РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500052 по описа за 2022 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от
„Стомана Индъстри“ АД, чрез адвокат Х.М., срещу решение № 262139 от 11.
11. 2021г., постановено по гр. д. № 02110 / 2021г. по описа на Пернишкия
районен съд, в частта му, с която по исковите претенции на ищеца по чл. 344,
ал.1, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 225 от КТ, уволнението на ищеца е отменено като
незаконосъобразно и дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер
на 4 234,72лв., ведно със законните лихви за забава, считано от ***г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати разноски на ищеца, както и държавни такси и разноски по сметка на
Пернишкия районен съд. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че
решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на
ГПК и в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилното
им обсъждане, поради което моли то бъде отменено в обжалваните части и
същите искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете
1
съдебни инстанции.
Насрещната страна Е. К. Й., чрез адвокат Г.М., е подала писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, като решението в обжалваните му части бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание Е. К. Й.,
чрез адвокат Г.М., оспорва въззивната жалба и поддържа писмения си
отговор. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия
окръжен съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на дружеството.
Решението на Пернишкия районен съд в прекратителната му част не е
обжалвано и в тази му част е влязло в сила.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното :
Приел е за безспорно наличието на трудово правоотношение между
страните, което е било прекратено със Заповед ***г., на основание чл. 344,
ал.1, т.5 от КТ. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в
нея са изредени редица изисквания,без да са посочени конкретни факти,
данни и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя, че на работника
липсват определени качества – професионални умения, навици, знания и т.н.,
като в тази насока се е позовал на Решение № 150 от 11. 06 2015г. на ВКС по
гр. д. № 5166 / 2014г., III, г.о. ГК. Съдът е посочил, че въз основа на
свидетелските показания на началника на ***, се е установил случай, чрез
видеонаблюдение, когато в началото на пандемията работникът
демонстративно е свалил маската си, а представената по делото заповед за
налагане на дисциплинарно наказания „Забележка“ заради неспазване на
противоепидемиологичните мерки няма дата и данни да е връчвана на ищеца,
респективно да е влязла в сила, поради което съдът е приел, че тя е нищожна.
Първоинстанционния съд е отбелязал, че ответното дружество не е
представило атестационните формуляри на ищеца, находящи се при него,
въпреки, че е било задължено да ги представи.
Съдът е изходил от заключенията на вещото лице по допусната
съдебно – счетоводна експертиза и е определил размера на дължимото
обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 от КТ в размер на 4234,72лв.
2
С оглед изложеното съдът е уважил предявените искови претенции
по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Съдът е изчислил разноските и държавните такси и е постановил
диспозитива на решението си.
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия в Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и предвидената от закона форма, поради
което не е нищожно. Налице е гражданскоправен спор между процесуално
правоспособни и дееспособни субекти, по който родово и местно
компетентен да го разгледа се е явявал Пернишкия районен съд. Налице са
били всички положителни процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са били отрицателни процесуални предпоставки, водещи до
негово погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл по предявените
пред него искове.
Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от
изложеното във въззивната жалба, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Ищецът и ответното дружество са сключили трудов договор № ***г.,
въз основа на който ищецът е започнал да работи от ***г. на длъжността
„***“ в *** в ответното дружество, при трудово възнаграждение от 580лв.
Впоследствие с неколкократни двустранно подписани споразумения
трудовото възнаграждение е било увеличавано, като ищецът е продължавал
да работи на същата длъжност. По делото липсват каквито и да е
доказателства, включително и атестационни формуляри, от които да може да
се направи извод, че докато е работел на заеманата от него длъжност „***“,
работникът не е можел да се справя добре с възложената му работа, т. е. да му
липсват качества за изпълнение на възложената му работа или за ефективното
3
й изпълнение.
На ***г. около 16ч., при преминаване през пропускателен пункт на
дружеството – работодател, ищецът бил без маска, а на предложената му
маска от специално поставена за тези цел служителка от дружеството, на
пропускателния пункт, Е.Й., демонстративно отказал да я вземе. Това
обстоятелство се установява от започналата процедура за налагане на
дисциплинарно наказание на работника Й., която е останала неприключена
/л.85 – л. 88 от първоинстанционното дело/, както и от свидетелските
показания на Ч. Д. Д. – началник ***, който специално е бил запознат с този
инцидент и е гледал записа му от камера за контрол по пропускателния пункт.
Ищецът излязъл в продължителен болничен отпуск от ***г. до ***г., по
време на който му били направени две операции от *** – едната на ***г., а
другата на ***г.
След завръщането му от болничния отпуск, още в първия му работен
ден на ***г., му била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, а като причини за
прекратяване на трудовия договор /безвиновно прекратяване на трудовия
договор/, в заповедта било посочено :
На работника обективно липсват личностни и професионални качества,
необходими за ефективно изпълнение на работата му по трудовото
правоотношение и съгласно задълженията по длъжностната характеристика
за заеманата длъжност, които са – неспособност да изпълнява резултатно
възложената работа, неосигуряване на своевременна информация до
работодателя /преките ръководители/ за резултатите от изпълнението на
оперативно възлаганата му работа и задачи, липса на оперативност в
работата, липса на съобразителност и инициативност като професионални
качества при изпълнение на работата, неумение за работа в екип с негови
колеги, на работника липсват личностни качества – контактност с колегите,
комуникативност, неумение ефективно да прилага производствените решения
и задачи в изпълняваната работа, липса на стремеж към професионално
усъвършенстване, проявяване на немарливост и нехайство в работата, липса
на съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в работата.
Липсата на посочените личностни и професионални качества при работника
се проявяват като трайно състояние на работата като в резултат на тази
4
обективна липса на качества, е налице неизпълнение, лошо или недостатъчно
качествено или резултатно изпълнение на работата, във връзка с обективните
възможности на самия работник, като в тази връзка получените резултати в
работата са неубедителни и незадоволителни.
Пернишкият окръжен съд възприема доводите във въззивната жалба, че
заповедта е мотивирана, но следва да отбележи, че изложените в заповедта
мотиви не се подкрепят от нито едно доказателство по делото, поради което
заповедта по същество е незаконосъобразна.
Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
самият работодател е посочил, че се касае за безвиновно прекратяване на
трудовия договор, поради което съдът не възприема доводите във въззивната
жалба, че отказът на работника да си постави предпазна маска, сам по себе си
бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Този отказ би
могъл да бъде основание за налагане на диспицплинарно наказание, но не и за
прекратяване на трудовото правоотношение, още по – малко пък на основание
чл. 328, ал.1, т.5 от КТ.
Съдът не възприема и оплакванията във въззивната жалба, че не са
обсъдени задълбочено свидетелските показания на Ч. Д. Д.. Единственото
нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника е непоставянето
на предпазната маска, което споменава този свидетел. Самият свидетел няма
непосредствени впечатления за това как работникът изпълнява трудовите си
задължения, тъй като той като началник на *** поставя задачи за изпълнение
на ръководителите, а те поставят задачи на работниците, в това число и на
***. Работниците и *** пък се отчитат после за изпълнението на задачите
пред ръководителите им, като такива ръководители са били последователно
М. и А. /свидетелските показания на М. Г. М./. Самият свидетел Ч. Д. заявява,
че на 99% е сигурен, че той не е отнемал бонуси на Е.Й..
Следователно макар и мотивирана, процесната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да са в подкрепа
верността на изложените в заповедта мотиви.
Напротив от представените по делото доказателства – дипломи,
удостоверение за придобита квалификационна степен „***“, и т.н., както и от
свидетелските показания на М. Г. М. и Р. Р. К., кореспондиращи помежду си и
5
с всички останали доказателства по делото се установява, че Е.Й. си е вършел
качествено работата, имал е колегиални отношения с останалите, притичал им
се е на помощ, когато са имали необходимост от такава, самият той е искал
помощ, когато е имал потребност и останалите са му я оказвали, полагал е
извънреден труд и не е имало случай някой от ръководителите да е оставал
недоволен от неговата работа.
Следователно въпреки, че доказателствената тежест да се докаже
законосъобразността на уволнението и то точно на основание чл. 328, ал.1, т.5
от КТ, е била върху дружеството работодател, но то не я е доказало, поради
което искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и той следва да
бъде уважен.
По отношение исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 от
КТ. Във въззивната жалба има оплакване, че неправилно Пернишкият
районен съд е приел, че бонусите имат характер на допълнително
възнаграждение с постоянен характер.
Видно от приложените заверени копия от фишове за трудови
възнаграждения на Е. К. Й. – л.13 – л.27 от първоинстанционното
производство, във всеки фиш има отбелязване, че работникът Е.Й. е
получавал „производствен б. и целева награда5“, които са били в различни
размери за всеки месец.
В чл. 16, ал.5 от Вътрешните правила за работната заплата /л.139 от
първоинстанционното производство/, е посочено, че за работниците и
служителите, заемащи длъжности в ***, както и за работниците и служители
от отдел ***, полагащи физически труд на територията на *** се установява
допълнително месечно възнаграждение, като поименен списък на
работниците и служителите, за които се установява допълнително месечно
възнаграждение, както и реда, начина и условията на плащане се определя в
заповед на Работодателя, до нейната отмяна. Ищецът е работил като *** в
***, поради което той постоянно е получавал такова допълнително
възнаграждение, което има постоянен характер.
Следователно Пернишкият районен съд правилно е определил
дължимото се обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225 от КТ, в размера
изчислен от вещото лице Н. С. И. и в първоначалното заключение /121 – 123
от първоинстанционното производство/ и в допълнителното заключение /л.
6
134 и 135 от първоинстанционното производство/.
Именно в резултат от незаконосъобразното уволнение от страна на
работодателя, работникът Е.Й. е останал без работа за периода от *** до ***г.
С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че исковите
претенции се явяват основателни. Следователно въззивната жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати на Е.Й. сумата 800лв., представляваща направените от нея
разноски за адвокатски хонорар пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262139 от 11. 11. 2021г., постановено по
гр. д. № 02110 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му
части : с която по исковите претенции на ищеца по чл. 344, ал.1, ал.1, т.1 и т.3
и чл. 225 от КТ, уволнението на ищеца е отменено като незаконосъобразно и
дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер на 4 234,72лв., ведно
със законните лихви за забава, считано от ***г. до окончателното изплащане,
в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски на ищеца, както
и държавни такси и разноски по сметка на Пернишкия районен съд.
Осъжда „Стомана Индъстри“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Е. К. Й., с ЕГН **********, от ***,
сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща направените от него
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7