О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3624
гр. Пловдив, 07.12.2012 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ДОНИКА ТАРЕВА
при
участието на секретаря Г.З., като разгледа докладваното от мл. съдия ТАРЕВА гр.
д. № 2696/2012 г. по описа на ПОС, IX-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 и
сл. ГПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 19570/20.07.2012
г. по описа на ПОС, подадена от „М 6” АД, ЕИК: *********, като трето лице за
изпълнителното производство по изп. д. № 1205/2011 г. на ЧСИ Драгомира Митрова,
рег. № 828. Обжалвано е действието на ЧСИ, изразяващо се в наложен запор върху
7042 бр. акции с номинал от 50.00 лева, притежавани от длъжника, Д.П.П., ЕГН: **********
по изп. д. № 1205/2011 г.
Жалбоподателят, „М 6” АД, действащ чрез
своя процесуален представител, адв. Ц.Б. и адв. Б.Н., обжалва действията на ЧСИ
Митрова, изразяващи се в наложен запор върху 7042 бр. акции с номинал от 50.00
лева, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че запорът
следвало да бъде наложен по отношение на длъжника, а не по отношение на дружеството, което се явявало трето
за изпълнението лице, към което е насочено изпълнителното действие. Претендира
се за присъждане на направените в производството разноски.
По делото е постъпило възражение от
страна на взискателя, Банка „ДСК” ЕАД, с което е изразено становище за
недопустимост на жалбата, тъй като производството следвало да се развие по реда
на чл. 508 ГПК, с оглед на което срокът за подаване на жалба е пропуснат.
В мотивите си, дадени по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Драгомира Митрова изразява становище, че обжалваното
действие е правилно и законосъобразно, поради което се моли жалбата, като
неоснователна и недопустима, да бъде оставена без уважение.
Въззиваемото дружество, „Сим Ойл” ЕООД,
представлявано от своя процесуален представител, адв. Ц.Б., в проведеното
открито съдебно заседание взема становище за неправилност и незаконосъобразност
на горепосоченото изпълнително действие. Развити са съображения, че ЧСИ е
пристъпила към налагане на запора без да установи дали в конкретния случай се
касае за налични или за безналични акции.
ТД на НАП, гр. Пловдив, не е взело
становище по жалбата.
От фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано по
молба на взискателя, Банка „ДСК” ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 2727/2011 г. по описа на Пазарджишки районен съд, с който „Сим Ойл”
ЕООД и Д.П.П. са осъдени да заплатят на банката сумата от 141 000.000 евро
– главница, 30 808.91 евро – обезщетение за забавено плащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 12 935.00 лева – разноски по
делото.
За удовлетворяване на вземането ЧСИ Драгомира
Митрова е наложила запор върху 7042 бр. акции с номинал от 50.00 лева, които
длъжникът, Д.П.П., притежавал в „М 6”
АД.
Именно това действие е атакувано от „М
6” АД, като трето лице за изпълнителното производство, по съображения, че дружеството
никога не е емитирало акции, а единствено е издало временно удостоверение,
което впоследствие Д.П. е прехвърлил на „****” ЕООД с джиро, което прехвърляне
се е осъществило 2 години преди издаването на изпълнителния лист и което
прехвърляне е било отразено в книгата на акционерите. Именно поради това се
сочи, че доколкото в конкретния случай длъжникът не притежава акции във
дружеството-жалбоподател и доколкото в конкретния случай не са налице налични
акции, по отношение на които да се наложи запора, „М 6” АД не може да изпълни
запорното съобщение.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора се намират във
владение на това лице. По аргумент на противното, тази
разпоредба определя и недопустимостта на жалбата в случаите, когато се касае до
вещи, които към деня на запора не са се намирали във владение на това лице.
В конкретния случай сам жалбоподателят
заявява, посредством процесуалния си представител, че „М 6” АД никога не е
емитирало акции, което само по себе си означава, че няма как към деня на
запора, акции, които никога не са били емитирани, да се намират във владение на
жалбоподателя. Третото лице се позовава на факта, от една страна, че няма акции
на хартиен носител, т.е. липсва движима вещ, спрямо която да се упражнява
владение и от друга - че запорираните акции (макар и безналични) не са
собственост на длъжника, като не излага доводи чия собственост са всъщност те и
дали са налични или безналични. В проведеното открито съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че длъжникът е прехвърлил
същите на трето за изпълнението лице, а именно: „И. Г.” ЕООД. Твърдейки, че запорираните
акции не са собственост на длъжника, жалбоподателят очевидно към момента на
подаване на жалбата е знаел, че акциите са джиросани на трето лице, макар да не
го е споменал в жалбата си. Същият не заявява някакви свои права върху
запорираните акции, не твърди и че същите се намират във негова фактическа
власт, а упражняването на чужди права /такива на длъжника по изпълнителното
дело/ е процесуално недопустимо.
Настоящата жалба е недопустима на още
едно основание. Както правилно е посочил и взискателят, в конкретния случай,
ако дружеството е твърдяло, че длъжникът не притежава акции, то същото е
следвало по аргумент от чл. 508 ГПК в
тридневен срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на съдебния
изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се налага
запорът и готово ли е да го плати, има
ли претенции от други лица върху същото вземане, както и дали е наложен запор и
по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. В случая законът ясно, недвусмислено и
най-вече лимитативно посочва възможностите на дружеството в случаите на
налагане на запор на ценни книжа. Всяко едно действие, излизащо от посочената
хипотеза се квалифицира като процесуално недопустимо, тъй като не е предвидена
законова възможност за реализирането му.
Предвид горното жалбата като недопустима
не следва да се разглежда по същество, а производството по същата следва да
бъде прекратено.
По претенцията за разноски:
Поради прекратяване на производството на
жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски.
Предвид
изложените съображения, ПОС, IX гр. състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № 19570/20.07.2012
г. по описа на ПОС, подадена от „М
6” АД, ЕИК: ********* против действията на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828,
изразяващи се в наложен запор по изп. д. № 1205/2011 г. върху 7042 бр. акции с
номинал от 50.00 лева, притежавани от длъжника, Д.П.П., ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 2811/2012 г. по описа на ПОС, IX-ти гр. състав, поради недопустимост
на подадената от „М 6” АД, ЕИК: ********* Жалба с вх. № 19570/20.07.2012 г. по
описа на ПОС против действията на ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, изразяващи
се в наложен запор по изп. д. № 1205/2011 г. върху 7042 бр. акции с номинал от
50.00 лева, притежавани от длъжника, Д.П.П., ЕГН: **********.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен
съд - гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.