Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на пети юли, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Алина
Тодорова,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 2797 по описа на състава за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
претендира да бъде установено вземането му срещу ответника Г.Р.Б., произтичащо
от Договор за поръчителство от 24.09.2009г. за непогасени задължения на главния
длъжник Н.К.А., действащ в качеството на ЕТ „С.-Н.А.“ съгласно Договор за
банков кредит от 21.07.2008г. и анекс към същия договор, както следва: за сумата
от 37 404,02 лева, представляваща кредитно задължение за главница произтичащо
от Договор за банков кредит от 21.07.2008г., заедно със законна лихва, считано от 15.03.2013г. за
сумата от 9 286,96 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за
период от 21.02.2011г. до 14.03.2013г. за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
02.05.2013г. в хода на ч.гр.д. №11505/2013г. по описа на 55 състав на СРС. Правният интерес на
ищеца от предявяването на специалния установителен иск произтичал от подаденото
от длъжника възражение и последвалите указания на заповедния съд за
установяване на оспореното от длъжника вземане. При изложените фактически
твърдения ищецът претендира за установяване на заявените вземания и с оглед
изхода на процеса – претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски в настоящото производство.
Исковата
претенция е оспорена от ответника Г.Р.Б.. С отговора на
исковата молба ответникът признава твърдението на ищеца, че е страна по Договор
за поръчителство от 24.09.2009г., но поддържа тезата, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила още на 16.11.2007г., когато му била връчена
покана за доброволно изпълнение с изх.№ 05001050/07.11.2011г. В този смисъл и с оглед правните последици
на чл. 147 от ЗЗД, регламентиращи освобождаването на поръчителя от отговорност
за дълга, ако кредиторът не е упражнил правата си срещу него в шестмесечен срок
– ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство Договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ №BL20071 от
21.07.2008 г. установява, че банката-
ищец и Н.К.А., действащ в качеството на „ЕТ С.– Н.А.“ са се съгласили последния
да получи кредит в размер на сумата от 40 000 лева. Условията на кредитиране са
регламентирани в самото съдържание на договора /чл. 1-5/, в които са уговорени срокът
на договора (чл.1) , начина на усвояване на кредита (чл.2) и падежните дати (чл.3), лихвеният процент и възможността на банката да променя
едностранно неговия размер при промяна в икономическите условия /чл. 4/,
възможността за начисляване на наказателна лихва при забава в плащанията на
погасителните вноски /чл.4, ал.2/. В чл. 27 от договора е изрично уредена
възможността за реализиране на правото на банката, да превърне целия размер на
кредита в предсрочно изискуем, а също предпоставките за реализиране на това
право (при неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски). В
клаузата на чл.33 от договора е уговорено, че всички уведомление и изявления
във връзка с договора ще бъдат връчвани на адресите, посочени от страните при
сключването в титулната част на договора, и ще се считат за получени при достигане до
адресите. При промяна на първоначално посочените адреси всяка страна е длъжна
да уведоми другата страна, като до получаване на уведомяването всички съобщения,
достигнали до стария адрес, се считат за получени.
Съгласно приетия
като доказателство по делото Анекс от 24.09.2009г. и в частност клаузата на чл.11
като обезпечение на вземанията на банката е учредено поръчителство, поето от
ответника Г.Б..
Съгласно приетия
като писмено доказателство Договор за поръчителство от 24.09.2009г. поръчителят
се е задължил да отговоря за задължението на главния длъжник до пълния му
размер от 40 000 лева за срок от 120 месеца. В клаузата на чл.5 е
уговорено, че поръчителят се задължава пред банката да отговаря като главния
длъжник, до окончателното и пълно погасяване на всички задължения по договора,
включително при прогласяване на предсрочна изискуемост на кредита. В чл.13 от
Договора за поръчителство е предвидено, че всички уведомления и изявления, разменени
между страните във връзка с договора, се считат за получени при условията на т
.нар „фингирано връчване“.
Неразделна част
от договора са приети като доказателство погасителни планове към двата договора.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза, изготвена
от вещо лице Ю.Х., дава следното заключение по подлежащите на установяване
факти:
·
Размерът на
използвания/усвоен кредит е 40 000 лв., а усвояването е било на два транша,
съответно на 22.07.2008г. – 20 000 лева и на 31.07.2008г. – 20 000
лв. Усвоените средства са използвани целево, според предвиденото в договора за
кредит и са отразени счетоводно от ищеца.
·
Размерът на
главницата по процесния договор за банков кредит към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед на изпълнение 15.03.2013г. възлиза на 37 404,02 лв., включвайки редовна главница в размер на
29 781,89 лева и просрочена главница за периода от 21.02.2011г. –
21.02.2013г. в размер на 7 622,13 лв.
·
Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумата на
дължимите и непогасени (просрочени) договорни възнаградителни
лихви е в размер на 7 626,26 лева, от които падежиралите
за периода от 21.02.2011г. до 21.02.2013г. са в размер на 7 474,57 лв. и
начислена лихва за периода от 21.02.2013г. до 14.03.2013г. в размер на 201,69
лв. Начислените и непогасени (просрочени) наказателни договорни лихви към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 15.03.2013г. са в размер на 1 610,71 лева., от които 1 510,39
лв., начислени за периода от 21.03.2011г. – 21.02.2012г. и 100,32 лв.,
начислени за периода от 21.02.2013г. до 14.03.2013г. Така общият размер на
дължимите договорни лихви по процесния договор възлиза на сумата от 9 236,97 лв.
·
Последното
плащане по кредита е извършено на 22.02.2011г. в размер от 8,30 лв., с което е
погасена част от договорната лихва за падежната дата 21.02.2013г., цялата в
размер на 330,40 лв. За периода от 23.02.2011г. до 15.03.2013г. няма
постъпления по сметката, съответно плащания на задълженията по кредита.
Като
доказателство по делото е представена покана за доброволно изпълнение и
уведомление за предсрочна изискуемост, адресирани от банката - към поръчителя Г.Б., заедно с приложена
разписка за получаването от 28.02.2013г.
От
допълнително представения оригинал на документа се установява, че с оглед
саморъчно изписаната от него резолюция, ответникът Б. лично е получил поканата на
28.02.2013г.
В приложеното ч.гр.д.
№11505/2013г. по описа на 55 състав на СРС на стр. 31-33 е приложена и покана
за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост, адресирана но кредитополучателя Н.А.,
достигнала на адрес на 28.02.2013г.,
като в разписката за получаване е отбелязано, че „на адреса няма такова лице“.
Като
доказателства по делото са представени от ответника и приети следните покани за
изпълнение на задължението, адресирани до поръчителя Г.Б.: Покана за изпълнение
с изх.№ 05001050/07.11.2011г., Покана за изпълнение с изх.№ 05001164/20.03.2012г. както и писмо с изх.№9300/0456 от
03.06.2013г., адресирано до главния длъжник Н.А., от чието съдържание се
установява отправената покана за погасяване на кредитно задължение и
предупреждение за упражняване на правото на предсрочна изискуемост, обявена към 08.03.2013г. В изпълнение
на указание на съда, дадено на основание
чл.183 от ГПК, ответникът представи оригинали от описаните покани в открито
съдебно заседание от 01.06.2017г. В резултат от извършване на сравнение между
оригналите и представените от ответника преписи не се установи различие от
външна страна между приложените по делото документи и представените в съдебното
заседание оригинали.
Като
доказателство по делото е представено и прието Извлечение от регистъра на
изходящите документи на Централно управление на „Ю.Б.“ АД за периода от
01.06.2013г. до 30.06.2013г.
Представена е
молба от ответника, отправена към ЧСИ М.М.№786 към
КЧСИ с вх.№ 19794/26.09.2017г., чрез която ответникът-задълженото лице по изпълнителното дело
№20147860400004 уведомява съдебния изпълнител за размера на трудовото си
възнаграждение, начина на заплащане на дължимите от него суми и намерението да
изпълни доброволно при посочените от него условия.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта
на предявения иск:
Искът е
процесуално допустим, защото е предявен при наличието на общите и особени
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иск за установяване на
вземане, в хипотезата на чл. 422 от ГПК. Направеното от страна на ответника
възражение срещу допустимостта на иска, с оглед изтичане на преклузивния срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД е неоснователно.
Съгласно
задължителните указания, изложени в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната
изискуемост е обусловено от неплащането на определен брой погасителни вноски или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед на така дадените разрешения, които са
задължителни за настоящия съд при разрешаването на спора - моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е онази дата на която волеизявлението на банката за
превръщане на кредитното задължение в предсрочно изискуемо е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то само ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. Именно в този момент - целият неплатен остатък от
кредитното задължение става изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение срокът е изтекъл. От тук следва и че отговорността на поръчителя по
договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. (така в Решение № 23/24.03.15 г. по т.д. № 1717/13 г. на
ВКС, І Т.О. на ВКС, Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., І Т.
О. на ВКС)
В настоящия
случай по делото, от страна на ответника са представени и приети като
доказателства две Покани за доброволно изпълнение, изходящи от ищеца и
адресирани до ответника (поръчител) съответно на 07.11.2011г. и от 20.03.2012г., в които се съдържа уведомление
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита след изтичането на
седемдневен срок от получаването им при непристъпване към доброволно
изпълнение. Необходимо е за преценка на доказателствената
сила на тези документи да се отчита, че
те не носят достоверна дата и липсват
обратни разписки или други документи, които да удостоверят момента на
получаването и от които съдът категорично да прецени началния момент, от който
започва да тече преклузивния срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД. Твърденията на ответника, че на същите дати би следвало и на
главния длъжник да е било изпратено уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита представлява само
едно логическо, хипотетично съждение, което обективно не е подкрепено с
писмени доказателства – нито преки, нито косвени, поради което съдът го намира
за недоказано.
Приетите като
доказателство документи мотивират по- различни изводи от застъпваната от ответника
теза за датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредитното
задължение. В тази насока, трябва да се посочи, че приложените документи към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (стр.31-33
от ч.гр.д. № 11505/2013г. по описа на 55 с-в СРС) мотивират извод, че ищцовото дружество е изпратило на главния длъжник Н.А. покана
за доброволно изпълнение и уведомление за настъпване на предсрочната
изискуемост по кредита чрез куриерски доставка, като при достигането до адреса
на 28.02.2013г. е отбелязано, че „на
адреса няма такова лице“. Така
описаната Покана от 28.02.2013г. е изпратена на адреса за кореспонденция,
посочени от кредитополучателя още при
сключването на Договора за кредит. Същевременно съдът отчете, че към датата на
достигане до адресите кредитополучателят (главният длъжник) не е отправил към
ищцовото дружество уведомление за промяна на адреса си.
Действително,
чрез Декларация от 06.03.2013г. поръчителят
Г.Б. е информирал банката за настъпила промяна
в актуалния адрес на кредитополучателя Н.А., но така извършеното изявление
от страна на поръчителя не е породило правните последици, до които Б. се е
домогвал да предизвика. Първата причина за това е фактът, че уведомлението за
промяна на адрес касае другиго (лице различно от онова, което е направило
уведомяването) и второ – защото уведомлението е било направено след като
изпратеното на известния адрес съобщение е било вече върнато, с указание, че
адресът е бил напуснат т.е. условията на т.нар. „фингирано
връчване“ са налице (съобразно чл.33 от Договора за кредит - всички съобщение,
достигнали до стария адрес преди получаване на уведомление от адресата за
настъпилата промяна, се считат за получени).
По изложените съображения, съдът възприема извода, че
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита следва да се
определи при изтичането на седем дни от достигане на поканата за доброволно
изпълнение до кредитополучателя - 08.03.2013г. Изчислението на сроковете при
този извод мотивира крайния извод, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 15.03.2013 г., не е изтекъл 6-месечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и основаното на тази теза възражение на ответника
срещу допустимостта на иска е неоснователно.
По
основателността на предявения иск
Ищецът не оспорва,
че
е страна по Договор за поръчителство от 24.09.2009г., съгласно който е поел
солидарна отговорност с главния длъжник ЕТ „С.– Н.А.“ за изпълнение на
задълженията по Договор за банков кредит от 21.07.2008г. Продукт „Бизнес
оборудване – ГФМК“ №BL20071.
Съгласно Анекс №1 към Договора за банков кредит от
24.09.2009г. крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 21.07.2018г.,
като за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят е учредил в
полза на кредитора лично обезпечение – поръчителство. По силата на Договор за
поръчителство от 24.09.2009г. ответникът Г.Б. се е задължил в качеството на
поръчител спрямо ищцовото дружество заедно с главния длъжник Н.А., действащ в
качеството на ЕТ „С.-Н.А.“, за пълния
размер на дълга 40 000 лева и до изтичане на 120 месеца, считано от дата
на откриване на заемната сметка. Съгласно клаузата на чл.5 от Договора за
поръчителство поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник и при
упражняване от страна банката на правото й да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съдът приема, че
всеки от договорите - за кредит и за поръчителство е действителен и като такъв
- обвързва страните по него с уговорените права и задължения. Отговорността на ответника,
в качеството му на поръчител е солидарна, но субсидиарна - доколкото е
предпоставена от неизпълнението на договорното задължение на кредитополучателя.
Поетото от
кредитополучателя Н.А., действащ в качеството на ЕТ „С.– Н.А.“ договорно задължение - да
погасява в срок предвидените в погасителния план вноски не е изпълнено надлежно
- този факт не се оспорва изрично и бе установен без противоречие в хода на
проведеното съдебно дирене. Допусната е забава на длъжника, която е установена
посредством заключението на вещо лице Х. чрез приета съдебно-икономическа
експертиза.
Конкретните
параметри на частичното изпълнение и на забавата, както и размера на
извършените погашения на дълга и на задълженията- главница, лихви, разноски са
отразени в заключението на споменатата съдебно- икономическа експертиза, която
съдът кредитира и на която основава доказателствените си изводи в тази насока.
Неизпълнението на
договорното задължение от страна на кредитополучателя- длъжник е породило две
правно значими за спора последици: първата е, че за банката- кредитор е
възникнало правото да обяви цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо,
а второто- че за банката кредитор е възникнала правната възможност да потърси
изпълнение от лицето, което е поръчителствало при отпускането на кредита т.е.
от ответника Б.. Събраните в хода на делото доказателства мотивират извода, че
банката- кредитор е упражнила и двете споменати по- горе възможности.
Потестативното право на
кредитора, да обяви предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено надлежно,
посредством отправянето на отделни едностранни писмени изявления с
недвусмислено съдържание, адресирани от кредитора до посочените в договора
адреси на поръчителя Г.Б. и на главния длъжник Н.А.. Липсата на доказателства
за предхождащо уведомяване на главния длъжник, за обявяване на предсрочна
изискуемост по кредита, както и съдържанието на обратните разписки оборват категорично
поддържаната от ответника теза за ненадлежно упражнено право на банката по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ извън срока, предвиден в чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Приетите като
доказателства известия - обратни разписки установяват, че ответникът е получил
лично отправеното до него писмено изявление, докато главният длъжник е бил
уведомен при условията на установената по съгласие на страните фикция (чл. 33
от Договор за банков кредит от 21.07.2008г., Продукт „Бизнес оборудване –
ГФМК“ №BL20071).
Правните последици
на предсрочната изискуемост, настъпват от момента на надлежното упражняване на
това потестативно право, а не от момента на
възникване на основание за това (забава в плащането на уговорения брой
погасителни вноски - според чл. 11 от договора). Касае се за потестативно право, което е предоставено на волята на
неговия титуляр, което няма как да се "самоупражни
автоматично", независимо от предварителното съгласие на страните (така в т.18
от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС).
Срокът по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, на който се основава възражението на ответника срещу
основателността, се изчислява считано от момента на настъпване на изискуемостта
на вземането, в частност: от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на задълженията. В конкретния случай обаче, без съмнение може да се установи,
че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл - в периода от
момента на пораждането на предсрочната изискуемост на дълга, като последица от
упражняването на правото на 08.03.2013 г. - до предявяването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Г.Б.. - на 15.03.2013г. По
тази причина и възражението на ответника, основано на разпоредбата на чл.147,
ал.1 от ЗЗД следва да бъде прието за неоснователно.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни наведените доводи на ищеца за извършено
признание на вземането от страна на ответника, чрез заплащането на дължими суми
в изпълнителното производство. Съгласно задължените указания, дадени в т.11в от
ТР
№4 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. ОСГТК на
ВКС в производството, образувано по реда на чл.422 от ГПК, съдът не следва да
съобразява принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 от ГПК по
съображенията, че събраните по принудителен ред суми са на основание
разпореждането за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковото
производство. Едва при отхвърляне на иска длъжникът разполага с правната
възможност по чл.422, ал.3 от ГПК да му издаден обратен изпълнителен риск,
където съдът следва да отчете факта на удовлетворяване на вземането чрез
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист.
При всички
изложени по-горе изводи на съда, с оглед недоказаните възражения на ответника,
съдът приема за основателен предявения установителен иск за процесното вземане,
за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 02.05.2013 г. в производството по ч. гр. д. № 11505/2013
г. съгласно описа на 55 състав при Софийски районен съд.
По претенцията за разноски:
Ищцовото
дружество е представило списък по реда на чл.80 от ГПК, въз основа на който
претендира възстановяване на направените разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 933,82 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 300 лв. -
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. Към списъка са
приложени банкови документи за извършени плащания.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на направените разноски в настоящото съдебно
производство.
При този изход на
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1 110, 44 лева за направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на парично вземане на
"Ю.Б. " АД с ЕИК *****и седалище *** срещу длъжника Г.Р.Б. с ЕГН ********** за сумата
от 37
404, 02 лева (тридесет и три хиляди четиристотин и четири лева и две ст.),
представляваща непогасено задължение за главница по Договор за
банков кредит от 21.07.2008г., Продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ №BL20071, за което ответникът е поръчител,
заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.03.2013 г., до
окончателното изплащане на задължението, за сумата от 7 626, 26 лева (седем хиляди шестстотин двадесет и шест лева и
двадесет и шест ст.) представляваща договорна лихва, начислена за периода 21.07.2008
г. до 15.03.2013 г., за сумата от 1 610,
71 лева (хиляда шестстотин и десет лева и седемдесет и една ст.),
представляваща наказателна лихва, начислена за периода 21.07.2008 г. до 15.03.2013
г., за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.01.2014 г. в
производството по ч. гр. д. № 11505/2013 г. съгласно описа на 55 състав при
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г.Р.Б. да заплати на "Ю.Б. " АД на основание чл.
78, ал. 1 вр от ГПК - сумата от 1 110, 44 лева (хиляда сто и десет лева и 44
ст.), представляваща съдебни разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: