Р Е Ш Е Н И Е
№261757/21.12.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 17323 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с която против К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
- партер /вътрешен двор/, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 1365,24 лева – получена, но
неотчетена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД и
цесионера „Интейк“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
В исковата молба се излагат
твърдения, че по силата на договор за цесия
от 10.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД и Д.Д.Ц., ищецът придобива
вземане за сумата от 1465,24 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 23.09.2010 г. до
21.03.2011 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за
което е издадена фактура № ********** от 24.03.2011 г. С договор за цесия от
23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД прехвърля горепосоченото вземане на „Интейк“ ЕООД
срещу сумата от 1365,24 лева. Навежда се твърдение, че
продажната цена по тази цесия е заплатена изцяло на ответника, действащ като
пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД. Твърди се, че получената цена по цесията не е
отчетена на упълномощителя. При горните доводи се настоява за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Оспорва между страните да е възникнало облигационно
правоотношение по договор за поръчка. Оспорва да е получавал цената по цесията
като пълномощник на ищеца. Евентуално възразява, че с допълнително споразумение
от 23.10.2014 г., сключено между „К.Г.“ ЕООД, „Интейк“ ЕООД и Д.Д.Ц. е изменен
договорът за цесия между двете дружества. С това допълнително споразумение
страните са констатирали, че към датата на сключване на договора за цесия от
23.10.2014 г. Д.Т.А. не е разполагала с представителна власт да представлява
„Интейк“ ЕООД, поради което страните са преуредили отношенията си в следния
смисъл: „Интейк“ ЕООД замества в дълг „К.Г.“ ЕООД спрямо първоначалния цедент Д.Д.Ц.
за цената по договора за цесия от 10.10.2014 г. и поема ангажимент за събиране
на дълга. Ответникът сочи, че е разполагал с представителна власт да договоря
от името и за сметка на „К.Г.“ ЕООД, сключвайки тристранното споразумение. Твърди,
че съгласно цитираното тристранно споразумение
ответникът е възстановил на „Интейк“ ЕООД получената по-рано цена на
вземането в размер на 1365,24 лева. Настоява за отхвърляне на предявения иск.
Ищецът въвежда възражение за
нищожност на допълнителното споразумение от 23.10.2014 г., на основание чл.40 ЗЗД и чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
В открито съдебно заседание
страните, чрез процесуални представители поддържат заявените становища, като
ищецът настоява за уважаване на иска, респективно ответникът отправя искане за
отхвърлянето му.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От договор за прехвърляне на
вземания от 10.10.2014 г., сключен в гр. Варна между Д.Д.Ц. и „К.Г.“ ЕООД, се
установява, че на датата на подписване на договора, цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към длъжника „Енерго - Про Продажби“ АД, в размер на
1465,24 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия, за периода от 23.09.2010 г. до 21.03.2011 г., за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
********** от 24.03.2011 г. на „Енерго - Про Продажби“ АД. Уговорена е цена на
цедираното вземане – 1365,24 лева. Постигнато е съгласие последната да бъде
платена на цедента от цесионера, в срок от шест месеца, считано от датата да
подписване на договора за цесия.
По делото е представен и е приет
като писмено доказателство, договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.
По силата на този договор за цесия, ищецът прехвърля вземането, което е
придобил въз основа договора за цесия от 10.10.2014 г. в полза на цесионера –
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********. Цената на прехвърленото вземане отново е 1365,24
лева. Съгласно т.3 от договора, страните се съгласяват, че уговорената цена е
изплатена изцяло и в брой, като подписаният договор за цесия служи като
разписка за извършеното плащане.
При сключване на договора за цесия от 23.10.2014 г., цедентът „К.Г.“
ЕООД е представляван от пълномощника адв. К.Т., като това обстоятелство се
установява както от представения договор, така и от пълномощно от дата
04.07.2014 г. С последното „К.Г.“ ЕООД упълномощава адв. К.Т., да го
представлява пред физически и юрически лица, като извършва правни и фактически
действия, с изрично посочване, че упълномощаването е извършено без срок и
следва винаги са се тълкува в полза на упълномощеното лице. Видно от същия
документ пълномощникът има правото да получава от името и за сметка на
упълномощителя плащанията на всички дължими му вземания, както и да договаря
сам със себе си.
На датата на сключване на втория
договор за цесия - 23.10.2014 г., между Д.Д.Ц., представляван от адв. К.Т., „К.Г.“
ЕООД, също представлявано от ответника и „Интейк“ ЕООД е сключено тристранно споразумение
към същия договор, по силата, на което страните постигат съгласие, сумата от
1365,24 лева, представляваща цена за прехвърляне на вземането по договора за
цесия от 10.10.2014 г., дължима с падеж 10.04.2015 г., да бъде платена на
цедента Д.Д.Ц. от
цесионера по втория договор за цесия - „Интейк“ ЕООД. Като причина за
заместването в дълг се сочи невъзможността „К.Г.“ ЕООД да изпълни в срок
задължението си по цесионния договор от 10.10.2014 г.
В замяна, ищецът се задължава да
прехвърли безвъзмездно, в полза на „Интейк“ ЕООД, вземането, получено по
договора за цесия от 10.10.2014 г. В текста на споразумението изрично е
посочено, че при подписване на договора за цесия от 23.10.2014 г. цесионерът
„Интейк“ ЕООД е представляван от лице без представителна власт – Д.Т.А., поради
което страните се договарят за следното: Д.Д.Ц. – цедент по договор за цесия от
10.10.2014 г. приема задължението за заплащане на цената за прехвърляне на
вземането, предмет на договора, в размер на 1365,24 лева, да бъде изпълнено от
„Интейк“ ЕООД, което дружество замества в дълга цесионера „К.Г.“ ЕООД.
Последното дружество прехвърля безвъзмездно в полза на „Интейк“ ЕООД, вземането
си към „Енерго Про Продажби“ АД, а „Интейк“ ЕООД поема задължението да инициира
и заплати разходите по съдебно производство против „Енерго Про Продажби“ АД.
В споразумението изрично е
посочено, че адвокат К.Т., действащ в качеството на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/
на „Интейк“ ЕООД, сумата от 1365,24 лева, като страните се съгласяват с
извършеното плащане, а подписаното от тях споразумение служи като разписка за същото.
От
материалите по приобщеното гр.д. №1891 по описа на ВРС за 2016 г. се установява,
че въз основа искова молба на „Интейк“ ЕООД е образувано съдебно производство
под горния номер, приключило с решение №2111/30.05.2016 г., с което ответникът
„Енерго – Про Продажби” АД, е осъден да заплати на ищеца „Интейк” ЕООД, сумата
1465,24 лева, платена от Д.Д.Ц., и прехвърлено вземане по Договор за цесия от
10.10.2014 г. с цесионер „К.Г.” ЕООД, и повторно прехвърлено с Договор за цесия
от 23.10.2014 г. с цесионер ищцовото дружество, платена при начална липса на основание,
стойност на коригирана непотребена електроенергия за период 23.09.2010 г. - 21.03.2011
г., начислена служебно по констативен протокол от 21.03.2011 г., за което е
издадено дебитно известие № **********/ 24.03.2011г., за обект с адрес: ***, с
кл. №********** и аб. № **********, с абонат първоначалният цедент Д.Д.Ц.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 19.02.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД,
както и сторените разноски по делото.
Видно от
разписка, изготвена от Д.Д.Ц., същият е декларирал, че на 07.11.2016 г. е
получил от адв. К.Д.Т., сумата от 2779,88 лв., представляваща сбор от
присъдените суми по гр. д. № 1891/2016 г. на ВРС и по в. гр. д. № 1248/2016 г.
на ВОС.
Ищецът
представя нотариална покана от „К.Г.“ ЕООД до адв. К.Т., връчена на последния
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с която отправя искане да му бъдат предоставени 297
бр. договори за прехвърляне на вземания, сключени на 23.10.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.36, ал.2 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД. Същият е
допустим, а разгледан по същество, той е неоснователен, като аргументите за
този извод, са следните.
Страните не спорят, а и от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с договори за
цесия от 10.10.2014 г. и от 23.10.2014 г., в полза на „Интейк“ ЕООД е
прехвърлено вземане, което първият цедент Д.Д.Ц. има към „Енерго-Про Продажби“
АД, а именно - 1465,24 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел. енергия, за периода от 23.09.2010 г. до 21.03.2011 г.,
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадена
фактура № ********** от 24.03.2011 г. С двата последователни договора е уговорена
една и съща цена на цедираното вземане – 1365,24 лева.
Видно от представени 2 бр.
пълномощни от дати 03.09.2014 г. и 04.07.2014 г., се установява, че като
пълномощник на цедентите и по двата договора за цесия /Д.Д.Ц. и „К.Г.“ ЕООД/, при
сключване на същите, ответникът е действал от името и за сметка на
упълномощителите, като при подписване на втория договор за цесия – от
23.10.2014 г., пълномощникът е получил цената на прехвърленото вземане - 1365,24
лева, от цесионера „Интейк“ ЕООД.
Не е спорно между страните, че по
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Интейк“ ЕООД против
„Енерго-Про Продажби“ АД е образувано гр.д. №1891 по описа на ВРС за 2016 г.,
по което, в полза на ищеца по делото е постановено осъдително решение за сумата
от 1465,24 лева, както и разноски в размер на 558,61 лева.
Спорните въпроси между страните
се свеждат до това дали между тях е налице мандатно правоотношение, в
изпълнение, на което ответникът следва да отчете на ищеца сумата 1365,24 лева,
както и дали сключеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г., преуреждащо
отношенията на страните по двата договора за цесия – от 10.10.2014 г. и
23.10.2014 г., е нищожно, каквото правоизключващо възражение въвежда ищецът.
Според последния, тристранното споразумение от 23.10.2014 г. е нищожно, тъй
като то противоречи на добрите нрави, с него се заобикаля закона и извършеното
договаряне е във вреда на представлявания.
Съдът намира възражението на
ответника за липса на сключен договор за поръчка с ищеца, за неоснователно. Отношенията
между страните по делото се регулират от разпоредбите на чл.284 и сл. ЗЗД, като макар да не е
представен нарочен писмен договор за поръчка сключен между ищеца и ответника, а
само пълномощно, с изрично посочване последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД, извод за
наличие на валидно мандатно правоотношение следва от упълномощаването на
ответника да получава от името и за сметка на упълномощителя – ищец в
настоящото производство, всички дължими му вземания. За ответника е възникнало
задължение да отчете на упълномощителя, получените в негова полза парични суми
от трети лица, като страните не спорят, че получената цена на прехвърленото
вземане по договора за цесия от 23.10.2014 г. не е отчетено на представлявания.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за нищожност на тристранното споразумение от 23.10.2014
г. Не е налице нито едно от сочените от ищеца основания за недействителност. Съгласно
сключеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г. цесионерът по втория
договор за цесия /от 23.10.2014 г./ – „Интейк“ ЕООД поема задължението да
заплати цената на цедираното вземане, на цедента по първия договор за цесия /от
10.10.2014 г./ - Д.Д.Ц., в замяна, на което придобива безвъзмездно вземането от
втория цедент „К.Г.“ ЕООД. Макар да се сочи безвъзмездност на прехврлянето, за
ищеца не са настъпили каквито и да е вреди от сключеното споразумение – прехвърлил
е придобитото вземане по договора за цесия от 10.10.2014 г., но сам не дължи
заплащане на уговорената му цена по същия, тъй като е заместен в този дълг от „Интейк“
ЕООД. В имущественото състояние на ищеца не е настъпила сочената негативна
промяна поради твърдяна нееквивалентност на престациите. При данни, че между
последователните цеденти и цесионера е сключено валидно тристранно споразумение,
което преурежда отношенията им по договорите за цесия, както и предвид заместването
в дълг от страна на „Интейк“ ЕООД, по договора за цесия от 10.10.2020 г., то „К.Г.“
ЕООД няма вземане към цесионера по договора за цесия от 23.10.2014 г., респективно
ответникът не дължи в полза на ищеца отчет на получената цена по цесионния
договор от 23.10.2014 г. Същата е върната на цесионера и не се намира в държане
на адвокат К.Т., поради което той не би могъл да я отчете на предствлявания.
При горните доводи съдът намира
предявения иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените от него
разноски в размер на 350 лева – за адвокатско възнаграждение, като
отговорността за плащането им следва да се възложи в тежест на ищеца. Доколкото
се твърди, че е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1,
т.3 ЗА, то присъдената сума за адвокатско възнаграждение следва да бъде изплатена
в полза на адв. М.В.М. – с пълномощно по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, против К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** - партер /вътрешен двор/, иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 1365,24 лева – получена, но неотчетена
от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД и
цесионера „Интейк“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.10.2019 г.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** /партер/, сумата от 350 лева - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38,
ал.1, т. 3 ЗА вр. чл.78. ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: