Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 186
гр.
Стара Загора, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора
Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 133
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на А.М. ***, против Решение № 26/13.01.2020г., постановено по
АНД № 2958/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 6368/10.09.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с което на касатора е наложена „глоба“ в размер на 1000 лева за
извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във
вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според
касатора съдът не е разгледал приложимите за спора нормативни актове в цялост,
не е съобразил установената съдебна практика, че деянието попада в изключващата
разпоредба на чл.8, ал.5 във връзка с Приложение № 6 т.8 от Наредба № 11/
03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и че наказаното
лице не е субект на нарушението, тъй като не собственик на превозното средство,
с което е извършено деянието. По изложени в касационната жалба подробни
съображения е направено искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд
и отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез
пълномощника юрисконсулт А. Т. оспорва касационната жалба. Като намира
решението за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства, моли
да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената
касационна жалба по изложените в нея мотиви. Счита решението на районния съд за
правилно, съобразено с представените доказателства и предлага да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е НП №6368/10.09.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, въз основа на АУАН № 0006978/14.08.2019 г., с което на А.М. ***, на
основание чл.53, ал.1,т.2 от Закона за пътищата е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при проверка на 14.08.2019г.,
в 10:04 ч., на път I-5, на 100м след
разклона гр.Казанлък-гр.Стара Загора, посока гр.Димитровград, А.Б. управлява и
осъществява движение на съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел 1844ЛС,
с рег. № *** и полуремарке с 3 оси с рег.№ ***, като измереното разстояние
между осите 1.32м, измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 26.200т при допустимо
максимално натоварване на тройната ос 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Измерването е извършено с техническо средство ел.везта модел PW-10 № К0200010 и ролетка
1309/18 (5м). Водачът осъществява движение без разрешение за дейността от
специално ползване на пътищата, издадено от АПИ, необходимостта от което се обуславя
от напрaвеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите от
Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ.
За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора приема,
че описаното нарушение и извършването му от А.Б. е доказано по несъмнен начин
от кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства. Намира, че
наказаното лице е субект на вмененото нарушение, защото като водач на
извънгабаритното ППС е бил длъжен да се убеди преди започване на превоза, че
ППС ведно с товара му отговарят на допустимите изисквания за движение по
републиканската пътна мрежа без разрешително за това.
Касационният състав на
Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.
Наложената от наказващия орган санкция на А.Б.
се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ.
субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.
26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. Следователно А.Б. като шофьор на тежкотоварен
автомобил, въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на
разрешение за движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на
дейността е административно наказателноотговорно лице.
По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.
Настоящият съдебен състав не споделя
извода за формална и материална законосъобразност на обжалваното пред районния
съд НП. При ангажиране отговорността на Й.Ж.са допуснати съществени нарушения
на закона. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа
страна се основава на това, че е управлявал съчленено ППС с измерено
натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.200т при допустимо максимално натоварване на
тройната ос 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11 от 03.07.2001г.
на МРРБ, с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, от администрацията, управляваща
пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Управляваният от санкционираното лице
състав от ППС има натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е 26.200т ,
което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 7, ал.1, т.3,
буква”б” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но
установеното натоварване сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с
чл.14, ал.3 от същата Наредба – не превишава с повече от 30 % допустимото
максимално натоварване. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е
предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени
параметри на натоварване на ос без издадено разрешение при заплащане на
определена такса и доколкото в случая управляваното от А.М. ППС отговаря на
условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно натоварване на ос/,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно
има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие, без
да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване
на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени
от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно
единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй
като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП
/управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от
Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт.
Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това няма как
да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26,
ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на
чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може да
се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. В тази връзка е важно да бъде уточнено дали
за движението на процесното ППС е необходимо издаването на разрешително,
изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса. А в случая в
обстоятелствената част на НП на няколко
места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно
на управляваното от А.М. се осъществява само с разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, което внася неяснота относно това релевантно
към съставомерността на деянието обстоятелство, респективно представлява
нарушение на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г, във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко
пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица,
когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки
ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3. Граматичното тълкуване с оглед
употребеното множествено число показва, че се предвижда компетентност на двете
служби. Разграничителен критерий за компетентност е защитата на вида обществени отношения. ЗП охранява
обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал.1 на ЗДвП е посочено, че
той урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища. Една от посочените в
чл.2 на закона цели е да се опазват животът и здравето на участниците в движението
по пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо движението на
едно извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на таксата, то
липсата й е неотносима към експлоатацията на пътищата, а към безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея
необходимост от спазване на определена допустима ширина на транспортните
средства, движещи се без специално разрешение. Съгласно разпоредбите
на чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП,
служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери
на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон.
Въпросът за практическата
организация между всяка от оторизираните служби за контрол върху движението на
извънгабаритни ППС при осъществяваната от
тях дейност по издаване на НП зависи от констатираното нарушение /по ЗП или
ЗДвП/ и не може да дерогира вменената от закона компетентност при реализиране
на административнонаказателна отговорност. Ако органите на АПИ считат, че са
некомпетентни да издават НП по ЗДвП при прилагане на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН,
то в случаи като настоящия, които не попадат в обхвата на ЗП /от който
произтича правомощието на председателя на УС или оправомощено от него лице да
налага санкции/, то не следва да издават и актове за установяване на
административни нарушения, а да потърсят съдействие за реализиране на
отговорността от съответната компетентна служба.
Като е достигнал до
правни изводи за формална и материална законосъобразност на НП № 6368/ 10.09.2019
г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ и го е потвърдил, районният съд е приложил неправилно
материалния закон. Поради това решението му следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което НП да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на спора на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ответника по касация не се дължат разноски.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 26/ 13.01.2020г., постановено по АНД № 2958/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
6368/10.09.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на А.М.Б. *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.