Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1715 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Й.И.Д. срещу решение от 03.05.2020 г. по гр.д. №61780/2018 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, с което на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от 2124,61 лв., от която 70,00 лв. за дялово разпределение, за
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „********ап.35,
аб. №248698, ведно със законната лихва от 28.03.2018
г. до окончателното изплащане, сумата от 274,79 лв., представляваща лихва за
забава за периода 16.09.2015 г. – 19.03.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №20297/2018 г. по описа на СРС, 118
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, тъй като СРС неправилно е приел, че страните са били във валидна
облигационна връзка. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище
по въззивната жалба.
С
определение от 02.11.2020 г., СРС, 118 състав, е конституирал на основание
чл.227 ГПК като ответници по делото наследниците на Й.И.Д. – И.М.Д., Г.И.Д. и С.И.Д..
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1
Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка – договор
за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2
ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
По делото е представен нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №166, т.І, н.д. №143/21.08.2003 г. на нот.
М.П.от който е видно, че А.П.И.е прехвърлила на наследодателя на ответниците Й.И.Д. процесния топлоснабден имот, като са е запазила правото на ползване
на апартамента до края на живота си. Представени са и заявление-декларация от А.П.И.за
откриване на партида за процесния недвижим имот.
Видно от изготвената по
делото справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., А.П.И.е починала на 16.10.2017
г. и е оставила следните наследници по закон:А.И. А.– син, и Й.И.Д. – дъщеря.
По въпроса кой правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите
на ЗЕ, в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът,
респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът
на облигационното право на ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
според което собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената и.
Поради изложеното, следва да се
приеме, че ползвателят на процесния топлоснабден имот А.П.И.е носител
на задълженията за заплащане на потребената топлинна
енергия, а след смъртта и на 16.10.2017 г. правото на ползване се е прекратило
на основание чл.59 ал.1 ЗС и вече пасивно легитимиран да отговаря за
задълженията за топлинна енергия се явява собственикът на имота – наследодателя
на ответниците Й.И.Д., доколкото обаче процесният период касае задълженията за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2017 г.,
то и задълженията са възникнали за А.П.И., а след смъртта и задълженията и са преминали
на основание чл.5 ал.1 ЗН към децата иА.И. А.и Й.И.Д.
при равни квоти – от по 1/2 част.
Поради изложеното, следва да се приеме,
че предявените срещу наследодателя на ответниците Й.И.Д. искове се явяват частично основателни до размера на
сумата от 1062,31 лв. – главница, и до размера на сумата от 137,40 лв. – лихва
за забава.
Поради изложеното, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от 1062,31
лв. до пълния претендиран размер от 2124,61 лв. и за
лихва за забава за разликата над сумата от 137,40 лв. до пълния претендиран размер от 274,79 лв. Решението следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за
заповедното производство за разликата над сумата от 49,00 лв. и за исковото
производство пред СРС за разликата над сумата от 93,50 лв.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за исковото производство пред СРС, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника И.М.Д. разноски
за въззивното производство в размер на сумата от 24,00
лв., представляваща държавна такса.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв.,
представляваща депозит за особен представител, платими от ответниците
С.И.Д. и Г.И.Д..
Воден от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №81119/03.05.2020 г., постановено по
гр.д. №61780/2018 г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, срещу Й.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата от 1062,31 лв. до пълния присъден
размер от 2124,61 лв.,
от която 70,00 лв. за дялово
разпределение, за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „********ап.35, аб. №248698,
ведно със законната лихва от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане, и за разликата над
сумата от 137,40 лв. до пълния присъден размер от 274,79 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. –
19.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №20297/2018 г. по описа на СРС, 118 състав, и в частта, в която Й.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски в заповедното производство за разликата над сумата
от 49,00 лв. и разноски в исковото производство за разликата над сумата от 93,50
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, срещу С.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, И.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Г.И.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, /конституирани в качеството им на наследници на Й.И.Д., ЕГН **********,
починала на 07.08.2020 г./, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 1062,31 лв. до пълния присъден размер от 2124,61 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2014
г. – мес.04.2014 г. за имот, находящ
се в гр. София, жк. „********ап.35, аб. №248698, и за разликата над сумата от 137,40 лв.
до пълния присъден размер от 274,79 лв., представляваща
лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 19.03.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №20297/2018 г. по описа
на СРС, 118 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, И.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, и Г.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, /конституирани в качеството им на наследници на Й.И.Д.,
ЕГН **********, починала на 07.08.2020 г./, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата
от 400,00 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 24,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, и Г.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 150,00
лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.