№ 7154
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110166602 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на
К.И. АД, ЕИК ********** срещу П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с която К.И. АД е
предявило срещу П. ГР. ИВ. обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02 стотинки/,
представляваща непогасена главница по договор за потребителскикредит
"Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК *********
/понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез
промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР.
ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; 3/
сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г., за които суми на
09.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 30434/2021 г. по описа на СРС, II, ГО, 160
състав.
Със заявление вх. № 8080/28.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. ГР. ИВ., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02 стотинки/,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
"Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК *********
/понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез
промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР.
ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; 3/
сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г.; 4/ сумата от 319,83
лева, представляваща договрна такса „Гарант“. На 09.06.2021 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, с изключение на сумата от 319,83
лева, представляваща договрна такса „Гарант“, за която заявлението е отхвърлено.
Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.
На 27.10.2020 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 23.11.2021 г. /в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски кредит "Екстра"
№ 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК ********* /понастоящем
К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на
правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в
качеството на заемател, К.И. ООД, ЕИК ********* /понастоящем К.И. АД, ЕИК
**********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на
дружеството/ е предоставило на П. ГР. ИВ. заем в размер на 1000 лв., който
следвало да бъде върнат на 12 ежемесечни вноски, вносими в периода 12.12.2019
г. – 12.11.2020 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя
за връщане на заетата сума бил 12.11.2020 г. Поддържа, че освен главницата,
ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна
лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 36,00 % и годишен процент на
разходите в размер на 49,70 %. Поддържа, че общият размер на задължението по
процесното заемно правоотношение бил 2080 лева. Посочва, че ответникът е
заплатил изцяло вноските с падеж, съответно 12.12.2019 г., 12.01.2020 г.,
12.02.2020 г., 12.03.2020 г., 12.04.2020 г. и 12.05.2020 г., както и че от вноската за
месец юни 2020 г. е заплатена сума в размер на 77,05 лева. Поддържа, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на
2
ищцовото дружество сумата от 500,02 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между
"К.И." ООД, ЕИК ********* /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след
извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в
качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, договорна лихва
в размер на 150,00 лева за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г., както и лихва
за забава в размер на 55,18 лева за периода 13.06.2020 г. – 26.05.2021 г.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че П. ГР. ИВ., ЕГН ********** дължи на К.И. АД,
ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 500,02 лева /петстотин лева и 02
стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК
********* /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено
преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на
заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от
28.05.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 150,00 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020
г.; 3/ сумата от 55,18 лева /петдесет и пет лева и 18 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.06.2020г. до 26.05.2021 г., за които суми на
09.06.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
30434/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна
на ответника П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с които се оспорват предявените
искове. Не се оспорва, че страните са били обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит "Екстра" №
93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК ********* /понастоящем
К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на
правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в
качеството на заемател. Оспорват се, обаче, останалите твърдени от ищеца факти
и обстоятелства, на които основава претенциите си, заявени с исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
3
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените исков, в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на
валиден договор за потребителски кредит "Екстра" № 93536/12.11.2019 г.,
сключен между "К.И." ООД, ЕИК ********* /понастоящем К.И. АД, ЕИК
**********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на
дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заемател,
чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания
на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР,
както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2)
кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по
отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по
договора и техният размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
Настоящият състав намира, че вземането на К.И. АД, ЕИК ********** /с
предишна правна форма на дружеството К.И. ООД/, произтича от сключен на
12.11.2019 г. с П. ГР. ИВ. договор за предоставяне на кредит от разстояние №
93536. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение
на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и
договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
и Закона за потребителския кредит.
В чл. 6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори,
съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му
4
за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г./.
За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за
кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се
подава от сайта на кредитора /www.creditins.bg/.
На първо място съдът намира, че представеното и прието като
доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно
изявление на П. ГР. ИВ., адресирано до ищеца, чието авторство не е спорно, има
доказателствена стойност /в този смисъл Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.
т. д. № 672/2017 г. на ВКС, I т. о./. Електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180
ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му
придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.
д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Ищецът е представил електронно изявление на хартиен носител /, което е
прието като писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното
изявление е направено от ответника, като обстоятелството, че същото е изпратено
от платформата www.creditins.bg не променя този извод. Като заявител в
документа е посочен П. ГР. ИВ., т. е. налице е електронна информация,
електронно изявление за установяване на авторството на документа, следователно
налице е електронен подпис /обикновен електронен подпис, подписан при
5
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По отношение така генерираният електронен
документ, възпроизведен върху хартиен носител и представен в заверен препис по
делото, не е искано представянето му на електронен носител. Поради това
преписът има значението на носител, обективиращ частен документ, подписан
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите
изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните
документи са създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно
признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние с № 93536 от 12.11.2019 г.
между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ищеца.
Представените с исковата молба документи съдът цени и с останалите
представени писмени доказателства по делото – разписка за извършено плащане
№ 2000000195289607 от 12.11.2019 г. за сумата от 1000,00 лева с наредител К.И.
ООД /понастоящем К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване,
чрез промяна на правната форма на дружеството/, получател П. ГР. ИВ. и
основание Договор № 93536/12.11.2019 г.; разписка № 0700009946855529 от
12.11.2019 г., за получена от П. ГР. ИВ., ЕГН ********** сума в размер на 1000,00
лева, с основание „договор № 93536/12.11.2019 г.“, с наредител К.И.. От
горепосочените документи се установява, че на 12.11.2019 г. /дата, която съвпада
с датата на сключване на договора/ ответникът лично е получил заетата сума в
размер на 1000 лева, което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Това
извънсъдебно поведение на ответника – получаването на определена сума чрез
паричен превод, в която изрично като основание за превода е отразено „договор
№ 93536/12.11.2019 г.“, с наредител К.И., освен доказването на получаването на
сумата, представлява отново признание на неизгоден факт – сключения договор за
потребителски кредит. Ответникът е получил сумата на основание договор за заем
№ 93536, който съвпада със сключения между страните договор за предоставяне
на потребителски кредит с № 93536 от 12.11.2019 г. От страна на ответника не са
наведени други основания за получаване на сумата от 1000 лева. Платецът черпи
правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят
черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова
трябва да го докаже /в този смисъл Решение № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. №
727/2009 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че е получил сума на друго основание от кредитора,
6
каквито твърдения липсват по делото.
От значение е и обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно
сумата от 1124,09 лева, което се установява от приетото заключение на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза. В тази връзка съдът приема, че са погасявани вноски по сключения
Договор за потребителски кредит, което също е признание за наличието на
облигационна обвързаност между страните.
Ето защо, съдът приема, че от обсъдените в тяхната съвкупност
доказателства се установява наличието на соченото в исковата молба
правоотношение и получаването на сумата по договора от ответника, поради
което предявеният иск за сумата 500,02 лева се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер.
Съгласно сключения договор и погасителния план към него ответникът е
следвало да заплати и възнаградителна лихва в общ размер 360,00 лв. за срока на
договора, който е бил 12.11.2020 г., като кредитът е следвало да бъде издължен на
дванадесет месечни вноски /единадесет от които в размер на 83,33 лева и
последна – дванадесета вноска в размер на 83,37 лева. Начинът и условията, при
които се олихвява дългът по кредита, са уговорени в чл. 3 от договора – с
фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 %. Лихвата е уговорена в абсолютен
фиксиран размер, посочен ясно в договора както в процентно изражение, така и
като парична сума, поради което липсва необходимост от уговаряне на
компоненти и методика за тяхното изменение. Същевременно като се вземе
предвид вида на кредита, неговия размер, срок и липса на обезпечение,
фиксираният годишен лихвен процент от 36,00 %, не се явява в противоречие с
добрите нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност между размера на
предоставената главница и този на уговореното за кредитора възнаграждение.
Размерът на претендираната възнаградителна лихва се установява от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 150,00 лева, дължима за периода от 12.06.2020
г. до 12.11.2020 г. Доколкото е настъпил падежът на всички погасителни вноски
/което обстоятелство следва да бъде взето предвид по аргумент от разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК/, които включват както главница, така и договорна лихва, то
искът за признаване за установена дължимостта на това акцесорно вземане, се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 150,00 лева и за
заявения с исковата молба период от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.
7
По делото не е спорно и се установи от събраните в производството
доказателства, че последното извършено от кредитополучателя плащане,
съобразно приетия от страните погасителен план по процесния договор за
потребителски кредит, е от дата 30.11.2020 г., като последната погасителна
вноска, по която е извършвано частично плащане е вноската за месец юни 2020 г.,
след което е налице забава в изпълнението на задълженията по кредита от страна
на кредитополучателя.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява и размера на
дължимата лихва за забава за периода 13.06.2020 г. – 26.05.2021 г., а именно 19,57
лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, като същото е
изготвено не само въз основа на представените по делото документи, но и след
извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, поради което и
съдът намира, че следва напълно да го кредитира.
Следователно предявеният иск за лихва за забава се явява основателен и
доказан до размера от 19,57 лева и за периода 13.06.2020 г. – 26.05.2021 г.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Възможността кредиторът да
въвежда такси и неустойки извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл. 10а, ал.
2 ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Съгласно чл. 4 от договор за потребителски кредит „Екстра“ №
93536/12.11.2019 г., кредитополучателят е избрал кредитодателя да ангажира
дружество гарант, за гарантиране заплащането на дължимите погасителни вноски,
уговорени с договора, за която кредитополучателя се съгласява да заплати в полза
на кредитодателя такса „Гарант“, разсрочена към месечните му вноски, съгласно
изготвен погасителен план.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и такса „Гарант“, разсрочена и дължима към месечните му вноски,
съгласно погасителния план, за ангажиране от страна на заемодателя по договора
на дружество-гарант, което да гарантира връщане на вноските по кредита от
страна на кредитополучателя, е нищожна и не поражда права и задължения за
страните.
8
Съдът намира, че сключването на договор за поръчителство /какъвто
характер има уговорката, съдържаща се в чл. 4 от процесния договор за
потребителски кредит/ с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора, води до извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. Договорът за
поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно
цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен
това обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата
на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установи по делото,
че с извършените от ответника плащания по процесния договор за кредит,
кредиторът е погасил частично и вземания за такса „Гарант“, чиято недължимост
/предвид недействителността на клаузата за такса „Гарант“, предвидена в
договора/ се установи в настоящото производство.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че със сумата от 374,67 лева,
с която са погасени вземания за такса „Гарант“, които произтичат от нищожни
клаузи, следва да бъдат погасени договорна лихва и лихва забава, чиято
дължимост се установи в настоящото производство, като с остатъка от 205,10 лева
се погаси частично главницата, чиято дължимост се установи в производството.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
9
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00
лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата в производството съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца К.И. АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III
№ 85, сумата от 219,56 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в настоящото исково производство
и не е представил доказателства за извършването на такива, поради което и не
следва да му бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца К.И. АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ********* сумата от 93,51 лева,
представляваща разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
респективно такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 6 ЗПФУР, предявен от К.И. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис III № 85 срещу П. ГР. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ************, че П. ГР. ИВ., ЕГН **********
10
дължи на К.И. АД, ЕИК ********** сумата 294,92 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит "Екстра" №
93536/12.11.2019 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК ********* /понастоящем
К.И. АД, ЕИК **********, след извършено преобразуване, чрез промяна на
правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в
качеството на заемател, ведно със законна лихва от 28.05.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума на 09.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30434/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за разликата над уважения размер от
294,92 лева до пълния предявен размер от 500,02 лева, както и предявените по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. ГР. ИВ., ЕГН
********** дължи на К.И. АД, ЕИК ********** сумата от 150,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.; и
сумата от 55,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2020г.
до 26.05.2021 г., за които суми на 09.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30434/2021
г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************
да заплати в полза на К.И. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
219,56 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. ГР. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************
да заплати в полза на К.И. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 93,51
лева, представляваща разноски в заповедното производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12