№ 251
гр. А., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310102740 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди, че продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
По силата на чл. 7, ал. 1 от тях е поел задължение да снабдява с електрическа
енергия обект потребление на ответника, находящ се в гр. А., ул.“Лале баир“
№29, индивидуализиращ се с ИТН 1020433. За Р.Р. е открит клиентски номер
**********. Доставената до този обект електроенергия за периода от
23.09.2020г. до 22.11.2020г. е на стойност 214,45 лева. Задължението не е
изпълнено. Поради ответникът е изпаднал в забава, за която дължи
обезщетение от 13,74 лева за периода от 11.11.2020г. до 13.07.2021г. За
събиране на тези суми е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Претендира направените разноски и тези в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Твърди,
че не е собственик, ползвател или наемател на обект на потребление на
електрическа енергия и за него не е възникнало задължение да заплаща
такава. Евентуално оспорва иска по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1627/2021г. се установява, че ищецът е подал
заявление на 14,07,2021г., което е уважено. Издадена е заповед за изпълнение
№559 от 16,07,2021г., с която е разпоредено ответникът да заплати сумата от
214,45 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 23.09.2020г. до 22.11.2020г. по партида на Р. Р. АРГ. с клиентски
1
№**********, отнасящ се за обект на потребление гр. А., ул.“Лале баир“
№29, ИТН 1020433, ведно с обезщетение за забава в размер на 13,74 лева за
периода от 11.11.2020г. до 13.07.2021г. и в размер на законната лихва от
датата на подаване на заявлението 14.07.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 75 лева, направени по производството
разноски. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от
съобщението до заявителя за това, поради което е допустим.
В тежест на ищеца е да установи, че Р. Р. АРГ. е потребител на
електрическа енергия. Съгласно чл. 1, т.4 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008г., потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Липсват доказателства относно
присъединяването на имота, намиращ се в гр. А., ул.“Лале баир“ №29, към
електроразпределителната мрежа на ищеца, но този факт не е оспорен. Не са
събрани доказателства обаче, че ответникът е собственик или ползвател на
същия. Единствените посочени такива са фактурите на лист 9 и 10. Те са
изходящи от ищеца документи, поради което не могат да послужат за
доказване на това обстоятелство, още повече, че от тях е видно само, че за
ответника е открит посочения в исковата молба клиентски номер за място на
потребление с ИТН 1020433. В тях не се съдържа основанието, на което се
твърди, че Р.А. е клиент на дружеството по смисъла на чл.4 от Общите
условия. Ето защо настоящият състав счита, че ищцовото дружество не
изпълнило разпределената му доказателствена тежест да установи чрез пълно
и пряко доказване, че ответникът е потребител на електрическа енергия за
битови нужди и съответно, че е носител на правата и задълженията на такъв.
Действително съгласно чл. 6, ал.2 от Общите условия правата и
задълженията на Клиента може да се упражняват и от друго лице, но при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред „ЕВН
Електроснабдяавне България“ ЕАД или пред нотариус с нотариална заверка
на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия
имот за определен срок. Тоест изключения от така установеното правило би
могло да има само при направено изрично изявление, но такова не се твърди и
не се установява.
Ето защо съдът приема, че ответникът не е потребител на електрическа
енергия по смисъла на Общите условия и за него не е възникнало
задължението да заплати стойността на доставената електрическа енергия за
периода, посочен в исковата молба и съгласно издадените фактури, на обща
стойност от 214,45 лева. Поради това предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 13,74 лева за периода до датата на
подаване на заявлението и в размер на законната лихва за периода от тази
дата до окончателното изплащане на вземането.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ЕВН България Електроснабдяване”
2
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Х.Г.Д.
№37, представлявано от М.М.М. – Д. и П.Ф.Я., за признаване за установено,
че Р. Р. АРГ., ЕГН ********** от гр. А., ул.“Лале баир“ №29, му дължи
сумата от 214,45 лева (двеста и четиринадесет лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 23.09.2020г. до 22.11.2020г. по партида на Р. Р. АРГ. с клиентски
№**********, отнасящ се за обект на потребление гр. А., ул.“Лале баир“
№29, ИТН 1020433, ведно с обезщетение за забава в размер на 13,74 лева
(тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода от 11.11.2020г.
до 13.07.2021г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 14.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение №559 от 16.07.2021г. по ч.гр.д.
№1627/2021г. по описа на Районен съд – А..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3