РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120202166 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Б. Ж. СТ., ЕГН
********** с адрес: гр.Б..., ж.к.“И...“, б..., вход ..., етаж.., ап.....
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №21-0769-
005691/17.02.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – гр.Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ - Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от правото да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП. В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателя постави ударението в пледоарията си на
липсата на умисъл в клиента му при извършване на вмененото му нарушение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли съда да постанови решение, с
1
което да потвърди процесното НП по основание и размер.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 26.05.2022 г.,
видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при
наказващия орган на 01.06.2022 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в четиринадесетдневния преклузивен срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Процесното МПС представлява лек автомобил марка „M.......“ модел
„......“ с рег.№ ........ На 19.10.2021 г. и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП
регистрацията на процесния лек автомобил била служебно прекратена.
Собственикът и настоящ жалбоподател Б.С. не била уведомен за служебно
прекратената регистрация на собствения ѝ лек автомобил.
На 23.11.2021 г., около 22:10 часа в гр.Бургас и на булевард „С....
С......“, при движение към кръгово движение от бензиностанция „П..... към
хотел „М......“, Б.С. управлявала автомобила, когато била спряна от служители
на МВР за проверка.
Така и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН и
след установяване по служебен път чрез справка с „ОДЧ-24“ за извършеното
прекратяване регистрацията на процесния лек автомобил, ХР. В. ХР. (младши
автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт бланков №196232 и
№21-0769-005691/23.11.2021 г. за установяване на административно
нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис на жалбоподателя бил
връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото нарушение с този АУАН
било по чл.140, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесното
МПС, след като на 19.10.2021 г. регистрацията му е била прекратена.
На 09.02.2022 г. прокурор от Районна прокуратура – Бургас е съставил
2
по случая Постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Препис от това постановление е изпратен на наказващия орган за сведение. В
конкретния случай в своя акт прокурора е посочил, че не може да се направи
обоснован извод за осъществен от субективна и обективна страна състав на
престъпление по чл.345, ал.2 НК.
На 17.02.2022 г. в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по
чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на
инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал
обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на
жалбоподателя на 26.05.2022 г. В цифров и словесен вид вмененото на
жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.
На 01.06.2022 г., в четиринадесетдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена
процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и
НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е по чл.140,
ал.1 ЗДвП. Според изр.1 на тази разпоредба по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Не се спори, че на 19.10.2021 г.
регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена, но
жалбоподателят С. не е знаела за това действие на полицейските органи.
Категорично Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас не е
уведомил собственика на автомобила за предстоящо прекратяване
регистрацията на процесното МПС и това, съдейки от съдържанието на
постановлението на прокурора, е било категорично установено по време на
извършваната проверка.
При това положение Б.С. е била напълно в неведение за служебно
3
прекратената от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас
регистрация на процесния лек автомобил. Очевидно не съществува практика
водачите-собственици да бъдат уведомявани от Сектори „Пътна полиция“ за
служебно прекратяване на регистрация на МПС в случаи, идентични на
настоящия.
В това неведение относно този факт тя била до спирането от
служители на МВР в гр.Бургас на 23.11.2021 г.
При това положение настоящия състав не може да установи въобще
вина в жалбоподателя при извършване на вмененото административно
нарушение.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е.
След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото
му нарушение собственикът, респективно - жалбоподателя са знаели, че
управляваното от С. МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е
налице умисъл в извършването на деянието и същата не е административно-
наказателно отговорна. Няма и данни процесното МПС да е било със снети
регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние
неминуемо у жалбоподателя, като правоспособен водач би възникнал въпроса
дали управлявания лек автомобил е регистриран.
Поради посоченото дотук е налице непоправимо нарушение на
материалния закон (ЗАНН), поради което процесното НП следва да бъде
отменено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 във връзка с ал.58д, т.1 ЗАНН
22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0769-005691/17.02.2022
г., издадено от Началник група в ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5