РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Бяла, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200351 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Й. П. от гр.В.Т., ул.“Г.Б.“ .., вх.., ет.., ап.1..
против Наказателно постановление № 38-0003470 от 26.11.2021г., издадено
от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.87, т.3 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложено на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – административно наказание глоба в
размер на 2000лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, издадено в противоречие със ЗАНН, при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. На посочените
основания, поддържани и в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя, молят НП да бъде отменено, а алтернативно да се намали
размерът на наложената санкция.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 05.11.2021 г., около 10:20
часа, в село Ц., обл.Р., на изхода в посока гр. С., срещу бензиностанция
1
Ведима, св.И.И.-на длъжност инспектор в РД“АА“ Русе спрял за проверка
товарен автомобил влекач Рено Магнум с peг. №....... от категория N3, с
прикачено полуремарке Кьогел СН 24 с peг. №......... от категория 04.
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Д.П., като извършвал
обществен превоз на товари, в момента на проверката без товар. Водачът П.
представил непопълнена международна товарителница CMR с печат на
превозвача „Ц.с“ ЕООД и заявил, че ще закара автомобила до гр.С., където
ще натоварва автомобила за международен превоз. При проверката същият не
представил Карта за квалификация на водач на МПС, както и други
документи на водача и автомобила, които му били изискани. Твърдял, че
притежава карта за квалификация, но я е забравил. При тези обстоятелства,
св.И. му съставил АУАН за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на МТ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу акта.
Впоследствие, на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН и след направена
справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ установил, че водачът П. не притежава валидна карта за
квалификация на водач на МПС, притежавал е Карта за квалификация №
Р154264, която е с изтекъл срок на валидност на 21.10.2021г. Поради това, в
издаденото НП АНО преквалифицирал нарушението като такова по чл. 87,
т.3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ. НП било връчено лично на 01.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.И., АУАН, НП, справка за издадени карти за квалификация на водача,
справка за нарушител, заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за
установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно
лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните
правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, каквото се
явява и Директор РД „Автомобилна администрация“, определен от
Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП
само на това основание. При издаване на НП АНО е упражнил
законосъобразно правомощията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и е преквалифицирал
нарушението като такова по чл.87, т.3 Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ,
като е посочил обстоятелствата на нарушението и словесното му описание,
2
както и доказателствата, които го потвърждават. С оглед на това, правото на
защита на жалбоподателя не е нарушено, същият се е запознал с обвинението
в цялост и е организирал своевременно защитата си срещу НП. В тази насока
са неоснователни възраженията в жалбата за неустановеност на конкретното
нарушение и на доказателствата, които го подкрепят. Подробно в НП АНО е
обосновал точното нарушение и е отразил доказателствата, които го
подкрепят. В компетенциите на наказващият орган е когато фактическите
обстоятелства по преписката сочат на друг вид нарушение, да
преквалифицира деянието, ако правилната правна квалификация е относима
към установените обективни и субективни признаци на деянието. Т.е
наказващият орган не е ограничен от АУАН и следва да му се признае
възможността да установява обстоятелства, останали неустановени при
съставяне на АУАН, респ. те да бъдат съобразени при налагане на
наказанието, с оглед спазване на принципа на законоустановеност на
административното наказание.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно е установено и
доказано, че жалбоподателят П. е осъществил състава на нарушението по
чл.87, т.3 Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй като на посочената в
АУАН дата и място е осъществявал обществен превоз на товари без карта за
квалификация на водача. Посочената разпоредба вменява на водач на
автомобил за обществен превоз на товари да отговаря на определени
изисквания, едно от които е да притежава валидна карта за квалификация на
водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози. Това е Наредба №41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за придобиване на начална квалификация, която в чл.2, ал.1
от Наредбата урежда, че водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за
собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за
квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари по шосе. Несъмнено нарушителят към момента
на проверката е осъществявал обществен превоз и не е притежавал валидна
карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози, тъй като същата е била с изтекъл срок на
валидност на 21.10.2021г., което се доказва по несъмнен начин от
приложената по делото справка в масивите на ИА“АА“. Тези обстоятелства
не се оспорват от страна на жалбоподателя, нито се навеждат доказателства,
които да ги опровергават. С оглед на това правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението на чл.87, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема в
3
конкретния случай, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен
случай“ и като е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН
АНО не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Не са представени и
събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, поради което не е налице хипотезата на „маловажен
случай“. Несъмнено е, че нарушителят не само не е притежавал карта за
квалификация в деня на проверката, но и наред с това нарушение, на същата
дата и място, на водача са били съставени още 4бр.АУАН за други нарушения
свързани с осъществявания превоз, като издадените въз основа на тях НП
също са предмет на обжалване.
Следва да се отбележи, обаче, че приложената санкционна норма на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е била изменена с ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020г., която редакция е била актуална към момента на извършване на
нарушението и издаването на НП. Разпоредбата има следното съдържание:
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с: 1. глоба 2 000 лв. – при първо
нарушение.“ Следователно според новата редакция на нормата,
инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да
извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ,
изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Картата за
квалификация на водача несъмнено не се явява такъв документ, тъй като не
касае моторното превозно средство, а самия водач.
В редакцията, с ДВ бр. 9 от 2017 г. санкционната разпоредба е гласяла:
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при
първо нарушение.“ Към тази редакция на ЗАвП тогава е била относимата
санкционна разпоредба за извършеното нарушение, тъй като Наредба №
41/04.08.2008 г. е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от
ЗАвП /съгласно § 4 от ПЗР на същата/, т. е. представлява подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗАвП, съответно извършването на
обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба документ –
притежавана от водача карта за квалификация на водача, подлежи на
санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.
4
С оглед на изложеното и съгласно указанията в Тълкувателно решение №
8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл. 337, ал. 1, т.
2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В настоящата хипотеза, според съда
релевантната за деянието санкция е тази по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, според
която: „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв.“ Тази санкция следва да бъде
наложена, което налага НП да бъде изменено и на жалбоподателя на осн.
чл.105, ал.1 от ЗАвП да бъде наложена глоба в размер на 200лв.
Предвид частичната основателност на жалбата и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят има право на
разноски за процесуално представителство по съразмерност и такива
своевременно са претендирани в с.з. Липсват обаче писмени доказателства, от
които да се прецени наличието на твърдените устно в с.з. предпоставки за
оказване на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от ЗА, а именно материална затрудненост на жалбоподателя. По делото не е
представен договор за правна помощ и съдействие, а очевидно такъв не е
изготвен с оглед изявленията на процесуалния представител, освен това в
представеното пълномощно липсва отбелязване, че упълномощаването е при
условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА. С оглед на това искането за
присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003470 от 26.11.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение на чл.87, т.3
от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на Д. Й. П., ЕГН **********, от
гр.В.Т., ул.“Г.Б.“ .., вх.. ет.., ап..., е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП – административно наказание глоба в размер на 2000лв., КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното наказание като такова по чл.105,
ал.1 от ЗАвП и намалява глобата на 200лв
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. Н.-АК-В.Т., с адрес
5
гр.В.Т., ул.“Ц.Ц.“ .., ет.., за присъждане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
6