Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.
Велико Търново, 05.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
при
участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 29/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО)
Същото е образувано по жалба на „Хоризонт -
2005“ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез *** Т., против Решение
№Ц1012-04-105#20/23.12.2020 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново,
с което е отхвърлена жалбата на осигурителя „Хоризонт – 2005“ ЕООД, гр. Велико
Търново против Задължителни предписания №ЗД-1-04-00830501/26.10.2020 г. на
контролен орган при ТП на НОИ – старши инспектор по осигуряването, да заличи
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т. М.Д.за м. 06.2020 г. и м. 07.2020
г. включително.
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа твърдение за липса на материална компетентност на административния
орган и неотносимост, тенденциозност и невалидност на
предприетите действия за установяване на факта дали Т. Д.действително е
осъществявал трудова дейност при осигурителя „Хоризонт – 2005“ ЕООД. Това,
според оспорващото дружество, води до нарушения на процедурата по съставяне на
предписанията. Счита, че събраните доказателства подкрепят твърдението, че
трудовото правоотношение е възникнало, съществувало и е прекратено
законосъобразно, както и че е налице валидно осигурително правоотношение.
Направените от административния и решаващия орган изводи намира за
немотивирани. По тези съображения моли за отмяна на решението. Претендира за
присъждане на направените разноски.
Процесуалният представител на дружеството поддържа
оспорването в съдебно заседание. В представена по делото писмена защита допълва,
че обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК, което е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че неизясняването на
фактическата обстановка е довело до неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби и противоречие с целта на закона да бъдат подпомагани безработните
лица.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на
НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк
В., заема становище за неоснователност и недоказаност на оспорването, като се
позовава на мотивите, изложени в обжалваното решение. В представена по делото
писмена защита развива подробни съображения, че основният спорен въпрос по
делото – дали Т. Д.е изпълнявал конкретни трудови функции при „Хоризонт – 2005“
ЕООД, остава недоказан, а той е от значение за възникване на осигуряването.
Счита, че правилно и законосъобразно е възприето от административния орган, че
трудовият договор е сключен с цел заобикаляне на закона и получаване от г-н Д.на
осигурителни обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване. По
тези доводи моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, намира за установено следното:
Т. М.Д.е подал пред ответната администрация Заявление
вх. №041-00-5698-1/07.07.2020 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание КСО. За удостоверяване на
качеството си на безработен Д.е приложил Заповед №17/06.07.2020 г. на „Хоризонт
– 2005“ ЕООД, според която трудовият договор между тях е прекратен на основание
чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда – по инициатива на работодателя преди
изтичане на срока за изпитване.
Направена е справка в информационната база
на НОИ относно актуалното състояние на всички трудови договори на Т. Д., от
която е установено, че от 01.03.2001 г. до 01.09.2007 г. същият е работил в ПХГ
„Св. Св. Кирил и Методий“ с основна заплата 225 лева, след което от 14.09.2006
г. до 03.02.2014 г. при ЕТ „Салвия – Г.К.“ с основна
заплата 90 лева, от 31.01.2014 г. до 10.05.2014 г. при „Мил консулт бг“ за 564 лева, от 12.05.2014 г. до 24.06.2014 г. при ЕТ „В.Б.“
с основна заплата 420 лева, от 28.04.2017 г. до 12.05.2017 г. в „Момина
крепост“ за 460 лева, един месец от 12.05.2017 г. до 27.06.2017 г. при „Фигъл“ със заплата 2 600 лева и един месец от 01.06.2020
г. до 06.07.2020 г. е имал трудов договор с „Хоризонт – 2005“ ЕООД със заплата
3 150 лева.
За изясняване на осигурителните периоди,
доходи и заетост на лицето във Великобритания са предприети процесуални
действия по събиране на доказателства, поради което производството по отпускане
на обезщетение е спряно и съответно възобновено с Разпореждане
№041-00-5698-1/13.07.2020 г. и Разпореждане №041-00-5698-2/22.07.2020 г.
За установяване на фактите дали лицето е
упражнявало трудова дейност и възникнало ли е основание за задължително
осигуряване по КСО при последния осигурител е възложена проверка по разходите
на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Хоризонт – 2005“ ЕООД, гр.
Велико Търново, доколкото последната заетост на Т. Д.от 02.06.2020 г. до
05.07.2020 г. е с висок осигурителен доход, а към датата на предходното
прекратяване на осигуряването във Великобритания – 01.05.2020 г., все още не са
минали 3 години от предишното отпускане на обезщетение за безработица през 2017
г. За целта е издадена Заповед № ЗР-5-04-00795624/11.08.2020 г. на и.д.
ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново, с която е определен контролен орган
и срок за приключване на проверката. Същата е връчена на управителя на
дружеството на 21.08.2020 година.
С Разпореждане № 041-00-5698-3/24.07.2020 г.
е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица с
мотив, че посочените факти са от значение за преценката на правото и размера на
паричното обезщетение на Т. Д..
По данни от Уведомително писмо вх. № Ц1056-04-177#4/18.08.2020 г. на „Хоризонт – 2005“ ЕООД основната
дейност на дружеството е строителство и довършителни работи, като Т. Д.е нает
на длъжност мениджър „Ключови клиенти“ за водене на преговори за сключване на
договор за подизпълнител с предмет – строителство, монтаж на прозорци,
електрически инсталации, ремонтни дейности и изкопни и насипни работи с „Еуро консепт“ БВБА в Белгия.
Лицето е избрано заради отличните езикови умения и управленски опит по
препоръка от предишен работодател. Трудовото възнаграждение е изплащано в брой
срещу подпис в разчетно-платежна ведомост. Д.е
освободен, тъй като е сключен договор с белгийската фирма. От приложеното в
преписката копие в превод на български е видно, че договорът е сключен на 07.07.2020 г. в Гент на нидерландски език, като за „Хоризонт –
2005“ ЕООД е подписан от управителя В.Ц.
Контролният орган е изискал трудовото досие
на Т. М.Д.. От съдържащите се в него документи е установено, че Д.е осигурен по
силата на сключен Трудов договор № 47/01.06.2020 г. при работодателя „Хоризонт
– 2005“ ЕООД с период на правоотношението от 02.06.2020 г. до 05.07.2020 г.
Длъжността, на която е назначен е мениджър „Ключови клиенти“. Договорът е
безсрочен, но същевременно и със срок на изпитване до шест месеца в полза на
работодателя. Основното месечно трудово възнаграждение е 3 150 лева. НАП е
уведомена за сключения договор по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ. Според
длъжностната характеристика, подписана от Д., мениджър „Ключови клиенти“
ръководи, контролира и подпомага екип от търговски представители и сътрудници,
съдейства при решаване на рекламации, стреми се към запазване на клиентите,
отговаря за приемане на всички заявки, изпълнява дейности по предлагане на
стоки, активно търси и привлича клиенти, провежда регулярни срещи с екипа си,
както и две индивидуални срещи месечно с всеки търговски представител,
подпомага изготвянето на оферти и въобще документооборота, подготовката на
договори за продажба на стоки, попълва месечен план и месечен отчет за
дейността на екипа си, анализира нуждите на клиентите и информира управителя за
проблеми. Посочените изисквания за заемане на длъжността са висше образование,
магистър „Маркетинг и мениджмънт“, три години търговски опит и владеене на английски
език.
Според приложените автобиография и диплома
за висше образование Т. Д.е магистър по български и английски език. В
изготвената от него автобиография е вписан трудов опит като рецепционист
и помощник-мениджър в хотел във Великобритания и мениджър „Бизнес развитие“ в
ЕТ „Салвия – Г.К.“, за което според справката на НОИ
е получавал 90 лева месечно възнаграждение.
Служебна бележка № 47/02.06.2020 г. на
„Хоризонт – 2005“ ЕООД удостоверява, че на Т. Д.е проведен начален инструктаж
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
Видно от приложените фишове за м. юни 2020
г. Д.е отработил 21 дни, начислена му е заплата в размер на 3 006,82 лева,
удържани са му данък и ЗОВ общо 672,74 лева, като осигурителните вноски за
сметка на работодателя са 588,60 лева и общо разходите на работодателя са
посочени като 3 595,42 лева. По силата на Заповед № 38/30.06.2020 г. на
работодателя на Т. Д.е разрешено ползването на два дни платен отпуск на 01 и
02.07.2020 г. Съгласно фиша за м. юли 2020 г. за два дни отпуск и един
отработен ден на служителя е начислена заплата в размер на 410,87 лева,
удържани са му данък и ЗОВ – 92 лева, вноските на работодателя са 80,61 лева и
общите разходи на работодателя – 491,48 лева. За отработените дни са
представени присъствени форми, изготвени от работодателя.
Събраните доказателства не са убедили
проверяващите, че Т. Д.реално е изпълнявал трудова дейност при „Хоризонт –
2005“ ЕООД, поради което допълнително са изискани писмени обяснения от
работника и от работодателя.
Според обясненията на Д.основните му
задължения са били водене на преговори и сключване на договори за строителни и
довършителни работи, като посочва, че подобен договор е подписан с белгийската
компания „Еуро консепт
БВБА“. Служителят е работил основно дистанционно, от дома си, и много рядко е
посещавал офиса, но ежедневно е давал отчет на управителя. Контактувал е само с
управителя и белгийските партньори. За работата е бил потърсен от г-н Ц.,
заради предишния опит и отличното владеене на английски език.
От обясненията на управителя на „Хоризонт –
2005“ ЕООД става ясно, че комуникацията между Д.и белгийското дружество е
водена чрез разговори по телефон и whatsapp,
информация за което не се пази. Потвърждава, че договорът е сключен, но поради
епидемиологичната обстановка и изчакването на Удостоверение А1 от ТД на НАП –
Велико Търново за командироване на работниците в Белгия приходи все още не са
реализирани.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол № КП-5-04-00830466/26.10.2020 г. Събраните документи и писмени
обяснения не са кредитиране от проверяващия, който е приел, че Т. Д.не е
упражнявал трудова дейност в „Хоризонт – 2005“ ЕООД и не подлежи на осигуряване
за риск „безработица“. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за
реалното полагане на труд и изплащане на възнаграждение. Като конкретни мотиви
в тази насока е посочено, че данните от длъжностната характеристика не
кореспондират с писмените обяснения и с останалите документи, а заеманата
длъжност не отговаря на задълженията, за които се твърди, че са изпълнявани.
Самият договор с белгийското дружество е сключен след прекратяване на трудовото
правоотношение. В структурата на работодателя липсва екип, който да бъде управляван
от Д., няма назначени търговски представители и няма други лица със сходно
трудово възнаграждение.
Предвид тези констатации, определени като
неизпълнение на чл. 10, ал. 1 и §1, т. 3 от ДР на КСО и некоректно подадените
данни по л. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролният орган при ТП на НОИ – Велико
Търново е издал на „Хоризонт – 2005“ ЕООД Задължителни предписания
№ЗД-1-04-00830501/26.10.2020 г. да се подадат в ТД на НАП – Велико Търново декларации
за м. юни м. юли 2020 г., заличаващи осигуряването.
Предписанията са връчени на управителя на
дружеството на 27.10.2020 г. и недоволен от тях той ги е оспорил пред директора
на ТП на НОИ – Велико Търново, който е предприел събиране на нови
доказателства.
От ТД на НАП – Велико Търново е дадена
информация, че осигурителят е подал искане за издаване на удостоверения А1 за
три лица, като са издадени две решения за отказ, а едно от исканията е
оттеглено.
От проверяваното дружество отново са дадени
писмени обяснения, че препоръката от предишен работодател е от тогавашния
директор на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, посочени са телефонните номера, от
които е водена комуникацията с „Еуро консепт“ БВБА чрез приложението Whatsapp, уточнено е, че по силата на трудовия
договор Д.дължи престиране на работна сила, а не на
резултат, изброени са допълнително възлагани дейности – ежедневен инструктаж,
водене на присъствени форми, кореспонденция, внасяне на документи в различни
администрации, снабдяване с материали, отчитане на фактури. За разлика от
предишните обяснения е посочено, че организацията на дейността след сключване
на договора с белгийската компания е възложена на С.Н.А., назначен на
10.07.2020 г. на длъжност „Организатор група в строителството“. Видно от
приложените присъствени форми обаче, за срока на трудовоправното
си отношение с „Хоризонт – 2005“ ЕООД г-н А. е бил в неплатен отпуск. Към
писмените обяснения са приложени трудова книжка, договора с белгийската
компания, трудовият договор на А. и удостоверение за закриване на номер от
британски мобилен оператор.
От страна на Т. Д.са дадени нови писмени
обяснения, че е бил „момче за всичко“ – водил е инструктажи, присъствени форми,
предавал е фактури в счетоводството, впоследствие му е наредено да вложи усилия
предимно върху контактите с белгийската компания с цел сключване на договор,
след което, поради епидемиологичната обстановка, е работил дистанционно.
Работата си е отчитал устно. Не пази никаква кореспонденция. Телефонният номер
на британския оператор е спрян, поради изтичане на двугодишния срок на
договора. Прилага фактури за получени от него материали за фирмата и проведени
инструктажи на работници.
Повторно са изискани документи и обяснения
от управителя на „Хоризонт – 2005“ ЕООД, но това процесуално действие е
възприето като „административен тормоз“. Въпреки това са представени Правилник
за вътрешния трудов ред, Сертификат № 1529-1/02.06.2020 г. на Т. Д.от Служба по
трудова медицина „Медико“ ЕООД, Програма за провеждане на ежедневен инструктаж
по безопасност и здраве при работа, Програма за провеждане на периодичен
инструктаж, Заповед №15/06.01.2020 г.на „Хоризонт – 2005“ ЕООД, справка за
проведен ежедневен инструктаж на лицето П. Н., шофьор, за периода 03.06.2020 г.
– 03.07.2020 г., справка за периодичен инструктаж на две лица от 08.06.2020 г.,
три фактури от 03.06.2020 г. и 12.06.2020 г. с получател „Хоризонт – 2005“ ЕООД,
подписани за получател от Т. Д., справки „Присъствена форма“ за 2020 г.
След анализ на всички събрани документи и.д.
директор на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлила жалбата на „Хоризонт –
2005“ ЕООД като неоснователна с оспорваното в настоящото производство Решение №Ц1012-04-105#20/23.12.2020 г. Същото е връчено на осигурителя по
пощата на 30.12.2020 г. и е оспорено с жалба, подадена чрез ответната
администрация до АСВТ на 13.01.2021 г. до АСВТ, видно от пощенското клеймо.
Въз основа на тази жалба е образуваното настоящото
дело, в хода на което са приети като доказателства документите от
административната преписка и Разпореждане №041-00-972-3/24.10.2017 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица за отпуснато на Т. Д.парично
обезщетение считано от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. в размер на 65,60 лева
дневно.
Още с разпореждането за насрочване на делото
в открито заседание съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал
на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства, че Т. Д.е упражнявал
трудова дейност, подлежаща на осигуряване в „Хоризонт – 2005“ ЕООД, като
мениджър „Ключови клиенти“ за периода от 02.06.2020 г. до 06.07.2020 г.
По искане на ответника е открито
производство по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на положените
подписи от името на Т. Д.за получател в представените фактури, за съставител в
присъствените списъци и за управител на белгийското дружество в договора.
Носейки тежестта да докаже авторството на
оспорените подписи, както и положителния факт, определящ задължението за
осигуряване, жалбоподателят е ангажирал събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Т. Д.– бивш служител на оспорващото
дружество, който потвърждава оспорените подписи, Й.В. – работещ в същия бранш,
извършвал безплатни транспортни услуги на „Хоризонт – 2005“ ЕООД и Д.К. –
счетоводител, собственик на счетоводна кантора, обслужваща „Хоризонт – 2005“
ЕООД. По повод свидетелските показания от ответната администрация са
представени справка от базата данни на НОИ за трудовите договори на Й.В. и
справка от Търговския регистър. За установяване възможността на В. да извърши
транспортни услуги от жалбоподателя е приложено Свидетелство за регистрация
Част I на товарен автомобил Мерцедес Спринтер
***.
Във връзка с оспорените документи ответникът
представя сертификата на Д., издаден от СТМ „Медико“ и Писмо вх. №2103-04-1#7/25.03.2021 г. на РЗИ – Габрово, според което Сертификат
№1529-1/02.06.2020 г. г. на Д.е отразен в регистъра за успешно завършилите
квалификационен курс за „Безопасност и здраве при работа“, като номерът му
съвпада с възприетото номериране, тъй като всички вписани в регистъра
сертификати съдържат тире и последваща цифра. Приложени са сертификатът на Д.,
съответната страница от регистъра, където е вписан, както и Сертификат
№12/02.07.2020 г. на С. А. и съответната страница от регистъра. Приложени са и
Сертификати № 1523/01.06.2020 г., №1534/08.06.2020 г., № 1518/01.06.2020 г. и №
1533/08.06.2020 г., всички издадени от „Медико“ ЕООД, но без да съдържат тире и
последваща цифра.
По реда на чл. 192 от ГПК от „Медико“ ЕООД –
трето неучастващо в производството лице, е изпратен воденият хронологичен
регистър на издадените сертификати за 2020 г., който е воден ръчно и при
изписването на номерата на сертификатите се съдържа „-1“.
От ответника са ангажирани и процесните
фактури, изискани от издателите им, в които обаче липсва подпис на Д., за
разлика от тези, представени от жалбоподателя.
Като взе предвид така установените факти и
събраните доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на оспорване е Решение
№Ц1012-04-105#20/23.12.2020 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново, постановено
на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е индивидуален
административен акт, жалбата е подадена от неговия адресат – надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Оспорването е направено в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално
допустимо.
При разглеждането на жалбата по същество и
след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК съдът приема, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган в условията на заместване. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи
по чл. 108, ал. 1, т. 3. Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, който се
явява ръководител по смисъла на цитираната разпоредба, е била в отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване от 17.11.2020 г. до
24.12.2020 г. видно от Болничен лист №Е20201888620/04.12.2020 г. В такава
хипотеза правомощията на директора на ТП на НОИ – Велико Търново се изпълняват
от И.Р.– началник Отдел „Административен“ по силата на Заповед
№1016-40-666/03.06.2016 г. на управителя на НОИ. В тази връзка неоснователно
жалбоподателят поддържа твърдение за липса на материална компетентност на
административния орган.
Решението съдържа всички съществени елементи
на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите
и правни основания, мотивирали постановяването му.
При издаването на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съдът не споделя възражението, заявено в жалбата, че предприетите от
административния, а в последствие и от решаващия орган, действия по изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая са неотносими,
тенденциозни и невалидни. Изясняването на фактическата обстановка и събирането
на доказателства е законово задължение на компетентния орган, гарантиращо
спазването на основните принципи на производството, регламентирани в АПК. Обратното би било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
постановяването на акт в нарушение на материалния закон.
Не се установява в хода на производството по
съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на
доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени
принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на
съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите
им правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия,
извършени за изясняване на всички правнорелевантни
факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На
задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите
му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването
на производството, така и за всички последващи
действия на органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за производството
по отпускане на обезщетение. Изискани са доказателства за попълване на преписката,
на база на които е извършена проверка на релевантните обстоятелства.
Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и
направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната
законосъобразност на оспорения акт. Предвид това съдът намира, че ответната
администрация е действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани
като основни принципи в административното производство. Противно на заявените
възражения от събраните по делото доказателства не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на състоялото се производство.
Предвид горното съдът приема, че Решение
№Ц1012-04-105#20/23.12.2020 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново е
валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
По съществото на спора съдът счита, че
обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и с неговата
цел, предвид следното:
По делото не е спорно, че през процесния
период жалбоподателят е изпълнявал стопанска дейност – общо строителство на
сгради и съоръжения. През цялата 2020 г. е бил осигурител на две лица,
изпълняващи длъжностите технически ръководител и шофьор. През различни периоди от
годината при него са осигурявани между един и четирима строителни работници,
електротехници и общи работници. За периода от 02.06.2020 г. до 03.07.2020 г. са
били осигурени общо четири лица, като няма спор за това, че на 01.06.2020 г. между
„Хоризонт – 2005“ ЕООД и Т. Д.е сключен трудов договор да изпълнява длъжност
мениджър „Ключови клиенти“ с месечно възнаграждение 3 150 лева. Високоплатената
управленска длъжност е била заета единствено в този период, от това лице. Сам
управителят на „Хоризонт – 2005“ ЕООД признава, че това е прецедент, доколкото в
дружеството няма други лица със сходно трудово възнаграждение. От
доказателствата се установява безспорно, че законовите изисквания за
деклариране на договора по чл. 62, ал. 5 от КТ са спазени. Договорът е
прекратен със Заповед №17/06.07.2020 г. след 22 работни дни. Тоест трудовият
договор с наетото лице е валиден, бил е оформен коректно, подадено е уведомление
до НАП, изготвена е длъжностна характеристика и е издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Начислявани са и са внасяни
осигурителни вноски.
Спорът от фактическа страна се свежда до
това изпълнявал ли е Т. Д.трудова дейност на заеманата длъжност при „Хоризонт –
2005“ ЕООД, която да определя задължението за осигуряване и произтичащите от
това последващи права за осигуреното лице. Съдът
счита, че носейки доказателствената тежест за това, жалбоподателят не съумя да
докаже твърдения от него положителен факт, на който основава своите искания. Административният
орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се
подкрепят от представената административна преписка, и не се оборват от
събраните в съдебното производство доказателства. Като цяло събраните
гласни и писмени доказателства по никакъв начин не установяват факти,
потвърждаващи наличието на реално изпълнение на трудовите задължения на Д..
На първо място, Т. Д.е преминал трудовия си
стаж при жалбоподателя за изключително кратък период от време (22 работни дни) на високоплатена
управленска длъжност, нетипична за структурата на работодателя и осъществяваната
от него основна икономическа дейност. Остава неясна икономическата логика
обосновала подобна инвестиция от страна на работодателя, който освен това през
м. 08.2020 г. посочва, че е имал възложени два обекта – изграждане на
съоръжение за осигуряване на достъп за хора с увреждания в БИЦ „Славейче“ към
РБ „Петко Рачев Славейков“ и обект за строителство в Белгия. За обекта в Белгия
става ясно, че изпълнението му е осуетено, следователно не е придобит и очаквания от
него приход. Принципно от значение за набирането на персонал е естеството на
работата и нейния обем, както и необходимостта от наемане на лица, които да
осъществяват трудова дейност и то по начин, по който дружеството да реализира
печалба. По никакъв начин не може обективно да се установи, че в случая наетото
лице с цялата си дейност е допринесло някаква полза за своя работодател. В
случая липсва адекватна финансова обосновка за назначението на Д.и
реализираните в резултат от работата му приходи, което е водещ критерий в
дейността на търговските предприятия.
Неубедително е твърдението, че Д.е ангажиран
на работа в „Хоризонт 2005“ ЕООД с оглед водене на преговори за сключване на
договор с белгийската компания, предвид отличното владеене на английски език. В
качеството си на свидетел пред съда Д.заявява, че основната му цел е била да
договори условия, които са приемливи и подходящи за фирмата, която го е наела (л. 190). Нито се твърди,
нито се доказва какви са тези условия. Същевременно обаче свидетелства, че
първоначалният контакт с белгийското дружество не е осъществен от него, а от
самия управител или негов познат. Трудовото правоотношение на Д.е прекратено
преди сключване на договора, който пък от своя страна не е изпълнен и
понастоящем. Единственият логичен извод е, че работата на Д.по договора с
белгийската компания е изисквала само превеждане от и на английски език за
кратък времеви период, което икономически не е достатъчно да обоснове
направеният от „Хоризонт – 2005“ ЕООД разход, вместо да ангажира преводач или
да възложи работата с договор за поръчка. Въпреки оформянето на трудово
правоотношение, системно се твърди по делото, че служителят е нает за постигане
на резултат – сключване на договор. В тази връзка се твърди, че и
освобождаването му е обвързано от подписването на договора с белгийското дружество.
Твърдението за водените преговори на
английски се разколебава и от обстоятелството, че самият договор е сключен на
нидерландски, а всъщност за организацията на дейността по изпълнението му е
назначено лице, владеещо турски – С.Н.А.. Според свидетелските показания на
счетоводителя К. както работниците на жалбоподателя, така и белгиецът са турско
говорещи и е важно да има комуникация между тях (л.
216 гръб). При това положение и при липсата на каквато и да е
документална следа (включително кореспонденция) за съда остава неясно с кого е общувал Д.на английски и
какви са постигнатите резултати от това.
Действително, нито жалбоподателят, нито Т. Д.имат
задължение да съхраняват водена кореспонденция, още повече при общуване чрез смарт приложения и социални мрежи, но за целите на
доказването и за удостоверяване на благоприятни за тях обстоятелства, на които
се позовават, следва да бъдат ангажирани годни и относими доказателствени
средства. В случая посочването на социалния канал Whtasapp и телефонни номера, вкл. информация за
прекратяване на договора с британския оператор, не е гаранция, че са водени
търговски преговори. Дори по повод прекратяването на отношенията с британския
мобилен оператор житейски оправдано е това, че Д.е пребивавал там и след
прекратяване на престоя си, поради отпадане на необходимостта от такъв номер,
просто не е подновил абонамента си.
По правило съдът приема за неосъществен
недоказания факт. Така, понастоящем липсват каквито и да е доказателства за
това, че Д.е водил преговори, с кого е общувал по повод сключването на
договора, кога се е състояла кореспонденцията, какви условия са постигнати и
най-вече дали общуването действително е било на английски език. Освен това,
обичайно търговските преговори се водят в официална форма и неминуемо оставят все
някаква, дори и минимална, документална следа, каквато в случая липсва.
От изложеното дотук за съда остава
недоказано първоначалното твърдение на жалбоподателя, че Д.е нает на работа, за
да води преговори на английски за сключване на договор с „Еуро
консепт“ БВБА, Белгия. Красноречиво потвърждение този
извод намира в обстоятелството, че жалбоподателят не съумя да удостовери
оспорения от ответника подпис, положен от страна на белгийското дружество, в
представения договор за СМР, за който всъщност се признава и че не е изпълнен
(поради което не може да се приеме за валидиран по
реда на чл. 301 от ТЗ). Представените пред съда Данни за регистрация на „Еуро консепт“ сочат, че управител
на дружеството е Й.К., но не доказват, че именно той е подписал договора.
Недоказаното авторство на подписа и това, че по думите на счетоводителя към
02.06.2021 г. не е започнало изпълнението на договора без да са налице уговорки
кога ще се случи това (при все че е сключен
за определен срок – от 13.07.2020 до 31.07.2021 г.),
поставя под въпрос необходимостта от наемането и работата на Д.и най-вече
изпълнението на трудовите му функции.
Недоказан остава и фактът, че е извършвана каквато
и да е друга трудова дейност на позицията мениджър от Д.. Няма нито данни, нито
доказателства Д.да е съблюдавал целите и задълженията, регламентирани в
длъжностната му характеристика. Той дори не отговаря на посочените там
изисквания за заемане на длъжността. По повод съображенията, че са му възлагани
други дейности противоречие буди обяснението, че Д.е работил основно
дистанционно, от дома си, и много рядко е посещавал офиса, а задачите, които са
му вменявани са изисквали присъствието му на място и посещението на офисите на
други търговци и администрации. Така например според обясненията на
жалбоподателя Д.е трябвало да снабдява с материали и да отчита фактури. За
удостоверяване на този ангажимент са представени три фактури, автентичността на
които е оспорена от ответника. Съдът намира, че оспорването е успешно, тъй като
видно от представените от доставчиците екземпляри е, че в тях липсва подписът
на Д.за получател, на който оспорващото дружество се позовава в усилието си да
докаже, че последният е получил фактурираните стоки в момента на доставката и
фактурирането. При липсата на други годни и относими доказателства за
сравняване, че приемо-предаването на фактурираните
доставки е осъществено именно от това лице, наличието на поставен подпис за
получател не е достатъчно убедително. Съдът дава вяра на потвърждението на Д.в
качеството му на свидетел, че той се е подписал за получател, но намира, че
това се е случило впоследствие и само за целите на доказването. Съдът не
кредитира с вяра показанията на свидетеля В., който твърди, че има пряко
наблюдение върху трудовата дейност на Д., доколкото безвъзмездно е вършил
услуги на „Хоризонт – 2005“ ЕООД като е транспортирал Д.до различни обекти за
материали и фактури. Притежаването на товарен автомобил по никакъв начин не
доказва подобна съвместна дейност, която освен това е лишена от всякаква
логика.
Показанията на свидетеля К. – счетоводител
на жалбоподателя, не променят горните изводи. Той заявява, че Д.многократно му
е носил документи, от които конкретно посочва фактури и инструктажи. Тези
показания навеждат единствено, че е извършвана куриерска дейност, което
кореспондира с посоченото от самия Д.обяснение, че е „бил момче за всичко“.
Това от своя страна е диА.рално
противоположно от същността и характера на длъжността, на която е назначен
високоплатеният служител, която изисква висока квалификация и професионализъм и
изключва пренасяне на документи. Дори да се игнорира това обстоятелство,
опровергано от доказателствата остава домогването да се докаже натовареност на
служителя, чрез многократно посещаване на счетоводния офис, тъй като има данни
да са занесени три фактури, две от които са от една дата, тоест офисът е
посетен най-много два пъти. Показанията на свидетеля К.
са противоречиви и взаимоизключващи се и по отношение на инструктажите. Веднъж
казва, че Д.му носи документи, вкл. инструктажи, многократно, после уточнява,
че всяка седмица – по два – три пъти му носи, като инструктажите само се
съхраняват в счетоводството. На въпрос на ответника обаче казва, че ежедневните
инструктажи, за които се претендира да са правени и носени от Д., всъщност не
се съхраняват при него. Прави впечатление, че съобразно трудовия стаж на Д.в
„Хоризонт 2005“ ЕООД ежедневният инструктаж на шофьора Н. е проведен от
03.06.2020 г. до 03.07.2020 г. (без 01 и 02.07.2020
г., когато Д.е бил в отпуск), което поставя
въпроса работата на предприятието не изисква ли такъв инструктаж по принцип всеки
ден или просто са търсени задължения за длъжността на Д.. В преписката фигурира
и един периодичен инструктаж без означение кога е съставен и кой тримесечен
период обхваща. Същевременно по данни на свидетеля този вид инструктаж се прави
на три месеца и за него има нарочна книга в счетоводството, което не предполага
изготвянето му на отделни листи. Представените в последствие нотариално
заверени преписи на изброените документи не водят до различни изводи и не изясняват
спорните въпроси. Така не става ясно какви инструктажи са правени от Д., какви
е носил в счетоводството, колко броя и кога. Дори да е извършвана тази дейност
тя не кореспондира със заеманата управленска длъжност и договорената висока
заплата.
По повод инструктажите се поддържа, че още в
деня на сключване на трудовия договор Д.успешно е завършил квалификационен курс
„Безопасност и здраве при работа“ при СТМ „Медико“ ЕООД, което го оправомощава да провежда такива инструктажи. По делото е
приложен Сертификат №1529-1/02.06.2020 г. на Т. Д.от Служба по трудова медицина
„Медико“ ЕООД, като ответникът възразява относно неговата достоверност предвид
номерацията му, включваща „-1“. Съдът намира за основателно това съображение,
въпреки Писмо №2103-04-1#6/11.03.2021 г. на
РЗИ – Габрово, според което службата по трудова медици поддържа хронологичен
регистър на издадените сертификати, в който е отразен процесният сертификат и
номерът му съвпада с възприетото номериране. Видно от представения пред съда
регистър на службата по трудова медицина, действително номерата съдържат „-1“,
но този извод успешно е опроверган чрез представянето на оригиналите на други сертификати,
съхранявани в техните получатели, в които такова допълнение липсва за разлика
от регистъра. Уместно е да се допълни, че сертификатите са компютърно изготвени
и предадени на притежателите им, което осуетява възможността за манипулирането
им, но регистърът е воден ръчно и евентуална последваща намеса в съдържанието
му е допустима. Това поставя под въпрос обстоятелството дали Д.действително е
завършил курса на 02.06.2020 г. или сертификатът е издаден със задна дата
впоследствие, като най-ранното му представяне е пред решаващия орган на
21.12.2020 г. в хода на оспорването на предписанията. Във връзка с придобитите
от курса знания, умения и компетенции показателен е разпитът на свидетеля Д.,
от който става ясно, че последният не познава естеството на ежедневния
инструктаж и относимата нормативна уредба. Тоест,
дори да е изпълнявал подобно служебно задължение – провеждане на инструктаж, то
реално се е свеждало до техническо събиране на подписи.
Аналогично е положението и с присъствените
списъци. Според счетоводителя присъствените форми са му носени в началото на
всеки месец за предходния. Обективно Д.е имал възможност да занесе еднократно
такава форма – тази за м. юни 2020 г., в единствения си работен ден през юли –
03.07.2020 г. Евентуално има хипотетична възможност с фактурата от 03.06.2020
г. да е пренесъл и изготвения от някой друг присъствен списък за м. май. Това в
никакъв случай не е многократно и не осмисля получаването на заплата в размер
на 3 150 лева. Тези присъствени форми са представени в няколко варианта –
само за Т. Д.без подпис на съставител, подписани само от управителя и представени
за първи път от работодателя в хода на административното производство, едва на
22.10.2020 г. Втори вариант е представен впоследствие на 21.12.202020 г. и той включва
всички служители и работници и носи подпис за съставител. Озадачаващо е
съставянето на присъствения списък за м. юли от Т. Д., който през м. юли е
работил единствено на 03.07.2020 г. и няма обяснение как е удостоверил
присъствието и отсъствието на останалия персонал след тази дата. Нещо повече,
представени са списъци по месеци за цялата година, но данни за съставител
фигурират единствено на тези за м. юни и м. юли, което е признак за тяхното
тенденциозно съставяне. Тези списъци са сред оспорените документи и признанието
на Д., че той ги е подписал, не означава, че това е сторено по-рано от момента
на представянето им пред административния орган – факт, установяващ по несъмнен
начин, че не са предходно съставени по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Налага
се единственият възможен извод, че същите са антидатирани
и съставени единствено за целите на обжалването. Освен това, очевидно работата
по съставянето им е чисто техническа. Преди постъпването на Д.и след
напускането му е вършена от г-н Ц. по думите на свидетеля К. и очевидно не
изисква специални знания и умения, вкл. владеене на английски език, заради което
Д.е нает на висока управленска позиция. Дори е да се приеме, че списъци са
изготвени то Д.и то своевременно, остава впечатлението, че изготвянето на
списъците е възложено, за да оправдае назначението.
Дори да се приеме (което
не е доказано по делото), че действително Д.е
нает по препоръка, това не означава автоматично, че последният реално е полагал
труд по повод сключения договор. Жалбоподателят твърди, че Д.е избран поради
предишен управленски опит. За такъв опит се черпи информация от твърденията на
самия Д.в изготвената от него автобиография – мениджър „Бизнес развитие“ в ЕТ „Салвия – Г.К.“. Други безспорни доказателства в този смисъл
липсват. От представената трудова книжка единствено се установява предишен
педагогически опит. От справката на НОИ за трудовите договори на лицето е
видно, че възнаграждението на Д.в ЕТ „Салвия“ е
възлизало на 90 лева месечно (под минималната
заплата за периода), което разколебава твърдението, че е
заемана управленска длъжност там. Всъщност от тази справка е видно, че Д.е бил
високоплатен, вкл. над максималния осигурителен доход, в продължение само на
два месеца за целия си трудов стаж – веднъж при „Фигъл“
ЕООД през юни 2017 г., след което е ползвал парично обезщетение за безработица,
и веднъж при „Хоризонт – 2005“ ЕООД през юни 2020 г., след което е подал нова заявление
за обезщетение за безработица. През останалото време получаваното
възнаграждение е било ориентирано все около минималната за периода заплата или
малко над нея. Тази констатация поражда основателно съмнение в достоверността
на договореното възнаграждение, случайно или не получавано все за кратки
интервали преди период на безработица. Нещо повече, по делото се твърди, че
заплатата от 3 150 лева е предадена в брой, но убедително свидетелство за
това отново липсва, тъй като разчетно-платежната
ведомост носи единствено подписа на заинтересованото лице и не намира
потвърждение в други безспорни (счетоводни например) доказателства по делото.
Като цяло назначението на Д.не намира еднозначно
обяснение от страна на жалбоподателя в качеството му на работодател в хода на
цялото производство по издаването и обжалването на задължителните предписания и
впоследствие пред съда, нещо повече – не се обяснява и от нормалната търговска
практика и житейска логика. При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че единственият логичен и
обоснован извод е, че Т. Д.не е изпълнявал конкретни трудови функции по
сключения трудов договор с „Хоризонт – 2005“ ЕООД. Тези фактически констатации
имат определящо значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност. Наличието на трудов договор и трудово
правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е
условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов
договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал.
1 от КСО. От съдържанието на определението за осигурено лице по §1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето,
за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Същественото е
дали лицето упражнява трудова дейност. Не е достатъчно да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. След като по
делото се доказа, че Д.реално не е упражнявал трудова дейност въз основа на
сключения договор, то следва заключението, че същият е сключен формално, с цел
заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и позволяващ да
се получава обезщетение за безработица след прекратяването му. При това положение
съдът намира за правилен извода за липса на осигурително правоотношение, който
обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от
органите на ответника.
Ето защо във връзка с констатираните несъответствия,
правилно административният орган е задължил с предписание осигурителя да заличи
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Т. М.Д.за м. 06.2020 г. и м.
07.2020 г. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на „Хоризонт – 2005“ ЕООД, гр. Велико Търново срещу
Задължителни предписания №ЗД-1-04-00830501/26.10.2020 г. на контролен орган при
ТП на НОИ – Велико Търново, е законосъобразно, а подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото
основателна е претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като съдът му присъжда такива в претендирания
размер на 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хоризонт
- 2005“ ЕООД, гр. Велико Търново против Решение № Ц1012-04-105#20/23.12.2020
г. на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата
на осигурителя „Хоризонт – 2005“ ЕООД, гр. Велико Търново против Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00830501/26.10.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
старши инспектор по осигуряването.
ОСЪЖДА „Хоризонт - 2005“
ЕООД, гр. Велико Търново, с ЕИК *********, да плати на ТП на НОИ – Велико Търново
разноски по настоящото дело в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: