№………./………2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар
Димитричка Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 876 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивната жалба на С.М.С., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. А.Д., срещу
решение № 1304/28.03.2019г. по гр.д. № 11270/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен
иска му против „Булкрафт"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.В.В. и А Д В, за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 000лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпилата смърт на бащата му- М В, в следствие на
трудова злополука, осъществена на 20.10.2013г.
към 5ч. на федерална магистрала А8,
място на присъединяване Аугсбург Запад посока на движение ***, ***, а именно ПТП с
човешки жертви, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане – 20.10.2015г. до окончателното
изплащане, на основание чл.
200 КТ.
Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на закона, т.к. още в о.с.з.
на 15.03.2019г. е поискал съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, понеже ответникът нито е подал писмен
отговор на исковата молба, нито е се е явил в с.з., нито е поискал писмено
делото да се гледа в негово отсъствие. При това положение съдът е следвало да
се произнесе по спора с неприсъствено решение или с определение по чл. 239, ал.
3 от ГПК, с което откаже това. Откаже ли обаче, съдът е бил длъжен да посочи
кои точно предпоставки отсъстват и представляват пречка за постановяване на
неприсъствено решение, като продължи делото и се произнесе по общия ред. ВРС
обаче не е отказал постановяване на неприсътвено решение и не е постановил
такова, а е отхвърлил иска, като недоказан, без да му е била дадена възможност
да сочи допълнителни доказателства. Стаановището си основава на приетото с
решение № 157/29.11.2010г. от 29.11.2010г. по т.д. № 262/2010г. на ТК на ВКС. На следващо място е изложил, че
според него в протокол № 51/06.12.2013г. на РУСО е било обективирано разпореждането
по чл. 60 от КСО, т.к. видно от проведното разследване, служителите на РУСО са
издали разпореждане за приемане на злополуката за трудова. Смята, че е доказал всички предпоставки за уважаване на
иска.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение на ВРС и да
бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена. Алтернативно
се иска да бъде отменено обжалваното решениеи и да бъде върнато делото на друг
състав на първата инстанция за събиране на доказателства за основателността на
претенцията, както и за произнасяне по искането
за постановяване на неприсъствено решение.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК от „Булкрафт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ......и
съдебен адрес ***, чрез управителя Д.В.В. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Излага, че не са били надлежно призовани за делото и не са
подали писмен отговор и не са участвали в производството. Узнали чак при едновременното връчване на
препис от първоинстанционното решение и на препис от въззивната жалба. Не се
спори, че наследателят на ищеца е бил в трудови правоотношения с дружество и е
загинал при злополука на 19.10.2013г. Не е изяснен докрай обаче механизма на настъпване на
ПТП. Текстът на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието трудова злаполука. Не е
установено дали има внезапност на увреждането на здравето, респективно на
смъртта. Липсата на влязъл в сила индивидуален адм.акт по чл. 60 от КСО е
пречка за уважаванто на иск по чл. 200 от КТ. Протокол № 51/06.12.2013г. е акт
по смисъла на чл. 58, ал. 6 от КСО и не установява характера на злополуката
като трудова. Освен това претенцията е погасена по давност. Искът е
неоснователен. Претендира се присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 18.06.2019г. въззивникът, чрез адв. Иванина
Влахова поддържа въззивната си жалба, а въззиваемото дружество, чрез адв. А.А.-
становището си, изразено в писмения отговор, както и в представената писмена
защита.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба С.М.С., ЕГН **********
*** твърди, че покойният му
баща М В имал сключен трудов договор с ответника „Булкрафт” ООД, ЕИК *********, заемайки длъжността „заварчик”. Със Заповед № 14/05.09.2013г. е бил командирован от
работодателя, заедно с други работници, а именно: ****** и *** по маршрут **** считано от 06.09.2013г. до 20.10.2013г. със задача
кораборемонтна дейност. Съгласно заповедта пътуването следвало да се извърши
със собствен на „Булкрафт” ООД автомобил. На
19.10.2013г., около 19 ч. М В и другите командировани работници на „Булкрафт” ООД потеглили с микробуса
от мястото на изпълнение на кораборемонта към ****. От 02ч. на 20.10.2015г. микробусът бил управляван от *****.
Към 5ч. на същия ден, пътуващите в микробуса претърпели тежко пътно транспортно произшествие, при което на място загинал
баща му. Катастрофата става
на федерална магистрала А 8, място на присъединяване ***, посока на движение ******. Това било установено в Доклад за ПТП с човешки жертви, представен пред Съд Аусбург на
21.10.2013г. Тези факти и
обстоятелства се
установявали по безспорен начин
и с Протокол №51 от 06.12.2013г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката от 20.10.2013г. от РУСО-*****. След
трудовата злополука, преживял много болки и страдания от загубата на скъпия си
родител, загинал на 59г. Той бил изключително привързан към него, бил му и най-добият му приятел. Баща му полагал грижи и за него и му бил морална и материална
опора. Смъртта на баща му била изключителен шок. Изпаднал в дълбока криза и
дълго време бил на успокояващи медикаменти. До настоящия момент ищецът не е
получил застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят отказвал изплащането на обезщетение
с аргумент, че полицата не покривала
злополука извън Р *****.
Иска работодателят „Булкрафт”
ООД да бъде осъден да му заплати обезщетение на осн. чл. 200 от КТ в размер на
150000.00лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на злополукатка-20.10.2013г.
до окончателното изплащане на задължението. Иска да му бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, писмен отговор от „Булкрафт“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителите Д.В.В. и Антооанета
Дончева Василева не е постъпил.
За
да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 200 от КТ.
Този иск би бил основателен
ако се докаже от ищеца, че към датата на настъпване на ПТП наследоадтелят му и
ответното дружество са били в трудово правоотношеине към датата на настъпване
на злополуката, характера
на злополуката като трудова, наличието на вреди и причинно-следствената връзка между злополуката и вредите.
Видно от удостоверение
за наследници изх. № АУ132167МЛ/29.11.2013г., изд. от Община Варна, ищецът С.М.С.
е наследник по закон, наред със сестра си ******, на починалия на 20.10.2013г.
свой баща *****.
Не се спори между страните, че от 03.09.2013г. и към
датата на злополуката-20.10.2013г. наследодателят **** е бил в трудовоправни
отношения с работодтеля „Булкрафт” ООД, ЕИК *********. Не се спори също така за
това ,че ***** и още четирима негови колеги са били командировани за определена
работа във *****. Видно от приложените към първоинстанционното дело в превод
писмени доказателства, на 20.10.2013г.,
на път за България, на автоматистрала 8, в близост до отклонението ****, в
посока ***** е настъпило ПТП, при което на място е загинал *****. В протокол №
51/06.12.2013г. на НОИ, РУСО-Варна са отразени резултатите от извършеното
разследване на злополуката от 20.10.2013г., в следствие от подадената от
осигурителя „Булкрафт” ООД декларация вх. № 12677/01.11.2013г. Може да бъде
прието от съда, че в следствие на загубата С.М.С. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които се установяват от показанията
на разпитаната пред ВРС свидетелка ****.
Въпреки предоставената
веднъж с разпореждане № 29680/26.07.2018г.
по гр.д. № 11270/2018г. на 18-ти състав на ВРС възможност и втори път с
определение № 1476/29.01.2019г. по същото дело с изготвения проект на доклад
дадени указания на ищеца да посочи доказателства за това, че злополуката е
приета за трудова, той не е посочил и не
е представил разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО по първоинстанционното дело,
а и до момента. Трайноустановената
практика на ВКС обаче приема, че липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран. Представеният протокол №
51//06.12.2013г. действително не представлява такъв докумет. Това е акт
по смисъла на чл. 58 ал. 6 от КС, но не
и индивидуалния административен акт, установяващ
характера на злополуката като трудова.
При липсата на разпореждане
по чл. 60 от КСО, настоящият състав споделя
изводите на ВРС за неоснователност на иска, поради което го е отхвърлил.
Неоснователно е оплакването на ищеца-въззивник във
въззивната жалба, за допуснати от ВРС процесуални нарушения, доколкото не се е
произнесъл с неприсъствено решение, въпреки, че е отправено от него такова
искане, а ако е смятал, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 239,
ал. 1 от ГПК, то е следвало да се произнесе с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, а не да постановява решение по общия ред, с което отхвърли иска, като
недоказан, позовавайки се на приетото с решение № 157/29.11.2010г. по т.д. № 262/2010 г. на ТК на ВКС.
Настоящият състав възприема напълно изводите на ВКС в цитираното решение,
но намира, че то не касае настоящия казус, доколкото липсва своевременно
отправено от ищеца до първоинстанционния съд искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от протокола от проведеното първото и единствено по
първоинстанционното дело о.с.з. на 15.03.2019г., ВРС е констатирал редовното призоваване на страните, явяването на
процесуалния представител на ищеца адв. А.Д. и неявяването на представляващ
„Булкрафт” ООД или негов пълномощник, като
е дал ход на делото. Изяснил е на осн. чл. 143 от ГПК фактическата
страна на спора, дал е възможност на страните да изразят становище по доклада, проектът
от който е обективиран в определение №
1476/29.01.2019г., приел е представеното от С.С. писмено доказателство-протокол
№ 51/06.12.2013г. на РУСО-Варна, изслушани са показанията на водената от него
свидетелка Райна Желязкова Филипова и след като явилата се страна е заявила, че
няма други доказателствени искания и представя договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.
80 от ГПК, които са приети и приложени по делото, съдът е дал ход на устните
състезания, на осн. чл. 149, ал. 1 от ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си
представител е помолил да бъде уважен предявения от него иск, като му бъдат присъдени
сторените разноски и чак на това място е поискал да бъде постановено
неприсъствено решение. Съдът е обявил устните състезания за приключили, на осн.
чл. 149, ал. 2 от ГПК и е определил, че ще се произнесе с решение. При тези
обстоятелства е постановил решение № 1304/29.03.2019г.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено от
процесуалния представител на ищеца несвоевременно, чак след приключване на
устните състезания по първоинстанционнното решение. Вярно, че законът не сочи точно
крайния срок, до който ищцовата страна може да иска неприсъствено решение, но това
определено е до приключване на устните състезания по делото и то в първата
инстанция, доколкото единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е
постановяването на неприсъствено решение. Искане в този смисъл до приключване
на устните състезания по първонстанционното дело от страна на ищеца С.М.С.
няма. Исканията на страните в хода на устните състезания по делото не обвързват
съда, а и съдията не е бил длъжен да си отменя определението, с което е бил
даден ход на устните състезания. При това положение, единственият изход е бил
постановяване на решение по общия ред, както е постъпил, отхвърляйки иска, като
неоснователен. Нямало е нужда от определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК и
продължаване разглеждането на делото по общия ред.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не се следват разноски на въззивника. Той следва
да бде осъден да заплати на „Булкрафт” ООД сумата от 800.00лв., представляваща
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие, потвърждение за
плащане и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 32, 33 и 34 по делото,
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
781 ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1304/28.03.2019г.
по гр.д. № 11270/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен иска на С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, против „Булкрафт" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.В.В. и А Д В, за осъждане на работодателя да му заплати сумата от 150000.00лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди – болки и
страдания, като последица от настъпилата смърт на бащата му- М В, в следствие
на трудова злополука-настъпила на 20.10.2013г. ПТП, осъществено на федерална магистрала А8, място на
присъединяване Аугсбург Запад, посока на движение ******, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждане – 20.10.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплти на „Булкрафт" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Д.В.В. и А Д В сумата от 800.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: