РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Сандански, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100956 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Електрохолд Продажби“-
АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София 1784,
бул.“Цариградско шосе“, № 159, БенчМарк Бизнес Център, срещу С. П. Ч., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.“С. С.“, № **, с която са предявени искове с правно основание
чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ.
Сочи се в исковата молба, че ищцовото дружество, с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД, е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и
лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител,
доставчик от последна инстанция и търговец, както и че ответникът е негов клиент за обект
на доставка: гр. С., ул. „С. С.“ №**, регистриран в системата на дружеството под клиентски
номер *********, с предходна партида с кл. №********* на името на наследодателя на
ответника. Сочи се още, че отношенията между страните се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България“-АД, които са одобрени от
ДКЕВР и които обвързва страните без изричното им писмено приемане. Твърди се, че
ответникът е потребил ел.енергия за период описан във фактура № ********/29.08.2017г. и
на стойност 1798,63лв., която фактура е издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката във връзка с чл. 51 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, като задължението по нея е дължимо на 12.09.2017г. Твърди се, че задължението по
тази фактура е с аналогично основание, период и размер с оспореното от ответника
1
задължение към ищеца, което е било предмет на гр. д. № ******/2017 г. на Софийски
районен съд, 120 – съдебен състав. Твърди се, че производството по цитираното дело на РС-
София е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлен отрицателния
установителен иск за недължимост на сумата от 1798,63 лева. Твърди се, че същата сума е
начислена на същото основание, но вече по новата, прехвърлена след негово искане
партида. Твърди се, че въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което е установена
дължимостта на посочената сума, към днешна дата длъжникът не е извършил плащане на
задължението си. Твърди се, че лихвата за забава на задължението по процесната фактура е в
размер на 876,41лв. за периода от 13.09.2017г. до 11.08.2022г. По изложените съображения
ищецът предявява искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1798,63лв.-
главница по фактура № *******/29.08.2017г., и сумата от 876,41 лева-мораторна лихва
върху главницата за периода от 13.09.2017г. до 11.08.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането. В
подкрепа на исковете се представят писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като не е депозирал молба-искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
В съдебно заседание е допуснато изменение размера на иска, а именно: за заплащане
на сумата от 1198,63лева-главница, и сумата от 556,41 лева-мораторна лихва върху
главницата, като производството по делото е частично прекратено, а именно: относно
вземането за главница над сумата от 1198,63лв. до размера на 1798,63лв. и за мораторна
лихва над сумата от 556,41лв. до размера на 876,41лв., поради отказ от иска с оглед
постъпили плащания от страна на ответника след подаване на исковата молба.
В исковата молба, а и в съдебно заседание, ищецът е направил искане съдът да
постанови неприсъствено решение по чл.239 от ГПК.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в рамките на който страната
може да упражни правото си да иска постановяване на такова решение. Налице са и трите
кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, а именно: 1.ответникът
не е депозирал в срок отговор на исковата молба, 2. същият не се явява в съдебно заседание
и 3.ответникът не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: 1.на
ответника са указани последиците от неспазването на срока за отговор на исковата молба и
от неявяването му в съдебно заседание (разпореждането на съда от 20.09.2022г., връчено на
ответника ведно със съобщението по чл.131 от ГПК), и 2. исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
(твърдените от ищеца факти се подкрепят от доказателствата по делото-страните са в
облигационна връзка чрез публично известни Общи условия за продажба на ел.енергия, като
ответникът не е заплатил сумата по издадената му фактура, съставена на основание чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ във вр. с чл.51 от ПИКЕЕ, и е изпаднал в забава). Това е достатъчно и не е
необходимо съдът да аргументира и излага доводи по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по настоящото дело разноски. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса и за
2
възнаграждение на вещо лице по приетата експертиза. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт на ищеца в размер на 300лв. Предвид направените и
определени по делото разноски, съобразявайки и представения списък с разноски, съдът
намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 715,84лв. за направени по
делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Ч., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“С. С.“, № **, ДА ЗАПЛАТИ
на „Електрохолд Продажби“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“, № 159, БенчМарк Бизнес Център, сумата от
1198,63 лева (хиляда сто деветдесет и осем лв. и 63 ст.)-главница, съставляваща неизплатен
остатък по фактура №*******/29.08.2017г., издадена на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ във
вр. с чл.51 от ПИКЕЕ, и сумата от 556,41 лева (петстотин петдесет и шест лв. и 41 ст.) –
мораторна лихва върху главницата за периода от 13.09.2017г. до 11.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2022г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 715,84 лева (седемстотин и петнадесет лв. и 84 ст.) за направени по
делото разноски.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3