№ 18
гр. Русе, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500669 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. К. В. обжалва Решение № 432 от 08.04.2022г, постановено по гр.д.№
6541/21 по описа на РРС в частта, в която предявеният от нея иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение като счита, че съдът
правилно е установил спора от фактическа и правна страна, но неправилно е
преценил какъв да бъде размера на обезщетението, което следва да й се
присъди.Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен и да постанови друго, с
което искът й за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени
вреди бъде уважен в пълен размер. Претендира направените в двете съдебни
инстанции разноски.
Въззиваемият Община-Русе счита жалбата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение в частта, в която искът е отхвърлен
за правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Община-Русе обжалва Решение № 432 от 08.04.2022г, постановено по
гр.д.№ 6541/21 по описа на РРС в частта, в която предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на
10 000лв, както и в частта, в която е уважен искът за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на
1537лв. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази
част, тъй като съдът не е съобразил, че ищцата сама е причинила с
поведението и невниманието си настъпване на твърдените от нея вреди. В
условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на травмата
1
с повече от 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят изцяло или в
условията на евентуалност присъдените обезщетения да се намалят поради
наличие на съпричиняване. Претендират се разноски по делото съобразно
приложен списък в размер на 760лв.
Въззиваемата М. В. в съдебно заседание излага становище за
неоснователност на подадената от Община-Русе въззивна жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Фактическата обстановка по делото е установена в първата инстанция, а
именно че на 03.08.2021г около 23.10часа ищцата, заедно с дъщеря си К. и
И.В. и Р.В. са били в центъра на гр.Русе като всички вървели по
ул.“Александровска“ и завили от нея по левия тротоар на ул.“Георги
С.Раковски“, която в този край е улица без изход. След това слезли от
тротоара на платното, улично осветление е установено, че е липсвало.
Слизайки на платното ищцата неочаквано усетила, че стъпва на неравна
повърхност, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на земята.
Усетила внезапна болка. Видяла, че десният й крак е попаднал в неравност на
пътното платно, от което е загубила равновесие. Опитала да се изправи, но не
могла да стъпи на десния й крак. Успяла да се придвижи до автомобила на
И.В., който бил паркиран наблизо и отишли в „спешно отделение“ на
УМБАЛ“Канев“АД. Било и направено ренгиново изследване, което било
разчетено на другия ден. Препоръчали и студени компреси и обезболяващи.
Изкарала безсънна нощ от болките, които изпитвала. На другия ден било
разчетено ренгеновото изследване и било установено, че има фрактура на
пета метатарзална кост на дясно ходило. Била е поставена гипсова
имобилизация. В период от два месеца се възстановявала като в
ежедневнието си разчитала на помощта на семейството си. През първата
седмица от инцидента не можела да става от леглото и изцяло разчитала на
помощта на близките си, дори и за ежедневно необходимите й дейности-
хранене, преобличане, тоалет. Слез това започнала да се придвижва
постепенно с патерици, но това било трудно за нея. След махане на гипса
можела да извършва съвсем елементарни движения, които били съпроводени
от болка. В областта на счупеното имало и оток. Ищцата не се чувствала
пълноценна. В периода от 04.08.21 до 02.10.21 била в отпуск поради временна
нетрудоспособност, а в периода от 16.09.21 до 21.09.21 била на
рехабилитация в Павел баня.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния
съд правилно е преценил на първо място, че Община-Русе отговаря на
основание чл.49 ЗЗД за уврежданията, които М. В. е получила вследствие на
падане на неравност на пътно платно, тъй като Общината отговаря за
поддържане на общинските пътища. В случая от събраните по делото гласни
доказателства е установено, че участъкът където е паднала ищцата е бил
неосветен, а на следващо място на пътното платно в близост до левия тротоар
на ул.“Г.С.Раковски“ където ищцата е стъпила на пътното платно е имало
неравен участък, в който десният крак на ищцата е попаднал, тя е загубила
равновесие и вследствие на това е получено счупване на дясно ходило.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба оплаквания, че съдът не е
обсъдил, че ищцата сама е причинила уврежданията си, а в условията на
2
евентуалност, че е съпричинила тези увреждания. Такива възражения има и в
подаденият от Община-Русе писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК,
но видно от съдържанието на отговора същите не са конкретни. Не е
достатъчно ответникът да заяви, че пострадалата сама е причинила
уврежданията или че е съпричинила същите, но следва да заяви конкретно по
какъв начин, респ. с какво свое поведение, нарушавайки какви правила е
причинила сама уврежданията, респ. ги е съпричинила. Такава конкретика в
отговора напълно липсва. Подборни съображения са изложени едва в
писмената защита в първата инстанция и във въззивната жалба, но същите са
преклудирани и следва да бъдат обсъждани от съда. Независимо от това
въззивният съд намира, че дори и да се разгледат по същество, тези
възражения са неоснователни. Съображенията за нарушение на правилата за
движение по пътищата са неоснователни, тъй като ищцата не е пресичала
пътното платно на улицата, която в участъка, в който е била ищцата е улица
без изход, а увреждането е станало след придвижване на ищцата от тротоара
към пътното платно и стъпването на него. Освен това безспорно от събраните
по делото гласни доказателства е установено, че улицата е била неосветена,
което обстоятелство значително е способствало за увреждането, освен
наличието на неравност на пътното платно.
Правилно първоинстанционния съд е преценил характера на
уврежданията, получени от ищцата, болките и страданията, които са и
причинени, възстановителния период и правилно е преценил, че
справедливото обезщетение, което би репарирало вредите й е в размер на
10 000лв. Неоснователно е възражението на ищцата в подадената от нея
въззивна жалба, че съдът неправилно е извършил такава преценка и
неправилно не е стигнал до извода, че дължимото й обезщетение е в по-висок
размер. По делото не са събрани доказателства за такива болки и страдания,
които да мотивират съда да присъди обезщетение в по-висок размер.
Доказателствата не сочат за настъпили някакви усложнения в счупването или
за търпени от ищцата болки и страдания с по-голям интензитет или за по
продължителен период от време, поради което въззивният съд намира, че
преценката за размера на обезщетението за неимуществени вреди е правилно
преценен от първоинстанционния съд съобразно въведеният в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост. От друга страна възраженията на ответника,
изложени във въззивната жалба на Община-Русе за недоказаност на
уврежданията, тяхната тежест и лечебният процес на ищцата, са
неоснователни. Дори и в издадените медицински документи да има
допуснати нарушения и несъответствия с различни медицински стандарти
относно попълването на медицинските документи, то това е без значение за
правния спор и не води до извода за недоказаност на уврежданията на
ищцата, болките и страданията, които е търпяла вследствие на тях, както и
периода на възстановяването й. Независимо, че по делото липсва
направление, въз основа на което ищцата е провела рехабилитация в Павел
баня, от събраните по делото доказателства е установено, че такава е
проведена. Същата е била необходима във връзка с физическото състояние на
ищцата след махане на гипсовата имобилизация и тази рехабилитация е
довело до подобряване на здравословното й състояние и възстановяването й.
Същата не е била самоцелна от страна на ищцата, а е била необходима за
възстановяването й от увреждането, настъпило поради неизпълнение на
задълженията на Община-Русе по поддържане на общинските пътища, както
относно тяхното състояние, така и относно осветяването им. По тези
3
съображения правилно е била съобразявана от първоинстанционния съд както
във връзка с преценка за неимуществените вреди, причинени на ищцата, така
и във връзка с присъденото обезщетение за имуществени вреди.
По тези съображения въззивният съд намира, че решението на районния
съд, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000лв, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1537лв,
както и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 10 000лв до 15 000лв е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция направените от
всяка от страните разноски в тази инстанция следва да останат за всяка от тях
както са направени.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 432 от 08.04.2022, постановено
по гр.д.№ 6541/21 по описа на Русенски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4