Р Е Ш
Е Н И Е
№
109
гр.Русе,
13.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V-ти състав,
в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.д. № 61 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на А.М.Ц. *** срещу Ревизионен акт №
03001822001455-091-001/26.10.2022 г. в частта, в която е потвърден с Решение №
264/16.01.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна при Централно управление
на НАП, относно определени задължения за здравноосигурителни вноски за 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 2 140,80 лв. главница и 794,42
лв. лихви.
Жалбоподателят
твърди, че актът е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не са
налице предпоставки за дължимост на определените му с ревизионния акт
здравноосигурителни вноски. Иска същият да бъде отменен в оспорената част.
Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък (л. 16).
Ответникът
– Директорът на Дирекция ОДОП – Варна моли да бъде потвърден обжалваният акт.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу
искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар, доколкото не е
налице реално осъществено процесуално представителство в хода на делото.
Административен
съд Русе, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001822001455-020-001/25.03.2022 г.,
е възложено извършването на ревизия на А.М.Ц. за определяне на задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020
г. Тази заповед е изменена по отношение на срока за извършване на ревизията със
Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-03001822001455-020-002/12.07.2022 г. и
№ Р-03001822001455-020-003/08.08.2022 г. Със ЗИЗВР №
Р-03001822001455-020-004/09.09.2022 г. ЗВР е изменена и по отношение обхвата на
ревизията, като е включено и установяване на „здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се“ за периода от 01-01-2017 г. до 31.12.2020 г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03001822001455-092-001/26.09.2022
г. Ревизираното лице е подало писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу констатациите и изводите в РД.
Възражението е обсъдено в РА и е преценено като неоснователно.
Ревизията
е приключила с РА № Р-03001822001455-091-001/26.10.2022 г., издаден от Д.Б.К.,
на длъжност началник сектор "Ревизии" – орган, възложил ревизията и Г.В.К.,
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е
връчен на 31.10.2022 г.
С
РА са установени допълнително задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г.
и здравноосигурителни вноски за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Размерът на
данъка е 398,43 лв. и лихви в размер на 177,42 лв., а общият размер на
здравноосигурителните вноски е 2 140,80 лв. и лихви в размер на 794,42 лв.
В
хода на ревизията ревизиращият екип установил, че А.Ц. е регистриран в регистър
Булстат с ЕИК по Булстат ********* от 29.01.1998 г. като физическо лице –
самоосигуряващ се, с предмет на дейност: Национална отраслова класификация НКИД
2003 – 9231, Артистична и творческа дейност, като ревизията установила, че Ц.
не е упражнявал артистична и творческа дейност, но е извършвал счетоводни и
консултантски услуги в ревизирания период.
В
ТД на НАП лицето е подало декларации за започване и прекъсване на дейността
като самоосигуряващо се лице, както следва:
- На 24.08.1994 г. – декларация за
начало на дейност като свободна професия с Булстат *********, считано от
24.08.1994 г. (вид осигуряване – Инвалидност);
- На 01.07.1999 г. – отново декларация
за начало на дейност като свободна професия с Булстат *********, считано от
24.08.1994 г. (вид осигуряване – Инвалидност);
- На 01.09.2000 г. – декларация за
прекъсване на дейност, считано от 01.09.2000 г.
В
подадените от ревизираното лице Годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ е попълнено Приложение № 3 Доходи от друга стопанска дейност и в хода на
ревизията са установени следните получени от жалбоподателя доходи:
-
за
2017 г. – брутен доход от друга стопанска дейност – 7 230,00 лв. и
облагаем доход (след приспадане на 25% разходи за дейността – 1 807,50
лв.) – 5 422,50 лв. Платци на доходите са Областен съюз на земеделските
кооперации – 1 230,00 лв. и „Устрем“ ООД – 6 000,00 лв.
-
за
2018 г. – брутен доход от друга стопанска дейност – 8 150,00 лв. и
облагаем доход (след приспадане на 25% разходи за дейността – 2 037,50
лв.) – 6 112,50 лв. Платци на доходите са Областен съюз на земеделските
кооперации – 2 400,00 лв. и „Устрем“ ООД – 5 750,00 лв.
-
за
2019 г. – брутен доход от друга стопанска дейност – 6 250,00 лв. и
облагаем доход (след приспадане на 25% разходи за дейността – 1 562,50
лв.) – 4 687,50 лв. Платец на доходите е „Устрем“ ООД – 6 250,00 лв.
-
за
2020 г. – брутен доход от друга стопанска дейност – 6 400,00 лв. и
облагаем доход (след приспадане на 25% разходи за дейността) – 4 800,50
лв. Платци на доходите са Районен съд – Бяла – 100,00 лв. и „Устрем“ ООД –
6 300,00 лв.; доходи от наем – 3 000,00 лв. и облагаем доход (след
приспадане на 10% разход за дейността) – 2 700,00 лв.
На
„Устрем“ ООД е връчено Искане за представяне на информация от трети лица №
Р-03001822001455-041-002/13.04.2022 г., в отговор на което е представен Договор
от 01.08.2008 г. между „Устрем инвест“ АД и данъчнозадълженото лице, по силата
на който Ц. при условията на абонамент да извършва организация на счетоводствата
на „Устрем“ ООД и „Устрем инвест“ АД; да изготвя месечните и тримесечните
счетоводни сметки и отчети на тези дружества с цел своевременно разчитане с НАП
относно евентуално дължими авансово корпоративни данъци; да изготвя месечни
регистри за доставките и продажбите относно отчитане на взаимоотношенията на
дружествата с НАП по ЗДДС, да представя необходимите регистри и
справки-декларации в ТД на НАП; да изготвя и представя годишните финансови
отчети на посочените дружества на потребителите (ТД на НАП, ТСБ и др.); да
осъществява защита по данъчно-ревизионни актове и административнонаказателни
актове на първо ниво. Представени са и РКО за изплатени на Ц. суми по този
договор за периода м. 01.2017 г. – м. 12.2020 г. В РД е посочено, че от сумите
по договора няма удържани осигурителни вноски при изплащането им.
От
Националния съюз на земеделските кооперации също е поискана информация относно
изплатените на Ц. суми, но в отговор се посочва, че централния съюз не
разполага с такава информация, а областния съюз към този момент е без
председател и също не може да бъде дадена исканата информация.
Въз
основа на тези обстоятелства ревизиращите достигнали до извод, че А.Ц. е
упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2020 г. вкл. и за тази дейност е получавал съответните доходи.
Неправилно и без основание, според органите по приходите, е подадената от
лицето декларация за прекъсване на дейността от 01.09.2020 г., тъй като и след
тази дата са получаване възнаграждения от „Устрем“ ООД за извършените от лицето
услуги, т.е. дейността не е прекъсвана. Прието е, че в качеството си на
самоосигуряващо се лице – упражняващо трудова дейност, Ц. дължи осигурителни
вноски за самоосигуряващ се за ревизирания период като в случая се дължат само
здравноосигурителни вноски, тъй като Ц. е пенсионер за целия ревизиран период.
Установено е, че от данъчнозадълженото лице не са внасяни вноски за здравно
осигуряване на каквото и да е основание. Ц. е здравно осигурен като пенсионер
за сметка на държавния бюджет, дължи и здравноосигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице. Този извод е аргументиран с разпоредбите на чл. 40,
ал. 1, т. 2 и т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), регламентиращи
реда за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1
от КСО, а именно лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или
занаятчийска дейност. Дължимите здравноосигурителни вноски били изчислени върху
доход, определен по реда на чл. 40, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО и при размер на
вноската 8% за целия ревизиран период.
Жалбоподателят
оспорил целия ревизионен акт пред по-горестоящия орган – ответника, който приел,
че жалбата е частично основателна само по отношение установения данък по чл. 17
от ЗДДФЛ и в тази част отменил ревизионния акт.
По
отношение установените с РА здравноосигурителни вноски решаващият орган приел,
че жалбата е неоснователна и потвърдил РА в тази му част изцяло. В решението на
директора на Д ОДОП – Варна се посочва, че Ц. е вписан в регистър Булстат с
искане за регистрация от 29.01.1998 г. и през целия ревизиран период е
извършвал стопанска дейност и ежемесечно е получавал възнаграждения от
упражняване на свободна професия – счетоводни и консултантски услуги, поради
което се приема, че Ц. следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице,
което упражнява свободна професия по чл.4, ал. 3, т. 1 от КСО за периода от
01-01-2017 г. до 31.12.2020 г. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се
осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, като задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване (чл. 1, ал. 1 от наредбата). При изплащане на суми за работа без
трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице, осигурителни вноски не се
дължат от възложителя и не се удържат от изплатеното възнаграждение, а тези
лица сами внасят дължимите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО
при деклариране на доходите си с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В решението на
ответника се посочва още, че в чл. 4, ал. 6 от КСО е предвидена възможност
лицата, на които е отпусната пенсия и упражняват дейност като самоосигуряващи
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, и 4 от
КСО да се осигуряват по свое желание, но такава разпоредба липсва в ЗЗО,поради
което тези лица подлежат на задължително здравно осигуряване, дори и когато им
е отпусната пенсия. При тези съображения е изведен извод, че макар А.Ц. да е
осигурен в качеството му на пенсионер, за реализираните доходи от трудова
дейност, законосъобразно са му определени задължения за здравноосигурителни
вноски по реда на ЗЗО в посочения в РА размер.
Предвид
така установеното съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е в срок. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и пред
компетентния административен съд. Ревизионният акт се атакува само в частта, в
която е потвърден с решение на горестоящия орган, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
В
случая ревизионният акт е издаден от компетентен орган – този, който е възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с изискванията на чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Актът е подписан с електронен подпис, като са представени
документи, както и диск, от които се установява наличието на такъв, както и
подписването на акта от издалия го орган.
Ревизионният
акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 ДОПК
задължителни реквизити – името и длъжността на органите, които го издават,
номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените
действия в ревизионното производство, мотиви за издавеното му, разпоредителна
част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които са го
издали. Към ревизионния акт е приложен ревизионен доклад, играещ ролята на
мотиви.
Относно
спазването на процесуалните правила, съдът при служебната проверка по чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Такива всъщност не се и твърдят от жалбоподателя.
При
преценката по реда на чл. 160, ал. 1 ДОПК настоящият състав намира, че при
издаване на РА не са спазени материалноправните норми относими към конкретните
установени фактически обстоятелства.
По
делото не се спори, че жалбоподателят за ревизирания период е получил доходи за
извършени счетоводни и консултантски услуги. Основният, а и единствен, спорен
въпрос се свежда до това при упражняване на посочената дейност имал ли е Ц.
качеството самоосигуряващо се лице или не. Отговорът на този въпрос
предопределя и реда за здравно осигуряване на лицето и начина на изчисляване на
здравноосигурителната вноска.
Съгласно
чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО Задължително осигурени в Националната
здравноосигурителна каса са всички български
граждани, които не са граждани и на друга държава.
Съгласно
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на осигуреното лице,
определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както
следва: лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване
се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и
за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху
доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно
справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално
осигуряване;
регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи
непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен
размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на
данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица.
Чл. 4, ал. 3 от КСО в т. 1, т. 2 и т. 4 обхваща така наречените самоосигуряващи
се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. На първо място това са лицата,
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.
От
друга страна чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗЗО предвижда за лицата, работещи без трудово правоотношение (обхванати в
чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО), че ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и
2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна
заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите
за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата
за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се
извършва по реда на ал. 5, а именно – лицата, които не подлежат на осигуряване
по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен
доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно
данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се
внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания,
посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от
осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.
4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване, а според чл. 40,
ал. 8 от ЗЗО за лицата по ал. 1, т. 6 вноските се внасят върху сбора от
осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не
повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване.
Сравнителният
анализ на цитираните правни норми сочи, че редът за здравно осигуряване на
самоосигуряващите се лица и на лицата упражняващи трудова дейност по
извънтрудови правоотношения е различен. Безспорно самоосигуряващо се лице може
да полага труд по извънтрудово правоотношение, но в този случай именно поради
качеството си на самоосигуряващо се лице, то ще следва да се осигурява,
включително и за здравно осигуряване, по реда, отнасящ се за самоосигуряващи се
лица, докато реда предвиден в чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО ще намери приложение,
когато става въпрос за лице, работещо без трудово правоотношение, което не е
самоосигуряващо се лице.
Фактът,
че декларираните доходи на жалбоподателя за ревизирания период са получени по
договор за извършени услуги (т.е. по извънтрудови правоотношения) налага в
конкретния случай съобразно събраните в хода на ревизията доказателства да се
извърши преценка има ли жалбоподателя за ревизирания период качеството на
самоосигуряващо се лице или не. Съдът счита, че на този въпрос следва да бъде
отговорено отрицателно, а не обратното, както са направили ревизиращия екип и
ответника.
Действително
А.Ц. е регистриран в Регистър Булстат от 29.01.1998 г., с код по Булстат
*********, като физическо лице – осигурител с основна дейност – Артистична и
творческа дейност (съдът извърши служебна справка по посочения код по Булстат).
Още преди тази регистрация – на 24.08.1994 г. е декларирал начало на дейност
като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, считано от
24.08.1994 г. По неизвестни причини това деклариране е преповторено на
01.07.1999 г. По делото липсват данни за упражняването на каква точно свободна
професия е регистриран жалбоподателя. На следващо място на 01.09.2000 г. Ц. е
подал декларация, че прекъсва дейността си като самоосигуряващо се лице,
упражняващо свободна професия. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБРЧМЛ) задължението за осигуряване за
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално
осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици
на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които
се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,
лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност,
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Това означала, че лице,
упражняващо свободна професия има качеството на самоосигуряващо се лице само за
периода от започване/възобновяване на трудовата си дейност до нейното
прекъсване/прекратяване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБРЧМЛ правнорелевантния
факт на започване, респективно на прекъсване на дейността се установява чрез
подаване от лицето на декларация. В настоящия случай според подадените от
жалбоподателя декларации, той име качеството самоосигуряващо се лице само в
периода от 24.08.1994 г. до 01.09.2000 г. След тази дата жалбоподателят не е
самоосигуряващо се лице. Такова би могъл да бъде отново ако възстанови
упражняването на дейността си, но такова възстановяване не е налице в настоящия
случай. В тази връзка съдът счита, че фактическото извършване на счетоводни и
консултантски услуги, възложени от трето лице, само по себе си не може да се
приеме за възстановяване на дейността на жалбоподателя като самоосигуряващо се
лице, упражняващо свободна професия. Това безспорно е полагане на труд без
трудово правоотношение като липсва законово изискване този труд да се полага
единствено от лице, регистрирано като упражняващо свободна професия.
Не
е ясно по каква причина органите по приходите са приели, че жалбоподателят е
прекъснал дейността си от 01.09.2020 г., а не от 01.09.2000 г., както е видно
от приложената на л. 163 от преписката справка за историята на осигуряването
като самоосигуряващо се лице. От тук необоснован се явява и извода, че без
основание е декларирано от жалбоподателя прекъсване на дейността, макар
упражняването й да е продължило и след това до края на 2020 г. Както вече се
посочи упражняването на дейност чрез предоставяне на счетоводни и консултантски
услуги от жалбоподателя е започнало далеч след прекъсване на дейността му като
лице, упражняващо свободна професия.
С
оглед на това съдът намира, че ревизиращия екип и горестоящия орган неправилно
са приели, че към момента на полагане на труда по извънтрудово правоотношение Ц.
е бил самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. По този начин
неправилно по отношение на жалбоподателя е приложена разпоредбата на чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО при определяне на дължимите здравноосигурителни вноски.
Същите, доколкото жалбоподателя не се осигурява по реда на т. 1, т. 2 и т. 2а
от чл. 40, ал. 1 на ЗЗО, е следвало да бъдат определени по реда на чл. 40, ал.
1, т. 3 от ЗЗО, като се съобрази на първо място изплатените възнаграждения надвишават
ли или не минималната работна заплата (МРЗ) за страната и в зависимост от това
се приложи съответния ред. В случая не се спори, че тези възнаграждения са под
МРЗ и разпоредбата препраща към на реда по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, който обаче е
приложим само в случай, че лицето не подлежи на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от
чл. 40 на ЗЗО. В настоящия случай жалбоподателят като пенсионер безспорно
подлежи на осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, т.е. той не попада в
обхвата на лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО към който препраща разпоредбата на
чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, когато изплатеното възнаграждение е под размера на
МРЗ. Изводът е, че съобразно установените по делото факти за основанието и
размера на реализираните от жалбоподателя доходи през ревизирания период,
липсва основание за определяне на здравноосигурителни вноски върху процесните
доходи.
В
обобщение на всичко изложено до тук, съдът намира, ревизионен акт №
Р-03001822001455-091-001/26.10.2022 г. за незаконосъобразен в оспорената част
относно определени за внасяне здравноосигурителни вноски за 2017 г., 2018 г.,
2019 г. и 2020 г., поради което в тази му част ревизионния акт следва да бъде
отменен.
При
този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. І от ДОПК на
жалбоподателя се дължат разноските по делото. В случая, съгласно представения
списък на разноските (л. 16), се претендира присъждане на 400 лв. адвокатски
хонорар и 10 лв. – държавна такса. Ответникът е направил възражение относно
основателността на претенцията за присъждане на адвокатския хонорар с аргумент,
че по делото не е осъществено реално процесуално представителство. Съдът намира
това възражение за основателно. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие № **********/23.01.2023 г. (л.10) е видно (макар и трудно
четлив), че на адвокат П.Н. от АК – Разград е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 400 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
„завеждане на адм.дело по обжалване на ревизионен акт пред АС – Русе“. Делото е
образувано по жалба на А.Ц., която е подписана лично от него, като липсват
данни да е изготвена от адвоката. Съдебното производство е протекло в едно
заседание, без участие на упълномощения адвокат (с изрично изявление на
жалбоподателя, че ще се защитата сам). При това положение по делото не са
налице данни за участие на адвоката-пълномощник в настоящото производство и на
жалбоподателя не се дължи репариране на направените разходи за упълномощаването
му.
Национална
агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на А.М.Ц. единствено
сумата от 10 лв. – заплатена държавна такса.
Водим
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.М.Ц. ***, Ревизионен
акт № 03001822001455-091-001/26.10.2022 г. в частта относно определени
задължения за здравноосигурителни вноски за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
в общ размер на 2 140,80 лв. главница и 794,42 лв. лихви, в която част е
потвърден с Решение № 264/16.01.2023 г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.
София да заплати на А.М.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лева
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: