РЕШЕНИЕ
№ 4286
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110111940 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл.
86 ЗЗД от Етажна собственост на жилищен комплекс с административен
адрес: гр. В., к.к. С. С.К. и Е., бул. К. Б. I № *, хотел С. Е., чрез управителя си,
съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г. В. АД, ЕИК ***, да бъде
прието за установено по отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., к.к. С..С..К. и Е., ул. *- ва № **, бл. *,*, вх. *, ет. *, ап. ** /стар адм. адр. ул.
*- ва № **/, че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС-
Варна за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата
от 38,09 евро (тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от
дължима вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на
44,63 евро. Сумата се претендира от Т. Т. И. като собственик на ап. 32 за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна
собственост, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г.- датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, сумата от
1,67 евро (едно евро и шестдесет и седем евроцента) – законна лихва върху
главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023 г. до 07.06.2023 г.
1
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Т. Т. И. е собственик на СОС с
идентификатор 10135.2569.377.1.64 по КК и КР на гр. В.- ап. ** в сграда с
адм. адрес: гр. В., к.к. С.С.К. и Е., хотел „С. Е.“, бул. К. Б. I № *** /стар адм.
адр. ул. *- ва № **/, ет. *, блок *,*, вх. *. Съобразно влезли в сила необжалвани
решения на ОС на ЕС от 17.12.2018 г. и от 20.11.2020 г. била приета такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата етажна собственост в
размер на 8 евро на кв.м. без ДДС на година, разделена на 12 месечни вноски с
падеж за плащане всяко последно число на месеца, за който се отнася. И. не
заплатила изцяло вноската за м. декември 2022 г. ЕС чрез управителя си
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС-
Варна срещу ответника, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение в полза на заявителя за гореописаните суми. Длъжникът
депозирала възражение срещу издадената заповед, вследствие на което за ЕС
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Приложени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на иска,
в който изразява становище за недопустимост. Не оспорва, че е собственик на
посочения от ищеца обект. Не оспорва, че с влезли в сила решения на ОС на
ЕС от 17.12.2018 г. и от 20.11.2020 г. е приета такса за управление и поддръжка
на общите части на сградата етажна собственост в размер на 8 евро на кв.м.
без ДДС на година, разделена на 12 месечни вноски с падеж за плащане всяко
последно число на масеца, за който се отнася. Сочи, че през 2022 г.
апартаментът е ползван само от 07.08. до 20.08. от дъщерите й, поради което
за тази година на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължи заплащане на такси за
управление и поддръжка на общите части, независимо дали е уведомила или
не управителя за това обстоятелство. Счита, че нормата е императивна и
решенията на ОС на ЕС, които й противоречат, са нищожни. Приложено е
писмено доказателство. Направено е доказателствено искане. Претендират се
разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 7595/2023 г. по описа на ВРС е видно, че в полза
2
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за вземания, съвпадащи с посочените в исковата молба. Срещу
посочената заповед е подадено писмено възражение от длъжника, като във
връзка с дадените от съда указания е предявен настоящия иск.
По делото са представени протоколи за проведено общо събрание на
собствениците на етажна собственост с административен адрес жилищен
комплекс „С. Е.“, гр. В., к.к. С. С.К. и Е., ул. *- ва № ** от 17.12.2018 г. и
протоколи за проведено общо събрание на собствениците на етажна
собственост с административен адрес жилищен комплекс „С. Е.“, гр. В., к.к.
С. С.К. и Е., бул. К. Б. I № * от 20.11.2020 г. На същите е избран и преизбран за
управител на ЕС В. АД. Взето е решение за такса за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата в размер на 8 евро без ДДС на един
кв.м. обща площ годишно, които се разпределят според броя на собствениците
и площта на притежаваните от тях самостоятелни обекти. От ОС от 20.11.2020
г. е взето решение за създаване на С. на с. на етажната собственост, което може
да усвоява общински, държавни и европеиски средства с цел благоустройство
на комплекса.
Установява се от приобщения по делото НА № **, том *, рег. № ****,
дело № ***от **** г. на нотариус О. Ш., рег. № *** на НК, че ответникът е
собственик на апартамент № **, находящ се в гр. В., к.к. С. С.К. и Е., ул. *- ва
№ **, бл. *,*, вх. *, ет. * от 01.10.2021 г. Площа на притежаваното от ответника
жилище е 56,56 кв.м., като притежаваните от нея идеални части от общите
части на сградата са 10,38 кв.м. или общо 66,94 кв.м.
Представена е фактура № ********** от 03.01.2024 г., съгласно която Т.
И. дължи общо сумата от 1136.54 лева с ДДС за периода от 01.01.2023 г. до
31.01.2024 г., разпределена както следва: 1.54 лева префактуриране на ел.
енергия и вода, 872.83 лева разходи за управление и поддръжка, 72.75 лева
разходи за управление и поддръжка.
Във връзка с дадени на ищеца указани в о.с.з. са представени 5 бр.
фактури – л. 47-51 по делото за различни периоди през 2022 г. за разход за ток
и вода. Фактурите са издадени от „С. на с.“ гр. В., район П., бул. К. Б. * № ***
за задължения на Т. И., ап. 32, вх. С
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели. Свидетелят М. Т. Д. излага, че е назначена като управител на
3
ЕС от В. АД и като служител в ответното дружество е имала функциите по
отчитане ток и вода и префактурирането по този разход на собствениците на
имоти в сградата, които били общо 145. Не знаела в тези апартаменти кой
живее постоянно и кой влиза и излиза. От отчитаното потребление на тока и
вода било ясно че обектът на ответника се обитава. Първоначално в
процесната ЕС електромерът бил един, впоследствие около 40% от
собствениците преминали към Е. - П., а останалите продължили да се отчитат
по общия електромер. Имотът на ответника бил към общия електромер, в
нейния имот нямало отделен електромер. На партера на трите входа имало
табло с електромери, които са пломбирани. Твърди, че през лятото на 2022 г.
дъщерята на ответницата обитавала жилището за период от 2- 3 месеца, както
и че често виждала ответницата там. Сочи, че не може да каже токът, посочен
във фактурите за какъв период реално е потребен – дали за 10 дни или за 30
дни, за нея отчитането му ставало на тридесет дни.
Свидетелят М. Д. К. сочи, че живее в жилище, находящо се в процесната
ЕС, познава ответницата от края на 2021 г., която имала също собственост в
сградата. Излага, че Т. И. не живее там, а на друго място. Виждала я много
рядко, идвала да проветрява и почисти, не знаела в апартамета да е имало
наематели. Знае, че ответницата има дъщеря, която живее в чужбина, през
летните месеци за период от 10- 15 дни жилището било обитавано от дъщеря й
и внучето й. Свидетелката ги видяла веднъж като отивали на плаж и минали
през магазина, в който работи. Сочи, че ответницата е извършвала
довършителни дейности в жилището си през 2022 г.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 ГПК вр. с чл. чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл. 86 ЗЗД. Същият е предявен в рамките на предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията, във
връзка с депозирано възражение по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д.
№ 7595/ 2023 г. на ВРС.
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на обект в
етажната собственост, че са взети валидни и влезли в сила решения на ОС за
определяне на дължими такси, консумативи и разходи за ремонт на всеки
4
обект в ЕС, размерът на дължимите такси и консумативи от ответника и
падежа им. Спорният въпрос по делото е ответникът обитавала ли е
процесното жилище повече от 30 дни в годината или не.
Предвид разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът
следва да установи обитаване от ответника на собствения му обект повече от
30 календарни дни през 2022 г., от своя страна ответникът следва да установи
положителните факти, които твърди, че погасяват задълженията му – пр.
плащане или др.
Съгласно чл. 51 ал.1 от ЗУЕС в редакцията на закона, действаща към
процесния период - декември 2022 г., разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите. По смисъла на ал. 2 не се
заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По решение на
общото събрание разходите могат да бъдат намалени с 50 на сто от разходите
за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател
отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на
отсъствие, видно от ал. 3 на същата разпоредба.
Решенията по управлението и поддържането на общите части в сгради с
режим на етажна собственост се вземат от Общото събрание на ЕС. То има
правомощия по определяне размера на паричните вноски за управление и
поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата,
които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, са длъжни да
се съобразят с императивния характер на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. С
посочената разпоредба се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал.
1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и
обитателите, и членовете на техните домакинства, съгласно което независимо
дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите
по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй
като нормата е с императивен характер. В този смисъл е и Решение № 60181
от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Не е допустимо волята на
5
законодателя да бъде дерогирана посредством решение на Общото събрание
на ЕС. Посочената норма е приложима по силата на закона, независимо от
това дали има налице взето решение на ОС на ЕС за освобождаване на
собствениците, наемателите и ползвателите на самостоятелни обекти от
заплащането на такси и разходи за управление и поддръжка на общите части
на сградата. Съгласно посоченото решение, в хипотезата на чл. 51 ал.2 от
ЗУЕС, какъвто е и настоящия казус, без правно значение е дали е бил
уведомен управителят на ЕС за това, че собственикът обитава същата по-
малко от 30 дни за съответната календарна година, тъй като това е условие,
поставено от закона за вземане на решение на ОС на ЕС,само по отношение на
приложението на нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС.
От представените по делото фактури на л. 47- 51 не може да бъде
направен обоснован извод за това, че ответникът е пребивавала в жилището
повече от 30 дни в рамките на календарната 2022 г. Установено е, че управител
на процесната етажната собственост е В. АД. Не става ясно защо
представените фактури за префактуриране на потребените ток и вода са
издадени от „С. на с.“ гр. В., район П., бул. К. Б. * № *** и в каква връзка е
това сдружение с управителя и със самата етажната собственост. Съгласно
представения протокол, на проведено общо събрание от 20.11.2020 г. е взето
решение за създаване на сдружение на етажната собственост, но то е само за
усвояване на средства по програми за облагородяване на комплекса. Липсват
каквито и да е доказателства на посоченото сдружение да са възложени
функции по отчитане и префактуриране на потребени от собствениците
комунални услуги. Едновременно с това не е ясно по какъв начин е
извършвано самото префактуриране. Във фактурите е посочен единствено
разход ток и вода, 1 бр. и крайна цена. Не са представени каквито и да е
доказателства за реалното отчитане на ползваните услуги. Обичайно е този
вид консумативи да бъдат месечно отчитани, но е невъзможно да се установи
дали всеки ден от месеца е имало регулярно потребление или потребеното
количество е в рамките на определен период – примерно 5, 7 или 20 дни. Ето
защо съдът намира, че с посочените фактури не бе доказано, ответникът да е
пребивавал повече от 30 дни през 2022 г. в апартамента.
Ищецът твърди, че ответникът била заплатила дължимите суми за
годината, като останала неплатена процесната, което според него е индиция,
че тя признава задължението сино не представи доказателства
6
Съдът счита, че свидетелските показания, дадени от М. Д. не следва да
бъдат кредитирани. Както свидетелката сама е посочила, същата е служител
на ищцовото дружество и са й възложени функции по префактуриране на
ползваните комунални услуги от етажните собственици, следователно е
заинтересована от изхода на спора и събраните с разпита й сведения не могат
да бъдат ценени като обективно дадени. Същевременно сама излага, че събира
данни за потребените ток и вода от 145 обекта в ЕС, като не знае кой живее
постоянно в тях и кой не.
Свидетелските показания на М. К. съдът намира същите за обективно
дадени. Свидетелката е живуща в сградата с режим на ЕС и има преки
наблюдения относно пребиваването на ответника в апартамента й,
незаитересована е от изхода на спора. От показанията й се установи, че тя не
живее в жилището, а го посещава спорадично за почистване и проветряване,
както и че през лятото на 2022 г. апартаментът е обитаван от дъщерята и
внучето на И., които живеят трайно в чужбина, за период от около 15 дни.
Ответникът признава в своя отговор, че децата й са обитавали жилището от
07.08.2022 год. до 30.08.2022 год. Надлежни доказателства за по- дълъг от
признатия от ответника период на обитаване на апратамента не бяха
представени от ищеца. Представените от ищеца фактури, коментирани по-
горе, издадени от сдружение с неизяснена функция в отношенията между
страните, съдържат единствено данни за изразходено електричество и вода, но
не и за задължение за такси за поддръжка. Безспорно ответникът е била
длъжна да заплати консумираните от майсторите, които са извършвали
ремонти в жилището през 2022 год. вода и електричество, така и
изразходените от децата й при гостуването им, но от това не може да се
направи извод, че жилището е обитавано повече от 30 дни през 2022 год. Дори
и да бяха ценени тези фактури като надлежно съставени, от тях не става ясно
за какъв период през съответния месец са изразходвани посочените
консумативи.
С оглед на гореизложеното, съдът намира предявения иск за недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид изхода на делото и направеното
за това искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по
делото. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, такива се претендират
7
в общ размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2024 г., съдържащ отбелязване, че уговорената сума е
изплатена изцяло в брой в деня на подсписване на договора /л. 56/. От
процесуалния представите на ищцовото дружество е направено възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът счита за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, предвид
настоящия материален интерес, е 400 лева. Разгледания правен спор не
представлява фактическа и правна сложност, делото е приключило с две
открити съдебни заседания, а и претендирания адвокатски хонорар надхвърля
материалния интерес по делото многократно. Предвид изложеното следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в исковото производство в
минимален размер от 400 лева.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство. Доколкото обаче от ответника не е отправено искане за
заплащане на разноски по заповедното дело, то за него такива не му се
следват.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на жилищен комплекс
с административен адрес: гр. В., к.к. С. С.К. и Е., бул. К. Б. I № *, хотел „С. Е.“
искове за приемане за установено по отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., к.к. С.С.К. и Е., ул. *- ва № **, бл. *,*, вх. *, ет. *, ап. **, че
съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС- Варна за 2023
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09 евро
(тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от дължима
вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., която е в общ размер на
44,63 евро, дължима от ответника в качеството й на собственик на ап. 32 в
сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. С.С.К. и Е., хотел „С. Е.“, бул. К. Б. I № ***, ет.
*, блок *,*, вх. * /стар адм. адрес ул. 1- ва № 82/, дължима за управление и
8
поддръжка на общите части на сградата етажна собственост, съгласно решение
на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1,67 евро (едно евро и
шестдесет и седем евроцента) – законна лихва върху главницата от 38,09 евро
за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023 г.
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищен комплекс с
административен адрес: гр. В., к.к. С.С.К. и Е., бул. К. Б. * № ***, хотел „С.
Е.“ да заплати на Т. Т. И., ЕГН ********** сумата 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9