РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. ХАСКОВО, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20235600100512 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I
т.3 от ЗОДОВ
Обстоятелства по иска
Делото е образувано по искова молба предявена от С. М. Р. ,с която се
иска да се осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати
обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на
обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2,
предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК, което е прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, в размер на 350 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство – 15.10.2020г. и до
окончателното плащане, както и направените разноски във връзка с
производството.
Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание-чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове претенцията си ищецът твърди,че работил като
международен шофьор със собствена товарна композиция - влекач „****", с
**** рег.№ ***** и прикачно полуремарке марка „*********“, с **** рег.№
****, с които е превозвал за собствена сметка товари за Европа и Азия,
осигурявани му от спедиторски фирми.
1
На 14.04.2019г., осъществявайки като превозвач и шофьор на товарния
автомобил транспортен курс от гр.Техеран, ***, за гр.Пловдив, България, на
машина за боядисване, опакована в 2 бр. сандъци /дървени каси/, при
преминаване през МП „Капитан Андреево", е извършена щателна митническа
проверка на товарната композиция и на товара, при което от пода и от тавана
на машината за боядисване, които са били покрити с метална ламарина и
керамични плочи, митническите служители извадили 144 броя пакети,
съдържащи кафяво прахообразно вещество, което при полевия тест реагирало
на хероин. При оперативната беседа с Р., проведена от митническите
служители и служителите на ГД „БОП"-МВР, същият дал подробна
информация относно лицата, които са го ангажирали с транспорта на
машината за боядисване от Техеран до Пловдив, телефонната комуникация
между тях по време на курса му, местоназначението и получателя на
машината, телефонните номера на ангаж***ите с товара лица и всички
подробности относно транспорта на машината. В доброволно предадените на
разследващия орган телефонен апарат със сим-карта, се съдържала цялата
негова комуникация в хронологичен ред, без да е изтрИ.о съдържанието й или
части от него.При последвалите оперативно-издирвателни мероприятия Р.
оказал пълно съдействие на българските служби за установяването и
залавянето на лицата, имащи отношение към нелегално пренасяното
посредством него наркотично вещество. В резултат на това е задържан
турският гражданин С. Й., привлечен впоследствие като обвиняем, и е
установен друг участник в нелегалната схема - турският гражданин Н.А.,
който успял да пресече границата на страната в посока Турция, преди да бъде
задържан.
По случая било образувано ДП № 79/2019г. по описа на ТО „МРР Южна
морска", представляващо преписка вх.№ 890/2019г. по описана ОП
гр.Хасково.
На Р. първоначално е взето 24-часово полицейско задържане, удължено
със 72-часово задържане от прокурора. На 17.04.2019г. на същия е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2,
предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 14.04.2019г. през ГКПП
„Капитан Андреево", общ.Свиленград, в съучастие със С. Й. като помагач и
Н.А., като помагач и подбудител, без надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, с товарен
автомобил марка „****", с рег.№ ***** и прикачено към него полуремарке
марка „*********', с рег.№ ****, високорисково наркотично вещество -
хероин, с общо бруто тегло 288,380 килограма, на обща стойност 18 744 700
лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят
е особено тежък.
С влязло в сила на 23.04.2019г. определение на ОС-Хасково по ЧНД №
264/2019г., спрямо обв.Р. е взета постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
В хода на досъдебното производство Р. оказва пълно съдействие на
разследването за установяване на истината по делото и за съб***ето на
доказателства относно участниците в схемата за трафик на наркотици, в която
самият той е замесен без неговата воля и знание. Не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Процесуалното му поведение от началото на
процеса и до настоящия момент, било безупречно.
Въпреки че всички релевантни факти по делото са установени още в
2
самия начален етап на разследването, едва след близо 1 година и 4 месеца
мярката му за неотклонение е изменена от „задържане под стража'' в
„гаранция в пари в размер на 5000 лева", с постановление на ОП-Хасково от
05.08.2020г. и на същия ден, след внасянето на гаранцията, е освободен от
следствения арест. Близо 2 месеца след това наказателното производство
против ищеца е прекратено с постановление на ОП-Хасково от 08.10.2020г. в
сила от 15.10.2020г., за частично прекратяване на наказателното
производство.
Приблизително година и половина Р. е имал качеството на обвиняем за
извършено изключително тежко престъпление, през огромната част от което
време е пребивавал в следствения арест.
Делото е внесено в съда с обвинителен акт срещу С. Й. за престъпление
по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр.ал.2, предл.1-во, вр.чл.20, ал.2 от НК,
извършено в съучастие с Н.А. и при посредствено извършителство чрез С. М.
Р..
Ищецът сочи,че тъй като при частичното прекратяване на
наказателното производство по отношение на Р., прокурорът не се е
произнесъл относно средството за извършване на престъплението, задържано
като веществено доказателство, а именно товарен автомобил марка „Scania", с
рег.№ ***** и прикачено към него полуремарке марка „****“, с рег.№ ****,
двете собственост на Р., и същите фигурират като ВД в приложението към ОА
по НОХД № 518/2020г. по описа на ХОС, с три броя молби, било поискано
връщането им от ОС-Хасково. Към момента товарната композиция
продължавала да е задържана като веществено доказателство до
окончателното решаване на делото в неопределяем бъдещ момент, което
лишавало ищецът от средството му за упражняване на професията и за
препитанието му.
Първоначално Р. бил шок*** от това, че прокуратурата му повдига
обвинение за извършено от него тежко умишлено престъпление, свързано с
трафик на наркотици, за което се предвиждат по закон изключително тежки
наказания, включително дълъг период на лишаване от свобода, и това го е
довело до психически срив и отчаяние.
Дългият период на задържане под стража в чужда за него страна, по
обвинение в изключително тежко престъпление, наказуемо с минимум 15
години лишаване от свобода и с възможност за получаване и на 20-годишна
присъда, са му причинили изключителни по своя характер негативни емоции
и преживявания. От физическа, от физиологична и психологическа гледна
точка самото ограничаване на свободата му и ограничаването на света му до
арестантската килия за изключително дълъг период от време, с никакви
възможности за движение в ареста, без никакви възможности за
разнообразяване на ежедневието му, са му причинили както постоянен
физически дискомфорт, така и перманентно психическо напрежение. Освен
това в следствения арест е нямал възможност за никакви нормални
комуникации, което единствено е задълбочавало чувствата му на отчаяние и
безпомощност.
През периода на задържането му под стража животът му е бил променен
из основи. Нямал е свободата на движение, с която е свикнал, но освен това
не е можел да определя ежедневния си график - например кога да ходи до
тоалетна (което му е създавало изключителни неудобства), да се къпе, да се
храни, не е можел да избира храната си. Нямал е свободен достъп до
3
медицински грижи и възможност за адекватно лечение при нужда - например
за болки в кръста и гърба и за мускулни болки, вследствие на
обездвижването, въобще не му е било обръщано внимание. Отделно от това е
нямал никакви културни развлечения, нито приятелски връзки. Откъснат е
бил от семейството си и от средата, в която е живял, и от живота, с който е
бил свикнал. В ареста отношението към него на лицата, с които е можел да
комуникира, е било като към наркотрафикант според обвинението, тоест
крайно негативно. Твърденията му, че е невинен, винаги са били приемани с
насмешка и без капка вяра. От хората, с които е говорил по време на
задържането му, никой не е вярвал, че съдът ще го оправдае, имайки предвид,
че става въпрос за наркотик, открит в товара, който той превозва със
собствения си камион, което още повече го е обезверявало, че ще може в
обозримо бъдеще да бъде отново свободен.
През целия този период на задържане Р. е бил в силно депресивно
състояние. Емоциите, които е изпитвал, са били винаги негативни, чувствата
подтиснати, а перспективата пред него му се е виждала твърде мрачна и
убиваща желанието за живот.
Душевните му болки и страдания са били още по-силни, знаейки, че е
невинен и че няма нищо общо с наркотика, за превозването на който е
обвинен. Предвид сериозността на обвинението и липсата на яснота относно
това, кога ще приключи разследването и какво ще е решението на прокурора,
психическото му напрежение се е задълбочавало с всеки изминал ден, с всяка
изминала седмица и всеки изминал месец. В периода от 1 година и близо 4
месеца, през които е пребивавал в следствения арест, мислите му са ставали
все по-мрачни, а надеждата за признаването му за невинен и освобождаването
му - все по-малка. С напредването на времето, през което е престоявал в
ареста, отчаянието му се е засилвало и надеждата му да бъде отново
пълноценен човек, е угасвала, като перспективите за младостта и бъдещето му
са се свързвали единствено с живот, лишен от свобода и провалени
възможности за реализация като човек, чието време на съществуване е
ограничено от естествените закони.
Освен гореизложеното, ищецът е търпял и изключителни по своя
интензитет морални вреди, свързани с това, че доброто му име и репутацията
му са били сериозно накърнени пред близките му, пред спедиторите, които са
му осигурявали работа, пред приятелите, колегите, познатите, както и пред
властите в ***, тъй като случаят е придобил широка публичност в *** и най-
вече в родния му град М.. В български медии са били разпространени негови
фотографии, с описание в придружаващите статии на извършеното от него
престъпление, които са го направили разпознаваем в негативен аспект - като
наркотрафикант, в България, в Европа, а най-вече в *** и в родния му град
М., докъдето са достигнали.
След изменението на мярката му за неотклонение от „задържане под
стража" в „гаранция в пари в размер на 5000 лева", Р. от една страна е
изпитал облекчение, въпреки че размерът на гаранцията е затруднил него и
семейството му за осигуряване на средствата, но от друга страна обвинението
против него не е било снето, което допълнително го е тормозело ежедневно,
до прекратяването на делото против него, настъпило 2 месеца след това.
След частичното прекратяване на наказателното производство спрямо
него от страна на наблюдаващия прокурор, ищецът е продължил и
продължава да търпи изключителни негативи, резултат от повдигнатото му
4
преди това обвинение, свързани с невъзможността му да си получи товарната
композиция, останала задържана в България като веществено доказателство
по продължаващия съдебен процес. Това, че тя е включена като ВД в
обвинителния акт, макар че не подлежи на отнемане в полза на държавата и
няма необходимост от продължаващото й задържане, а от друга страна
липсва процесуална възможност по българския НК за нейното връщане на
правоимащото лице преди окончателното решаване на делото, лишава
доверителя ми от правото му на труд, от правото му свободно да се ползва от
собствеността си и да се разпорежда свободно с нея и да получава доходи
посредством ползването й. Същото влиза в разрез с правото на ЕС, в частност
ХОПЕС, а така и на ЕКЗПЧОС, и на Конституцията на РБ, защитаващи както
правото на труд, така и правото на свободно ползване на собствеността. В
резултат на продължаващото задържане на товарната композиция,
собственост на Р., същият от момента на освобождаването му от ареста и до
настоящия момент, е, и продължава да е безработен, което за него води до
огромни негативи в личностен и в професионален план, като му причинява
огромни проблеми за осигуряването на нормален човешки живот, който да не
е свързан с лишения. Невъзможността му да ползва товарната си композиция
води до големи затруднения за осигуряване на ежедневните му нужди и
подсигуряване на бъдещи възможности за създаване на семейство, и за
личностна реализация в човешки, семеен и професионален план. Независимо
от настъпилите амортизация и обезценяване на този дълготраен материален
актив, който е основата за упражняване на професионалното занятие на
ищеца, и което представлява имуществена щета, отделно от пропуснатите
ползи, самата мисъл за това, и самата невъзможност да се ползва от
собствеността си и да реализира посредством нея доходи, което затруднява
живота му в личностен, професионален и материален план, представлява за Р.
неимуществена вреда, която следва да бъде репар***а.
Така също, независимо от освобождаването му и прекратяването на
наказателното производство против него, ищецът много често се връща по
навик към неприятните си спомени от пребиваването му в следствения арест.
Тази картина никога нямало да се изтрие от съзнанието му и спомняйки си за
този период, той отново се връща към тогавашните си неприятни усещания и
страхове. Изключително често сънува, че е в ареста или в затвора в България
и това са кошмарни сънища, които за него продължават и към настоящия
момент и които едва ли ще изчезнат.
Ищецът сочи и че не може да си намери каквато и да е работа по
професията си в ***, тъй като името му е компромет***о и бившите му
партньори - спедиторски фирми, които са му осигурявали товари, не искат да
работят с него, поради което не може да си намери работа и като нает шофьор
при други превозвачески фирми, което му причинява душевни болки и
страдания, които са с постоянен характер и ще продължават и в бъдеще, а
това обстоятелство рефлектира в негативен аспект и върху материалния му
статус на живот, което води до перманентни притеснения от това, че не може
да си осигури и обезпечи нормален жизнен стандарт.
Горното е пряка и непосредствена последица от повдигнатото му от
страна на Прокуратурата на РБ обвинение за умишлено превозване на
наркотични вещества през границата на страната.
Отговорна за претърпените от доверителя ми страдания и лишения, за
всички неудобства и страхове, както и за цялостното трайно изменение в
5
негативен план на хода и ритъма на живота му, е Прокуратура на Република
България, като единна субордин***а институция, и същата следва да му ги
репарира. Следвало да се отчете и това, че с никакво свое поведение Р. не е
допринесъл за това да му бъде повдигнато обвинение и да претърпи
последвалите поради обвинението вреди. Нам***ето на наркотик в
превозвания от него товар е обективен факт, стоящ извън неговата воля и
съзнание, за което той не носи отговорност, което е отчетено от прокурора
при частичното прекратяване на производството спрямо него, поради което
той не е съпричинител на вредоносния за него резултат.
Съпоставяйки характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, описани по-горе, както и трайното отражение на
последиците от повдигнатото му обвинение върху живота и психиката му, със
стандарта на живот в България, ищецът определя, че справедливото
обезщетение по чл.52 от ЗЗД, което следва да му се заплати, е 350 000 лева
сумарно.
Ответникът излага в представения отговор на исковата молба,че
оспорва същата,като посочва,че в тежест на ищецът е да докаже търпените
вреди, техния размер и връзката им с воденото наказателно производство.
Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, като от ищецът не били ангаж***и
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от дейността на Прокуратурата на Република България.Не били
подкрепени с доказателства твърденията на ищеца за накърняване на доброто
име и репутацията му пред близки, спедитори, които са му осигурявали
работа, приятели, колеги и пред властите на ***, както и за това, че воденото
срещу него наказателно производство е придобило широка публичност в
родният му град в ***.Липсват доказателства и относно твърденията му, че не
е могъл да си намери работа в *** в резултат на повдигнатото обвинение.
Ответникът извежда и че от фактическите твърдения в исковата молба
се виждало, че част от претенд***ите вреди били пряка последица от
дейността на трети на спора лица, като за условията на арестите,
Прокуратурата на Република България не е пасивно легитим***а да отговаря.
Претенцията за неимуществени вреди била изключително завишена и по
размер, с оглед твърдените вреди и релевантните факти, трайната съдебна
практика по аналогични казуси и обществения критерий за справедливост при
отчитане на обществено-икономическите и социалните условия на живот в
страната към исковия период.Наказателното производство приключило в
разумен срок, като се съобрази, че същото се характеризира с фактическа и
правна сложност, тъй като са били повдигнати обвинения и на още две лица.
Същото е приключило на досъдебната фаза на процеса. Липсвали
доказателства за трайни вреди върху физическото и психическото здраве на
ищеца. На следващо място при използването само на един критерий-
официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице в процесния
период, към 2019 г. този доход е 6592 лв. или ищецът претендира
обезщетение, което се равнява на повече от 53 пъти годишен доход на лице в
страната, а за 2020 г. е 7002 лева, което се равнява на повече от 49 пъти по-
голям годишен доход на лице в страната за този период, който размер е в
разрез с принципа за обезвреда.
6
Обстоятелства по делото
С постановление от 17.IV.2019 г. на разследващ митнически инспектор
при ТО „МРР Южна морска“ по досъдебно производство №79/2019 г. е
привлечен като обвиняем С. М. Р. за извършено престъпление по чл.242 ал.IV
предл.1 вр. с ал.II предл.1 вр. с чл.20 ал.II от НК-за това,че на 14.IV.2019 г.
през ГКПП „Капитан Андреево“ област Хасково като извършител, в
съучастие със С. Й. като помагач и Н.А.,като помагач и подбудител,без
надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република
Турция в Република България с товарен автомобил марка „****“ рег.№*****
и прикачено полуремарке марка „******“ с рег.№**** високорисково
наркотично вещество-хероин с общо тегло бруто от 288.380 кг. на обща
стойност от 18 744 700 лева,като предметът на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък.
По искане на Окръжна прокуратура-Хасково с определение от 18.IV.2019
г. по ЧНД №264/2019 г. Окръжен съд-Хасково взема мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо С. М. Р. и С. Й.,влязло в сила по отношение
на ищеца на 23.IV.2019 г.
С постановление от 05.VIII.2020 г. на Окръжна прокуратура - Хасково по
досъдебно производство №79/2019 г. на ТО „МРР Южна морска“ мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо ищеца е променена на мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева,вносими в
седмодневен срок.Сумата е внесена същия ден.
С определение №153/15.IV.2019 г. постановено по ЧНД №252/2019 г.
Окръжен съд-Хасково одобрява извършените на 14.IV.2019 г. действия по
претърсване и изземване,вкл. и на товарен автомобил товарен автомобил
марка „****“ рег.№***** и прикачено полуремарке марка „******“ с рег.
№****,собственост на ищеца.
С постановление от 08.Х.2020 г. Окръжна прокуратура-Хасково
прекратява частично досъдебно производство №79/2019 г. по описа на
ТО“МРР Южна морска“ спрямо С. М. Р.,поради липса на осъществена
субективна страна относно разследваното престъпление,същото не съставлява
престъпление, на основание чл.24 ал.I т.1 от НПК,като се отменя и мяката за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.Постановлението е
влязло в сила на 15.Х.2020 г.
Съобразно удостоверителен документ рег.№772915/12.III.2024 г. на
Агенция „Митници“,ТД-Бургас товарната композиция влекач „****“ рег.
№***** и прикачено полуремарке рег.№**** задържани по досъдебно
производство №79/2019 г. по описа на Митница Бургас се намират на
съхранение в склад под митнически контрол.
Наказателното производство срещу другите обвиняеми лица е завършило
окончателно с влязло в сила решение №183/20.III.2024 г. постановено по н.д.
№82/2024 г. на ВКС на РБ.
С това решение се оставя в сила решение №202/08.ХI.2023 г. постановено
по ВНОХД №49/2023 г. на АС-Пловдив.С въззивния акт се потвърждава
постановената присъда №260000/13.I.2022 г. по НОХД №518/2020 г. на ОС-
7
Хасково в частта относно произнасянето по веществените доказателства,вкл.
и по отношение връщането на товраната композиция на С. М. Р..
На л.20-24 по делото са представени копия от медийни публикации
относно участието на ищеца в досъдебното производство като обвиняем.
Свидетелят М. Х К. установи,че познава ищецът покрай необходимостта
му да го ползва като преводач.Същият бил пуснат под парична гаранция и
останал в гр.Свиленград три или четири години,като ходели по кафенета и
ресторанти.Ищецът се оплаквал на свидетеля,че в ареста му било много
тежко,заплашвали ли го там,че ще лежи в затвора за 15 години,и то без да има
вина,липсвало му семейството.Вечер заключвали вратите в ареста,нямало
тоалетна,гърбът го заболял.Постоянно говорел на свидетеля за престоя си в
ареста.Там бил потиснат,отчаян,не вярвал,че ще излезе от там,бил в
депресия.Престоял година и четири месеца.След заминаването на Р. в ***
поддържал редовна връзка с К.,като се интересувал приключило ли е
делото,какво става с камиона му.Товарната композиция му била много
важна,тъй-като с нея изкарвал прехраната си и семейството му щяло да
гладува без нея.Ищецът споделял със свидетеля, че
си търсел работа като шофьор,но никой не искал да го наеме,тъй-като имал
проблеми в България.И досега не можел да си намери работа като
международен шофьор,което много го притеснявало и не се чувствал добре.
Трябвало да дойде сега да си вземе камиона,но нямал тази финансова
възможност.
Правни съображения
Предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2
ал.І т.3 от ЗОДОВ са установени по основание,предвид проведеното от ищеца
главно и пълно доказване.Изложените в исковата молба правнозначими
обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по
надлежен начин,като основание.
Безспорно,е че С. Р. е бил обект на наказателно производство
продължило година и половина и завършило с постановление за прекратяване
от съответната прокуратура.За този период от време ищецът търпи
изключителна интервенция и модификация в негативен план на личния си
живот,породени от изпълнението на процесуалните си задължения на
обвиняем в производствените действия на воденото досъдебно
производство,изискващи негово участие,вкл повдигане на обвинение и
привличане като обвиняем,разпити,търпене на действия по претърсване и
изземване и др. под.
Същевременно ищецът търпи и негативното влияние,породено от
тежестта на повдигнатите обвинения, посочени по-горе,които касаят тежко
умишлено престъпление съобразно легалното определение на чл.93 т.7 от
НК,касаещо наркотик в големи количества и на висока стойност, свързано с
очакването за налагане на завишена наказателна репресия спрямо него-
санкционната част на чл.242 ал.IV предл.1 вр. с ал.II предл.1 от НК предвижда
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет и
години и наказание „Глоба“ от 200 000 до 300 000 лева в кумулативно
единство.
От друга страна за период от година и четири месеца ищецът е търпял
8
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,което обстоятелство
допълнително засилва и катализира негативните преживявания от негова
страна,свързани с характера на обвинението,както и чувството за пълна
безизходица и безнадеждност,така и му налага свързаните с естеството на
тази мярка значителна човешка,културна,физическа,пространствена и т.н.
изолация.След промяната му на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в „“Парична гаранция“ същия остава на разположение на
разследващите,продължава да живее в чужда държава,без яснота относно
съдбата му на обвиняем и средства за издръжка.
Самият Р. при при участието си в съответните процесуални действия по
разследването оказва пълно съдействие,участва в процесиуални постановки
на оперативните служби по случая с оглед изясняване на обективната истина
по случая,като винаги застъпва своята невиновност.Тази негова добронаМ.ост
и очакваното от нея благоприятно развитие за него обаче завъшрва със статут
му на обвиняем и обект на задържане под стража.
Катализиращ ефект върху случая има и обстоятелството,че Р. е ****
гражданин,който е обект на разследване в чужда държава,без да знае
български език,обект на най-тежката мярка за неотклонение за
продължителен период от време и въпреки личната си увереност в своята
невиновност,непрекъснато е поставян в среда,която извежда ,че е виновен и
че необратимо ще бъде обект на тежка наказателна репресия.В тази насока е и
невъможността да общува с роднините и семейството си,за да намери някаква
подкрепа и утеха в тежките за него дни.Обстоятелството,че ищецът е чужд
гражданин и не знае езика сериозно го изолират и усилват отрицателния
аспект на описаното дотук.
Като резултат от статута му на обвиняем по процесното досъдебно
наказателно производство са иззети собствените му товарен автомобил марка
„****“ рег.№***** и прикачено полуремарке марка „******“ с рег.
№****,които и към 12.III.2024 г. все още се намират в митнически склад в
Република България.По този начин неговите отрицателни емоции се допълват
от невъзможността същият да упражнява професията си чрез собствената си
вещ,нарочно придобита за това,да изкарва прехраната на семейството си и то
за дълъг период от време,да осигури прогнозируемо бъдеще от финансово
естество за себе си и семейството си.Това негативно състояние продължава за
значителен период от време и след като за него е приключило наказателното
преследване.
От друга стана се доказа и че С. Р. не може да си намери въобще работа
като международен шофьор,каквато упражнява преди наказателното
дело,именно поради известността на случая му в ***,което води и до отказ на
ангажименти с него от евентуални клиенти и работодатели.
Наказателния процес,воден по отношение на ищеца в досъдебната си
фаза и до прекратяването му надвишава значително разумните срокове за
завършването му предвид липсата на изначално категорични доказателства
относно вината на ищеца,което сочи за неудачно и превратно прилагане
правомощията на обвинението. Производството е могло да се прекрати и на
много по-ранен етап от развитието си спрямо Р.е.Самият ищец,като обвиняем
не е допринесъл за тази необоснована продължителност на досъдебната част
на делото,а същата е породена основно от действията/бездействията на
органите, осъществяващи разследването и контрола върху му.Въпросния
период от време е значителна репресия по отношение на ищеца,която
9
предполага вреди и катализира общата им степен на интензивност.
Като резултат от незаконното обвинение и продължилото
разследване,ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му
и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е
превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и
досега.Следва да се посочи,че по делото няма доказателства,които да
обвързват вреди,породени от медийното отразяване на производството.
Ето защо се налага извода,че С. Р. е бил обект на това незаконно
обвинение,което е прекратено.Изпълнена е хипотезата на чл.2 ал.І т.3 от
ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца.
Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратуата,тъй-като
самата тя прекратява образуваното от нея против него наказателно
производство.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди,търсени от ищецът,следва да се съобрази и конкретната икономическа
ситуация в страната и развитието на обществото,които обективни
предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД.В
подобна насока е и Решение №55/11.ІІІ.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012
г., IV г. о.
Съвременното общество е изградено върху завишената защита правата
на личността от неоснователните посегателства на държавата. Именно
подобни критерии следва да са водещи и при проект***ето принципа на
справедливостта в казуси като настоящия,тъй-като те са пътя за адекватна
защита на нарушените права на личността от държавните органи от една
страна,а от друга-съдебните актове по подобни дела са и начин за развитие на
българското общество и държавна администрация в насока на реално
спазване и защита на правата на гражданите.Тези решения на съда са и способ
за осъществяване превенция на държавната администрация като цяло.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разб***е, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства.
По-горе съдът подробно обсъди и изведе параметрите на пряко
причинените от воденото против ищецът наказателно производство
неимуществени вреди.
Конкретното изМ.ие на водещия принцип на справедливостта
меродавен при извеждане величината на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.52 от ЗЗД по настоящото дело е 30 000 лева. Съгласно ППВС №
10
4/64 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Това обезщетение е съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
Процесното обезщетение удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от
ЗЗД съдът намира,че адекватното и справедливо обезщетение на
претърпените от страна на С. М. Рамазанаи преки и непосредствени
неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно
производство за престъпление по чл.321 ал.III пр.2 и пр.4 вр. с ал.II от
НК,което е прекратено спрямо него следва да намери остойностен израз в
сумата от 30 000 лв. Тези размери на обезщетение на неимуществените вреди
са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и
са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо
процесния случай.Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,ведно
със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на
постановлението да прекратяването на досъдебното производство- 15.Х.2020
г.Съобразно изложеното предявената осъдителна претенция за горницата над
30 000 лв. до пълния предявен размер от 350 000 лева е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По делото е отправено искане за изплащане на направените разноски в
размер съответното адвокатско възнаграждение в режима на чл.38 от
ЗАК,които възлизат съобразно изхода от делото на 3050 лева по чл.7 ал.II т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.като
няма основание за прилагане хипотеза на прекомерност на
адв.възнаграждение,предвид правната и фактическа сложност на делото
Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.І т.3, и чл.4 от ЗОДОВ вр. с
чл.52 и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
С. М. Р.,роден на 28.VI.1982 г. в гр.М.,***,гражданин на ***, обезщетение
от 30 000-тридесет хиляди лева за претърпени неимуществени
вреди,причинени от незаконно обвинение по досъдебно производство
№79/2019 г. на ТО „МРР Южна морска“ за извършване на престъпление
по чл.242 ал.IV предл.1 вр. с ал.II предл.1 вр. с чл.20 ал.II от
НК,прекратено с постановление за частично прекратяване от 08.Х.2020 г.
на прокурор от Окръжна прокуратура-Хасково,в сила от 15.Х.2020 г.
ведно със законната лихва върху сумата от тази дата до окончателното й
изплащане изплащане,като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдената
сума от 30 000 лева до пълния предявен размер от 350 000 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на основание чл.38 от ЗА на адвокат И. А. И.,гр. Свиленград, ул.“Георги
11
Скрижовски“ №1 сумата 3 050 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжавване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12