№ 29
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501816 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Й.
К. К., в качеството му на синдик на ЙЕЛ България ООД-в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, срещу решение №2281/17.06.24г.,
постановено по гр.д.№4891/23г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
„ЙЕЛ България“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ж.к.„Владислав Варненчик“, бл. 407, вх. 10,
ап.170, срещу „Айкарт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Бизнес Парк Варна №Б1, осъдителен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД за сумата от 14307.98 лева, заплатена на трети лица от
сметката на „ЙЕЛ България“ ООД - в несъстоятелност в „Айкарт“ АД с №
50723151804, IBAN ****, след налагане на общ запор и възбрана на
имуществото на „ЙЕЛ България“ ООД - в несъстоятелност с Решение № 114
от 05.05.2021г. по търговско дело №1093/2020г. по описа на Окръжен съд -
Варна, вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на 11.05.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023г. до
окончателното изплащане.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
обжалваното решение и постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно ВРС е приел иска за
предявен от ЙЕЛ България ООД-в несъстоятелност, тъй като искът бил
предявен от синдика на дружеството, сред правомощията на който било да
представлява предприятието на длъжника, а не самия длъжник. Позовавайки
се на характера на производството по несъстоятелност излага, че синдикът
представлява не самото дружество-длъжник, а предприятието на длъжника,
като при обявяване на дружеството в несъстоятелност се прекратявала
1
дейността на предприятието му и правомощията на органите, като
управлението и представителството се осъществявало от синдика, като
органите на дружеството запазвали своите представителни и управителни
функции само за целите, посочени в чл.635, ал.3 ТЗ. Излага, че статутът на
синдика не съвпадал с този на управителя, като дейността му била по
осъществяване на предоставените от ТЗ функции за удовлетворяване
интересите на кредиторите на дружеството, на длъжника посредством
управление на предприятието за запазване и попълване на масата на
несъстоятелността и др.дейности. Счита дадената от ВРС правна
квалификация на иска за неправилна. Позовавайки се на разпоредбите на
чл.715, ал.1 ТЗ и чл.711 ТЗ счита, че макар и с решението за обявяване в
несъстоятелност да не са прекратени правомощията на органите на длъжника
и той да не е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, то запорът се счита за наложен на 11.05.21г., когато е вписано в
ТР решението за обявяване в несъстоятелност. От този момент съгласно чл.7,
ал.1 и чл.9, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство станало известно на
третите добросъвестни лица, а обявените актове – от момента на обявяването.
След като общия запор и възбрана били наложени в полза на всички
кредитори, а техните интереси в производството по несъстоятелност се
представлявали от синдика, то позовавайки се на ТР №4/11.03.19г. по т.д.
№4/17г. на ВКС счита, че синдикът може да се позове на
непротивопоставимостта на запора, без да е необходимо да води отделен
съдебен процес за обявяване на недействителността на плащането от
длъжника на трети лица. Позовавайки се на съдебна практика касателно
исковете за попълване на масата, излага, че в случая предявява самостоятелен
иск за попълване на масата в качеството му на представител на
предприятието на длъжника съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, който иск е предявен
спрямо третото задължено лице, което по силата на закона има качеството на
пазач на запорираното вземане и същото отговаря лично пред кредиторите на
несъстоятелността. Счита, че с извършените плащания след налагане на
запора е намаляла масата на несъстоятелността, от която биха могли да се
удовлетворят кредиторите, като спрямо ответника е възникнало вземане за
връщане на платеното въпреки наложения запор. Моли да бъде отменено
решението и да бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
АЙКАРТ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е постъпил отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по постъпила искова
молба на Й. К. в качеството му на синдик на ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********. В исковата молба се излага, че с решение
№114/05.05.21г. по т.д.№1093/20г. на ВОС, вписано в ТР на 11.05.21г., е
открито производство по несъстоятелност на ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД с начална
дата на неплатежоспособността – 31.12.17г., допуснато е обезпечение чрез
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, като
последното е обявено в несъстоятелност и производството по несъстоятелност
е спряно. Посочено е, че с решение №288/24.08.21г., вписано в ТР на
24.08.21г., производството по несъстоятелност е възобновено. Наведени са
2
твърдения, че ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД – в несъстоятелност има открита сметка в
АЙКАРТ АД, като след 11.05.21г. от тази сметка са извършени плащания в
общ размер на 14307,98лв, наредени от управителя на несъстоятелното
дружество. Излага, че от момента на налагане на запора длъжникът се
лишавал от правото да се разпорежда с вземането, като извършените след
запора разпореждания били недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Счита, че от деня на налагане на общия запор третото
задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него суми,
като с извършване на плащанията от сметката на ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД след
запора било намаляло имуществото на несъстоятелното дружество, от което
можело да се удовлетворят кредиторите, и синдикът можел да иска плащане
от третото задължено лице за платените суми. Излага, че макар и с решението
за обявяване в несъстоятелност да не са прекратени правомощията на
органите на длъжника, то запорът е бил наложен с вписване на решението в
ТР, като съгласно чл.7, ал.1 и чл.9, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ отв.дружество
АЙКАРТ АД било недобросъвестно. Отправено е искане за осъждане на
АЙКАРТ АД да заплати на несъстоятелния длъжник сумата от 14307,98лв,
която сума е заплатена на трети лица след налагането на общ запор и възбрана
на имуществото на последния.
С оглед констатирани от въззивния съд нередовности на исковата
молба по чл.127 ГПК и в съответствие със задължителните указания, дадени с
ТР №1/1707.01г. на ВКС, на ищеца са дадени указания по реда на чл.129, ал.4
във вр. с ал.2 ГПК. С уточняващата молба ищецът изрично е заявил, че
исковата молба е предявена от синдика на ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД – в
несъстоятелност, а не от несъстоятелното дружество, действащо чрез синдика,
като това се поддържа и в сезиращата настоящата инстанция възз.жалба, в
която са развити доводи, обосноваващи легитимацията на синдика да
предявява искове за попълване на масата на несъстоятелността. Изложените
както в исковата молба, така и в депозираната пред настоящата инстанция
уточняваща молба, фактически обстоятелства, ведно със заявения петитум,
покриват фактическия състав на иск с правно основание чл.452, ал.3 ГПК.
В производството по несъстоятелност синдикът е орган по
несъстоятелността, който изпълнява възложените му по закон функции.
Съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на
предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Или в този случай,
синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и
процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл.649 ТЗ синдикът разполага
със самостоятелна процесуална легитимация да действа от свое име
единствено в предвидените по закон случаи. Така синдикът се явява активно
легитимиран да предявява както отменителните искове по чл.647 ТЗ, исковете
по чл.646 ТЗ за обявяване нищожност на действия и сделки, по чл.645 ТЗ и
чл.135 ЗЗД, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността,
така и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата
на несъстоятелността. Тази предоставена му от закона възможност му придава
процесуалното качество на субституент – същият разполага със
самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право,
защитавано по исков ред. Във всички останали случаи надлежна страна - ищец
е самия длъжник като синдикът осъществява единствено представителството
му в процеса съгласно разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Предпоставка обаче
за предявяване на обусловения иск от синдика е предявяването и успешното
провеждане на някой от специалните искове по раздел I на глава XLI, част IV
3
на ТЗ, чието предназначение е за попълване масата на несъстоятелността. В
случая в исковата молба не са наведени твърдения, нито са представени
доказателства за предявен в преклузивните срокове, респ. уважен такъв иск. В
този смисъл настоящият иск няма характера на обусловен иск по чл.649, ал.2
ТЗ, за какъвто само синдикът би имал самостоятелна процесуална
легитимация да го предяви. Ето защо и като съобразява извършеното с
уточняващата молба, депозирана пред въззивния съд, изрично уточнение,
съдът намира, че настоящата искова претенция е предявена от ненадлежна
страна. Предявяването на иска от синдика води до недопустимост на същия
поради липса на надлежна активна процесуална легитимация. За наличието на
надлежна процесуална легитимация като абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск съдът следи служебно.
Отсъствието на тази абсолютна процесуална предпоставка обуславя извода за
изначалната недопустимост на предявения иск. С оглед установената
недопустимост на производството по иска първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено, на
основание чл.270, ал.3 ГПК.
С оглед изхода от спора в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят сторените в двете инстанции разноски в размер на общо
4050,52лв-заплатено адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2281/17.06.2024г., постановено по гр.д.
№ 4891/2023г. по описа на ВРС, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №4891/2023г. по описа на ВРС и в.гр.д.
№1816/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл.270, ал.3,
предл.1 ГПК.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, жк.Вл.Варненчик бл.407, вх.10, ап.170, ДА ЗАПЛАТИ на АЙКАРТ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Бизнес
Парк Варна №Б1, сумата от 4050,52лв, представляваща разноски за първа
инстанция и въззивно производство, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4