Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.10.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч. гр. д. №9622
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на П.Д.Ж.- длъжник по
изпълнително дело №20208380403928
на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, срещу
постановление от 10.08.2020год. за разноските и отказ, обективиран в
разпореждане на ЧСИ да намали разноските
за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя,
поради прекомерност на същите. Жалбоподателката смята, че
не дължи направените от взискателя разноски, тъй като
с поведението си не е станала причина за завеждане на изпълнителното
производство. Посочва, че още на 22.01.2020год. е потвърдила, че е съгласна
детето Рая да осъществява режим на лични контакти с баща си К.Й.Г.в периода
14.08.-30.08.2020год. и по времето, когато се е чувала с бащата е потвърждавала
уговорката. Същото потвърждение станало и на 06.07.2020год. когато се срещнали
пред лекарския кабинет при педиатъра на дъщеря им, както и около рождения ден
на детето 22.07.2020год., когато се чули по телефона потвърдила за уговорката,
но разбрала, че бащата се е снабдил с изпълнителен лист на 16.06.2020год. и
смята, че не е давала повод за някакви съмнения и с действията си не е станала
повод за образуване на изпълнително дело. Сочи, че за периода, в който бащата
твърди, че не си е вдигала телефона е била в обективна невъзможност да стори
това доколкото физическото й състояние не го допускало, тъй като има рискова и
проблемна бременност и й се налагало да
лежи и да си почива, без да се натоварва и притеснява допълнително и за което
прилага два болнични листа. Счита, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар от 350лв. е
прекомерно завишен. Моли да се отмени като незаконосъобразно постановлението на ЧСИ
за разноските и евентуално ако се счете, че се дължат разноски на взискателя да се намали адвокатското възнаграждение по изп.дело на 200лв.
Не е постъпило
възражение от взискателя по изпълнителното дело.
По делото са
депозирани мотиви на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, в които е посочено, че подадената
жалба се явява неоснователа.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена
от легитимирана страна, в
срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК-
постановление за разноските по изп.дело и отказ да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение, поради което е жалбата е процесуално допустима, а по същество- частично основателна.
Изпълнителното производство
е образувано по молба на взискателя К.Й.Г.от 07.08.2020г., подадена
чрез адв.Р. въз основа
на издаден изпълнителен
лист от 16.06.2020год. по гр.дело №14401/2019г. на СРС, 83-ти
състав и влязло в сила решение на съда относно режима на лични контакти между К.Й.Г.и
мамолетната му дъщеря Р.К.Г.. В молбата за образуване
на изп.дело е посочено, че независимо от посочения
режим на лични контакти за последно е видял дъщеря си в началото на март и
после я е виждал два пъти за по около час около преди месец, но и от повече от
две седмици няма контакт с майката или нейни роднини-звъни по телефона и пише
имейли, но няма отговор. Посочва, че са се разбрали с майката, че детето ще е при бащата през
лятото от 15.08. до 30.08. и, че следва да го вземе на 14.08. и сега когато са останали малко дни до датата
и следва да заминат няма връзка с майката и не знае как да организира
пътуването си, поради което моли да се образува изп.дело
и ако не се стигне до доброволно изпълнение да се съдейства за изпълнение на
режима на лични контакти между бащата и детето.
Претендира се за разноските по изп.дело.
Към молбата
са приложени
копие от договор за
адвокатско възнаграждение от 06.08.2020год. и пълномощно, от които се
установява, че между взискателя и адвокат Р.е уговорено
представителство за образуване и водене на изп.дело
срещу П.Д.Ж., за осъществяване на режим на лични контакти между взискателя К.Й.Г.- и детето Р.К.Г., както и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер
на 350лв., което възнаграждение не се
оспорва, че
е заплатено с оглед и на приложения договор, в който е декларирането и
изплащане на възнаграждението.
На 10.08.2020год.. на
длъжника П.Д.Ж. е изпратена покана за доброволно изпълнение в
двуседмичен срок и на 11.08.2020год. е отразено, че поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника.
С
постановление от 10.08.2020год., копие от което е връчено на длъжника ЧСИ е
посочил, че се дължат от длъжника разноски от 410лв. с ДДС и които включват
60лв.-такси за образуване на изп.дело, за справка
относно адреса на длъжника и за връчване на поканата за доброволно изпълнение,
както и 350лв.- адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя.
На 12.08.2020год.
длъжникът П.Д.Ж. е депозирала възражение, в което е
посочила, че не смята, че дължи разноски по изп.дело,
тъй като не са и представени никакви доказателства от които да е видно, че не е
изпълнявала решението на съда относно режима на лични контакти и заявява, че ще
предаде детето на бащата в присъствието на ЧСИ на 14.08.2020год. в 17ч. на своя
адрес и което да бъде върнато на 30.08.2020год.
Върху
възражението от 12.08.2020год. ЧСИ е разпоредил, че отказва да намали
разноските поради липса на основание.
Постановлението на ЧСИ по разноските от 10.08.2020год. е съобщено
на длъжника на 11.08.2020г., както и разпореждането от 12.08.2020год., с което
е отказано намаляване на разноските с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и при преценка на представените доказателства по изп.дело е частично неправилен и следва да бъде отменен по
следните съображения:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната
възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото,
а и в изпълнителното производство
/в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008
г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе
по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7
ГПК.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателката, че не дължи разноски
по изп.дело, тъй като смята, че с поведението си не е
станала причина за завеждане на изпълнителното производство и след като не са
били представени от взискателя-баща никакви
доказателства, че не е изпълнявала решението на СРС относно режима на лични
контакти с детето. Длъжник по изпълнителното дело за предаване на дете с оглед на осъществяване на
режим на лични контакти е родителят, който не изпълнява съдебното решение за
режима на лични контакти или препятства режима на контакти с детето и родителя,
който не упражнява родителски права. С оглед както на становището на взискателя, така и на длъжника, в случая няма спор, че родителите са
постигнали съгласие през август за периода 15.08.2020год. до 30.08.2020год.
майката П.Д.Ж. няма да ползва платен годишен отпуск, а такъв ще ползва бащата К.Й.Г.и
в този период ще се осъществи режим на
лични контакти през лятото с детето Р. и с цел почивка на планина и море с
определено място, като също така за периода от март до датата на образуване на изп.дело бащата е осъществил контакт с детето само за
часове, при режим на контакти на детето с преспиване при бащата по четири
почивни дни в месеца, както и за деня следващ рождения ден на детето и за празниците
по график за четна и нечетна година, като също така няма спор, че около две
седмици преди завеждане на молбата пред ЧСИ бащата не е имал контакт с майката или нейни роднини-нито по телефон,
нито по имейл, поради което са предприети действията по образуване на изп.дело. Неоснователно е позоваването на длъжника, че не
са представени доказателства, че не е изпълняван режима на контакти между
бащата и детето и след като в нейната доказателствена
тежест е да представи доказателства
именно, че е изпълняван режима, съобразно подробната регламентация в решението
на съда и не е възпрепятствала контактите на бащата с детето или ако не е
изпълняван режима то да е поради поведението на другия родител, каквито
твърдения от длъжника не са направени. Още повече, че в случая освен, че не е
установено да е осъществяван режима на лични контакти между бащата и детето за
целия период от март до завеждане на молбата, а само за летния период да е
възникнало неизпълнение от страна на майката и за инцидентен единичен случай, но не се оспорва от
длъжника, че е прекъснала контакта по
телефона с бащата, не е вдигала телефона си за периода около две седмици или
десет дни преди датата за предаване на детето през лятото, с което не е положила дължимата грижа и съответното поведение, за да уведоми бащата,
че детето е в състояние и няма
здравословни проблеми, за да пътува, да се конкретизира деня и часа на
предаването му и каквото съдействие е необходимо, за да се осъществи доброволно
изпълнение на режима на лични контакти между детето и бащата за лятото.
Изтъкнатите от длъжника причини да не осъществи нужния контакт по телефона с
бащата и в тази връзка приложените болнични за домашен режим на майката при
рискова бременност, не налагат извод, че същата не е могла да потвърди по телефон
или чрез имейл и осъществи съдействие, за да се осигури
предаването на детето, което да стане точно и безпрепятствено, съобразно
регламентирания режим на лични контакти между баща и дете през лятото, а не
изпълнението му да почива на желанието и волята на единия родител. Поради което
е неоснователно възражението на длъжника, че не е дал повод за завеждане на
молбата до ЧСИ за предаване на дете и следва да понесе разноските за
образуването му.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ в
редакцията към датата на образуване на изпълнителното дело, упълномощаването от
06.08.2020год. и договора за адвокатско
възнаграждение от същата дата минималния размер на адвокатското възнаграждение
е от 200лв., а с оглед на чл.10, ал.4 за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по
изпълнителното дело, възнаграждението е
200лв. В случая единственото което е
осъществено от процесуалния представител на взискателя
адв.Р.е, че е подала молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е
направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело. Поради което след като от представителят на взискателя не са извършвани други действия освен за
образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК се явява основателно след като изпълнителното дело, за което са
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и
правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното
дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, необосновано се явява определянето на разноски
в претендирания по изпълнителното дело размер от 350лв.
Предвид гореизложеното направеното от
страна на длъжника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК като частично основателно следва
да бъде уважено,
а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 350лева следва
да бъдат намалени до минималния
размер, определен съгласно чл.10,
т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г., в редакцията към упълномощането,
договора за адвокатско възнаграждение и образуване на изп.дело а именно
до размер на сумата 200 лв. В останалата част жалба срещу
постановлението за разноски по изп.дело се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх.№47027/25.09.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от П.Д.Ж.,
постановление за разноски от 10.08.2020год. и разпореждане от 12.08.2020год. на ЧСИ по изп. дело №20208380403928 на ЧСИ М.Б.,
с рег.№838
на КЧСИ, с
което е отказано на
длъжника намаляване на дължимите
на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя по
изп. дело №20208380403928 на ЧСИ М.Б., с рег.№838
на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 350лева на
200 лева, като
оставя без уважение жалбата на длъжника П.Д.Ж. в останалата част.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.