О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1764
гр.Бургас, 26.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закрито заседание, на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Майска
ч.в.гр.д. №1303 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във
вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез процесуалния представител
гл.юк.Д.Златева против Определение, постановено в с.з. от 12.02.2020г. по гр.д.
№ 7037/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата по
чл.219 ГПК на частния жалбоподател за привличане на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№
802, с район на действие ОС-Бургас като трето лице помагач на ответника по
делото ВиК ЕАД.
Жалбоподателят моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Излага възражение
срещу извода на първоинстанционния съд, че ответника не е обосновал свой правен
интерес от привличането на ЧСИ като подпомагаща страна, нито правен интерес на
третото лице. Навежда се довод, че правният интерес от привличане на посоченото
трето лице се извлича от това, че при евентуално уважаване на предявеният срещу
ответника иск, би възникнала отговорност за последния от заплащане на
съдебно-деловодни разноски, които биха
били сторени поради неизпълнение на задължението от страна на ЧСИ своевременно
да издаде Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по реда
на чл.433 ГПК. Твърди, че евентуално порочните действия на ЧСИ налагат
привличането му като подпомагаща ответника страна в производството по чл.439 ГПК.
Иска се обжалваното определение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802, с район на действие
ОС-Бургас да бъде конституиран като трето лице -
помагач на ответника по делото ВиК ЕАД.
В законния срок е постъпил писмен отговор по частната
жалба от насрещната страна- Р.Г., заявена чрез адв.Галина Павлова от БАК, с който
се моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага
довод за липса на правен интерес от привличането на третото лице предвид
характера на производството.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гражданско дело № 7037/2019г.
на РС-Бургас е образувано по подадената от Р.Г. искова молба за приемане за установено по отношение на ответника „ВиК“
ЕАД Бургас, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от общо 1 457,66 лв,
представляваща сбор от: 719,08 лв – главница, 125 лв. – разноски, 613,58 лв -
законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2011 г. до 21.08.2019 г., по
изпълнително дело № 800/2011 г. на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ,
поради погасяването на сумите по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Твърди
се, че посоченото изпълнително дело е образувано против ищцата на основание
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.2985/2011 г. на БРС. Твърди се, че към момента, към който ищцата като
длъжник по изпълнителното дело е извършила първото реално действие по изп.дело
– на 22.07.2016 г., когато ищцата е извършила плащане, всички вземания вече са
били погасени по давност поради липсата на извършвани изпълнителни действия,
като изпълнителното дело, според ищцата, се е прекратило на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, на 03.09.2013 г. Твърдението си, че не дължи на ответното
дружество претендираните от него суми, ищцата обосновава с обстоятелства,
настъпили след издаването на изпълнителното основание – погасяване по давност
на процесните вземания.
В законовия срок с
депозирания писмен отговор ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
оспорил иска, като с отговора е поискал съдът да допусне привличане и
конституиране на ЧСИ Наско Георгиев,
рег.№ 802 на КЧСИ като трето лице помагач на ответника.
С обжалваното
протоколно определение, постановено в с.з. от 12.02.2020г. по гр.д. № 7037/19г.
на БРС, съдът е намерил молбата по чл.219 ГПК на ответника за неоснователна,
тъй като по делото не е налице обоснован правен интерес от участие на
посоченото трето лице в процеса.
Видно
от приложеното по делото решение № ІV-804 / 27.09.2019 г. по гр.д.№1438/2019 г.
на БОС, влязло в сила, съдът е отменил по жалбата на Р.В.Г., Постановление за
отказ да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело №
800/2011 г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ, като е констатирал
че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона поради
настъпила перемпция, за което не е необходим нарочен акт на ЧСИ.
Частната жалба срещу горепосоченото
определение е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Допустимостта на привличането на трето
лице помагач е обусловена от наличието на интерес от привличането за
привличащата страна. За да посочи кога е налице такъв интерес, чл. 219, ал. 1 ГПК сочи лицата, които могат да бъдат
привлечени. Това са същите лица, които могат да встъпят в делото като
подпомагаща страна. Предпоставка за привличането на трето лице – помагач е
наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по
спора за съответната главна страна, тоест когато съдебното решение по някакъв
начин може да се отрази на правното положение на третото лице /чл. 218 ГПК/. Такива са случаите, когато по
изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице, когато
неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод
тя да предяви иск срещу третото лице, когато е налице опасност от затрудняване
или усложняване защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение
спрямо подпомаганата страна. С други думи, привличането по реда на чл. 219 ГПК на трето лице - помагач от страна в процеса
е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да
улесни защитата си срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице,
както и да подчини привлеченото лице на силата на мотивите. Преценката за
допустимостта на привличането на трето лице – помагач се основава на предмета
на предявения иск и обусловените от това последици на съдебното решение по него
върху правната сфера на подпомаганата и подпомагащата страна.
В конкретния случай е предявен иск по
чл.439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с
предявяването на който ищцата цели да установи, че вземането на ответника, за
което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2985/2011 г. по описа на БРС, не
съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение, като погасено по
давност.
В сега
действащия ГПК не е предвидена възможност съдебният изпълнител да се произнася
по материално-правни възражения, включително и по възражение за погасителна
давност. Като пример в това отношение може да бъде посочен длъжник, който се
позовава на погасителна давност относно задължението му в изпълнителното дело -
единствената му правна възможност в тази хипотеза е да се защитава чрез иск по
реда на чл. 439 от
ГПК.
Твърдението за изтекла погасителна давност не може да бъде обсъждано и
проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес. Съдебният
изпълнител не може да решава дали едно право е погасено по давност. Именно
поради тази причина, в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, където
основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно и
изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на
погасителната давност не е предвиден. Предвидено е, обаче изрично в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, че
изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако
бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение
влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от
ГПК.
Преценката дали претендираното вземане е погасено по давност не може да бъде
предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство,
тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на
състезателен исков процес, в който следва да бъдат обсъдени и евентуалните
доводи на страните за спиране и прекъсване на давността, каквато преценка
съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би могъл да
извърши. Именно поради тази причина, давността като материалноправен институт
може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение само в
рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете
страни. В настоящият случай съдебният изпълнител нито служебно, нито при
въведено възражение би могъл да обсъжда едно такова погасяване в изпълнителното
производство, тъй като същият би излязъл извън рамките на своите правомощия.
Видно от приложеното по делото решение № ІV-804 /
27.09.2019 г. по гр.д.№1438/2019 г. на БОС, влязло в сила, съдът е отменил по
жалбата на Р.В.Г., Постановление за отказ да се прекрати на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на ЧСИ Наско
Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ, като е констатирал че изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, за което не е
необходим нарочен акт на ЧСИ.
Предвид изложеното, не са налице
предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане като трето лице – помагач
на страната на ответното ВиК ЕАД-Бургас, поради което обжалваното определение,
с което е отказано конституирането на това лице в производството по предявения
иск по чл. 439 ГПК, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в с.з. от 12.02.2020г. по
гр.д. № 7037/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение
молбата по чл.219, ал.1 ГПК на ответника по иск по чл.439 ГПК -„Водоснабдяване
и Канализация“ ЕАД с ЕИК-********* за
привличане на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№ 802, с район на действие ОС-Бургас
като трето лице помагач на ответника по делото ВиК ЕАД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: