дело №. 281 от 31.05.2017 г. на нотариус А. П. с район на действие МРС и вписан в НК под №. 578 и вписан в Служба по вписвания-.Монтана под вх.рег.№. 2539/31.05.2017 г., акт 13, том 7, дело №. 1029/17 г.
Ищците поддържат също така, че собствеността на втория ищец произтича от Решение за възстановено право на собственост №. 400 от 16.12.1998 год., издадено от ОС3 -. гр.Б. и Удостоверение за наследници с изх.№. 66/04.08.2020 г., издадено от Кметство с.Б. Б., обл.Монтана, съгласно което същият притежава 1/4 идеални части от гореописаните имоти. Твърдят, че за същите имоти ответната страна -. ,,А.-.2.“ О., има сключен договор за аренда в качеството на арендатор с лицето Ц. П. Б. (наследник на Д. Б. Г., б.ж. на с.Б. Б., обл.Монтана), представляван по пълномощие, притежаващ собствеността върху 1/4 ид.ч. от поземлените имоти. Договорът за аренда е вписан в Служба по вписвания-.Монтана под вх.рег.№. 207/16.01.2015 г., акт.№. 94, том 1, сключен е за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 09.05.2016 г. до 09.05.2026 г., а уговореното арендно плащане е в размер от 30 лв/дка ползвана земеделска земя. Твърдят също, че договорът за аренда представлява сделка на управление, характеризираща се с дългосрочното си действие и специфичния си обект -. земеделска земя и плодовете, добивани от нея. Към момента на сключване на арендния договор с ответната страна е съществувала законовата възможност всеки съсобственик, независимо от дела си, да сключи такъв. Нормата на чл.3, ал.4 ЗА3 в редакцията си преди изменението в ДВ бр.13 от 07.02.2017г. гласи, че когато договор за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Въпреки това съдебната практика счита, че специалната уредба, дадена със ЗА3, не изключва приложението на общата уредба на чл.32, ал.1 ЗС, т.е. на изискването общата вещ да се използва и управлява по решение на мнозинството от съсобствениците. Заявяват, че в конкретния случай такова решение не е взето, а договорът е подписан от арендодател -. съсобственик с миноритарен дял от собствеността, който изолира тях -. ишците от владението върху общите вещи и не изплаща припадащата се рента. Така на практика те ишците се явяват лишени, както от ползването на имотите, така и от припадащите им се граждански плодове, което обуславя правния им интерес от завеждане на настоящия иск. Тъй като съсобственикът, от чието име е сключен договорът, не притежава повече от половината от имотите, а те не са го приели и не се ползват от него, не получават припадащия им се дял от арендното плащане, то този договор им е НЕПРОТИВОПОСТАВИМ. В тази връзка считат, че договорът за аренда на ответника не е годно правно основание за владението над процесните ниви. С оглед на гореизложеното молят съда да постанови по отношение на ,,А.-.2.“ О., че ,,Ю.“ Е. и Ц. П. Ц. са собственици на 2/4 (50 на 100) ид.ч. от процесните поземлени имоти – земеделска земя, и да осъди ответника да предаде ВЛАДЕНИЕТО И ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ върху притежаваните от тях идеални части върху същите. Молят да им бъдат присъдени и деловодните разноски в процеса.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,А. -. 2.“ О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.И., общ.Д., обл.В., ул.“В. Б. №. 2., представлявано от Б. Д. Н. и А. Б. Н. е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че предявеният иск е неоснователен. Заявява, че никога не е оспорвал правата на ищците и признава, че всеки един е собственик на по 1/4 идеална част от процесните имоти, както и че въз основа на тези права на ищците е изплащал припадащия им се дял от рента за изминалите години. С оглед гореизложеното моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК да му бъдат присъдени съответните разноски по делото относно установителната част от иска.
Ответникът не спори, че има сключен Договор за аренда, вписан в СВ-.Монтана под вх.рег.№. 207/16 012015г., акт №. 94, том 1, с лицето Ц. П. Б., притежаваща собствеността върху 1/4 ид. част от посочените по-.горе имоти, за срок от 10 стопански години, считано от 09.05.2016г. до 09.05.2026г. Отрича твърдението на ищците, че договорът за аренда им е непротивопоставим и че поради това същият не е годно правно основание за владението на дружеството над процесните имоти. Поддържа, че е държател на имотите на основание договор за аренда, който е противопоставим на ищците по делото. Поддържа също, че всички собственици на процесните имоти – „Ю.” Е., Ц.Д.Ц., Ц. П. Б., В. М. П. и Е. И. Зорова са приели договора за аренда и са получили припадащия им се дял от арендното плащане за всичките стопански години от действието на договора за аренда до момента -. за 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещо лице.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищците ,,Ю.“ Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление г. ж. 2. у. С. №. 4., представлявано от М. К. А. – управител и Ц.Д.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са съсобственици на 2/4 идеални части от следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.Б. Б., общ.Б., обл. Монтана, ЕКАТТЕ 0., а именно:
1. Нива от 53989 кв.м., четвърта категория земя в местността „ВИСОКО ПОЛЕ”, представляваща ПИ с идентификатор: 0..21.19, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..21.18, 0..21.26, 0..21.25, 0..21.20, 0..21.3, 0..21.4, 0..21.5, 0..21.6;
2. Нива от 21034 кв.м., четвърта категория земя в местността ,,М. П.“, представляваща ПИ с идентификатор: 0..9.1, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..9.35, 0..9.2, 0..101.7, 0..101.20, 0..101.6.
Установено е също така, че собствеността на ищцовото дружество произтича от Договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД , рег.№. 3391/23.05.2017 г., том 3, акт №. 48 на А. П., Нотариус с рег.№. 578 на НК, с район на действие РС -. Монтана и вписан в Служба вписвания -. Монтана под вх.рег.№. 2444/25.05.2017 г, том 3, акт №. 91, сключен между П. Д. В. -. Продавач и ,,Ю.“ О. -. Купувач, обективиран в Констативен нотариален акт за признаване право на собственост за 1/4 идеални части №. 81, том 3, рег.№. 4128, дело №. 281 от 31.05.2017 г. на нотариус А. П. с район на действие МРС и вписан в НК под №. 578 и вписан в Служба по вписвания-.Монтана под вх.рег.№. 2539/31.05.2017 г., акт 13, том 7, дело №. 1029/17 г. Собствеността на втория ищец произтича от Решение за възстановено право на собственост №. 400 от 16.12.1998 год., издадено от ОС3 -. гр.Б. и Удостоверение за наследници с изх.№. 66/04.08.2020 г., издадено от Кметство с.Б. Б., обл.Монтана, съгласно което същият притежава 1/4 идеални части от гореописаните имоти. За същите имоти ответната страна -. ,,А.-.2.“ О., има сключен договор за аренда в качеството на арендатор с лицето Ц. П. Б. (наследник на Д. Б. Г., б.ж. на с.Б. Б., област Монтана), притежаващ собствеността върху 1/4 ид.ч. от поземлените имоти. Договорът за аренда е вписан в Служба по вписвания-.Монтана под вх.рег.№. 207/16.01.2015 г., акт.№. 94, том 1, сключен е за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 09.05.2016 г. до 09.05.2026 г., а уговореното арендно плащане е в размер от 30 лв/дка.
От заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че на собствениците на процесните имоти Ц.Ц., Ц. Б., В. М. и Е. Зорова са изплатени дължимите арендни плащания за стопанските 2016/2017 година; 2017/2018 година и 2018/2019 година. Видно е също така, че на „Ю.” О. са платени арендни плащания за стопанските 2016/2017 година и 2017/2018 година. От допълнителното заключение на вещото лице В.Т. е видно, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно, като се осчетоводяват всички приходи и разходи своевременно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и заключенията на вещото лице В.п.Т..
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае се за ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от владеещия несобственик отстъпване на собствеността и предаване на владението на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв иск следва да са налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът да е собственик на имота -. предмет на иска; последният да е във владение или държане на ответника и това владение, респ. държане да е без основание.
Основното възражение на ответника е свързано с твърдението, че не е налице третата от посочените по – горе предпоставки, за да може да се уважи предявения иск. Още с отговора на исковата молба ответникът ,,А. -. 2.“ О. е заявил, че никога не е оспорвал правата на ищците и изрично е признал, че всеки един от тях е собственик на по 1/4 идеална част от процесните имоти. Същият заявява, че въз основа на тези права на ищците им е изплащал припадащия им се дял от рентата за изминалите години. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвените по делото съдебни експертизи.
По делото не е спорен и въпросът, че ответното дружество ,,А. -. 2.“ О. има сключен Договор за аренда с лицето Ц. П. Б., притежаваща собствеността върху 1/4 ид.част от посочените по-.горе имоти, за срок от 10 стопански години, считано от 09.05.2016г. до 09.05.2026г. Спорен е въпросът дали. този договор за аренда може да се противопостави на ищците по делото и дали този договор представлява годно основание, ответникът да държи процесните имоти и да ги ползва на това основание.
В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на ищците, че договорът за аренда им е непротивопоставим. От данните по делото се установява, че договорът за аренда е сключен на 15.01.2015 година, като към датата на склюването му е била в сила разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ в редакцията й от ДВ брой 13 от 2007 година, съгласно която договорът за аренда е обвързвал и неучаствалите съсобственици, когато е бил сключен от някой от съсобствениците, независимо какъв е размерът на дела му. Едва след изменението на чл.3 от ЗАЗ с ДВ брой 13 от 2017 година, в сила от 07.02.2017 година, договорът за аренда обвързва неучаствалите съсобственици, когато е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността и само в този случай той обвързва и останалите съсобственици. С оглед на това следва единственият извод, че процесният договор за аренда е противопоставим на ищците по делото, както и че ответникът държи имотите на правно основание.
От приетите по делото експертизи се установи по категоричен начин, че всички собственици на процесните имоти са си получили плащанията за предходните години -. 2016/2017г., 2017/2018г. и 2019/2020г. Така вещото лице е дало отговор, че на собствениците на процесните имоти Ц.Д.Ц., Ц. П. Б., В. М. П. и Е. И. З. са изплатени дължимите арендни плащания за стопанските 2016/201714г., 2017/2018г. и 2019/2020г. и никой от тях не се е противопоставил на тези плащания, а напротив всички са ги приели. При това положение следва, че тези съсобственици на процесните имот и мълчаливо са приели сключения аренден договор. По отношение на ищеца ,,Ю.“ Е. вещото лице е дало заключение, че са му платени арендните плащания за 2016/2017г. и 2017/2018г., като е приело, че не е платено само за стопанската 2018/2019г., тъй като „Ю.“ Е. е върнал (на два пъти) получените по банковата му сметка и преведени от А. -. 2.“ О. плащания за 2018/2019г. Очевидно е, че „Ю.“ Е. умишлено е върнал получени плащания с оглед интересите си по настоящото дело. Предвид на това следва да се приеме, че по отношение на ,,Ю." Е. също е налице редовно извършено плащане за стопанската 2018/2019г.. Отделно от това с изготвената допълнителната експертиза се установява, че ответникът е осчетоводил всички тези плащания, както и че счетоводството му е водено редовно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по отношение на установителната част искът следва да бъде уважен, а по отношение на осъдителната – отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото и предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва иска в неговата установителна част и по този начин не е дал повод за завеждането му, ищците следва да заплатят на ответника сумата от 1 852,97 лева – реализирани в производството разноски.
Предвид изложените по-.горе съображения съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на ,,А. -. 2.“ О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.И., общ.Д., обл.В., ул.“В. Б. №. 2., представлявано от Б. Д. Н. и А. Б. Н., че ,,Ю.“ Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление г. ж. 2. у. С. №. 4., представлявано от М. К. А. – управител и Ц.Д.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са съсобственици на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти -. земеделски земи, находящи се в землището на с.Б. Б., общ.Б., обл. Монтана, ЕКАТТЕ 0.:
1. Нива от 53989 кв.м., четвърта категория земя в местността „ВИСОКО ПОЛЕ”, представляваща ПИ с идентификатор: 0..21.19, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..21.18, 0..21.26, 0..21.25, 0..21.20, 0..21.3, 0..21.4, 0..21.5, 0..21.6;
2. Нива от 21034 кв.м., четвърта категория земя в местността ,,М. П.“, представляваща ПИ с идентификатор: 0..9.1, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..9.35, 0..9.2, 0..101.7, 0..101.20, 0..101.6.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ,,Ю.“ Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление г. ж. 2. у. С. №. 4., представлявано от М. К. А. – управител и Ц.Д.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx против ,,А. -. 2.“ О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.И., общ.Д., обл.В., ул.“В. Б. №. 2., представлявано от Б. Д. Н. и А. Б. Н. иск – за отстъпване на собствеността и предаване на владението на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти -. земеделски земи, находящи се в землището на с.Б. Б., общ.Б., обл. Монтана, ЕКАТТЕ 0.:
1. Нива от 53989 кв.м., четвърта категория земя в местността „ВИСОКО ПОЛЕ”, представляваща ПИ с идентификатор: 0..21.19, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..21.18, 0..21.26, 0..21.25, 0..21.20, 0..21.3, 0..21.4, 0..21.5, 0..21.6;
2. Нива от 21034 кв.м., четвърта категория земя в местността ,,М. П.“, представляваща ПИ с идентификатор: 0..9.1, по КККР на с.Б. Б. при съседи: 0..9.35, 0..9.2, 0..101.7, 0..101.20, 0..101.6.
ОСЪЖДА ,,Ю.“ Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление г. ж. 2. у. С. №. 4., представлявано от М. К. А. – управител и Ц.Д.Ц. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплатят на ,,А. -. 2.“ О. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.И., общ.Д., обл.В., ул.“В. Б. №. 2., представлявано от Б. Д. Н. и А. Б. Н. сумата от 1 852,97 лева – реализирани в производството разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :