№ 124
гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20234000500086 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. З. Д. П. против Определение №
1085/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е
изменено Решение № 346/21.10.2022 г. по гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд
Русе в частта за разноските.
В жалбата са наведени доводи, че не е коментирано възражението на
жалбоподателя, че ответницата е имала финансова възможност да заплати
възнаграждение на адвокат, тъй като предпоставка за присъждане на
адвокатско възнаграждение е не само сключения договор между страните, а и
дали страната отговаря на хипотезата на чл. 38 ЗА.
Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 38 ЗА
адвокатско възнаграждение на адв. М. Р..
Насрещната страна – А. Ц. И., чрез адв. М. Р., не заема становище по
жалбата.
Жалба против определението по чл. 248 ГПК, постановено по в.гр.д.
№ 457/2022 г. на Окръжен съд Русе е постъпила и от адв. М. Р.. Излагат се
съображения, че съдът неправилно е постановил присъждане на адвокатски
1
хонорар само за първата инстанция, тъй като многократно е поискано
присъждане на разноски и за двете инстанции.
Искането по тази жалба е да се отмени постановеното определение,
като се присъди в полза на адв. Р. възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ и за втората инстанция.
Насрещната страна – адв. З. П. не заема становище по тази жалба.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частните жалби, както и приложените писмени документи,
приема за установено следното:
С Решение № 42/17.01.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на Районен съд
Русе е прието за установено по отношение на А. Ц. И., че дължи на З. Д. П.
сумата от 100 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена
правна консултация по договор за правна защита и съдействие от 18.07.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4465/2021 г. на РРС.
С Решение № 346/21.10.2022 г. по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен
съд Русе Решение № 42/17.01.2022 г. по гр.д. № 5380/2021 г. на РС Русе е
отменено и вместо него е постановено друго, с което предявеният иск е
отхвърлен. Присъдени са разноски.
По повод подадени от страните молби, е постановено Определение
№ 1085/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което
Решение № 346/21.10.2022 г. по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд Русе е
изменено в частта за разноските.
При така установените факти по делото, настоящият състав счита, че
частните жалби срещу определение № 1085/12.12.2022 г. по в.гр.д. №
457/2022 г. на Окръжен съд Русе са процесуално недопустими и следва да се
оставят без разглеждане.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Предмет на спора е установяване съществуването на парично вземане в
размер на 100 лв., за което е издадена заповед за изпълнение, решението по
който спор не подлежи на касационно обжалване по правилото на чл. 280, ал.
2
3, т. 1 ГПК. С оглед на това, че актът на въззивният съд е необжалваем,
определението по чл. 248 ГПК за изменението му също е необжалваемо.
Предвид на това, че въззивният съд се е произнесъл за пръв път по
отправеното към него искане по чл. 248 ГПК, преценката за допустимостта на
настоящата частна жалба се следва от апелативния съд по правилото на чл.
274, ал. 2 ГПК /т. 24 от ТР 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС/.
По така изложените аргументи, настоящият състав счита, че
постъпилите частни жалби от З. Д. П. и от адв. М. Р. против Определение №
1085/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд Русе, се явяват
недопустими, тъй като се оспорва акт, неподлежащ на обжалване, последица
от което е оставянето им без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от адв. З. Д. П.
частна жалба с вх. № 11568/19.12.2022 г. по описа на Окръжен съд Русе и
депозираната от адв. М. Р. частна жалба с вх. № 498/16.01.2023 г. по описа на
Окръжен съд Русе, двете частни жалби против Определение №
1085/12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 457/2022 г. на Окръжен съд Русе,
като недопустими и прекратява производството по в.ч.гр.д. № 86/2023 г. на
ВТАС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3