Решение по дело №8548/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2018 г. (в сила от 6 април 2018 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20174430108548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ №

 

гр. ***, 22.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       

          ***СКИЯТ    РАЙОНЕН  СЪД, ІІ гр.с-в в открито заседание на двадесет и  втори февруари през две хиляди и  осемнадесета година в състав :

 

                                                          Председател : ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

При секретаря : Анета Христова , като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело    8548 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното :

            Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК .

    Пред ПлРС е депозирана искова молба от “М.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.В.Г. от ***, против  против В.С.К. ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично  задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.К. е образувано ч.гр.д № ***,, по описа на PC ***, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която в законовия срок е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди, че предявява исковата си претенция въз основа на договор далекосъобщителни услуги - М4198963 от дата 18.08.2014 г. сключен с ответника. Твърди, че между кредитора „М.” ЕАД и длъжника са съществували и валидно са действали Договор с индивидуален потребителски номер - М4198963 и ID на клиента ********* от дата 18.08.2014 г., с които на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилни номера - ********** по тарифен план Мтел  Трансфер М за срок от две години. Твърди се, че на същата дата длъжникът е сключил договор за продажба на изплащане № ********* за мобилен апарат Samsung Galaxy S3 16 GB Neo blue Transfer M 23  за срок от 23 месеца.   Моли, да се вземе предвид, че номер М418963 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представлява уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Твърди се, че съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. Твърди, че ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********. В конкретният случай длъжникът В.К. с ЕГН: ********** е бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер - М4198963 и с „клиентски номер“- *********, по който са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че под „далекосъобщителни услуги” се има предвид услугите, предоставяни от съответната мрежа на Мобилтел, които са фактурирани, съгласно издаваните на абоната месечни фактури като те включват - разговори, данни, съобщения, абонаметни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор  заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната и неполучаването па фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.  Твърди, че в срока на действието на договорите за мобилни услуги Мобилтел е издал на абоната- ответник  посочените в исковата молба фактури, като във фактура 56643982/18.02.2015г. с падеж на плащане 18.02.2015г. за отчетен период  от 16.01.2015г.- 15.02.20125г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 352,75 лв. , с падеж на плащане 18.02.2015г.Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Твърди, че претендираната от ответника сума в размер на 735,41лв. посочена като главница представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, а именно: -382,66 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор за далекосъобщителни услуги с и договор номер М4198963 от дата 18.08.2014 г., сумата 382,66 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Моли  на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника  В.К., че съществува изискуемо вземане на ищеца, „М. „ ЕАД в размер на 735,41 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Претендира направените даловодни разноски.

  В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.В приложеното към заповедното производство възражение  е представен фискален бон за сумата 220.52 лв, представляваща част от задължението. Видно от фискалния бон е, че сумата е заплатена от ответника на 12.09.2017г.

          Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от приложеното ч.г.д.№ ***  е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът „М Тел“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца сумата 825.11лв., от които: сума в р-р на 382.66лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга; сума в р-р на 352.75 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сума в р-р на 89.70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 04.04.2015г. до 24.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса и сума в размер на 180.00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

Видно от представеното по делото възражение е, че срещу издадената заповед за изпълнение в срокът по чл. 415 ал.2 от ГПК  е постъпило възражение и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Към възражението е приложен касов бон, от който е видно че ответникът е заплатил сумата 220,52лв

По делото е представен договор за лизинг № *********/18.08.2014г., от който се установява че ответникът е закупил мобилен апарат Самсунг Гаракси S3 Neo за сумата 357,59лв. Видно от приложения погасителен план е, че ответникът се е задължил да заплати сумата на 23 месечни вноски, всяка по 14,90 лв. От приложеното приложение №1 към договора е видно, че ответникът е сключил договор за тарифен план Мтел трансфер М ТВ Summer 2014.

В съдебно заседание ответникът не оспорва, че дължи сумите, но заявява че  не може да ги заплати в пълен размер тъй като има други задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :

           Предявената искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 вр.124, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК  е да докаже да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Вземането на ищеца „М.” ЕАД произтича от сключените между страните договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга № *********/ 18. 08. 2014 год. и договор за продажма на изплащане под същия номер. При изпълнение на договорите ищцовото дружество е издавало ежемесечно на ответника фактура за предоставените и ползувани от абоната услуги. Основното задължение на ответника е било да заплаща стойността на тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото са приложени 3 бр. фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на ответника.  Общата стойност на ползваните и неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от  425,51 лв , от която сума 352,75лв начислена неустойка.  Ответникът е направил възражение, че е платил сумата 220,52лв, но видно от касовия бон е, че сумата е платена на 18.01.2017г. преди подаването на заповед за изпълнение и касае други вземанията по други фактури, а не претендираните  по настоящото дело.  Ищецът е представил по делото две фактури - № **********/29.04.2014г. за сумата 52,95 лв и  № **********/20.10.2014г.  за сумата 16,81 лв, или предявения иск за главница е основателен и доказан за сумата 69,71 лв. , за която сума са представени доказателства по делото, които не са оспорени от ответника.

          Изцяло недоказана по основание и размер остана претенцията относно неустойката. В процесните договори за мобилни услуги  е уговорено – т. 6.3.1/ Приложение №1/, че при прекратяване на договора от страна на потребителя по негово искане или вина, операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът не доказа обаче, настоящият случай да попада в тази хипотеза. Няма никакви данни по делото, процесният договор да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответника. Не на последно място, ищецът не доказа, процесните договори за мобилни услуги въобще да са прекратили действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Последното уточнение е необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка, която е свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. В случая ищецът се позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи хипотезите на тези клаузи от договорите, с оглед на което претенцията за неустойка в размер на 352,75 лв  се явява недоказана.

          С оглед изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан за сумата 69,71 лв, представляваща задължение по фактури - № **********/29.04.2014г. за сумата 52,95 лв и  № **********/20.10.2014г.  за сумата 16,81 лв, като за разликата до  382,66 лв  лв представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по фактури №3035911/20.11.2014г, 30511274/19.12.2014г., *********/19.01.2015г ф-ра №*********/19.02.2015г.ф-ра № *********/19.02.2015г.и  за сумата 352,75 лв представляваща начислена неустойка по фактура *********/18.02.2015г предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          При този изход на делото и на основание чл. 78 ал ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 19,43лв представляваща направени разноски съобразно уважената част от иска в исковото производство и сумата 19,43 лв представляваща направени разноски в заповедното производство.

 

 

    Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на В.С.К. ЕГН  ********** ***, че дължи на кредитора  „М.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.– законен представител и М.М.– законен представител сумата 69,71 лв, представляваща задължение по фактури - № **********/29.04.2014г. за сумата 52,95 лв и  № **********/20.10.2014г.  за сумата 16,81 лв, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ ***. по описа на ПлРС,  като за разликата до  382,66 лв  лв представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по фактури №3035911/20.11.2014г, 30511274/19.12.2014г.,*********/19.01.2015г ф-ра №*********/19.02.2015г.ф-ра № *********/19.02.2015г.и  за сумата 352,75 лв представляваща начислена неустойка по фактура *********/18.02.2015г  ОТХВЪРЛЯ  предявения иск като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК В.С.К. ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.– законен представител и М.М.– законен представител сумата  19,43 лв представляваща направени разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК В.С.К. ЕГН  ********** *** да заплати на „М.“ еад, еик ********* със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.– законен представител и М.М.– законен представител сумата  19,43 лв представляваща направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от иска.

решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от днес.

 

 

                                                            районен съдия: