РЕШЕНИЕ
№ 187
гр.Бургас, 06.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Л., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното
от съдията докладчик Белев КАНД № 2848 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Л.Е.С. ЕГН:********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят
участва в производството чрез пълномощник – адвокат С.П. ***.
Ответник по касация е ОДМВР Бургас, сектор ПП. Ответникът
не взема участие в касационното производството, редовно призован.
Страна в производството е и прокурор в ОП Бургас.
Жалбата е насочена срещу част от решение № 1314/29.10.2019г.
по АНД № 3270/2019г. на Районен съд Бургас, с която е отчасти потвърдено
наказателно постановление № 17-0769-001023/03.05.2017г. на началник група към
ОДМВР Бургас, сектор ПП (АНО). С наказателното постановление на Л.С. са
наложени наказания за четири извършени административни нарушения, както следва
:
1) 200лв. глоба за извършено нарушение по чл.177 ал.1 т.2
пр.2 ЗДП – управлява МПС без да притежава валидно за съответната категория
СУМПС;
2) 10лв. глоба за извършено нарушение по чл.183 ал.1 т.1
от ЗДП – не носи контролния талон от свидетелството за управление;
3) 10лв. глоба за извършено нарушение по чл.185 от ЗДП –
не носи знак за първоначален годишен технически преглед и
4) 10лв. глоба за извършено друго нарушение по чл.185 от
ЗДП – не носи удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че деянията С. е извършил на 30.03.2017г. около 12.40 часа в гр.Бургас на бул.Демокрация,
като водач на лек автомобил Опел Астра с рег.№ С 6151 МР.
С решението си районният съд е отменил наказателното
постановление в частта относно наложеното наказание по т.4. В тази част
съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Останалата част от
наказателното постановление, а именно относно нарушенията по т. 1-3 районният
съд е потвърдил и именно тази част от решението е предмет на касационна
проверка. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че относно
потвърдените наказания фактическата обстановка по постановлението е ясно
описана и съответства на събраните доказателства. Приел е, че дадената от АНО
квалификация е правилна, както и правилно е определен вида и размера на
наложените наказания. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление.
В касационната жалба се обосновават доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта – непосочване на
свидетел очевидец; оспорва се компетентността на актосъставителя. Прави се
оплакване за неправилно приложен материален закон, а именно чл.150а от ЗДП.
Оспорва се правилността на определения размер на глобата по първото нарушение,
като се претендира намаляването му. Относно липсата на контролен талон
касаторът счита, че няма вина, тъй като този документ е бил предаден на
органите на реда при предходна проверка. Прави се и общо оплакване за
недоказаност като цяло на изложените от АНО обстоятелства. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваната част от решение и да постанови такова, с което
да отмени наказателното постановление в частта му относно първите три наказания.
Евентуалната претенция на касатора е по отношение на първото нарушение да бъде
намалено наложеното наказание към установения в закона минимум от 100лв. Не се
сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт (в обжалваната му част) е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива,
каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В
настоящото производство не са правени нови доказателствени искания.
Първоинстанционното решение е правилно, а направените в
жалбата оплаквания са неоснователни.
Касационната инстанция напълно споделя изводите на РС
Бургас, явяващи се мотиви за потвърждаване на посочената част от наказателно
постановление, като на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК препраща към тях.
По повод направените от касатора конкретни оплаквания,
настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи и следното.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, изразило се в непосочване на свидетел очевидец –
пътувалата в автомобила на касатора св.Д.Р.. Наистина чл.42 т.7 от ЗАНН въвежда
изискване в акта да се посочат имената и адресите на свидетелите. Това правило
обаче не е абсолютно и нарушаването му може да бъде квалифицирано като
съществено процесуално нарушение само ако доведе до невъзможност за установяване
на истината по делото. В случая обстоятелствата са били установени по
преписката, включително пред първоинстанционния съд Русева е била разпитана
като свидетел. Тук следва да се отбележи, че макар и не съдържащи подробна
информация, показанията на тази свидетелка потвърждават обвинителната теза, че С.
е управлявал посочения в НП автомобил на уточнените място и време, както и че
процесната проверка му е била извършена от органите на реда. Свидетелката
потвърждава и това, че след събраните данни за допуснати от С. нарушения на
правилата за движение по пътищата полицейските органи са извикали друг служебен
автомобил със служител на КАТ, който да състави акта съобразно правомощията си.
Предвид официалния характер на извършената дейност, легитимацията на
служителите на МВР от външна страна чрез носените униформи и обозначените
служебни автомобили и предвид цялостната обстановка по случая съдът намира, че
длъжностното качество на актосъставителя е установено и при липсата на изрично
доказателствено искане, съдът правилно е преценил, че не е налице необходимост
от служебно събиране на писмени доказателства относно заемането от
актосъставителя на длъжността младши автоконтрольор в сектор ПП – КАТ Бургас,
съобразно посоченото в акта. Правилен е и произтичащия от този факт извод
относно компетентността на актосъставителя, съответно липсата на допуснато
съществено процесуално нарушение в тази насока.
Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на
материалния закон поради това, че в текста на приложимия чл.150а ал.1 от ЗДП
изричното посочване „както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност“ е било въведено с изменение на закона, влязло в сила след
извършването на процесната проверка. Преди изменението на закона, т.е. към
момента на извършване на проверката, процесната алинея е изисквала при
управлението на МПС водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, а
С. не е притежавал такова (притежаваното от него е било невалидно, поради изтекъл
срок).
Правилно в наказателното постановление размерът на
наложената глоба за първото нарушение е определен към средния, тъй като
едновременно са констатирани множество нарушения, а срокът на валидност на
СУМПС на водача е бил изтекъл преди повече от четири години. Направеното в тази
връзка оплакване е неоснователно, както и съответното искане за намаляване
размера на наложеното наказание.
Неоснователно е и оплакването на касатора за липса на
вина при неносенето на контролния талон от свидетелството за управление,
квалифицирано като нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП. По делото не са
налице доказателства за „доброволно предаване“ на талона на органите за контрол
на движението по пътищата при предходна проверка. Дори това да беше така, това
обстоятелство не може да отмени законовото изискване за носене на талона.
Евентуалното предаване на талона би следвало да има за последица правна
невъзможност за водача да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Неоснователно е и общото оплакване за недоказаност на
обстоятелствата по случая, обосновано с изявлението на разпитания пред
първоинстанционния съд контролен орган, който е заявил, че не си спомня за
случая. Следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От
една страна по делото липсват доказателства, които да опровергават изложените в
акта обстоятелства, а от друга страна са събрани доказателства (показанията на
св.Русева), които отчасти или косвено потвърждават акта.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваната част от съдебно решение
следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1314/29.10.2019г.
по АНД № 3270/2019г. на Районен съд Бургас в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 17-0769-001023/03.05.2017г. на началник група към ОДМВР Бургас,
сектор ПП, в частите му относно наложените наказания за извършени
административни нарушения по т.1, 2 и 3.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.