РЕШЕНИЕ
№ 4080
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110116124 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от *„**“ ЕАД, гр. *, с която
срещу Е. К. Д., гр. Варна, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 109 ЗЗО за установяване на вземане за неизплатено болнично лечение по
клинична пътека на здравно неосигурено лице.
В исковата молба ищецът *„**“ ЕАД твърди, че ответникът е постъпил на 26.08.2023
г. в Клиника по **при *„**“ ЕАД с диагноза емболия и тромбоза на илиачна артерия.
Излага, че при хоспитализацията е било установено, че ответникът е с прекъснати
здравноосигурителни права, за което е уведомен и е декларирал писмено, че в случай, че не
възстанови здравноосигурителния си статус ще дължи заплащане на стойността на
оказаната му медицинска помощ по клинична пътека № 123, определена съобразно
ценоразписа на лечебното заведение. Твърди, че независимо, че пациентът не е бил
здравноосигурен, лечебното заведение го е лекувало в периода 26.08.2023 г. – 29.08.2023 г. и
по клиничната пътека са били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, с
което заведението е изпълнило задължението си. Сочи, че след отчитане на клиничната
пътека към НЗОК последната е отказала заплащане на стойността на осъщественото на
ответника лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към
датата на дехоспитализация. Излага, че ДСП-Варна е отказала да отпусне целеви средства за
диагностика и лечение, защото ответникът е управител и едноличен собственик на капитала
на „*“ *. Твърди, че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска
помощ на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, за което го е уведомил писмено. Плащане не е
последвало, поради което е и подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът Е. К. Д. подава писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че в
периода до 2017 г. не е бил трудово ангажиран, но се е осигурявал. След като
здравословното му състояние се влошило е преустановил плащанията. Посочва, че на
25.08.2023 г. е бил транспортиран с бърза помощ до болницата и предвид състоянието му е
бил хоспитализиран. Излага, че е бил заедно със *Д.а, която при приемането му е била
1
задължена да подпише декларация, че той е социално слаб. Извършена му била операция и
предприето допълнително лечение, след което бил изписан на 29.08.2023 г. Твърди, че не
знае по какви причини е бил накаран да подписва документи, като после установил, че това
била декларация за дължими суми. Счита, че ищецът не е представил всички документи по
преписката, като моли за възможност да изрази допълнително становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Установява се по делото от представените от ищеца писмени доказателства (история
на заболяването и епикриза), че на 26.08.2023 г. ответникът е приет в Клиника по **при
*„**“ ЕАД с диагноза емболия и тромбоза на илиачна артерия. Представена е цялата
медицинска документация във връзка с лечението на пациента /л. 34-76/, от която се
установят проведените изследвания и процедури, както и подписаните декларации.
Към датата на приемането му в лечебното заведение пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 5/. Стойността на
оказаната му медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение
/л. 13-15, по КП № 123/ е в размер на 5 292 лв.
От Агенция за социално подпомагане е изпратено писмо, че пациентът няма право на
целеви средства за диагностика и лечение, тъй като не отговаря на условията на ПМС 17 и
ПМС 313, доколкото е управител и едноличен собственик на капитал на фирма „*“ ЕООД /л.
10/.
Ответникът е поканен да заплати дължимите суми преди образуване на
производството по делото /л. 11-12/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване
на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено
лице, с правно основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че е оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответника, както и размера на
претенцията си. В тежест на ответника е било да докаже, че не е бил с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на оказване на медицинската помощ и болничното
лечение по клинична пътека.
Не е спорно, че ответникът се е лекувал в лечебното заведение в посочения период,
както и че е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Предвид приетото от фактическа страна настоящият състав намира, че ищецът е
доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установи се от представените
писмени доказателства, че ответникът действително е лекуван в болницата, както и какъв е
размерът на дължимите от него суми съобразно клиничната пътека и ценоразписа. Същият
се е разписал върху изготвената епикриза.
Видно от изложеното в отговора на исковата молба се потвърждава, че ответникът е
бил хоспитализиран, предвид влошаване на здравословното му състояние на 25.08.2023 г.
Ответникът не оспорва, че не е заплащал здравните си осигуровки. Бил е придружаван от
жената, с която живее на съпружески начала, която е подписала декларация. В съдебно
заседание от 01.07.2025 г. също не се оспорва, че е била повикана „Бърза помощ“ и че
ответникът е бил приет за лечение в здравното заведение. Оспорва се датата на изписването
2
му, както и подписите върху декларациите. Едва с писмената защита ответникът твърди, че
лечение спрямо него не било извършвано, а медицинската документация била изготвена
след това и тези манипулации не били извършвани спрямо него.
На първо място следва да се посочи, че законът не изисква подписването на
декларации, като предпоставка за заплащане на дължимите суми за проведеното болнично
лечение. Болничното заведение изисква подписването на тези декларации, за да разполага с
писмени доказателства, че пациентите са уведоми какви са последиците от неизпълнението
на законовите им задължения. Ответникът не представи доказателства да е бил
здравноосигурен или да е възстановил здравноосигурителния си статус и към настоящия
момент. Не са представени и доказателства претендираната сума за лечението да е
заплатена. Ответникът не е отговарял на условията за отпускане на целеви средства за
диагностика и лечение, доколкото преди постъпването му в лечебното заведение е бил
управител и едноличен собственик на търговско дружество. Не са налице основанията по чл.
52, ал. 1 ЗЗО.
Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да
внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответникът
не е възстановил здравноосигурителните си права.
За пълнота на изложението, във връзка с оспорването от страна на ответника на
представени по делото документи, съдът намира, че следва да изложи мотиви. По
отношение на относимостта на тези искания, с оглед предмета на делото, съдът подробно е
изложил аргументи в разпореждането си от 06.10.2025 г., както и в о.с.з. от 21.10.2025 г.,
които поддържа. Следва само да се обобщи, че е без значение за правилното решаване на
делото дали подписите в представените декларации са положени от ответника или от
жената, която го е придружавала, доколкото правото на лечебното заведение да претендира
исковата сума не произтича от тях. В тази връзка и съдът е приел за неотносимо искането за
допускане на почеркова експертиза за установяване достоверността на подписите, които се
вижда с просто око, че не са еднакви на всички документи. Разходите за тази неотносима
експертиза, предвид броя на оспорените подписи, също не би оправдала целите на
правосъдието в това производство, предвид искането на ответника той да бъде освободен от
заплащането на депозита по нея, което се потвърждава и от писмената защита. Искането за
разпит на свидетел също е преклудирано, защото е следвало да бъде направено до
приключване на първото по делото заседание, а и да беше допустимо, същото е неотносимо,
защото се иска за установяване на факти, които са без значение за делото. Видно от молбата
се иска разпит на свидетел да установи в какво състояние е бил пострадалият и кога е
изписан, които факти са вън от предмета на спора, както бе посочено по-горе.
Тук следва да се допълни още, че видно от представената епикриза, пациентът е бил
агресивен, заплашвал и отправял обидни квалификации по адрес на персонала на болницата.
Тези действия, при приет по спешност пациент, който не се е осигурявал, който въпреки, че е
лекуван и е изписан, отказва да заплати лечението си, показват цялостно неприемливо
отношение към осигурителната система и към лечебното заведение. Няма данни и същият
да се е явил на контролния преглед, който му е бил предписан. Такова поведение се
демонстрира и пред съда чрез действията на процесуалния представител по неоснователно
оспорване на всички доказателства с цел шиканиране на процеса, включително чрез
изопачаване смисъла на произнасянията на съдебния състав, което личи и от писмената
защита.
С оглед извода за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ за предоставяне на
медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, искът за
заплащане на сумата в размер на 5 292 лв., претендирана като дължимо плащане на
3
основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, се явява основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се
присъдят в полза на ищеца, който претендира по 105,84 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 105,84 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на
200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е. К.
Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца *, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 1, сумата от 5 292 лв. /пет хиляди
двеста деветдесет и два лева/, представляваща стойността на незаплатено болнично лечение
по клинична пътека № 123 на неосигурен пациент в Клиника по съдова хирургия към *„**“
ЕАД за периода 26.08.2023 г. – 29.08.2023 г., на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /16.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед № *от *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *г. на ВРС.
ОСЪЖДА Е. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със
седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 305,84 лв. /триста и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производството,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*, със
седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 205,84 лв. /двеста и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4