№ 2860
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110121860 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. П. И. против с, с която е предявен
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
смъртта на съпруга й - тпи, причинена вследствие на трудова злополука настъпила на
04.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука -
04.11.2020 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с Постановление, издадено на основание чл. 405а, ал. 2 КТ, е
обявено съществуването на трудово правоотношение между тпи и ответното дружество, при
което съпругът й тг заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“, считано от
04.11.2020 г. Поддържа, че на 04.11.2020 г., около 16:30 часа, по време на изпълнение на
трудовите си задължения на строителен обект, находящ се в гр. София, м. „Манастирски
ливади-изток“, район „Триадица“, съпругът й осъществявал „зидария“ на вътрешна стена, на
около 1.00 м. от ръба на контура на 6-а етажна плоча /кота +14.25м./, като за целта бил
стъпил върху кофражна греда, поставена върху тухли. Сочи, че в края на работния ден, при
слизане от кофражната греда, съпругът й загубил равновесие и паднал от 6-а етажна плоча
/кота +14.25м./ на междинната площадка /кота +3.30 м./. Посочва, че в резултат от удара,
съпругът й получил височинна травма – съчетана гръднокоремна травма, както и травма на
опорно-двигателния апарат с развитие на травматичен и хеморатичен шок, вследствие на
което същият починал. Твърди, че с влязло в сила Разпореждане № 30037/15.02.2021 г.
злополуката била приета за трудова на основание чл. 55, ал.1 КСО. Поддържа, че със
съпруга й били в силна емоционална и духовна връзка, като след смъртта му изпитвала
огромна тъга, избягвала да се среща с хора извън семейството, изпитвала тревожност,
нарушения в съня, липса на апетит. По така изложените съображения предявява
разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Такъв e постъпил
след това, като в същия е изразено становище за недопустимост на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ правопораждащият спорното вземане за
1
обезвреда фактически състав включва наличие на трудово правоотношение между ответника
и пострадалия, през времетраенето на което е настъпила трудова злополука по смисъла на
чл. 55 КСО, претърпени от ищцата вреди – имуществени и/или неимуществени, изразяващи
се в причинени психически страдания, както и пряка и непосредствена причинна връзка
между злополуката и вредоносния резултат. В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК установяването на посочените релевантни факти е в доказателствена тежест на ищцата.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
От представеното по делото Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. София /л. 69/, се установява, че със същото след проверка на
05.11.2020 г. във връзка с настъпила с тпи злополука, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е
обявено съществуването на трудово правоотношение между с и тпи, по което последният е
изпълнявал длъжността „зидар“. Постановлението е връчено на работодателя на 05.11.2020
г., видно от отбелязванията в него, като от представеното по делото писмо с изх. №
22086704/20.10.2022 г. се установява, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на
20.11.2020 г.
От неоспорените и приети по делото писмени доказателства - декларация за трудова
злополука с № 896/09.11.2020 г., протокол от 10.02.2021 г. за резултатите от извършено
разследване на злополуката и разпореждане № 30037 от 15.02.2021 г. на ТП-София град –
НОИ, се установява, че на 04.11.2020 г. при изпълнение на „зидария“ на шеста етажна плоча
/кота +14.25м./, вследствие на загуба на равновесие, при слизане от кофражната греда,
работникът тпи паднал на междинната площадка /кота +3.30 м./ и получил височинна
травма, травматичен и хеморатичен шок, вследствие на което е починал. С посоченото
разпореждане на ТП-София град – НОИ злополуката е приета за трудова на основание чл.
55, ал. 1 КСО.
Не се спори между страните по делото, а и от приложеното и прието като
доказателство по делото писмено доказателство - удостоверение за наследници изх. №
54351429 от 11.11.2020 г., се установява, че тпи е починал на 04.11.2020 г. и оставил
като наследници съпругата си - ищцата по делото и двамата си синове.
От показанията на свидетеля пти - син на ищцата се установява, че непосредствено
след инцидента ищцата била в шок и не била на себе си. Същият посочва, че ищцата трудно
приемала загубата на баща му, била в тежко емоционално състояние – плачела, била
оскърбена и говорела непрекъснато за покойния си съпруг. В същия смисъл е и посоченото
от свидетелката ипк, сестра на ищцата, от показанията на която се установява, че след
инцидента ищцата била съкрушена, спряла да се грижи за себе си, да се храни и да вижда
смисъл в живота си. От показанията на свидетелката се установява, че починалият и ищцата
се намирали в добри отношения помежду си – обичали се и се подкрепяли, поради което и
ищцата тежко приемала загубата на съпруга си. Съдът намира показанията на двамата
свидетели за добросъвестно дадени и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, като не е налице пречка същите да бъдат ценени, тъй като свидетелите имат
най-преки впечатления от преживяванията на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани
страни във възникналото правоотношение за обезвреда на причинените вреди, изразяващи се
в болки и страдания, причинени на наследник на починалия от смъртта му, настъпила в
резултат от злополука.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с наведеното от ответника възражение за
липса на сключен трудов договор между ответното дружество и пострадалия, като съдът
намира същото за неоснователно. Видно от Постановление за обявяване на съществуването
на трудово правоотношение от 05.11.2020 г., при извършена проверка от инспектор при
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ от Дирекция „Инспекция по труда“, е
обявено на основание чл. 405а, ал. 1, вр. чл. 405а, ал. 2 от КТ съществуването на трудово
правоотношение към 04.11.2020 г. между тпи и с, по което тг изпълнявал длъжността
„зидар“ в стопанисвания от работодателя обект в гр. София. Посоченото постановление е
2
влязло в сила на 20.11.2020 г. Поставеният въпрос за наличието на трудово правоотношение
е решен по установения от закона ред от компетентен орган, който съдът няма правомощие
да пререшава. В настоящия случай валидността на административния акт не се оспорва, а по
законосъобразността му настоящият състав не може да се произнася, тъй като законният
представител на ответника е участвал в административното производство по издаването и
обжалването му, което навежда на неприложимост на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 ГПК.
При така установените факти се налага правнорелевантният извод за наличието на две
от предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената отговорност на
ответното дружество, в качеството му на работодател, при настъпване на процесния
професионален риск. Към датата на злополуката – 04.11.2020 г., пострадалият и ответното
дружество са се намирали в трудово правоотношение, като именно по време и във връзка с
осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност „зидар“,
съпругът на ищцата е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило установените
увреждания и довело до смъртта му. Злополуката е установена и приета за трудова с влязъл
в сила индивидуален административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ.
Разпореждането има характер на индивидуален административен акт и подлежи на
обжалване от заинтересованите лица, сред които е ответникът. Доколкото няма данни и не
се твърди разпореждането да е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е
длъжен да приеме (отново поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно
чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК), че смъртта на тг е настъпила по описания в разпореждането начин
и че инцидентът съставлява трудова злополука.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е налице
трайна съдебна практика, съгласно която справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател (Решение № 177 от
27.10.2009 г., по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. №
1609/2011 г. на ВКС, IV ГО и др.). Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки ищец, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки (в този смисъл Решение № 140 от 24.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III ГО). Конкретно при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при
смърт на пострадалия работник, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото
обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия
справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при
които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките от внезапното
настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е
полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на
морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-
пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални
вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да
обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно
релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера
на обезщетението (в този смисъл Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5839/2014 г., IV ГО).
В разглеждания случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е лице
от най-близкия кръг на починалия – негова съпруга, като от събраните по делото
доказателства, се установява, че между тях е съществувала силна привързаност,
пострадалият е бил опора в семейството и безспорно внезапната му смърт е лишила ищцата
от неговата обич, морална и материална подкрепа и й е причинила дълбоки и непреодолими
страдания. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите пти и ипк се
установява, че приживе ищцата и пострадалия са били сплотени и привързани, като след
злополуката ищцата е загубила подкрепата на най-близкия си човек. И двамата описват
подробно топли и близки взаимоотношения между пострадалия и ищцата, като сочат, че Ж.
И. преживява загубата на съпруга си изключително тежко. Както бе отбелязано - не са
3
налице основания да не бъдат ценени показанията нито на свидетеля п тг - син на починалия
и на ищцата, нито на свидетелката ипк – сестра на ищцата, тъй като показанията и на
двамата са логични, последователни и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства, а свидетелите като част от семейството разполагат с най-преки впечатления
за отношенията между ищцата и пострадалия преди смъртта на последния и нейните
преживявания след това.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
ищцата е понесла неимуществени вреди, които се изразяват в огромни болка и страдание от
загубата на съпруга й и в нейна полза е възникнало вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, което настоящият съдебен състав, намира, че съответстващо на
критериите за справедливост е обезщетение в размер на 80 000 лева. Същото е от естество
да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди, поради което
предявеният иск като доказан по основание и размер следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата,
но поради липсата на претенция и данни за направени такива, разноски не следва да й бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 3 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Бокар“ бл.
28, ет. 3, ап. 5, да заплати на Ж. П. И., с ЕГН ********** и адрес гр. Кюстендил, ул. „Трън“
№ 9, на основание чл. 200 КТ сумата в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на смъртта на съпруга й - тпи,
причинена вследствие на настъпила на 04.11.2020 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва от 04.11.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Бокар“ бл.
28, ет. 3, ап. 5, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер
на 3200 лева - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4