Р Е Ш Е Н И Е № 74
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 07.05.2021г.
ВОС,
в публично заседание на шести април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : А.П.
Членове : В.М.
Г.Й.
при секретаря
В.У. , като разгледа докладваното от съдия В.М.в. гр.
дело № 83по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба
от адвокат К.А.Г. - особен представител на П.С.П.
*** Съдебен адрес ***, против:
решение №
820/08.01.2021г. постановено по Гр. Дело №2509/2019г. по описа на ВРС
Подържа, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, тъй като Съдът не е обсъдил направените оплаквания относно
недоказаността и неоснователността на предявения иск.
Договорът за цесия не е породил правно действие по отношение на ответника,
доколкото същото не е уведомено по надлежния законов ред за извършената цесия
С договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на
длъжника на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника,
нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на
договора за цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение
съществуващо до този момент между първоначалните страни. За да произведе
действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99. ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено е цел същият да узнае за договора за цесия
с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор.
Практиката на върховния съд, е уведомяването за извършената цесия да се прави от новия кредитор, който обаче
следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане
и с връчване на исковата молба за отговор, към която искова молба е приложено
уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД.
В случая длъжникът не е надлежно уведомен за станалата
цесия, тъй като уведомлението е получено от особен представител, назначен му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно
производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. Връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна,
произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение намират
правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото
правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на
ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение.
Счита, че длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането по реда и при
условията на чл.99, ал.З от ЗЗД, поради което цесията няма действие спрямо ответника
на посочените в чл.99 от ЗЗД основания, съответно това означава, че искът е
заведен от ищец /лице/ без активна легитимация, предвид обстоятелството, че
цесията не е породила действие.
Предвид изложеното по-горе моли Съда , да постанови Решение, с което отмени
изцяло Решение № 820/08.01.2021г. постановено по Гр. Дело №2509/2019г. по
описа на ВРС, респективно остави без уважение като недоказан и неоснователен
предявеният от „*” ЕАД иск с правно основание чл.415, от ГПК във връзка с
чл.422, ал.1 от ГПК. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано с
произтичащите от това последици.
Постъпил
е отговор на въззивна жалба от „*" ЕАД, ЕИК*,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*" №*, офис сграда Л.,
ет.*, офис *, чрез И.Н., пълномощник , в която се оспорва
жалбата като неоснователна и счита обжалваното решение за законосъобразно, обосновано и правилно.
Посочва, че съгласно
трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право. Счита, че ответникът е уведомен за извършената цесия преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. преди
подаването на исковата молба. Адресът на връчване е посоченият в договора за
кредит. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено
поради бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в конкретния
случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърля на вземане. В смисъла на
гореизложеното е Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014, I т.о, ТК на
ВКС. Гореописаното фингирано връчване е предвидено в чл. 9 от договора за
кредит.
В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че
на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.
1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д.
№ 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. №
60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./ се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването
на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради
което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия
интерес съдът му е назначил особен представител, който е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за
извършената цесия; добросъвестно е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като е направил правоизключващи възражения, т. е. правата на длъжника са
били изцяло охранени.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител",
без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича
- от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за
извършената цесия.
Със сключването на договора за цесия цесионерът става носител на вземането.
В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е
ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Въпросното уведомление не е елемент от договора за прехвърляне
на вземане.
Следва да бъде отбелязано, че връчването на книжата към исковата молба на
ответника е било извършено редовно по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
Установената с тази разпоредба на ГПК фикция е приложима, когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за
редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че
длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за
цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представително за
назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат
назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата
молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на
връчването на ответника.
Молят съда да
остави без уважение въззивната жалба против Решение № 820 от
08.01.2021 г., постановено по гр.д. № 2509/2019 г. на Районен съд – В., с което са уважени изцяло
предявените от „*" ЕАД искове срещу П.П. като неоснователна и
необоснована, и постанови съдебен акт, с който да потвърдите изцяло обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
С решение№ 820/08.01.2021г. постановено по Гр. Дело
№2509/2019г. ВРС признава за установено по отношение на П.С.П.
, ЕГН **********, че дължи на „*” ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. *№ *, офис сграда Л., ет. *, офис * следните суми: 1421.84
лв. – главница /по 14 бр. неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати
14.03.2017 г. до 14.04.2018 г. с настъпил падеж, преди датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/; 99.56 лв. – договорна /възнаградителна/
лихва - дължима за периода от 14.03.2017 г. до 14.04.2018 г.; 207.03 лв.- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда /01.04.2019 г./ и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК -01.04.2019 г. до окончателно погасяване на
дълга., като я осъжда да заплати сумата в общ размер от 99.57
лв. /34.57 лева за платена държавна такса и
65.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 920/2019 г. по описа на РС-В.
Установи се, че на 20.11.2017 г. е подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, които договори са сключени между „*"
ЕАД, с ЕИК * и „*" ЕАД с ЕИК*, по силата на които вземането на „*"
ЕАД срещу П.П., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2248264,
одобрен на 23.04.2016 г. и подписан на 25.04.2016 г, е прехвърлено в
собственост на „*" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от
20.11.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.11.2017 г.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер е поела ангажимент към цедента от негово име
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция
за събиране на вземания има изрично пълномощно от „*" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „*"
ЕАД с Изх. № * от 28.11.2017 г. посредством Б.П. с известие за
доставяне, като писмото се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия с изх. № * от
07.08.2019 г., което отново се върнало в цялост като неполучено.
Процесното вземане произтича от одобрен на 23.04.2016 г. и подписан на
25.04.2016 г. Договор за потребителски кредит № 2243264 между П.П.
и „*" ЕАД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия,
при които „*" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 2000.00 лева, която
сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016
г. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата
или общият размер на кредита е 2323.55 лв., който представлява сборът от
следните компоненти: чиста стойност на кредита 2000.00 лв., такса за
разглеждане на кредита 200.00 лв. и застрахователна премия
123.55 лв. Таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е задължил
да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които са включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в
сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и
падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за
кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна
вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка от
вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 15,50 %. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 387.01 лева. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 2710.56 лева, която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
112.94 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 14.05.2016 г., а
последната е с падеж на 14.04.2018 г., съгласно погасителния план, неразделна
част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 14.04.2018 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не е обявена предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия,
при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение
за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото
основание на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
общ размер на 207.03 лева за периода от 14.03.2017 г. до датата на входиране на
задължението в съда.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към дружеството. Сумата, която е погасена до датата на подаване на исковата
молба е в размер на 1206.34 лева, с която са погасени както следва:
възнаградителна лихва: 282.27 лв., главница: 901.71 лв. и лихва за забава 22.36
лв.
Ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 920/2019 г. по описа на ВдРС, по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 754-РЗ от 08.04.2019 г.
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 920/2019 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 421.84
лева – главница, 99.56лева – възнаградителна лихва от 14.03.2017 г. до
14.05.2018 г., 207.03 лева - обезщетение за забава от 14.03.2017 г. до
01.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считана от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 34.57лева- разноски за платена държавна такса и
65.00 лв. лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на
заявителя е указана възможността да предяви искове против длъжника за
установяване на вземанията си по Заповед № 754-РЗ от 08.04.2019 г.
по чл. 410 от ГПК.
По делото са представени два броя уведомления до ответника от 28.11.2017 г.
и от 07.08.2019 г. за извършената цесия, както и известие за доставяне от
20.12.017 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя
и обратна разписка от товарителница на Л.Е. от 12.08.2019 г., с отбелязване, че
лицето отказва да получи пратката. С връчване на исковата молба и книжата към
нея, на ответницата чрез назначения й особен представител, отново е връчено
уведомлението за извършената цесия и това е станало на 12.08.2020 г., видно от
отрязъка от съобщението.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
е дало заключение, че дължимата главница, договорната лихва, и лихвата за
забава са в претендирания размер.
Вещото лице е посочило, че по договора за кредит са направени плащания в
размер на 1206.34 лв.
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК.
По силата на сключения Договор за потребителски
паричен кредит, кредиторът, е предоставил на
ответника, като кредитополучател, паричен заем в общ размер на 2000.00 лв.Безспорно
е също така, че в случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения
кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на
подпис от страна на кредитополучателя, включително и
от заключението на вещото лице.
От същото е видно, че непогасената, от страна на ответника, главница е в
размер на сумата от 1421.84 лв., поради което правилно претенцията в тази и част е
уважена от първоинстанционния съд.
Оплакванията
във въззивната жалба се свеждат до това , че
Договорът за цесия не е
породил правно действие по отношение на ответника, с твърдението , че последния не е
уведомен по надлежния законов ред за извършената цесия , тъй като уведомлението
е получено от особен представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
както е в настоящето производство.
ВОС,
намира възражението за неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика, ако
към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В настоящия случай ответникът е уведомен за
извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, респ. преди подаването на исковата молба. Адресът на връчване е
посоченият в договора за кредит. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на
получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърля на вземане. В смисъла на гореизложеното е Решение № 40 от
17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014, I т.о, ТК на ВКС. Гореописаното връчване е предвидено в чл. 9 от договора за
кредит.
ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5, с оглед охрана интересите на ответника
на последния се назначава особен представител.
Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II
г. о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 - отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването
на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради
което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия
интерес съдът му е назначил особен представител, който е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за
извършената цесия; добросъвестно е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК,
като е направил правоизключващи възражения, т. е. правата на длъжника са били
изцяло охранени.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител",
без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича
- от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при
което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за
извършената цесия.
Със сключването на договора за цесия цесионерът става носител на вземането.
В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е
ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Въпросното уведомление не е елемент от договора за прехвърляне
на вземане.
Следва да бъде отбелязано, че връчването на книжата към исковата молба на
ответника е било извършено редовно по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
Установената с тази разпоредба на ГПК фикция е приложима, когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за
редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че
длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за
цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представително за
назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно.
С оглед горното,
оплакванията подържани във въззивната жалба са неоснователни, решението на
първоинстанционния съд правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да заплати направените от ответната
страна разноски-351.00 лева-разноски за особен
представител на ответницата и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение/ направени
в настоящето производство разноски.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 820/08.01.2021г. постановено по Гр.
Дело №2509/2019г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА П.С.П. *** Съдебен
адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ на „*” ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *№ *, офис
сграда Л., ет. *, офис * сумата 351.00 лева-разноски за особен представител и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение/ направени в настоящето производство разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.